М О Т И В И
към присъда № 260020 от 19.04.2021г. по н. о. х. дело № 9/2021 г. по описа на РС
Велинград
Производството е образувано по внесен от
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на П.Т.С. е
повдигнато обвинение за това, че за периода месец юни 2020 г.- месец септамври 2020 г., включително, в гр. Велинград, след като
е осъден с определение от 14.06.2018 г. по гр. д. 415/2018 г., влязло в сила на
14.06.2018 г. , с което е постигната съдебна спогодба, да издържа свои
низходящи- детето си Б.П.С., родена на *** г. съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо четири
месечни вноски по 145, 00 лв., на обща стойност 580,00 лв.-престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Велинград,
представлявана в с. з. от прокурор Емилия Балева счита за безспорно доказано,
че престъплението е извършено от подсъдимия С., като пледира да бъде признат за
виновен, а при индивидуализация на наказанието, същото да бъде определено в
рамките на средно предвидения размер, при отегчаващо отговорността обстоятелство-предишното
осъждане на дееца за същото престъпление.
Повереникът на частния обвинител, малолетната Б.С.-***,
счита обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин. Пледира при
определяне на наказанието, да се отчетат предходните осъждания и да се наложи
наказание пробация.
Служебно назначеният, на осн. чл. 94, ал.1, т. 8 НПК, защитник на подсъдимия адв. П.-***, счита че подзащитния
му следва да бъде признат за невиновен, поради наличие на обективна
невъзможност, обуславяща субективната несъставомерност на престъплението.
Позовава се на липсата на имущество и доходи у подсъдимия и трудности при
намиране на работа във връзка с въведената в страната епидемична обстановка.
Подсъдимият П.Т.С. поддържа казаното от защитника.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Т.С. е роден на *** ***,
български гражданин, живее в гр. Ракитово, ул. *********№ 1 А, със средно
образование, неженен. Подсъдимият е
осъждан, както следва:
1./ със споразумение от 03.02.2016 г. по
н.о.х.д. № 53/2016 г., влязло в сила на 03.02.2016 г. на наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, за извършено
на 10.01.2016 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК;
2./ със споразумение от 21.09.2020 г. по
н.о.х.д. 193/2020, влязло в сила на 21.09.2020 г., за извършено за периода от
месец април 2019 г., до месец април 2020 г. включително престъпление по чл.
183, ал. 1 НК, на наказание глоба в размер на 200,00 /двеста лева/.
Спрямо него е прилагана разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 НК по н.о.х.д. 369/2019 г.
Подсъдимият С. и свидетелката А.А.Н. са родители на малолетната Б.П.С., ЕГН: **********.
С определение от 14.06.2018 г. по гр. д.
№ 415/2018 г. на РС Велинград, е одобрено постигнато между родителите
споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на детето Б.П.С. е предоставено на майката, а бащата е осъден да
заплаща издръжка на детето си в размер на 145, 00 лв. месечно, считано от датата
на предявяване на исковата молба, до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменяване или прекратяване. Определението
е влязло в сила на 14.06.2018 г.
Подсъдимият, въпреки осъждането си, не
изпълнявал доброволно задълженията за
издръжка. На 28.06.2018г. свидетелката А.Н. се снабдила
с изпълнителен лист. Било образувано и изпълнително производство № 134/2018 г.
по описа на съдебен изпълнител с район на действие РС Велинград. По реда на
принудителното изпълнение не са постъпили суми, поради липса секвестируемо имущество и доходи у С..
Поради неизпълнение на задължението за
издръжка, по жалба на свидетелката А.Н. освен настоящото производство били
образувани н.о.х.д. 369/2019 г. по описа
на РС Велинград, приключило с влязла в сила на 18.02.2020 г.присъда, с която С.
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за
периода м. август 2018 г. – м. март. 2019 г., но не бил наказан с спрямо него
бил приложен чл. 183, ал. 3 НК и н.о.х.д. 193/2020 г., приключило с влязло в сила
на 21.09.2020 г. споразумение, с което бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за периода месец април 2019 г.-месец април
2020 г.
Въпреки неколкократно
образуваните срещу него наказателни производства за неплащане на издръжка,
подсъдимият С. продължавал да не изпълнява задължението спрямо малолетната си
дъщеря и не плащал издръжка.
На
09.07.2020 г. майката на детето Б.-свидетелката А.Н. подала поредната жалба до РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, по която било образувано настоящото наказателно
производство, отново за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
След подаване на жалбата, С. извършил
две плащания по задължението за издръжка в непълен размер. На 05.08.2020 г. внесъл по сметка на Н.
сумата от 130,00 лв., като посочил основание за плащане 60, 00 лв. издръжка за
май и 70,00 лв. издръжка за юни. На 18.09.2020 г. внесъл по сметка на Н. сумата
от 40,00 лв., като посочил основание за плащане издръжка за месец юли и месец август.
Според назначената финансово-счетоводна
експертиза, извършените плащания покриват изцяло задължението за издръжка за
месец май 2020 г. и частично за месец юни 2020 г. до размера от 25,00 лв.
С
постановление за привличане на обвиняем от 16.12.2020 г. П.Т.С. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК за периода месец
юни 2020 г.- месец септември 2020 година, включително за обща сума от 580, 00 лева-престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
при постановяване на присъдата си, тъй като същите са безпротиворечиви
помежду си и последователни относно главния предмет на доказване по делото. От
тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Показанията
на свидетелката А.Н. и обясненията на подсъдимия П.С. установяват изцяло
приетата от съда фактическа обстановка. Същите се подкрепят от представените по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изготвената и приета по реда
на НПК финансово-счетоводна експертиза относно размера на извършените плащания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият П.Т.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за
периода месец юни 2020 година – месец септември 2020 година, включително в гр. Ракитово, като е осъден с Определение от 14.06.2018 г.
по гр. д. 415/2018 г., с което е одобрено постигната между родителите спогодба/
влязло в законна сила на 14.06.2018 г./ да издържа свой низходящ – детето си Б.П.С.,
родена на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно: четири месечни вноски от по 145, 00 лв. всяка
за периода юни 2020 г.- септември 2020 г., като общият размер на задължението е
580,00 лева, поради което следва да бъде
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Престъплението
по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за
съществуване на нуждаещите се, които са нетрудопособни
и не могат да се издържат от собственото си имущество. Редът и страните за
определяне на издръжката се определят от семейното право. За наказателното
право от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за
издръжка е парично и се дължи на месечни вноски.
Изпълнителното
деяние се осъществява само чрез бездействие и намира обективен
израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер
на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят от нея, тя е изискуема в течение
на началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото
изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1 КН е продължено престъпление и
деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка,
независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал изпълнение на
задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на
продължената престъпна дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на
децата се дължи безусловно от родителите, по арг. на
чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс. Не подлежи на преценка от наказателния съд
конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още
повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране
размера на дължимата издръжка.
От субективна
страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на
задължението за издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните
последици или допуска престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното
поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо
установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията.
За да е налице
елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно
две условия: 1./деецът да е уведомен за решението на гражданския
съд, с което е осъден да изплаща; 2./да не са налице обективно съществуващи
непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела:
неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да
упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да
бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени
добросъвестни усилия за намиране на работа. Простата липса на работа,
предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по
смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за
липса на субективна съставомерност на
деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и
здравословното му състояние позволява да работи.
Задължението за заплащане на издръжка се
дължи от влизане в сила на решението и за изпълнението му не се изисква покана
до длъжника, т.е. покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Установи се, че подсъдимият доброволно е
подписал споразумението, с което е определен размерът на издръжката по
отношение на детето му Б.. Същото е одобрено от Районен съд Велинград с
протоколно определение от 14.06.2018 г. по гр. д. 415/2018 г., в съдебно
заседание, на което С. е присъствал. С влизането му в сила за подсъдимия е
възникнало задължение да заплаща издръжка, в посочения по-горе размер по
отношение на детето си. От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, т.е. чрез
въздържане от дължимото поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се
в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимият е осъществил
състава на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на детето си в
за инкриминирания период, като е бездействал и не е изплатил присъдената издръжка,
което не отрича.
Извършените
частични плащания за месец юни, юли и
август 2020 г. не следва да се вземат предвид при преценка за обективната съставомерност на престъплението, предвид че по арг. от чл. 66 ЗЗД
частичното изпълнение е приравнено на пълно неизпълнение. Освен това
подсъдимият доброволно се е съгласил да плаща издръжка в размерите, определени
със спогодбата, след като е преценил, че с така посочената сума от 145,00 лв.
ще бъдат адекватно задоволени нуждите на детето му.
Предвидената в
чл. 152, ал. 2 от СК възможност издръжката да бъде заплащана от държавата при
липса на доходи и имущество, върху които
да се насочи принудителното изпълнение, от която свидетелката Н. не се е
възползвала, също не е обстоятелство, изключващо обективната съставомерност на престъплението. Преценката за обективна
невъзможност се прави не единствено и само въз основа липсата на доходите и
имуществото на длъжника, въз основа на
съвкупната преценка на неговата възраст, здравословно състояние, както и
предприетите действия по намиране на работа.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи
обективна невъзможност за изпълнение. Подсъдимият е в трудоспособна възраст и
няма данни да страда от заболявания, а твърденията му, че активно е търсил
работа, дадени в обясненията на 19.04.2020 г. останаха недоказани. Подсъдимият
не посочи точно и конкретно в кои от двадесетте фирми е кандидатствал за работа,
кога и за каква длъжност. Предвид двойствената природа на обясненията на
подсъдимия, като доказателствено средство и като средство за защита, същите
следва да бъдат кредитирани ако кореспондират с останалия представен по делото
доказателствен материал, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо, съдът
намира, че дадените от подсъдимия обяснения са израз на защитната му теза,
която остана недоказана.
Подсъдимият не
е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ към Агенцията по заетостта, т.е. няма
данни, че активно е търсил работа, а от обясненията му, че не го е направил
защото е загубил личната си карта преди
три седмици, по никакъв начин не се налага извод, че не е могъл да го направи
преди инкриминирания период. Освен това от приложената по делото справка за
съдимост, спрямо С. веднъж е прилаган чл. 183, ал. 3 НК и веднъж е одобрявано
споразумение по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
предпоставка за което са деецът да е платил дължимата сума за издръжка и такова
плащане, при това на не малки по стойност суми е извършвано. Последното такова е
през м. септември, т.е. през част от инкриминирания период, поради което тезата
на подсъдимия, че не е могъл да намери средства да изпълнява задълженията си е несъстоятелна.
Не може да се
приеме, че за подсъдимият е възникнала обективна невъзможност за изпълнение на
задължението поради въведеното на 13.03.2020 г. в страната извънредно положение,
във връзка с разпространението на Ковид 19, отменено
на 13.05.2020 г., заменено на 14.05.2020 г. с извънредна епидемична обстановка,
действала и през периода на обвинението,
в каквато насока са доводите на защитника. Действително в периода на въведената
в страната извънредната епидемична обстановка възникнаха ограничения и
специални изисквания за работа в определени сектори на икономиката, които
продължават да съществуват и понастоящем. Но дори при действието на тези
ограничения, не беше въвеждана пълна нормативна забрана за упражняване на
трудова или търговска дейност. Освен това през периода месец юни месец
септември 2020 г. активно функционираха секторите селско стопанство и
строителство, където нуждата от работна ръка е ежедневна и където С. е могъл да
търси и намери работа, но не твърди да го е правил. В нито един нормативен акт,
регламентиращ мерки и действия, свързани с разпространението на Ковид 19 не е въвеждано преустановяване на плащания на
задължения за издръжка на дете, поради което и по време на въведената в
страната епидемична обстановка, подсъдимият е следвало да плаща издръжка на дъщеря
си. В допълнение, задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен”
характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата
на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за
особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от
връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя
специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, поради което евентуални
затруднения, довели до нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за
невъзможност за заплащане на издръжка - са ирелевантни.
Налице
е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно да се касае за
поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са четири на обща стойност
580,00 лв. /петстотин и осемдесет лева/.
От тази сума не следва да се приспадат извършените от подсъдимия плащания, тъй
като не покриват изцяло задълженията за съответните месеци и въпреки погасяване
на част от задълженията С. продължава да
осъществява изпълнителното деяние на престъплението неплащане на издръжка в съответния
определен със спогодбата размер.
Престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на
чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязло в сила
съдебно опредаление, предвиждане, че в следствие на
бездействието детето му няма да получи дължимата издръжка за повече от два
месеца, както и че по този начин ще бъдат лишено от полагаемите им се финансови
ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се
в неполучаване на паричните суми от страна на дъщеря му.
Не са
налице предпоставки за приложение на чл. 183, ал. 3 НК. Подсъдимият веднъж се е възползвал от
привилегията на закона.
По тези съображения съдът призна подсъдимият
за виновен и го осъди за престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието, съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изказаното от подсъдимия
съжаление за стореното и оказаното съдействие в хода на наказателното
производство, а като отегчаващи предходното осъждане за същото престъпление и
обстоятелството, че трайно се е дезинтересирал от
задължението си като родител. По тези съображения съдът намери, че справедливото наказание, което следва да се
наложи на подсъдимия и което би изпълнило целите на чл. 36 НК, е пробация, при следните пробационни
мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна
регистрация по настоящ, с явяване пред пробационен
служител или определено от него лице два пъти седмично за срок от десет
месеца;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от десет месеца.
Съдът намира, че така определеното
наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия. Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Така предвидения размер на
пробационните мерки според съда не би създал пречка
за подсъдимия свободно да упражнява трудова дейност, за да е в състояние за в
бъдеще да изплаща издръжката за която е осъден, като в същото време размерът на
определената санкция не позволява на С. да остане с убеждение, че е останал за
ненаказан за неправомерната си и обществено опасна постъпка.
За пълнота на изложението следва да се
посочи и че при преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение на подсъдимата, настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена
опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният
брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по
дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение
№ 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на
ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за
2018г.
Според съдът неприложим в случая е чл.
55 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито са
изключителни по своя характер, което е налага и определяне на наказанията то по
реда на чл. 54 НК в посочени.
На подсъдимия следва да се възложат и
сторените в наказателното производство разноски за изготвената
финансово-счетоводна експертиза в размер на 40,00 лв., които да заплати по
сметка на ОДМВР Пазарджик.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева