Присъда по ВНОХД №598/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 25
Дата: 4 ноември 2025 г. (в сила от 20 ноември 2025 г.)
Съдия: Мария Красимирова Донева
Дело: 20252200600598
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. С., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева

Мария Кр. Д.а
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Д.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252200600598 по описа за 2025 година
На основание чл. 336, ал.1, т.1, вр. чл. 334, т.2 и т.6 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда Рег. № 131/01.09.2025 г., постановена по НОХД №
499/2025 г. по описа на Районен съд – С. в частта, с която подсъдимият И. И.
И. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение
по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. И. – роден на ********* в гр. С., живущ
в гр. С., ул. „Т. К.“ № **, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че за времето от 22.02.2025г. до 23.02.2025г. в гр. С., в условията на
продължавано престъпление и повторност, отнел чужди движими вещи - 3 бр.
бутилки уиски, от владението на А. Д. Б. и Р. М. С., двете от гр. С., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: на
22.02.2025г. от магазин „Мерканто 6“, находящо се в гр. С., ул. „А. С.“ № *,
отнел 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер Блек Лейбъл“, 700 мл., на
стойност 58,79 лв. и 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер Дабъл Блек“,
700 мл., на стойност 79,90 лв., на обща стойност от 138,69 лв., собственост на
1
фирма „Антоний“ ЕООД, гр. С., с управител А. Д. Б. от гр. С., представлявано
от А. С. Е. от гр. С., и на 23.02.2025г., от магазин „Мерканто 4“, находящ се в
гр. С., бул. „П. Х.“ № **, отнел 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер
Дабъл Блек“, 700 мл., на стойност 79,90 лв., собственост на фирма „Антоний“
ЕООД гр. С., с управител Р. М. С. от гр. С., представлявано от А. С. Е. от гр.
С., всичко на обща стойност 218,59 лв., собственост на фирма „Антоний“
ЕООД гр. С., като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54
от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА при първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА В
ИЗПЪЛНЕНИЕ наложеното на подсъдимия И. И. И. по ЧНД № 1400/2022 г.
по описа на Районен съд-С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален „общ“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда рег. № 25 от 04.11.2025г. по ВНОХД № 598/2025г. по описа на
ОС-С.
С присъда № 131/01.09.2025г., постановена по НОХД № 499/2025г. по
описа на Районен съд – С. И. И. И. е признат за виновен в това, че за времето
от 22.02.2025г. до 23.02.2025г. в гр. С., в условията на продължавано
престъпление и повторност, отнел чужди движими вещи - 3 бр. бутилки
уиски, от владението на А. Д. Б. и Р. М. С., двете от гр. С., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва: на 22.02.2025г. от
магазин „Мерканто 6“, находящо се в гр. С., ул. „А. С.“ № *, отнел 1 бр.
бутилка уиски марка „Джони Уокер Блек Лейбъл“, 700 мл., на стойност 58,79
лв. и 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер Дабъл Блек“, 700 мл., на
стойност 79,90 лв., на обща стойност от 138,69 лв., собственост на фирма
„Антоний“ ЕООД, гр. С., с управител А. Д. Б. от гр. С., представлявано от А.
С. Е. от гр. С., и на 23.02.2025г., от магазин „Мерканто 4“, находящ се в гр. С.,
бул. „П. Х.“ № **, отнел 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер Дабъл
Блек“, 700 мл., на стойност 79,90 лв., собственост на фирма „Антоний“ ЕООД
гр. С., с управител Р. М. С. от гр. С., представлявано от А. С. Е. от гр. С.,
всичко на обща стойност 218,59 лв., собственост на фирма „Антоний“ ЕООД
гр. С., представлявано от А. С. Е. от гр. С. – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На подсъдимия И. И. И. на осн. чл. 194, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.
54 от НК е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. С., ул.
„Т.К.“ № **, за срок от ШЕСТ месеца, като подсъдимият следва да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице ДВА пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ месеца.
Отнето е в полза на държавата иззетото по делото веществено
доказателство - 1 бр. празна бутилка с надпис „Джони Уокър Дабъл Блек“ 700
мл., което следва да се унищожи като вещ без стойност.
Отнети са в полза на държавата иззетите по делото веществени
доказателства - 2 бр. диск, поставен в плик (л. 12 от делото), които да се
съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело,
след което да се унищожат като вещи без стойност.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 260,98 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР С..
В протеста на прокуратурата по повод на който е образувано настоящото
въззивно производство, депозиран в установения от закона срок, се поддържа,
че е налице разминаване между словесната част на диспозитива на присъдата,
където е посочено „в условията на повторност“, и цифровата квалификация
1
на деянието, а именно чл. 194, ал.3, вр. чл. 26, ал.1 НК, като съдът е приел, че
се касае за маловажен случай. По този начин според прокуратурата не може
да се разбере каква е волята на съда, а именно дали се касае за маловажен
случай или за повторност.
На следващо място се оспорва присъдата в частта, в която подсъдимият е
оправдан за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 НК, за което е било първоначалното обвинение. Поддържа се в
протеста, че неправилно съдът е приел наличие на маловажен случай, като
подсъдимият следва да бъде признат по посоченото по-горе обвинение и му
бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 12
месеца, което на основание чл. 58а НК се редуцира с една трета.
Моли съдът да измени присъдата като признае подсъдимият за виновен
за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 НК. Алтернативно, в случай, че въззивният съд прецени, че е налице
маловажен случай, да измени присъдата като приеме, че извършеното е в
условията единствено на продължавано престъпление, а не и на повторност.В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа, че е уместно
прилагането на чл. 66 НК, тъй като към момента на извършване на деянието
вече е изтекъл изпитателния срок на предходно осъждане. Моли за изменение
на наложеното наказание.
Представителят на обвинението в съдебно заседание сочи, че е
допуснато процесуално нарушение при постановяване на присъдата на РС-С.,
тъй като словесно е посочено, че деянието е извършено в условията на
продължавано престъпление и повторност, а е оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т.7 НК. Моли изменение на
постановената присъда и подсъдимият да бъде признат за виновен по
първоначално повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание
от една година лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия моли за постановяване на решение, с което
да бъде оставена в сила присъдата на РС-С. като правилна и законосъобразна,
като се измени единствено диспозитива, който е объркан.
В даденото му право на лична защита и последна дума подс. И. изразява
съжаление за стореното и иска да му бъде наложено наказание пробация.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста,
като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните,
направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен в частта по приложението на
материалния закон.
От фактическа страна:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
обвинителен акт срещу подс. И. за престъпления по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, като същото е протекло по реда на Глава
2
Двадесет и седма – Съкратено съдебно следствие.
Търговско дружество „Антоний“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С. М. Ч., стопанисвало верига хранителни магазини
„Мерканто“. На 22.02.2025г. около 18.30 ч. подс. И. И. влязъл в магазин
„Мерканто 6“, находящ се в гр. С., ул. „Ал. С.“ № * с управител св. А. Б..
Приближил се до щандовете с алкохол, взел 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек
Лейбъл“ 700 мл и 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, които скрил
под якето си, след което преминал през касовата зона без да ги заплати и
напуснал търговския обект. След това продал бутилките с алкохол за сумата от
40,00 лева на непознато лице.
На 23.02.2025г. около 18.30 ч. подс. И. И. посетил магазин „Мерканто 4“,
находящ се в гр. С., бул.„П. Х.“ № ** с управител св. Р. С. и взел от щанда 1 бр.
уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл. Прибрал бутилката в раницата си,
синя на цвят, и напуснал търговския обект, без да заплати стоката. Бутилката с
алкохол продал за сумата от 20 лева на св. Х. Д.. Свидетелката А. Б. —
управител на търговски обект „Мерканто 6“, направила ревизия, при която
била установена липсата на 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек Лейбъл“ 700 мл и
1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, за които бил съставен
констативен протокол. Същата уведомила св. А. Е. „Сътрудник - охрана“ в
„Антоний“ ЕООД, който прегледал видеозаписите на охранителните камери и
установил, че инкриминираното деяние било извършено от подс. И. И. на
22.02.2025г. Ревизия извършила и св. Р. С. - управител на търговски обект
„Мерканто 4“, при която установила липсата на 1 бр. уиски „Джони Уокер
Дабъл Блек“ 700 мл, за което бил съставен констативен протокол. Тя
уведомила св. А. Е., който прегледал видеозаписите на охранителните камери
и установил, че инкриминираното деяние било извършено от подс. И. И. на
23.02.2025г. Св. А. Е., който бил упълномощен да представлява търговското
дружество пред органите на властта, подал сигнал до РУ-С. по повод
случилото се. С протокол за доброволно предаване от 14.03.2025г. Д. С. У.
предоставил 1 бр. оптичен носител „SKILCRAFT“ CD+R 52 х 700 MB, с черен
надпис „М-н Мерканто /Ал. Стамболийски“ и 1 бр. оптичен носител
„RiDATA“, CD+R с черен надпис „Хитов 23.02.25“.
В хода на разследването била назначена съдебно-видеотехническа
експертиза с обекти на изследване 1 бр. оптичен носител „SKILCRAF Г CD+R
52 х 700 MB, с черен надпис „М-н Мерканто/Ал. Стамболийски“ и 1 бр.
оптичен носител „RiDATA“, CD+R с черен надпис „Хитов 23.02.25“. Кадри от
видеозаписите, съдържащи се на представените за изследване дискове, от
определеното за изследване време са свалени на хартиен носител и приложени
към експертизата като снимки.
В хода на разследването била назначена и изготвена по делото съдебно-
оценителна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице
стойността на 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек Лейбъл“ 700 мл е 58,79 лв., на 1
бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл стойността е 79,90 лв. и на 1 бр.
уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл стойността е 79,90 лв. Общата
3
стойност на предмета на престъпление възлизала на 218,59 лв.
С протокол от 26.02.2025г. за извършен разпит на св. Х. Д. същият
предал 1 бр. празна бутилка с етикет на уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700
мл, като заявил, че я закупил за сумата от 20 лева от подс. И. И., който му
казал, че останала от сватбата му. Видно от приложените по делото квитанция
от 19.06.2025г. (л. 39) и два броя констативни протоколи (л. 40 и 41),
подсъдимият е възстановил сумата, предмет на престъплението в пълен
размер на ощетеното юридическо лице.
Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна
подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертни
заключения по изготвените съдебно-видеотехническа и съдебно-оценителна
експертизи и приобщените по съответния процесуален ред писмени
доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия. Установената
фактическа обстановка и преценката на доказателствения материал не се
оспорват от подсъдимия и защитата му, още повече, че производството е
протекло по реда на 27 от НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“, както бе вече посочено, като
подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От правна страна:
При така установеното районният съд е признал подсъдимия за виновен
за извършено в условията на продължавано престъпление и повторност на
деяние, което е квалифицирал по чл. 194, ал.3, вр. чл. 26, ал.1 НК, а именно
продължавана кражба, за която е приел, че е маловажен случай. Оправдал е
подсъдимият по първоначалното обвинение по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Първоинстанционната присъда е протестирана в частта относно
приложението на материалния закон, а именно квалификацията на деянието
като маловажен случай, както и невъзможността деянието да бъде
едновременно, както повторно, така и квалифицирано като маловажен случай.
На основание чл. 314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
Въз основа на така извършената служебна проверка, ОС-С. констатира,
че диференцираната процедура по реда на Глава 27 е проведена
законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за
нейното приложение. Самопризнанията на подсъдимия са валидно дадени и
законосъобразно използвани от районния съд при постановяване на
присъдата. Същите се потвърждават от приобщените по делото събрани в хода
на досъдебното производство свидетелски показания, писмени доказателства
и заключения на вещи лица.
При така приетото за установено от фактическа страна и съответно
изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е направил
законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимия И. същият е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението „кражба“, тъй
4
като е отнел чужди движими вещи - 3 бр. бутилки уиски, собственост на
фирма „Антоний“ ЕООД гр.С., от владението на А. Д. Б. и Р. М. С. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Настоящата инстанция споделя констатациите на районния съд, че
безспорно е установено както авторството на деянието, така и виновното
поведение на подс. И..
Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установи, че подсъдимият И. на 22.02.2025г. около 18.30 ч. влязъл в магазин
„Мерканто 6“, находящ се в гр. С., ул. „Ал. С.“ № * с управител св. А. Б.,
приближил се до щандовете с алкохол, взел 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек
Лейбъл“ 700 мл и 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, които скрил
под якето си, след което преминал през касовата зона без да ги заплати и
напуснал търговския обект. Установено е и че на 23.02.2025г. около 18.30 ч.
подс. И. И. посетил магазин „Мерканто 4“, находящ се в гр. С., бул.„П. Х.“ №
** с управител св. Р. С. и взел от щанда 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл
Блек“ 700 мл. Прибрал бутилката в раницата си, синя на цвят, и напуснал
търговския обект, без да заплати стоката.
С тези действия подсъдимият е осъществил от обективна страна състава
на престъплението кражба, доколкото е отнел движими вещи на определена
стойност, които не са негови, а чужди. Същите са се намирали във владението
на друго лице, бивайки стоки за продажба в търговски обект. Подсъдимият е
отнел същите, като е прекъснал чуждата фактическа власт върху тях, след
което е установил своя, криейки вещите в якето и раницата си и преминавайки
през касите без да заплати стойността им. Деянията са довършени към
момента на напускане на търговските обекти, към който момент деецът вече е
имал реалната възможност безпрепятствено да се разпорежда с отнетите вещи
като със свои, както е и сторил.
Деянието извършено от подс. И. е в условията на повторност.
Повторността се обуславя от факта, че той е бил осъден за такова
престъпление, а именно по НОХД № 376/2022г. за деяние по чл. 195, ал., т.3,
вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК и по НОХД № 1122/2022г. по описа на
Районен съд – С. за деяние по чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал.1 НК. Двете
деяния са за кражби и с определение по ЧНД № 1400/2022г. му е било
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Това
определение е влязло в сила на 27.02.2023г. В този смисъл, от изтърпяването
на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство
не е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок.
Законосъобразен е и изводът, че в случая извършеното престъпление е
продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, тъй като са осъществени две
деяния, като всяко от тях само по себе си реализира състава на престъплението
кражба, извършени са през непродължителни периоди от време (в два поредни
дни), при една и съща обстановка (от търговски обект, по един и същи начин)
и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват
5
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна правилен е изводът на районния съд, че и двете
деяние са извършени под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е бил наясно, че
отнема чужди вещи, които не са негова собственост. Налице е и специалният
признак от субективна страна, а именно намерение за своене, което безспорно
се установява с оглед действията на подсъдимия по разпореждане с отнетите
вещи след отнемането им.
Страните не оспорват факта на извършване на описаното по-горе
деяние, начинът и механизма на извършването му, обстоятелството, че е
налице продължавано престъпление.
Оплакванията в протеста касаят на първо място приложението на
материалния закон и в частност следва ли извършеното от подсъдимия да се
квалифицира като маловажен случай. Настоящата инстанция намира протеста
за основателен и не споделя изводите на районния съд при квалифицирането
на извършеното като маловажен случай, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, „маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е
значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската
степен на обществената опасност следва да се определи с оглед малката
стойност на предмета на кражбите, от липсата или незначителността на
вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка. Съдебната преценка за наличие на маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. Възможно е при малка стойност на
откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед
личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други
обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от
обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай
/ППВС № 6/1971 г., р.II т.7; Решение № 204 от 16.07.2013 г. на ВКС по н. д. №
579/2013 г., III н. о., НК/.
Действително, стойността на откраднатите вещи не е висока (218,59
лв.), като е под размера на една минимална работна заплата, като тази
стойност е и възстановена, т.е. не са налице вредни последици, което е
безспорно установено по делото. Предвид личността на дееца обаче,
6
обществената опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. В тази връзка, не следва да се
пренебрегва съдебното минало на подсъдимия, чиято наказателна отговорност
е била ангажирана за извършени макар и в съвкупност на две квалифицирани
кражби, по които са влезли в сила сключени споразумения и е наложено общо
наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от
три години. Деянието, предмет на настоящото производство, е извършено в
рамките на изпитателния срок, с което подсъдимият е демонстрирал
резистентност към превъзпитателния и възпиращ ефект на условното
наказание, а това го очертава като личност с повишена обществена опасност.
Очевидно възприетият от него поведенчески модел влиза в остър конфликт с
установения правов ред и налага прилагането на по-интензивно въздействие
със средствата на наказателната принуда. В унисон с това са и
характеристичните данни на подсъдимия, които го определят като лице, което
проявява пълно незачитане на правовите норми в страната. Подсъдимият се
явява лице с повишена обществена опасност, а личността на извършителя,
както бе вече изложено, следва да се има предвид при приложението на чл. 93,
т.9 НК, а не само ниската стойност на откраднатото и липсата на вредни
последици /Решение № 30 от 6.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 71/2020 г., I н. о.,
НК; Решение № 333 от 2.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 870/2015 г., II н. о., НК;
Решение № 330 от 25.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 871/2015 г., I н. о., НК/.
Отделно от това, престъплението по настоящото производство е
продължавано и извършено на публично и обществено място, като в рамките
на два поредни дни подсъдимият осъществява кражба на чуждо имущество от
магазин, което разкрива известна престъпна упоритост у него, арогантност и
устойчиво незачитане на установения правов ред. Подбудите за извършване на
инкриминираното деяние е нуждата от пари, както подсъдимият сам сочи,
въпреки че е млад човек в трудоспособна възраст, но няма данни да е трудово
ангажиран.
Съдът не споделя довода на първата инстанция за определянето на
извършеното като „маловажен случай“ предвид липсата на образувани и
неприключени наказателни производства спрямо И. И. И., видно от приложен
по делото /л.6/ регистър на лица с неприключени производства. При преглед
на този регистър се установява, че срещу подсъдимия е образувано досъдебно
производство № 1497/2024г., като е служебно известно на съда, че по същото е
налице висящо производство срещу И. И. И. за престъпление против
собствеността по ВНОХД № 633/2025г. по описа на ОС-С.. Макар наличието
на висящо производство да не е меродавно, доколкото не е налице влязла в
сила присъда и осъждане на лицето към момента, настоящата инстанция
изтъква тези обстоятелства предвид посоченото от районния съд като
аргумент за липсата на висока степен на обществена опасност.
Всички тези обстоятелства не позволяват направата на извод, че
инкриминираното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
7
Напротив, настоящата инстанция намира подсъдимия за лице с повишена
обществена опасност, и като се вземат предвид и начина и подбудите на
извършване на деянието, същото не следва да се квалифицира по чл. 194, ал.3
НК. Изводът на съда не се променя от оказаното съдействие от страна на
подсъдимия на досъдебното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице маловажен случай и
дадената от първата инстанция квалификация е неправилна. Това налага
отмяна на присъдата на районния съд и постановяването на нова по
първоначално повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия, а именно за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимия И. И. И. деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание от
една до десет години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита лошите
характеристични данни на подсъдимия И.. Предишните осъждания на лицето
не следва да се вземат предвид в индивидуализацията на наказанието с оглед
изричната забрана на чл. 56, ал.1 НК, тъй като те са дали отражение в
квалификацията на деянието по по-тежкия състав на повторна кражба. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете оказаното
съдействие от И. в досъдебното производство, невисоката стойност на
отнетите вещи, както и липсата на вредни последици предвид
възстановяването на стойността им.
Като анализира изложените обстоятелства с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и в минималния предвиден
размер на наказанието лишаване от свобода. Ето защо, съдът определя
наказание от една година лишаване от свобода, което с оглед проведеното
съкратено съдебно следствие и направено самопризнание, обуславя
приложението на чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл. 58а, ал.1 НК, или така
определеното наказание е намалено с една трета и на подсъдимия е наложено
наказание от осем месеца лишаване от свобода.
Това наказание въззивният съд прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на дееца
и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК. Така определеното наказание ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Във връзка с разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК настоящата инстанция
намира, че не са налице условията за приложение на чл. 55 НК. В принципен
план приложението на чл. 55 от НК зависи от две предпоставки - наличие на
изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и на факта, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже
8
несъразмерно тежко. В случая най-лекото предвидено наказание не се явява
несъразмерно тежко спрямо вменената престъпна дейност, личността на дееца
и подбудите за извършване на деянието. Въпреки отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства, при съвкупната преценка на обстоятелствата,
имащи значение за индивидуализация на наказанието, настоящата инстанция
не намира, че има основание да определи наказание, явяващо се по-
благоприятно от намалената с една трета санкция в минимален размер.
Налагане на наказание под осем месеца лишаване от свобода въззивният съд
намира, че не би било справедливо с оглед заложените в чл. 36 НК цели на
наказанието и не следва да се прилага нормата на чл. 55 НК.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК
определеното общо наказание по ЧНД № 1400/2022 год. по описа на СлРС на
подс. И. И. И. – „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което
подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от
наказанието по настоящата присъда. Основанията за приложението на
горепосочената разпоредба са налице предвид наложеното ефективно
наказание в настоящото производство и обстоятелството, че процесното
деяние е извършено преди изтичане на изпитателния срок по постановеното
по ЧНД № 1400/2022 год. по описа на СлРС определение от 09.02.2023г.,
влязло в сила на 27.02.2023г.
По отношение на веществените доказателства и разноските присъдата
на районния съд е потвърдена като правилна.
Така мотивиран и на основание чл. 336, ал.1, т.1, вр. чл. 334, т.2 и т.6 от
НПК въззивният съд постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
9
Съобщи за изтекли лични данни