Мотиви по НОХД
№ 221 по описа на ПпРС за 2020 година
Подсъдимият Ю.М.Ю. ***, е
предаден на съд по обвинение за това, че „на
неустановени дати в периода 20.12.2019 г. – 10.01.2020 г., в с.П., общ.П., обл.Т., при условията на продължавано престъпление, на три
пъти, е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст – М.И.М., роден на *** г.“ – престъпление по чл.157, ал.4 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС около
средния размер, определено по реда на чл.58а, ал.1 НК, което бъде ефективно
изтърпяно.
До започване на
разпоредителното заседание, редовно призованият малолетен пострадал М.И.М., действащ
чрез своя родител и законен представител И.М.С. заявява, че няма претенции към
подсъдимия за възстановяване на имуществени и/или неимуществени вреди от
престъплението, не желае да се конституира като граждански ищец и/или частен
обвинител.
В хода на
проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 НПК, служебният защитник на подсъдимият адв.И.Ц. ***,
ТАК, прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът
намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа
делото именно по този ред. В хода на проведеното съкратеното съдебно следствие подс.Ю. се признава за виновен и съжалява за стореното.
Същото е и становището на защитника, който претендира за определяне на
минимално наказание ЛОС, което бъде ефективно изтърпяно. Сочи, че е налице
самопризнание на подсъдимия и чисто съдебно минало.
Предвид характера
на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371,
т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от доказателствата по делото,
съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да
бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ю.М.Ю. бил регистриран по настоящ адрес ***; бил с начално
образование, неженен, неосъждан.
В началото на 2018 г.
подсъдимият започнал работа като кравар в с.П., общ. П., където бил настанен да
живее в къща на собственика. В съседство до този имот, на ул.“Д. Г.“№* живеели
св.И.С., съпругата му св.С.Й., които отглеждали пет малолетни деца. Подс.Ю. се сприятелил със св. С. и започнал да му гостува,
а от своя страна и децата на св.С. посещавали често дома на подсъдимия.
Най-често при него ходел малолетния св.М.И. М. – роден на *** г., тъй като
подсъдимия му давал смартфон, на който малолетния играел различни игри.
В края на м.декември 2019 г. и
при изграденото доверие в отношенията му с подс. Ю., св.И.С. позволил на
малолетния си син М. да остане да пренощува в дома на подсъдимия. Същата вечер подс.Ю. съблякъл своите дрехи и тези на детето, след което
двамата легнали да спят. Подсъдимият започнал да опипва детето по половия
орган, при което се възбудил. Накарал детето да се обърне с гръб към него и се
опитал да вкара половия си член в дупето му. Детето казало, че го боли, но това
не възпряло подсъдимия, който продължил да търка члена си между краката му, докато
удовлетворил половото си желание и еякулирал върху дупето му. След като
приключил, подсъдимият заплашил детето, че ще го пребие ако каже на някого за
случилото се. След около седмица ситуацията същата ситуация се повторила, а в
началото на 2020 г. за трети път подсъдимия извършил идентични действия спрямо
детето, което отново не посмяло да сподели с родителите си.
На 10.01.2020 г. св.И.С.
изпратил по-малкото си дете – св.В.И.М. – роден на *** г., да поиска от подсъдимия
цигара. Последният се съгласил да му даде цигарата, но преди това бръкнал в
гащите на детето и пипнал чурката му. Детето се върнало у дома си и веднага
споделило на родителите си какво се е случило в дома на подсъдимия. Тогава
родителите му се притеснили и попитали по-голямото си – св.М. М. дали
подсъдимия е правил подобни неща с него. Тогава детето се разплакало и
разказало за извършените спрямо него действия от страна на подс. Ю.. Веднага
бил подаден сигнал на тел.112, след което от РУ П. започнала проверка по случая
и след събиране на допълнителни доказателства било образувано ДП № 17/2020 г.
по описа на РУ П., което първоначално било водено от ОП Т. за престъпление по
чл.149,ал.5,т.1,вр. с ал.1 и чл.26 от НК, доколкото били налице данни и за
блудствени действия с повече от едно малолетни лица. На 04.03.2020 г. подс.Ю. бил задържан по реда на ЗМВР, а с определение от
10.03.2020 г. по чнд № 51/2020 г., ТОС взел първоначална мярка „ЗС“ спрямо
него. С постановление от 06.08.2020 г. на прокурор от ТОП по реда на чл.63,ал.6
от НПК мярката за неотклонение била изменена в „подписка“, а с постановление от
07.08.2020 г. на същият прокурор ДП № 17/2020 г. било частично прекратено в
частта, касаеща наказателната отговорност на подс.Ю.
за блудствени действия извършени спрямо малолетните Ю. О., М. О. и В.М.. След
влизане в сила на постановлението, ДП била изпратено по компетентност в РП Т. с
указания за разследване по чл.149,ал.1 или по чл.157,ал.4 от НК касаещо само детето М.И. М. На 04.09.2020 г. подс.Ю. бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.157,ал.4 от НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по
ДП № 17/2020 г. по описа на РУ П. писмени доказателствени средства, както и
чрез показанията на всички свидетели, и писмените заключения на вещите лица по
извършените СМЕ и комплексни психолого-психиатрични експертизи, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието подс.Ю. направено в с.з., одобрено от съда по реда на
чл.372,ал.4 във вр. с чл.371,т.2 от НПК.
Ето защо, с оглед на установената на хода съкратеното
съдебно следствие фактическа обстановка и
при отчитане на заложеното в чл.373,ал.3 от НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подс.Ю.Ю. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението субсумирано от разпоредбата
чл.157,ал.4, във вр. с чл.26 НК, описано в обвинителния акт, за извършването на
което е предаден на съд. Това е така, защото на неустановени дати в периода
20.12.2019 г.-10.01. 2020 г., в с.П., общ.П., при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 от НК, на три пъти, е извършил действия на
полово удовлетворение с лице от същия пол – св.М.И. М.-роден на *** г., т.е.
ненавършил 14 години към датата на довършване на престъплението. Описаните
по-горе активни действия на подс.Ю. извършени спрямо
малолетния, несъмнено могат да бъдат определени като такива на полово
удовлетворяване, доколкото като такива се приемат контакти между лица от един и
същи пол, които предизвикват оргазъм у единия или двамата партньори, като
престъплението е резултатно и се счита за довършено именно в този момент. Деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подс.Ю. е
съзнавал, че активните хомосексуални действия на полово удовлетворяване са извършени на няколко пъти с лице от същия пол, което
не е навършило 14-годишна възраст. Като причини за извършване на престъплението
съдът отчете преди всичко ниският социален статус на подсъдимия както и използване
на наивността на малолетния, довели до драстично отслабване на морално-волевите
задръжки, респ. крайно и брутално незачитане на половата неприкосновеност на
малолетния М. М.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия,
при спазване на императивните изисквания на чл.373,ал.2 от НПК, без да обсъжда
наличието или липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът
прие, че същото следва да се определи в условията на чл.58а,ал.1 от НК.
Действително в актуалната си редакция чл.58а от НК предвижда две алтернативни
възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората
по ал.4, като вторият вариант би бил очевидно по-благоприятен за подсъдимия,
тъй като при приложение на чл.55,ал.1,т.1 НК наказанието би било определено под
специалния минимум. За да определи наказанието по реда на чл.58а,ал.4 от НК е
необходимо съдът да констатира наличие
на многобройни, респ. едно, но изключително смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се
определи в хипотезата на чл. 58а,ал.1 НК като отчете, че не са налице нито
многобройни, нито такива изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да
го мотивират да определи наказанието при условията на чл.58а,ал.4 от НК.
Предвиденото в чл.157,ал.4 от НК наказание е в размер от 2 до 6 г.
лишаване от свобода Съдът индивидуализира в тези предели размерите на наложеното
наказание лишаване от свобода, като преди да посочи конкретните си съображения
за това, следва да се посочат и общите /принципни/ такива досежно обществената
опасност на извършеното престъпление. Преди всичко и с оглед размера на
предвиденото наказание за този вид престъпни посегателства, съдът отчете, че обществената опасност е завишена, тъй като очевидно е налице отрицателна обществена реакция към
престъпленията против половата неприкосновеност с пострадали малолетни лица. При определяне на
наказанието съдът съобрази характера и интензитета на извършените действия, като отчете, че престъпното посегателство е извършено на три отделни
дати, т.е. налице е системност при извършване на деянието. Отегчаващо обстоятелство според съда са и отправените
вербални
заплахи спрямо малолетния, че ще
бъде пребит ако сподели с родителите си за случилото се; обстоятелството, че
малолетният е изградил отношение на доверие спрямо него, което също е
спомогнало за неговата първоначална заблуда относно намеренията му. Като
смекчаващи вината обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,
но не отчете като отделно смекчаващо вината му обстоятелство направеното в хода
на съкратеното съдебно следствие самопризнание и в този контекст не споделя
тезата на защитата, че е налице самопризнание и проявено чрез него разкаяние за
стореното. Тъй
като съдебно производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ-ма НПК направеното
самопризнание и демонстрираното чрез него съдействие за разкриване на
обективната истина не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство,
тъй като предопределя своеобразен бонус /макар и доста ограничен в настоящата
редакция на НК/, регламентиран в чл.58а,ал.1 НК. Принципно направеното в с.з.
признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
действително би могло да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелства, но
само когато „…съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№
1/2008г. на ОСНК/, което очевидно не е налице в случая. От приобщената
по делото доказателствена съвкупност, съдът не можа да направи извод, че без
обясненията, които е депозирал подсъдимия в ДП в присъствие на защитник,
разкриването на престъплението би било затруднено. Видно е, че престъплението е
разкрито посредством своевременното му заявяване му от страна на малолетния и
незабавната реакция на органите на полицията. Формалното потвърждаване от
страна на подсъдимия е станало в един доста по-късен етап при наличие на
множество доказателства, вече категорично уличаващо го като негов извършител. Дори и в края на
съкратеното съдебно следствие, при предоставената им възможност за последна
дума, подсъдимия не изказва съжаление за стореното, не поднася извинения на
детето и на неговите родители, т.е. той очевидно не осъзнават сериозността на
извършеното престъпно посегателство. Това негов отношение към деянието е
показателно и досежно отрицателната преценка на съда дали е постижим поправителен ефект с оглед налагане
на по-ниско
по размер наказание, респ. дали неговите цели могат да бъдат осъществени по
реда на условното осъждане, предпоставките за което несъмнено съществуват.
Съдът намира, че е налице е едно само формално признание на фактите изложени в
ОА, но липсва каквото и да било искрено разкаяние за стореното, при което му наложи на наказание в размер на специалния минимум, а именно 2 г. ЛОС, след което и на осн.
чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия Ю. да изтърпи наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „ОБЩ“ режим на
осн.чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС. /съдът
не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а
само правното основание и редуцираният размер, с оглед задължителните указания,
дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/ 19.06.2015 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСНК
на ВКС/. Задължение на съда при
определяне на наказанието е да прецени дали са налице предпоставките по чл.66,ал.1 НК, когато размерът на
наложеното наказание допуска отлагане на изпълнението му. В конкретният случай
формалните предпоставки за приложение на условно осъждане действително
съществуват, но приложението но чл.66 НК е допустимо само ако за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е
наложително то да се изтърпи. При подробният анализ направен по-горе, съдът не
може да направи подобен извод, тъй като извършеното престъпление е със завишена
степен на обществена опасност, а поведението на самия подсъдим не дава основание
за извод, че чрез евентуално отлагане
изпълнението на наказанието той ще бъде поправен. Ето защо съдът прие, че макар
и за сравнително непродължителен период от време – 1 г. и 4 м. ЛОС е необходима
изолация на подс.Ю. в пенитенциарно заведение, само
при която може да се постигне поправително въздействие спрямо нето. На
осн.чл.59,ал.2,вр.с ал.1 НК съдът приспадна времето, през което спрямо подс.Ю. е била взета мярка за неотклонение „ЗС“ и задържане
по реда на ЗМВР, считано от 04.03.2020 г. до 06.08.2020 г.
Съдът се произнесе и по въпроса
за разноските като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати общо
сумата 1593.40 лв., от които 1500.60 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Т., и
92.80 лв. за в.л. от съдебната фаза на процеса - по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПпРС.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: