Решение по дело №381/2017 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 279
Дата: 9 август 2017 г. (в сила от 14 юни 2018 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20175140100381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 09.08.2017г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на първи август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Невена Калинова

при участието на секретаря Кремена Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 381 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът И.В.У. твърди, че по трудов договор, сключен с ответника,  заемал длъжността „полевъд-оператор на линия за миене“, и със заповед на работодателя бил командирован във Франция, с място на работа- обект на фирмата работодател  в гр.Сенвил, Р.Франция, където на 26.01.2016г., около 16.45 ч., при изпълнение на служебните си задължения/почистване на работното място чрез измиване пода на цех за преработка на праз/ претърпява травматично увреждане на здравето, наложило спешна медицинска помощ в болница в гр.Хавър, Франция, с окончателна диагноза „цервикална фрактура на ханша на десен крак остеосинтеза“,  с данни за фрактура с голямо изместване и навяхване на глезена, последвана  на следващия ден от оперативно лечение, изразяващо се в поставяне на метален винт-плака и щифт с винт в шийката на тазобедрената става, с приложена на 03.02.2016г. допълнителна/повторна интервенция-поставяне на винт за цервикална компресия, и изписване от болницата на 22.02.2016г., с предписан специален режим на лечение –забрана за стъпване в продължение на 45 дни, с медикаменти за лечение на тромбопрофилактика, и насочване за последващ преглед в страната по произход.Впоследствие така настъпилото увреждане на здравето било признато с разпореждане на ТП на НОИ-Кърджали от 13.02.2017г. за трудова злополука. Твърди, че в резултат на трудовата злополука претърпява както вреди от неимуществен характер, така и вреди от имуществен характер, като неимуществените вреди представляват постоянни физически болки и страдания, продължително пълно обездвижване за период от четири месеца, последван от период от седем месеца с крайно ограничени движения на крайника и болки при придвижването с по-малка по степен интензивност, с използване на помощни средства, както и разстройство психическото здраве в резултат на физическите болки и стреса, че не може да се грижи за себе си и семейството си чрез финансова и морална подкрепа.Твърди и, че понастоящем, при промяна на времето,  изпитва болки в областта на травмите и схващания на десния крак, и има нарушен интензитет на движението на крайника, като при движение куца, изпитва задух и лесна умора.Твърди и, че е насочен към специалист в областта на травматологията за инвалидизиране.С исковата молба претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 26.01.2016г., както и обезщетение за  имуществени вреди в размер на 4 320 лв., представляващи неполучено за периода от 26.01.2016г. до 20.01.2017г. брутно трудово възнаграждение, за който период не бил получил и обезщетение за временна неработоспособност от НОИ, като за същия период ползвал  болничен отпуск поради болест, в която част в съдебно заседание оттегля иска за обезщетение за имуществени вреди. Претендира разноски по делото.В съдебно заседание лично и с адвокат пълномощник поддържа иска за обезщетение за имуществени вреди.Представя доказателства за новонастъпили факти в хода на делото- експертно решение на ТЕЛК от 20.04.2017г.

Ответникът “Интерим БГ ” ЕООД гр.Кърджали с отговора по исковата молба оспорва иска при възражение, че не е надлежно легитимиран да отговаря по иска, тъй като работодател към настъпване на трудовата злополука било друго лице в държавата, в която ищецът  изпълнявал задълженията си, а именно френска фирма, и  настъпилата трудова злополука представлявала деликт с чуждестранен елемент. Оспорва предявения иск и при възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца, който при условията на груба небрежност нарушил правилата за безопасна работа и така съпричинил увреждането.В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска.Претендира разноски по делото.

Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема  следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1, във вр. с ал.3 от КТ, а възраженията на ответника се основават на чл.201, ал.2 от КТ и на липса на материална легитимация за ангажиране отговорността му като работодател.

С доклада по делото съдът призна за безспорно между страните, че ищецът е изпълнявал длъжността „полевъд“ по Трудов Договор  N 72/01.05.2015г., сключен с ответника, прекратен, считано от 20.01.2017г. със Заповед №742/20.01.2017г. издадена от ответника,  и на 26.01.2016г. ищецът в гр.Сенвил, Р.Франция, при изпълнение на трудовите си задължения, претърпява увреждане на здравето, признато за трудова злополука с Разпореждане  N 5104-08-2 от 13.02.2017г. на длъжностно лице в ТП на НОИ-Кърджали, с указания ищецът да установи, че в резултат на трудовата злополука претърпява увреждане на здравето под формата на неимуществени вреди, в т.ч. твърдените болки и страдания по степен, интензивност и период, и с указания ответникът да установи, че към трудовата злополука ищецът изпълнява трудовите си задължения по  договор с друг работодател, а именно френска фирма, както и, че ищецът е съпричинил процесната трудова злополука, допускайки груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения.

От съвкупния анализ на Разпореждане N 5104-08-2/13.02.2017г. на НОИ-ТП-Кърджали и Протокол N 5103-08-2/08.02.2017г. на  НОИ-ТП-Кърджали, и цялата преписка на НОИ по така издаденото разпореждане от 13.02.2017г., Трудов договор N 72/01.05.2015г., Формуляр за командироване на персонал, Заповед N 742/20.01.2017г., и Болнични листове, издадени от Травматологична ЛКК при МЦ Авицена ЕООД –Кърджали  с дати 31.03.2016г., 28.04.2016г., 19.05.2016г., 21.06.2016г., 14.07.2016г., 29.07.2016г., 26.08.2016г., 06.10.2016г., 01.11.2016г., 08.12.2016г. и 27.12.2016г., следва, че за периода от 01.05.2015г-дата на сключване на трудовия договор между страните, до 20.01.2017г.-дата на прекратяване на трудовия договор между страните, ищецът е нает да полага труд при ответника, и през време на действие на трудовия договор ответникът командирова ищецът за периода от 01.01.2016г. до 27.02.2016г. да изпълнява длъжността „оператор на линия за миене“, със седмично работно време 35 часа, с място на работа Ла Гарен ООД, Имп д,Етенюс 230, 76430 Сенвил, където ищецът претърпява по време на работа и по място на работа на 26.01.2016г. трудова злополука, призната за такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО от НОИ с Разпореждане N 5104-08-2/13.02.2017г. по отношение на ответника като работодател, което разпореждане не е обжалвано от последния или от ищеца, и е влязло в сила.

За вреди, произтекли от трудова злополука, отговорност носи работодателят само когато се намира с работника/служителя в трудовоправна връзка, каквато се установява да съществува към деня на трудовата злополука 26.01.2016г., при липса на ангажирани от ответника доказателства, с оглед възложената му доказателствена тежест, да установи, че към тази дата ищецът е в трудовоправна връзка с друг работодател, което негово възражение се опровергава както от извършеното от самия него командироване на ищеца във Франция, така и от прекратяване на трудовия договор след датата на трудовата злополука, в т.ч. в преписката на НОИ по признаване на злополуката за трудова е налична Заповед за командироване на ищеца от ответника във Франция, за друг период от време, със задача полагане на труд в предприятие-ползвател/а не работодател/, както и доказателства, че ответникът разполага с обекти за полагане на труд в тази държава.В Разпореждането за признаване на трудовата злополука е посочено, че при почистване на цех за преработка праз след приключване на работния ден пострадалият И.В.У. е блъснат от мотокар, който прави маневра на заден ход, извозвайки готовата продукция, и вследствие на удара първият е притиснат до стената и пада, при което получава фрактура на шийката на дясната бедрена кост.Работодателят носи отговорност за вредите от трудова злополука щом същата е настъпила при или по повод изпълнение на възложена работа или на друга работа, извършена без нареждане, но в интерес на работодателя, при което без значение е дали мотокарът блъснал ищеца, е управляван от работник на ответника, по арг. от чл.200, ал.1 от КТ, предвиждащ, че работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Към настъпване на злополуката ищецът се намира в цеха, в който полага своя труд, и поради приключване на работата в цеха, мие цеха с маркуч със силна струя вода, шумът от която му пречи да чуе движещия се зад него и в гръб към него мотокар, превозващ готова продукция, в резултат на което е блъснат от това превозно средство, когато пада на земята и когато е притиснат от последното.Без значение в случая е дали ищецът е трябвало да мие точно тази част от цеха/показания на св.Анатолий Антонов/, тъй като работата е предприета в интерес на работодателя,  и с отговора на исковата молба не се прави възражение, че ищецът извършва работа в отклонение на трудовите си задължения, още повече, че по делото е налична длъжностна характеристика за длъжността „полевъд“, но не и за длъжността, която ищецът е командирован да изпълнява в гр.Сенвил-„оператор на линия за миене“, при което извод, че е налице отклонение от трудовоправните задължения е невъзможен.Последното важи и за възражението за неспазване на правилата за безопасност на труда, тъй като без доказателства за трудовите задължения за изпълняваната длъжност, не е възможен извод и за нарушения на същите от гл.т. на техническите правила за безопасност, в която връзка недоказано по делото е твърдението на ответника, че ищецът вижда движещия се към него мотокар и негов колега го  предупреждава да се отдалечи от същия, с което предупреждение ищецът не се съобразява.Единственият ангажиран от ответника свидетел за установяване на възраженията на ответника по отговора на исковата молба-св.Анатолий Антонов, свидетел на злополуката, не дава такива сведения, а напротив-установява, че ищецът се движи с гръб към мотокара и не го вижда, и водачът на мотокара също е с гръб към него и не го вижда, и при удара първият пада, след което поради оплаквания, че много го боли крака и не може да стъпи на него, свидетелят с други две колежки го отвежда в болница, където след направена снимка им е съобщено, че кракът на ищеца е счупен и трябва да остане на лечение, което продължава близо месец, след който ищецът със специализиран транспорт е откаран на летище в Париж и се прибира в България.

Така на 26.01.2016г. ищецът е приет в Болничен комплекс на гр.Хавър, Франция, в Медико-хирургически център за възрастни 3, Ортопедия-Травматология, с диагноза „пълна цервикална фрактура на ханша на десния крак“, с голямо изместване без съдово-нервни усложнения, с ипсилатерално навяхване на глезена, с приложена на 27.01.2016г. остеосинтеза чрез тракция по оста на крайника, редукция на фрактурата с помощта на външни операции, с вторично поставяне на винт-плака DHS след поставяне на референтен шифт в шийката, поставяне на свредла и винт с дължина 105 и на плака с 2 дупки с винт 42, с предвидено добавяне на винт за цервикална компресия, като в отчета за хоспитализация и в издаден на 16.02.2016г. медицински документ е посочено, че травмата на глезена е довела до навяхване на външно странично сухожилие и травма на ханша, довела до цервикална фрактура с голямо изместване/фрактура на шийката на дясната бедрена кост/, при спокойно протичане на интервенцията и последвалото я развитие, с предвидена забрана след изписването на 22.02.2016г. за стъпване за срок около 45 дни и предписана тромбопрофилактика с медикамент, с последващ контролен медицински преглед в страната по произход, с възможен и съвместим превоз със самолет в седнало състояние.За периода от 26.01.2016г. до 19.01.2017г. включ. ищецът е в отпуск поради временна неработоспособност по издадени му болнични листове, описани в констативно-съобразителната част към заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за който получава обезщетение в общ размер 13 381.58 лв., при което за този период е обезщетен за невъзможността да получава трудово възнаграждение срещу престиране на труд, като делото в частта относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука е прекратено с влязло в сила определение на съда поради оттеглянето му от ищеца.В периода на временна неработоспосбност, удостоверена с болнични листове, ищецът на 17.11.2016г. е медицински освидетелстван със заключение, че счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 10-12 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.Към датата на освидетелстване, в медицинския документ за това, е посочено, че  ищецът се придвижва с помощни средства-две патерици.На 20.04.2017г. ищецът е освидетелстван от ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ гр.Кърджали с ЕР N 1551  с 50 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, за срок от три години, считано от 20.04.2017г. и до 20.04.2020г., с диагноза „Коксартроза/артроза на тазобедрена става“, при общо заболяване: Състояние след фрактура на дясна бедрена шийка-МОС.Травматична артроза на ТБС, с посочени противопоказни условия на труд: статично и динамично натоварване на долни крайници.Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на ищеца е причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост, наложило болнично и  оперативно лечение и наблюдение, и развила се впоследствие травматична артроза на дясната тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак от около 10-12 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като развилата се като следствие от травмата артроза на дясната тазобедрена става е довела до удължаване на периода на трайно затрудняване на движението на десния крак, и понастоящем ищецът все още изпитва болки и ограничение на движенията в същата, които в съдебно заседание вещото лице сочи, че ще преминат като динамика, но ще имат хроничен характер при натоварване и влошаване на времето.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза следва, че от гл.т. на клиничната психология ищецът претърпява психически и емоционални страдания, изразяващи се в снижено социално функциониране, понижена самооценка, тревожност, депресивитет, некомуникативност, психомоторна потиснатост, дистантност и емоционална лабилност, ниска устойчивост на стрес при променящи се житейски ситуации, изискващи промяна на динамиката на ежедневието и социалното функциониране, както и, че ищецът към изследването е с тревожно-депресивен облик поради психотравмена ситуация в резултат на злополуката, като симптоматиката на това състояние е претърпяла частично обратно развитие, но е все още клинично изразена, и за пълно обратно развитие е препоръчително консултация с психиатър и системна психотерапевтична помощ.

От показанията на св.Д.К., св.Р.К. и св.Е.К., първата съседка на ищеца, втората негова съпруга и третия негов тъст, се установява, че при завръщането си в дома ищецът не може да се движи сам и е качен с помощта на четирима души, и в продължение на четири месеца не може да се грижи сам за себе си в ежедневните си дейности, а с тяхна помощ, през който период е изнервен, неспокоен, самотен, емоционално разстроен, отчаян, без надежда, че ще проходи, без самочувствие и с оплаквания за болки.След тези първи четири месеца, ищецът започва да се възстановява двигателно, но излиза на двора пред дома си с чужда помощ, а сам прави това една година след инцидента, когато при движение и изпъване на крака все още има болка, и понастоящем нощно време се буди от изтръпване на крака, мускулни схващания и болки, а сутрин трудно се раздвижва, изпитвайки болка, и има променена, накуцваща походка.Преди инцидента ищецът е жизнен, пъргав и работлив, а сега не може и да работи.

Изложеното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключения на СПсихЕ и СМЕ, неоспорени от страните по делото.

Ищецът претърпява на 26.01.2016г. злополука, призната за трудова с Разпореждане N 5104-08-2/13.02.2017г. на НОИ-ТП-Кърджали и с ЕР N 1551/ 20.04.2017г. на ТЕЛК му е призната 50 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, за срок от три години, считано от 20.04.2017г. и до 20.04.2020г., с диагноза „Коксартроза/артроза на тазобедрена става“, при общо заболяване: Състояние след фрактура на дясна бедрена шийка-МОС.Травматична артроза на ТБС, с посочени противопоказни условия на труд: статично и динамично натоварване на долни крайници.Поради злополуката ищецът претърпява хирургически интервенции във Франция, далеч от близките си, които да му окажат подкрепа в периода, в който болките от причиненото травматично увреждане са с най –голям интензитет, с болничен престой от 26.01.2016г. до 22.02.2017г., след изписването на който е обездвижен за период от четири месеца, от който 45 дни по медицинско предписание, и обслужван в ежедневните си дейности от своите най-близки, изпитвайки несигурност и неспокойствие за бъдещето си, в т.ч. и в последвалия го период от седем месеца, в който постепенно се раздвижва, ползвайки както помощта на близките си, така и на помощни средства-патерици.От 26.01.2016г. до 19.01.2017г. ищецът е отпуск за временна неработоспособност, от което следва, че в този период претърпяното травматично увреждане на здравето му не позволява да води нормален начин на живот.Освидетелстването на ищеца на 20.04.2017г. с признаване на 50 % ТНР за период до 20.07.2020г. сочи, че травматичното увреждане на здравето му е трайно за периода на частична инвалидизация и за този период  ищецът няма да може до води същия начин на живот от преди злополуката, в т.ч. няма да полага труд, който изисква както статично, така и динамично натоварване на долните крайници, при което ще следва да търпи тези ограничения, както и болките, имащи понастоящем хроничен характер в резултат на травмата на десния долен крайник.Интензивността на страданията в острия им стадий според медицинската експертиза е преминала в периода от  10-12 месеца след злополуката, но последната има посттравматичен характер, и това разстройство на здравето според ТЕЛК очаквано ще продължи до 20.04.2020г.Същото се изразява в промяна на двигателните по степен умения на ищеца, засвидетелствана и от  св.Кьосева като промяна в походката, накуцваща понастоящем, и загуба на пъргавината и жизнеността, която ищецът има преди злополуката/показанията на св.Календжиева и св.Кьосев/.Наред с това ищецът в резултат на злополуката изживява и психически страдания в резултат на преживения стрес от същата и несигурността за възстановяване на здравето му в бъдеще, разстройството на което пречи да се грижи в продължителен период от време за себе си и семейството си, както и несигурността за бъдещето изобщо от гл.т. на възможностите да престира труда си и да води активен социален живот както преди злополуката.

Съобразно трайно установената практика на съдилищата, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква определяне на паричния еквивалент на претърпените болки, страдания и морални вреди, които се преценяват с оглед конкретните обстоятелства.При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди-в случая това е характерът на увреждането-трайно по степен затрудняване на двигателните умения на ищеца, без същият да е допринесъл за настъпването им, периода на възстановяване на ищеца-близо година, съпроведен с допълнително влошаване като постравматично хронично разстройство на здравето с удостоворена 50 % ТНР, причинените физически болки и морални страдания за близо година, и прогнозата за в бъдеще-в период от три години очаквано ищецът няма да възстанови напълно физическото си здраве и работоспособност.Следва да се отчете и дискомфорта, който ищецът изпитва през периода на обездвижване от четири месеца да се обслужва в ежедневните си дейности с чужда помощ, и за още седем месеца да използва такава при придвижване.Следва да се отчете и възрастта на пострадалия към злополуката-48 години, в  активна възраст с изградени навици и социални контакти, със семейство с деца, на което в резултат на трайно намалената работоспособност няма да може пълноценно да съдейства във всички дейности, и няма да може активно да работи и да води социален живот както преди злополуката.

Съдът, преценявайки установените по делото обстоятелства, и на основание чл.52 от ЗЗД и ППВС N 4/68г, както и задължителната по чл.290 от ГПК практика на ВКС/Решение N 86/06.06.2017г. на ВКС по гр.д. N 3856/2016г., IIIг.о., ГК,  Решение N 38/13.03.2013г. на ВКС по гр.д. N 323/2012г., IIIг.о., ГК и др./, приема, че за справедливо обезщетяване на причинените на ищеца болки и страдания е достатъчно обезщетение от 23 000 лв.

Съгласно Решение N 719/10.11.200г. на ВКС по гр.д. N 2898/2008г., I г.о., ГК, отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл.201, ал.2 от КТ само в изключителни случаи, а именно само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като в доказателствената тежест на работодателя е извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване.

В случая, не се установява така както се твърди в отговора на исковата молба, че ищецът при извършване на дейността към настъпване на злополуката е предупреден от друг служител да се предпази от приближаващия го мотокар, нито е установено, че извършените от него действия са в разрез с правилата за безопасност на труда, при което същият е действал със съзнанието за евентуално съществуваща опасност от настъпване на определени вредоносни последици, които да се е надявал да предотврати, още повече, че ответникът ангажира показанията на свидетел-очевидец на събитието, което събитие може да се определи като случайно събитие, за което нито причинилия го водач, нито пострадалия имат вина, който извод е направен и от разследващия злополуката орган.Поради това, съдът приема, че не е налице съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия под формата на груба небрежност, и съответно не е налице основание за намаляване на отговорността на ответника като работодател.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, ищецът имa право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответникът съразмерно с отхвърлената част от иска, като и в двата случая се отчете цената на оттегления от ищеца иск за обезщетение за имуществени вреди, при което ищецът има право на 778.43 лв. от направените по делото разноски в размер на 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, а ответникът има право на 481.05 лв. от направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на 920 лв. върху уважената част от иска, и сумата 446.50 лв., представляваща заплатени от бюджетните средства на съда възнаграждение от 169.28 лв. на вещо лице по СПсих.Е и 277.22 лв. възнаграждение на вещо лице по СМЕ.Направените от бюджетните средства на съда разноски за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ следва да останат в тежест на бюджета, с оглед оттегляне на иска за обезщетение за имуществени вреди от ищеца.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Интерим БГ“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.В.У. с ЕГН **********,*** сумата 23 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 26.01.2016г. в гр.Сенвил, Република Франция, ведно със законната лихва от 26.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.200, ал.1 от КТ за разликата над сумата 23 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв..

ОСЪЖДА „Интерим БГ“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.В.У. с ЕГН **********,*** сумата 778.43 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, както и да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 1 366.50 лв., от която 920 лв. държавна такса върху уважената част от иска и 446.50 лв., представляваща заплатени от бюджетните средства на съда възнаграждение от 169.28 лв. на вещо лице по съдебно-психологична експертиза и 277.22 лв. възнаграждение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза.

ОСЪЖДА И.В.У. с ЕГН **********,*** да заплати на „Интерим БГ“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата 481.05 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: