№ 181
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900248 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“
№89Б, представлявано заедно от С.Г. и Т.М., действащи чрез юрисконсулт А.Т., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“Св.София“ №5, против Г. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
ж.к.”Младост”, бл.113, вх.6, ет.6, ап.102, представляван от назначеният му особен
представител адв.Р.М., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ №52а, ет.2, ат.2, с която
е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на
съществуването на солидарно задължение на ответника за заплащане от сумата от
100000лв., представляваща част от дължима главница, цялата в размер на 850000лв.,
съставляваща задължение по Договор за /револвиращ/ банков кредит /овърдрафт/ “Малки и
средни предприятия” №***** от 09.08.2016г. и сключените към него Анекс №1 от
17.03.2017г., Договор за встъпване в дълг от 30.06.2017г. и Анекс №2 от 30.6.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
21.08.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д.№127/2020г. по
описа на PC Варна, е издадена Заповед №4829/10.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Претендират се деловодни разноски.
Посочена е банковата сметка, по която може доброволно да се плати задължението, а
именно сметка с IBAN: BG90FINV915010PAL0ANFL.
В исковата и уточняващата, молби се сочи, че ищецът е универсален правоприемник
на “Сибанк“ ЕАД, с ЕИК *********, което е прекратено без ликвидация, чрез вливането му
1
в “ОББ“ АД вписано в ТР с рег.№2018123154758. Твърди се, че между “Сибанк“ ЕАД, от
една страна и от друга “Ист 90“ ЕООД, като кредитополучател и ответника, като
съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит-овърдрафт “Малки и средни предприятия“
№***** от 09.08.2016г., по силата, на който на кредитополучателя е предоставен за
ползване кредит-овърдрафт за оборотни средства в размер до 900000лв. Сочи се, че
предоставената за ползване сума по кредита, се олихвява с променлив лихвен процент,
формиран като стойност от сбора на референтен лихвен процент /РЛП/-шестмесечния
СОФИБОР /представляващ пазарен индекс за кредити в лева/, плюс фиксирана надбавка в
размер на 2.5 % пункта годишно, но не по-малко от 4% годишно /т.2.6 от договора за
кредит/. Твърди се, че съгласно т.2.9.1 от договора лихвата се начислява върху размера на
ползваната сума ежемесечно от датата на усвояване, като при неизпълнение на
задължението за плащане в договорените срокове, върху същата се начислява допълнителна
наказателна лихвена надбавка в размер на 10% пункта /т.2.6.2 от Договора/. Сочи се, че при
неизпълнение на уговореният начин на издължаване, непогасената част от главницата се
олихвява с предвиден в т.2.6.2 от договора годишен лихвен процент за просрочие. Твърди
се, че според т.2.4 от договора сумата по кредита е предоставена за ползване при
намаляващи лимити и при спазване на срокове и размери, както следва: до 19.12.2016г.-в
пълният размер от 900000лв.; от 20.12.2016г. до 19.01.2017г.-в размер до 800000лв.; от
20.01.2017г. до 19.02.2017г.-в размер до 700000лв.; от 20.02.2017г. до 19.07.2017г.-в размер
до 600000лв., след което и ако овърдрафтът не е револвиран за нов едногодишен период при
предвидените в договора условия, остатъкът от дълга се погасява на 13 равни месечни
вноски, считано от 20.07.2017г. Твърди се още, че с посочената клауза е предвидена
възможност овърдрафтът да се револвира двукратно за период от по една година. Поддържа
се, че кредитното правоотношение е предоговорено с подписването на Анекс №1 от
17.03.2017г., по силата на който овърдрафтът е револвиран за нов период, като са
договорени нови намаляващи лимити и срокове за усвояване и срок за ползване, а именно:
до 29.04.2017г.-в размер до 850000лв.; до 19.07.2017г.-в размер до 600000лв., при запазване
възможността за последващо револвиране, но с краен срок за погасяване, не по-късно от
20.07.2019г., като при прекратяване револвирането на кредита, остатъкът от дълга след
19.07.2017г. се погасява на 13 равни месечни вноски по главницата, считано от 20.07.2017г.
до 20.07.2018г. Твърди се, че с Договор за встъпване в дълг от 30.06.2017г. при условията на
чл.101 от ЗЗД в задълженията по процесният договор като съдлъжник е встъпило “Агро
Инвест ДТМ“ ЕООД, с ЕИК *********. Сочи се, че с Анекс №2 от 30.06.2017г. страните по
кредитното правоотношение изрично са изразили съгласието си относно встъпване в дълг
като съдлъжник на “Агро Инвест ДТМ“ ЕООД. Сочи се, че с чл.3 от анекса страните са
констатирали, че усвоеният и непогасен размер на кредита е в общ размер от 850000лв., от
които: 600000лв.-редовна главница и 250000лв.-просрочена главница, която е изискуема,
считано от 30.04.2017г. съгласно визираното в чл.1 от Анекс №1 от 17.03.2017г. Твърди се,
че от момента на подписването на Анекс №2 от 30.06.2019г. ползването /усвояването/ на
кредита е преустановено, като с чл.6 от същия страните са се съгласили, че след като бъдат
осигурени средства за погасяване на дължимите към 30.06.2017г. лихви, кредитът ще бъде
2
върнат в редовност, а остатъкът от дълга по него ще се погасява съгласно договорения в чл.5
от анекса нов погасителен план. Поддържа се, че с подписване на анекса кредиторът е
направил отстъпки в полза на длъжниците, като е договорено освен удължаване крайният
срок за погасяване и гратисен период до 20.02.2018г. за погасяване на задълженията по
главница. Твърди се обаче, че новият погасителен план по чл.5 от Анекс №2 не е влязъл в
сила и не е намерил приложение към кредитното правоотношение, поради неизпълнение от
страна на длъжниците на условието по чл.6 от същия за погасяване на просрочените към
30.06.2017г. задължения по лихва. Ето защо се поддържа, че се е запазил крайният срок
съгласно т.1 от Анекс №1 за погасяването на кредита до 20.07.2018г., като остатъкът от
ползваната и непогасена главница към 20.07.2017г. е следвало да бъде издължен на
тринадесет равни месечни погасителни вноски по главница, дължими на 20-то число на
месеца, считано от 20.07.2017г. до 20.07.2018г. Твърди се, че е допусната забава в
задължението за плащане на общо 14 вноски по главница, от които една вноска в размер на
250000лв., дължима на 30.04.2017г., следвана от 13 равни месечни вноски в размер от
46154лв., дължими за периода 20.07.2017г.-20.07.2018г., като и в плащането на падежа на 16
броя вноски по договорената възнаградителна лихва. Поддържа се, че поради допуснатите
просрочия на задълженията по главница и лихва, съгласно договорения с Анекс №1
погасителен план, кредитът е станал изцяло изискуем на краен падеж-20.07.2018г. Твърди се,
че с оглед неизпълнението от страна на длъжниците, на 21.08.2020г. банката депозирала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№127/2020г. по описа на РС Варна. Сочи се, че съдът е уважил искането и е издал в
полза на ищеца исканите Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа, на
които е образувано изп.дело №20208920401116 по описа на ЧСИ с рег.№ 892 от КЧСИ.
Сочи се, че заповедта за изпълнение е връчена на ответника, в качеството на солидарен
длъжник, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат от което за ищецът се е породил
интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането си.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се твърди недействителност на договора за
кредит. Поддържа се, че целта на отпуснатия кредит е твърде обща, а тя е част от
същественото съдържание на договорите за банков кредит съгласно чл.430 от ТЗ, поради
което процесният договор противоречи на императивните разпоредби на закона и на общо
основание е нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Твърди се, че предвид липсата на ясна
цел на отпуснатия кредит, процесният договор не може да се характеризира като търговска
сделка по отношение на солидарния длъжник-физическо лице, респективно приложение
следва да намерят разпоредбите на ЗЗП. Поддържа се, че в случая ответникът притежава
качеството ”потребител” съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК и за него са приложими разпоредбите на
ЗЗП и ЗПК. Твърди се, че в противоречие с тези закони ищецът не е предоставил на
ответника общите условия във вид и форма, задължителни съгласно ЗПК. Сочи се, че макар
в договора за кредит да е отбелязано, че общите условия са известни на ответникът, то от
приложените към преписката ОУ е видно, че същите са неясни, шрифтът е твърде малък и
3
нечетлив. Поддържа се, че бланкетното деклариране в договора, че длъжника познава
общите условия, цели да избегне запознаването на потребителя с тях по реда, предвиден в
закона. На следващо място се поддържа, че ищецът не е спазил императивните изисквания
на чл.11 от ЗПК относно реквизитите на договора за кредит, като така е лишил ответника от
информацията, необходима му за да вземе информирано решение относно икономическите
последици от сключване на договора. Сочи се, че е уговорена плаваща възнаградителна
лихва, без ясна методика, по която да бъде определен нейният размер. Сочи се още, че не е
посочен и годишният процент на разходите по кредита и общата дължима от потребителя
сума, както и не е предоставена информацията по т.т.11-26 от чл.11 от ЗПК, в това число
правото му на отказ от договора, ясно формулиран лихвения процент, който се прилага при
просрочени плащания и т.н. Поддържа се още, че в противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП
банката предвижда необосновано високо обезщетение при неизпълнение на задълженията
на съдлъжника, доколкото размерът на претендираната наказателна лихва /обезщетение за
забава/ е 289361.31лв. Твърди се, че въпросният размер е уговорен в противоречие и с чл.33,
ал.2 от ЗПК защото е по-висок от размера на законната лихва. Поддържа се, че уговорената
неустойка е нищожна, поради противоречието със закона и добрите нрави. Твърди се, че
макар предмет на иска да е част от дължимата главница, то за правилното изчисляване на
нейния размер, следва да се държи сметка и за това как са извършвани погашенията по
кредита с внесените от ответника суми. Твърди се, че ако с вноските са погасявани
недължими суми, например поради установени неравноправни клаузи, то размерът на
задължението, следва да се преизчисли, като платените суми се отнесат към други пера на
дълга. На последно място се поддържа, че договорът за кредит съдържа неравноправни
клаузи и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните в
полза на банката, поради което и на основание чл.146 от ЗЗП същият е нищожен по
отношение на солидарния длъжник, съответно отговорността на ответника не следва да бъде
ангажирана.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват изложените от името
на ответника в отговора на исковата молба твърдения и доводи. По конкретно се оспорва
възражението за нищожност на процесния договор за кредит, поради противоречие с
нормата на чл.430 от ТЗ, като се сочи, че същият е револвиращ кредит-овърдрафт,
предоставен с цел да се използва за оборотни средства на кредитополучателят-търговско
дружество, т.е. за придобиване на краткотрайни активи /стоки, суровини, материали и пр./ и
за покриване на текущи разходи. Поддържа се, че целта на договора е ясно и недвусмислено
определена в чл.2.3 от същия в съответствие с изискването на чл.430 от ТЗ. Оспорват се и
възраженията, че процесният договор не е търговски, като се поддържа, че се касае за
абсолютна търговска сделка, каквито дефинитивно са и всички банкови сделки. Твърди се,
че по отношение на процесното правоотношение не намират приложение нито нормите на
ЗЗП и ЗПК, защото ответника няма качеството на потребител и не попада в приложното
поле на §13, т.1 от ДР на ЗЗП или чл.9, ал.3 от ЗПК, като са развити подробни съображения.
Поддържа се още, че ЗПК е неприложим и на редица други формални основания като чл.4,
4
ал.1, т.1 и т.2 от ЗПК защото размерът на предоставения за ползване овърдрафт е 900000лв.
и надхвърля нормативно установеният максимален размер от 147000лв. На следващо място
се поддържа, че съгласно чл.3.1.1. от договора, кредитът е обезпечен с договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на третото лице. Поддържа се още, че на ответника са
предоставени общи условия към договора за овърдрафт и същият се е запознал с тях, видно
от положените от него подписи върху тях. Сочи се, че коментираната от ответника
декларативна клауза, не цели избягване на запознаването с Общите условия, а цели да
акцентира вниманието върху тях. По отношение на доводите на ответната страна за
нищожност на договорните клаузи уреждащи начина на формиране на дължимите
възнаградителна и наказателна лихва, се поддържа, че същите са неоснователни и
неотносими към предмета на спора. Сочи се, че евентуална нищожност на клауза, не влече
нищожност на целия договор, а настоящият иск е предявен като частичен за установяване на
размера на част от дължима главница. В този смисъл обсъждането на договорни клаузи
уреждащи възнаградителна или наказателна лихва, попада извън предмета на правния спор.
Сочи се още, че в исковата молба изчерпателно са описани начинът и основанието за
формирането и начисляването на двата вида договорени лихви-възнаградителна и
неустоечна /наказателна/, доколкото те са част от договорното отношение, от което
произтича претенцията. Твърди се, че целта на изложеното е установяване на неизпълнение
на договорни задължения за плащане на задълженията по главница и неплащането на 16
поредни вноски по договорна лихва. Твърди се, че неизпълнението е юридическият факт, от
който ищецът черпи правото си да предяви претенцията си по съдебен ред. Твърди се още,
че за определяне на размера на лихвата, е необходимо единствено да се извърши
елементарно математическо изчисление-сбор от две или три числа, което не съставлява
трудност, препятстваща способността на ответника да прецени икономическите последици
от сключването на процесния договор. Сочи се, че начинът на формиране на лихвените
проценти и условията, при които те се начисляват, са ясно договорени, като съответстват на
нормативни изисквания, на стандартните търговски практики за този вид двустранно
търговски договори и са свързани с общодостъпните на сайта на БНБ исторически данни за
лихвеният индекс “Софибор“.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответната страна поддържа
вече направените възражения, като в допълнение се сочи, че възражението относно
формирането на възнаградителната лихва и обезщетението за забава, има пряко отношение
върху размера на дължимата главница, тъй като при евентуална негова основателност
извършените погашения от ответника, следва да се отнесат към главницата вместо към
начислените лихви, обезщетение и др. компоненти на дълга.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа исковата молба.
Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки
доразвива доводите си в подкрепа на становището за основателност на иска.
Ответникът, представляван от назначеният му особен представител, поддържа
становището си за неоснователност на претенцията и моли за отхвърлянето ѝ.
5
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Настоящото производство се развива, след проведено заповедно такова по депозирано
от банката Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№127/2020г. по описа на РС Варна и в полза на ищеца е издадена Заповед
№583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, с които е разпоредено длъжниците “Ист 90“ ЕООД, Г.
Н. Д. и “Агро Инвест ДТМ“ ЕООД да заплатят солидарно на заявителя сумата от 100000лв.,
представляваща част от дължимата главница, цялата в размер на 850000лв., съставляваща
задължение по Договор за /револвиращ/ банков кредит /овърдрафт/ “Малки и средни
предприятия” №***** от 09.08.2016г. и сключените към него Анекс №1 от 17.03.2017г.,
Анекс №2 от 30.6.2017г. и Договор за встъпване в дълг от 30.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.08.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането. Видно е от материалите по заповедното
производство, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е
образувано изп.дело №20208920401116 по описа на ЧСИ с рег.№892 от КЧСИ, като
връчването на заповедта на ответника, в качеството му солидарен длъжник, е станало при
условията на чл.47, ал.,5 от ГПК, в резултат от което за ищецът, се е породил интерес да
предяви искът, предмет на настоящото производство.
Установява се от приетите по делото доказателства, че на 09.08.2016г. между
“Сибанк“ ЕАД, като кредитор, “Ист 90“ ЕООД, като кредитополучател и ответника, като
съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит-овърдрафт “Малки и средни предприятия“
№*****, по силата, на който на кредитополучателят е предоставен за ползване кредит-
овърдрафт за оборотни средства, с максимален размер от 900000лв. и намаляващ във
времето лимит на дебитното салдо като към 19.07.2017г. същият се редуцира до 600000лв., с
краен срок за погасяване от 13 месеца, считано от 20.07.2017г. В договора е предвидена
възможност при постигнато съгласие между страните за последващо револвиране на кредита
за нови два едногодишни периода при същите условия със съответното времево изместване
на датите за намаляване на дебитното салдо и крайният срок за погасяване на задължението.
Според т.2.6.1 задължението се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от сбора
на шестмесечен СОФИБОР и фиксирана надбавка в размер на 2.5 % пункта годишно, но не
по-малко от 4% годишно. Съгласно т.2.6.2 от договора лихвеният процент при просрочие се
формира от редовният годишен лихвен процент с добавена наказателна надбавка в размер
на 10% пункта. На основание т.2.9.1 от договора възнаградителната лихва, се дължи и
заплаща ежемесечно на 20 число, като при неизпълнението на задължението за плащане в
договорените срокове, върху същата се начислява лихвата по т.2.6.1 от договора.
От представеният по делото заверен препис от НА за учредяване на договорна
ипотека от 12.08.2016г., се установява, че задължението на кредитополучателя и
солидарният длъжник по горепосоченият договор за кредит, е обезпечено с ипотека върху
6
собствен на “Равна гора“ ЕООД недвижим имот-УПИ №135073 в с.Равна гора, с площ от
35087кв.м.
Страните по договора са подписали Анекс №1 от 17.03.2017г., препис от който е
приет по делото, като със същия кредитното правоотношение е предоговорено, чрез
определянето на нови срокове за достигане до намаляващите лимити, при запазване
възможността за последващо револвиране с краен срок за погасяване, не по-късно от
20.07.2019г., като при прекратяване револвирането на кредита, остатъкът от дълга след
19.07.2017г. или след 19.07.2018г., се погасява на 13 равни месечни по главницата, считано
от 20.07.2017г. до 20.07.2018г., съответно от 20.07.2018г. до 20.07.2019г.
С Договор за встъпване в дълг от 30.06.2017г. и с Анекс №2 от 30.06.2017г., страните
по кредитното правоотношение и “Агро Инвест ДТМ“ ЕООД, изрично са изразили
съгласието си относно встъпване в дълг на последното дружество, като съдлъжник на при
условията на чл.101 от ЗЗД в задълженията по процесният договор. С чл.3 от анекса
страните са констатирали, че към датата на подписването усвоеният и непогасен размер на
кредита възлиза на 850000лв., от които 600000лв. са редовна главница и 250000лв. са
просрочена. Според чл.4 и чл.5 от анекса, считано от 30.06.2017г. кредита спира да се ползва
при условията на овърдрафт, като кредитополучателя може да възстанови това свое право,
са о ако извърши определени по размер и срок погашения. Наред с това съгласно чл.6 от
анекса, предоговарянето влиза в сила, само ако длъжника погаси дължимите лихви към
30.06.2017г.
Според заключението на вещото лице по проведената в настоящото производство
ССч.Е, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от
страните, усвоеният и дължим размер на главницата по процесния договор за кредит към
30.06.2017г. възлиза на 850000лв. Към 30.06.2017г. има 3 падежирали и неплатени
задължения за редовна лихва за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2017г. в размер на
7083.33лв. Към 21.08.2020г.-датата на подаване на заявлението в PC Варна са извършени
плащания по договора за кредит на обща стойност 220230.28лв., от които 200506.86лв.-
главница и 19723.42лв.-редовна /възнаградителна/ лихва. Общата сума на неплатените
задължения за главница, редовна договорна лихва и лихва за забава към 21.08.2020г. възлиза
на 1158901.27лв., от които 850000лв.-главница, 19539.72лв.-редовна договорна лихва за
периода от 20.03.2017г. до 23.03.2018г. и 289361.55лв.-наказателна лихва за забава за
периода от 20.04.2017г. до 19.08.2020г. Според вещото лице няма данни за извършени
плащания за погасяване на задължението по кредита, след датата на издаване на заповедта
за изпълнение до 23.03.2022г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданското
съдопроизводство, в настоящия случай ищецът следва да установи наличието на кредитно
правоотношение, по което ответникът се явява задължена неизправна страна и настъпването
на изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. Ответникът от своя
7
страна пък следва да докаже право-изключващите, -унищожаващите и -погасяващите си
възражения.
От представените с исковата молба писмени доказателства и в частност от Договор за
банков кредит-овърдрафт “Малки и средни предприятия“ №*****, се установява наличието
на валидна облигационна връзка между страните по спора, според която “Сибанк“ ЕАД,
чиито универсален правоприемник се явява ищецът, е предоставило на “Ист 90“ ЕООД
кредит-овърдрафт за оборотни средства, с максимален размер от 900000лв. По силата на
въпросният договор, който носи подпис на ответника като съдлъжник по смисъла на чл.101
от ЗЗД, същият отговаря пред кредитора като солидарен длъжник наред с първоначалният
длъжник-кредитополучателят. В резултат от това кредиторът придобива право да търси
дължимото не само от кредитополучателя, но и от встъпилото лице-съдлъжник, съобразно
правилата на договора за кредит.
Неоспореното заключение на вещото лице по ССч.Е, установява, че банката е
изпълнила задължението си да предостави на разположение по сметка на
кредитополучателя, договорената сума от 900000лв., която той е усвоявал чрез многократни
преводи към трети лица, тегления и други операции. В този смисъл исковата претенция, се
явява доказана по основание, доколкото е установено наличие на валидно кредитно /заемно/
правоотношение и задължение на ответника да участва солидарно при погасяване на дълга.
Неоснователни се явяват оплакванията на ответникът, че процесният договор е
нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД, защото противоречи на императивни разпоредби на
закона, предвид липсата на ясна цел на отпуснатия кредит, която е част от същественото
съдържание на договорите за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ. Предмета /целта/ на
договора за кредит е достатъчно ясно определена и тя е предоставяне на кредитополучателя
на максимално фиксиран размер на оборотни средства, с които той да финансира текущата
си търговска дейност. За постигането на какви конкретно цели, ще се ползват средства, е
предоставено изцяло в контрола на търговеца, с оглед моментните му нужди и оперативни
разходи. Ето защо въпросната сделка не се явява нищожна.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че с оглед характера на договора
по отношение на него като солидарен длъжник-физическо лице, приложение следва да
намерят разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В разглежданият казус приложението на Закона за
потребителския кредит, е изключено поради редица основания, като най-основните са, че
същия не е с потребителски характер, размерът му надхвърля този фиксиран в чл.4, ал.1, т.1
от ЗПК /до 147000лв./ и е обезпечен с ипотека-т.2 на цитираната разпоредба.
Неприложимостта на закона за защита на потребителите се обуславя от факта, че в
процесната облигационна връзка ответникът-съдлъжник не може да бъде квалифициран
като потребител, съгласно дефиницията дадена с § 13 от ДР на ЗЗП. Според цитираната
разпоредба “Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Както вече се посочи по-горе процесната
8
сделка има изцяло търговски характер и насоченост. В резултат, от което всички доводи на
ответника за недействителност процесният договор или на отделни клаузи от него, поради
колизия със ЗПК и ЗЗП, са неотносими и не следва да бъдат подробно коментирани.
Относно размера на дълга, следва да се отчетът данните съдържащи се в
заключението на ССч.Е, според което към 30.06.2017г. усвоеният размер на главницата е
850000лв., като има падежирали и неплатени задължения за редовна лихва за периода от
20.03.2017г. до 20.06.2017г. в размер на 7083.33лв. Липсват данни да са извършени действия
за удължаване на срока за револвиране на задължението за нов период, поради което важи
уговореният в т.1 от Анекс №1 краен срок за погасяване на кредита до 20.07.2018г. Тук е
мястото да се посочи, че уговорките включени в Анекс №2 от 30.06.2017г., досежно срока и
размера за погасяване на дълга, не са породили ефект, поради липса на проведено доказване
за изпълнение от страна на длъжниците на условието по чл.6 от Анекса, а имено за
погасяване на просрочените към 30.06.2017г. задължения за лихва. Напротив според
цитираното по-горе експертно заключение налице са данни за неизпълнение.
В заключение съдът намира, че считано от 20.07.2018г. вземането по договора за
кредитът, е станало изцяло изискуемо в установеният от вещото лице размер, като в
частност дължимата главница възлиза на 850000лв.
Ирелевантни за спора и неоснователни, се явяват доводите на ответникът, че
уговорената неустойка е нищожна, поради противоречието със закона и добрите нрави,
което от своя страна рефлектира върху размера на дължимата главница. Не се установи по
делото длъжниците да са извършвали погашения на неустойка, които при евентуална
недействителност на клаузата, да се отнесат като плащания по главница, респективно да се
намали нейният размер. Ето защо и доколкото ищецът не е предявил претенция за
неустойка, не се налага обсъждане на доводите за нищожност на същата.
С оглед горното и съобразявайки, че по делото се доказа неизпълнение на поетото с
договора задължение от страна на съдлъжника, съдът заключва, че искът на неговият
кредитор за установяване на дължимост на главницата и обезщетението за забава по чл.86,
ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и предвид указанията дадени с т.12 на ТР №4/2013г.
ответникът, следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски за заповедното
производство, чиито размер възлиза на 2050лв., от които 2000лв. за внесена ДТ и 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, и в съответствие с
направеното искане, в полза на ищецът, следва да се присъдят деловодни разноски,
съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им, а именно сумата
от 4200лв., от които 2000лв. за внесена ДТ, 1800лв. за възнаграждение на особен
представител и 400лв. за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение определено на
основание чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 400лв.
Така общият размер на разноските, които следа да бъдат възложени в тежест на ответника за
производството пред ОС Варна възлиза общо сумата от 4600лв.
9
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че Г. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
ж.к.”Младост”, бл.113, вх.6, ет.6, ап.102, дължи на “Обединена Българска Банка“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б,
представлявано заедно от С.Г. и Т.М., сумата от 100000лв., представляваща част от
дължима главница, цялата в размер на 850000лв., съставляваща задължение по Договор за
/револвиращ/ банков кредит /овърдрафт/ “Малки и средни предприятия” №***** от
09.08.2016г. и сключените към него Анекс №1 от 17.03.2017г., Договор за встъпване в дълг
от 30.06.2017г. и Анекс №2 от 30.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.08.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, за което по ч.гр.д.№127/2020г. по описа на PC Варна, е издадена
Заповед №4829/10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.113, вх.6,
ет.6, ап.102, да заплати на “Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано заедно от
С.Г. и Т.М., сумата от 2050лв., представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното
производство и сумата от 4600лв., представляваща съдебно деловодни разноски за
настоящото исково производство.
Банковата сметка, по която може доброволно да се заплати задължението е с титуляр:
“Обединена Българска Банка“ АД и с IBAN: BG90FINV915010PAL0ANFL.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10