Р Е Ш Е Н И Е
28.07.2020 г., гр. Ботевград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Н. П.
при
секретаря Т. Б. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 211 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № **-****-******от 30.07.2019 г., издадено от И. П.
Г. - началник група – ОДМВР-С. , с което на Л.С.С., на основание чл. 179, ал. 2,
пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лв., за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
– Л.С.С. в жалбата си прави искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбата и направеното с нея искане са поддържани от жалбоподателя,
като твърди, че на пътя, на който е станало произшествието, внезапно е било
излязло куче или чакал. Смята, че е несправедливо да му се наложи наказание,
тъй като е допуснато от компетентните органи оградата около магистралата да е
компроментирана, в резултат на което въпросното животно се е озовало на
магистралата и било причина за ПТП-то.
Въззиваемата
страна - началник група – ОДМВР-С. , редовно уведомена, не изпраща представител
и не заявява становище по основателността на жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
Л.С.С. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление с № *******1,
за категория „В”.
На 14.07.2019
г. около 23.00 часа жалбоподателят С. управлявал лек автомобил „БМВ 318 И” с рег.
№ *******, собственост на М. С.С., по АМ А-2 с посока на движение към гр. С. . На
52.500 км жалбоподателят загубил контрол върху превозното средство и колата му се
ударила в дясно извън пътното платно в еластичната ограда. Настъпило леко
произшествие, при което на автомобила управляван от жалбоподателя били
причинени незначителни щети.
Жалбоподателят
сигнализирал за произшествието органите за контрол на движението по пътищата.
На място, на
15.07.2010г., около 01.50 часа дошли служители на Група „Главни пътища и автомагистрали“
към ОДМВР. В тяхно присъствие водачът дал обяснения, че на пътното платно
внезапно било излязло куче, поради което е и самокатастрофирал, но полицаите
отказали да приемат твърдението му за достоверно, защото на местопроизшествието
нямало следи от куче или следи от блъснато такова. На мястото на ПТП свид. Т.Д.
съставил Протокол на ПТП, подписан от него и от жалбоподателя, а последният
попълнил и декларация, в която отново потвърдил, че на пътното платно внезапно
било излязло куче.
На 15.07.2019
г. свидетелят А. П.К. съставил против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. В акта било отразено, че жалбоподателят на дата
15.07.2019г., в 01.54 часа е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, тъй като поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия и характера на пътя самокатастрофира в дясно, извън пътното платно в
еластичната ограда.
Актът бил
предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и подписан от него
без възражение.
В
законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили
възражения срещу акта.
На 30. 07.
2019 г. въз основа на акта И. П. Г. - началник група – ОДМВР-С. издала оспореното наказателно постановление.
Със санкционния акт на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон.
Жалбоподателят друг път не е бил санкциониран за нарушаване
на правилата за движение по пътищата.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите П.П.К. и Т.В.Д. и
от приобщените на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 19660 от 15.07.2019 г., декларация, протокол за ПТП,
разпечатка от АИС на МВР, справка за нарушител, заповед за компетентност на АНО
и актосъставителя.
Съдът даде
вяра на показанията на свидетелите К. и Д., като прецени последователността в
изложението и относимостта им към предмета на доказване по делото.
Приложената
към административнонаказателната преписка декларация, подписана от водача и протокол
за ПТП подписан от длъжностното лице, свидетел по акта, представляват писмени
доказателства, които съдът постави в основата на доказателствените си изводи.
Писмената декларация съставлява частен удостоверителен документ, който без да
ангажира отговорността на своя издател - водачът на ППС, изяснява минимално
необходимите факти, относими към ПТП, в което участник е той. Основното
предназначение на тази декларация е длъжностните лица от службите по контрол да
изградят правилна и точна представа относно броя на участниците, мястото на
реализация на ПТП, скоростта на движение на управляваните ППС и всички останали
обстоятелства важими за конкретната пътна обстановка. От друга страна,
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН не предвижда приложението на правилата от НПК
относно начина на съставянето, изготвянето и подписването им. При това положение
и доколкото писмената декларация съдържа фактически данни от значение за
правилното изясняване и решаване на делото съдът намира, че същата съставлява
годно доказателство. Въз основа на декларацията и оглед на място длъжностите
лица са изготвили и протокол за ПТП, която е подписан от участниците и
онагледява изяснените вече обстоятелства.
Съдът
кредитира Протокола за ПТП. Вярно е, че служителите на МВР не са били на
мястото на произшествието, но за останалите обстоятелства /час, дата, място,
местоположението на ударите по автомобила и водача/ протоколът за ПТП има
доказателствена сила, поради което съдът го кредитира напълно, още повече, че
този документ е подписан и от С., което означава, че с подписа си той е признал
неизгодните за себе си факти, описани в Протокола.
Така
установените факти налагат следните изводи от правна страна:
Наказателното
постановление подлежи на цялостна отмяна, тъй като в предсъдебната фаза са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Те са
неотстраними в съдебното производство, тъй като са довели до необоснованост в
изводите на административните органи и до невъзможност съда да прецени всички
факти относими към предмета на делото.
На първо
място административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Цитираната норма предписва основното
правило за скоростта на движение по пътищата и разграничава две самостоятелни
хипотези, при които следва да се преценява отговорността на водача при
настъпване на ПТП от неспазването му. Първата хипотеза задължава водачите на
ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с
всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението,
а втората да намалят скоростта или да спрат ППС в случаите, в които възникне
опасност за движението. И двете хипотези предписват движение със съобразена
скорост. Очевидно от словесното описание на нарушението е, че административните
органи са приели, че водачът е нарушил първото задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В случая АНО на жалбоподателя не може да бъде ангажирана на сочения
текст, тъй като овластените органи не са събрали доказателства, а поради това
не са и вписали данни, за това каква е скоростта на движение на управляваното
от водача превозно средство преди настъпването на ПТП. Твърдението по акта и
наказателното постановление за несъобразена скорост не е достатъчно.
Съобразената скорост е тази, която с оглед изискванията за безопасност, всеки
водач е длъжен да избере. Величината й следва да бъде установена и посочена в
акта и наказателното постановление, за да може съдът да прецени дали съобразно
нея водачът се е отчел всички конкретни фактори, които усложняват пътната
обстановка и създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия.
Като не са посочени доказателства в тази насока оспореното наказателно
постановление е издадено необосновано. Административнонаказващият орган не е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е издал наказателното
постановление при непълнота на доказателствата, поради което санкционният акт
подлежи на отмяна само на това основание.
Допълнително
от горното, от свидетелските показания на Т.Д., протокол за ПТП и съставената
от жалбоподателя декларация по несъмнен начин се установява, че процесното ПТП
е реализирано на дата 14.07.2019г., около 23.00 часа, а не както неправилно е отразено
в АУАН – на 15.07.2019г., в 01.54 часа и
пренесено по същия начин в обжалваното НП, което време, е времето на пристигане
на органите на МВР, а не на реализиране на произшествието. Датата на извършване
на административното нарушение е един от задължителните реквизити на АУАН, респ.
на НП, издадено въз основа на него, посочени в чл.42 т.3 и чл.57 т.5 от ЗАНН.
Посочените разпоредби са императивни и отклонението от тях води до
незаконосъобразност на съставения АУАН и на издаденото НП. Актът и
постановлението трябва да бъдат съставени, респ. издадени при еднородна и
непротиворечива достоверна фактическа обстановка отговаряща и правна
квалификация. В настоящото производство категорично е оборено твърдението за
дата и часа на извършване твърдяното нарушение, с което е накърнено правото на
защита на наказаното лице, един от аспектите на което е да знае за какво
нарушение му се ангажира отговорността. То не може да бъде санирано в рамките
на съдебния процес. Въпросът за допусната техническа грешка изобщо не подлежи
на обсъждане в производство по ЗАНН и субсидиарно приложимия НПК. Действително,
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към правомощията на въззивния съд по чл.
334 НПК, едното от които е да измени първоинстанционната присъда. Съдебната
практика, обаче, е константна, че изменение на фактическата обстановка едва със
съдебния акт е допустимо само в случаите, когато нововъведеният факт не
представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението (в
случая на фактите, отразени в наказателното постановление и акта за установява
на административно нарушение). Доколкото в случая се касае за основен факт от
предмета на доказване по делото, извън съставомерните признаци на процесното
административно нарушение, съдът намира, че се касае за съществено изменение на
вменената на наказаното лице С. фактическа обстановка. В този смисъл
изменението на фактите по делото, касаещи датата на извършване на нарушението,
представлява съществено изменение, доколкото обуславя необходимостта от нови
усилия на защита от страна на наказаното лице по новите факти. В съдебната
практика е безспорно и константно установено, че датата представлява иманентен
и съществен белег от проявлението в обективната действителност на дадена
противообществена проява (в случая административно нарушение). Датата е от
значение не само с оглед изграждане на защитната версия на наказаното лице –
алиби, събиране на доказателства в тази насока и т.н., но е от значение и за
преценка изтичането на определените в закона давностни и преклузивни срокове. В
този смисъл е недопустимо съдът да дописва едва с крайния си съдебен акт
вменената с АУАН фактическа обстановка на наказаното лице, в частност датата на
извършването му. Същевременно АУАН има както „сезираща” и „констатираща”
функция, така и „обвинителна” функция, доколкото с него за пръв път
администрацията обективира своето намерение да търси административнонаказателна
отговорност от определено лице за извършено административно нарушение.
„Обвинителната” функция на наказателното постановление е очевидна и безспорна, доколкото
със същото не само се вменява конкретно административно нарушение на наказаното
лице с конкретните му фактически измерения, но и му се налага административно
наказание. На административнонаказателното производство е непознат институтът
на изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК, поради което следва да
се приеме, че фактическата обстановка, релевирана в АУАН и НП не може да бъде
коригирана в съдебно производство.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-****-******от 30.07.2019
г., издадено от И. П. Г. - началник група – ОДМВР-С. , с което на Л.С.С., на
основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста)
лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – С. област в 14 - дневен срок от съобщението му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: