№ 1202
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 12853/20.10.2021г. на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника Р.И.И.. против определение № 7440 от
23.09.2021г. по ч. гр. д. № 11642 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, IV бр. с., с
което се отхвърля заявлението, постъпило в Районен съд Пловдив с вх. №
38830/13.07.2021г., подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против Б.
Н. М., ЕГН ********** и А.Т.М.., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за описани в заявлението суми.Указва на заявителя възможността в
едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
определение.Моли се за неговата отмяна и делото да бъде върнато на заповедния съд за
продължаване на производството, като се даде срок на малолетните наследници за приемане
на наследството по опис.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в
постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Профи
1
кредит България“ ЕООД“, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Б.
Н. М., ЕГН ********** и А.Т.М.., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон
на В.Й.М., починала на 26.09.2020г.
Заповедният съд първоначално е оставил подаденото заявление без движение за
представяне на доказателства от заявителя, че наследството е прието по опис от малолетните
наследници.Тъй като доказателства за това не са били представени в дадения срок от съда,
същият е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК и
поради това не може да прецени дали искането е в съответствие със закона.С тези
съображения е отхвърлил заявлението.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство и прецени доводите в частната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му.Недееспособните
са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис
– чл. 61, ал. 2 от ЗН.Според чл. 61, ал. 1 от ЗН приемането на наследството по опис е винаги
изрично /трябва да се заяви писмено пред районния съдия в 3-месечен срок от узнаването, че
наследството е открито/.В решение № 187/20.04.2011г., постановено по гр. д. № 1780/2009г.,
I г. о. на ВКС е прието, че по отношение на недееспособните лица установеният в чл. 61, ал.
1 от ЗН срок не намира приложение.Съображенията за това са, че с оглед защитния характер
на нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗН по отношение на посочената категория лица, пропускането
на 3-месечния срок по ал. 1 не води до отнемане на наследствените права на защитените
лица и не може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да
претендират за дял от наследственото имущество.Това тяхно право не се погасява, като след
отпадане на недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл. 49, ал.
1 от ЗН, така и по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗН.По същите съображения, които се споделят и от
настоящия състав на съда, следва да се приеме, че по отношение на недееспособните лица не
намира приложение и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН – ако в дадения му срок по ал. 1
наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.В тази насока следва да
се посочи, че въпросът допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от
наследство и представлява ли той отказ от права по см. на чл. 130, ал. 4 от СК, е предмет на
Тълкувателно дело № 1/2021г. на ОСГК на ВКС, а относно възможността за мълчаливо
приемане на наследството от невършилите пълнолетие деца също е налице противоречива
практика, която ще бъде уеднаквена с постановяването на решение по посоченото
тълкувателно дело.
Във всички случаи обаче, независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че
заповедното производство е особено производство, отличаващо се с бързина и кратки
срокове за произнасяне от съда.Поради това в същото няма възможност за извършване на
процесуални действия по събиране на доказателства, респ. не е налице и възможност за
даване на срок по чл. 51, ал. 1 от ЗН.При положение, че заявителят като заинтересовано
2
лице не е инициирал производство по чл. 51, ал. 1 от ЗН преди подаване на заявлението и не
е приложил доказателства за приемане на наследството по опис от ненавършилите
пълнолетие деца, срок за това може да бъде даден в производството по чл. 422 от ГПК,
което се развива по спорния исков ред, но не и в заповедното производство с оглед
характера и целта на същото.
Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението при липса
на доказателства, че малолетните деца са приели наследството на наследодателката си и
следва да отговарят за задълженията в него.Поради това обжалваното определение следва да
бъде потвърдено, а частната жалба против него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7440 от 23.09.2021г., постановено по ч. гр. д. №
111642 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, IV бр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3