РЕШЕНИЕ №
14.06.2019
г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав,
в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Росица Димитрова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3114 по описа на съда за 2018 г.
Производството е образувано по иск, предявен
от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД – София срещу С.Л.Р.
*** за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи
на ищеца сумата 491,21 лв. главница, 29,30 лв. договорна лихва за периода
23.02.2017 г. – 10.08.2017 г., 208,64 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2017
г. между ответника и „Изи асет мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен
заем, с който заемодателят се задължил да предостави на заемателя (ответника)
сумата 750 лв., която да бъде върната заедно с договорна лихва на 13
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер 63,27 лв., или общо 822,51 лв.
Отделно от договорната лихва била уговорена неустойка за случай, че ответникът
не изпълни задължението си да представи в 3-дневен срок едно от изчерпателно
изброените в договора обезпечения. Неустойката се начислявала еднократно и към
момента била в размер 208,64 лв. Ответникът бил извършил плащания в общ размер
477,40 лв. и претендираната сума е изчислена след приспадането на тези
плащания. На 30.01.2018 г. заемодателят е прехвърлил вземането си чрез цесия на
ищеца. Не се сочи дали уведомление за цесията е връчено на ответника, но се
прави искане то да бъде връчено заедно с преписа от исковата молба.
Била е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е
възразил.
Правната квалификация на иска е по чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е представляван от особен
представител, който в подадения отговор изразява становище за неоснователност
на иска. Според особения представител договорът за кредит е недействителен на
няколко основания, уредени от чл. 22 от ЗПК. Размерът на шрифта на печатните
букви в договора според него е по-малък от 12 и нарушава изискването на закона
за не по-малък размер, а освен това към исковата молба не са представени
подписани от ответника общи условия и не може да се прецени дали е спазена
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Счита, че е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и уговорката за неустойка, дължима, ако в 3-дневен
срок от сключването на договора не бъде представено обезпечение – двама
поръчители, тъй като тя е в размер почти колкото половината от сумата на
кредита, санкционира непредставяне на свръхобезпечение, и то в практически
непостижим срок, твърди се, и че клаузата за неустойката е неравноправна.
По-нататък особеният представител заявява, че по делото не са въведени
твърдения кои падежни вноски са погасени с направените от ответника плащания, не
е уточнено как е формирана претендираната главница и искът е неоснователен за
разликата над 345,11 лв. главница, както и изцяло за договорната лихва. Нищожни
като неравноправни са според особения представител също и клаузите, съдържащи
годишен лихвен процент от 35% и годишен процент на разходите от 41,68%. На
последно място, оспорва да е имало уведомяване за цесията, като връчването на
копие от уведомлението заедно с исковата молба на особения представител не може
да се смята за съобщаване на цесията на самия ответник.
В открито заседание ищецът не изпраща
представител, ответникът чрез особения представител поддържа изложеното в
отговора.
По делото се установява
следното от фактическа страна:
Процесният договор за заем е
сключен между ответника и цедента така, както се твърди в исковата молба –
предоставена е сумата 750 лв., която да бъде върната заедно с договорна лихва
на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер 63,27 лв.
Било уговорено, че ако в
тридневен срок от сключването на договора заемателят не предостави обезпечение
от двама поръчители физически лица, работещи по трудово правоотношение с
възнаграждение поне 1000 лв. месечно, или банкова гаранция, дължи неустойка,
изчислена като увеличение на всяка от погасителните вноски с 26,08 лв.
Обезпечението не е било предоставено.
Ответникът е направил общо осем
плащания в общ размер 477,40 лв., които, видно от заключението на изслушаното
вещо лице икономист, са отразени от заемателя съобразно уговорения между
страните ред за погасяване – начислени разходи за събиране, неустойка, лихва и
главница. Ако се приеме, че неустойката е дължима, според вещото лице
остатъчните суми, претендирани по делото, са правилно изчислени, а ако не се
дължи неустойка, остатъкът от дължимото би възлизал на главница в размер 362,39
лв. и договорна лихва в размер 13,37 лв.
Размерът на шрифта на договора
е 12, видно от заключението на другото изслушано по делото вещо лице.
Не са представени и не се
твърди да съществуват общи условия по кредити на заемодателя – условията по
кредита са уговорени в самия договор.
Цесия на вземането по договора
е извършена между посочените в исковата молба страни на посочената дата. Няма
данни да е връчено на длъжника уведомление за цесията, а приложеното към
исковата молба уведомление е връчено на особения представител.
Издадената заповед за
изпълнение в полза на ищеца по настоящото дело е била връчена на длъжника
лично, като той е попълнил бланка за възражение с дописан на ръка текст, с
който заявява, че се намира в ареста с мярка задържане под стража и няма
възможност да погасява задължението си. Доколкото съдържа и реквизитите на
възражението, би следвало да се приеме, че този текст представлява възражение,
т.е. искът е допустим.
От правна страна съдът намира
следното:
Няма основания да се приеме, че
договорът е изцяло недействителен – шрифтът отговаря на изискването на закона
за минимален размер и няма изискване към договора непременно да са налице и
общи условия, каквито в случая няма.
За недействителна като
противоречаща на добрите нрави би следвало да се приеме обаче клаузата за
неустойка, дължима при неизпълнение на задължението да се осигурят поръчители в
тридневен срок. Не отговаря на изискванията за добросъвестност въвеждането на
задължение, толкова трудно изпълнимо, че на практика почти не може да се очаква
неговото изпълнение. Почти невъзможно е за три дни да се намерят и уговорят
такива поръчители или лице, което да предостави банкова гаранция, а ако
заемателят предварително би очаквал да може да осигури поръчители или банкова
гаранция, той най-често би го направил още при воденето на преговорите за
отпускане на кредита и договорът би бил сключен като договор с обезпечение от
самото начало. Практически една клауза, формулирана така, не е нищо друго освен
начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален годишен процент на
разходите при потребителски кредити, което иначе важи включително и за напълно
необезпечените кредити, но е приложимо само за разходите, пораждащи се при
точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално и икономически оправдано е
лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде чувствително по-висок от
този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля
ограничението на чл. 19 от ЗПК. Като формално въвежда задължение да се
предостави обезпечение и „санкция“ за неговото неизпълнение, заемодателят се
опитва да избегне това ограничение. Ако неустойката от 26,08 лв. към всяка
вноска бъде включена като част от разходите по кредита, каквато част на
практика представлява, ГПР би надхвърлил значително ограничението от пет пъти
законната лихва. По тази причина основанието за нищожност на клаузата за
неустойка би могло да се квалифицира и като заобикаляне на закона (не става
дума за различен факт, непредявен с отговора, а за различна правна
квалификация).
Без значение е в случая липсата
на уведомяване на длъжника за цесията преди завеждането на делото и изобщо на
личното му уведомяване от страна на предходния кредитор; за такова уведомяване
не се счита връчването на заповедта за изпълнение. Наистина, можело е и е
следвало заемодателят цедент на осн. чл. 11 от договора за заем да съобщи на
длъжника за цесията по електронна поща. Връчването на уведомление обаче като
част от приложенията към исковата молба чрез особения представител би следвало
да има същото действие като връчването на упълномощен процесуален представител
или връчването на съобщение извънпроцесуално чрез нотариална покана, която се
връчва по същия ред като преписите от исковата молба и останалите съобщения по
граждански дела. А преди всичко, възражението за ненадлежно уведомяване има
смисъл и е налице интерес от него само ако се твърди изпълнение на
първоначалния кредитор преди уведомлението. Тук данни за такова плащане няма и
искът не може да бъде отхвърлен само на това основание.
Искът следва да се уважи до
размера, изчислен от вещото лице за случая, в който неустойка не се дължи и
плащанията погасяват останалите части от задължението, а разноските да се
разпределят между страните съобразно този изход на делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че
ответникът С.Л.Р., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД – гр. София, ЕИК *********, сумите по заповед за
изпълнение № 909/14.05.2018 г., издадена по ч.гр.д. 1794/2018 г. на
Пазарджишкия районен съд, както следва: 362,39 лв. главница и 13,37 лв.
договорна лихва за периода 23.02.2017 г. – 10.08.2017 г., заедно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.05.2018 г., до
окончателното изплащане на главницата, като отхвърля иска за разликата над
362,39 лв. до 491,21 лв. главница и за разликата над 13,37 лв. до 29,30 лв.
договорна лихва – задължение по договор за паричен заем № 2745991 от
09.02.2017 г., сключен между ответника и „Изи асет мениджмънт“ АД – гр. София,
вземането по който е прехвърлено на ищеца чрез цесия.
Отхвърля иска за признаване за
установено, че ответникът С.Л.Р. дължи на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД сумата 208,64 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по същия договор.
Осъжда С.Л.Р. да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД – гр. София сумата 425,67 лв.,
представляваща разноски по исковото производство.
Осъжда С.Л.Р. да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД – гр. София сумата 36,56 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: