Решение по дело №19599/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4675
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20185330119599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  4675                            06.12.2019 година                               град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19599 по описа на ПРС, 11 – ти гр. състав за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против И.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79. ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 1 420, 20 лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски кредит № ***от 09.10.2017 г., включващо главница в размер на 730, 86 лева, договорно възнаграждение в размер на 307, 80 лева, възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 381, 54 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14042/ 2018г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено искане за отпускане на потребителски кредит от ответника на 09.10.2017г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството- ищец предоставило на ответника сумата от 800 лева, със срок за издължаване 24 месеца, при размер на вноската по кредита 49, 46 лева при ГПР 49, 90 %, ГЛП 41, 17 %, с падеж на всяка вноска- 22-ро число от месеца. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължал възнаграждение в размер на 438, 48 лева, поради което общото задължение възлизало на 1 625, 52 лева при месечна погасителна вноска в размер от 67, 73 лева. Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги включвало приоритетно разглеждане на искането на ответника за отпускането на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, в случай че доходите на длъжника намелят, смяна на падежната датата на вноските, улеснено получаване на допълнителни парични средства. На 24.01.2018 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит за отлагане на вноски, с който било уговорено падежът на вноска № 3 ще бъде отложена, като същата следвало да бъде заплатена в края на погасителния план. По договора били платени три погасителни вноски. На основание чл. 12. 3 от ОУ към договора за потребителски кредит, поради забава в заплащането на месечна вноска с повече от 30 дни, вземанията по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми, като на ответника било изпратено писмо-уведомление на 18.01.2018г. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски, за които страната представя списък.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от ответника И.Р.Б. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същия не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети искане за отпускане на кредит, стандартен европейски формуляр, договор за потребителски кредит,ведно с общи условия и погасителен план, преводно нареждане с банкова референция, Анекс № 1 към договора за потребителски кредит, извлечение от сметка,уведомително писмо и пълномощни.

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

В приложена на л. 90 от делото молба е обективирано искане от пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника И.Р.Б.. Същият е редовно призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства  и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 120,87 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 29,13 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника И.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В следните суми: сумата от общо 1 420, 20 лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски кредит № ***от 09.10.2017 г., включващо главница в размер на 730, 86 лева, договорно възнаграждение в размер на 307, 80 лева, възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 381, 54 лева, за които  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14042/ 2018г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА И.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от общо 420,87 лева /четиристотин и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена ДТ в размер на 120,87 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 179,13 лева /сто седемдесет и девет лева и  тринадесет стотинки/, от които-заплатена ДТ в размер на 29,13 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П/

 

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ