Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.07.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 755 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Сириус - 49“ ЕООД, ЕИК 103254318, седалище и адрес на управление:***,
к.к. „***",
ресторант „Сириус“ срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс - Г, с която са предявени искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 535.08 лева без ДДС/642,10 лева с ДДС, платена
без основание, представляваща разликата между платената от ищеца
цена за услуга „пренос на ниско напрежение”
за периода от 01.01.2014г. до
31.01.2014г. и дължимата от него
цена за услугата „пренос на средно напрежение”
за същия период за обект,
находящ се в гр. *** и за
заплащане на сумата от 123.08 лева без ДДС/147,69 лева с ДДС, платена
без основание, представляваща разликата между платената от ищеца
цена за услуга „достъп на ниско напрежение”
за периода от 01.01.2014г. до
31.01.2014г. и дължимата от него
цена за услугата „достъп на средно напрежение”
за същия период за обект,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
собственик на недвижим имот – ***, кв. 19, по плана на к.к. „***". Въз
основа на разрешение на строеж от 17.05.2003 год., в процесния имот е изграден
комплексен трансформаторен трафопост, с кабелно захранване 20 кV от трафопост №
1613 по плана на комплекса. Ползването на трафопоста е утвърдено с Разрешение №
24/ 04.02.2004 год. на Началника на РДНСК. Електрическата енергия, консумирана
в имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV. Същата
транспортира електроенергията от трафопост № 1613 до трансформаторен пост,
който намалява напрежението до 220 волта. Кабелната линия и трансформаторния
пост са собственост на ищеца, и през процесния период са поддържани от него.
Посредством тези съоръжения имота на ищеца и сградите в същия са присъединени
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Твърди
се още, че между страните по делото е налице облигационна обвързаност по силата
на договор за продажба на електроенергия. За процесния период, без основание,
от страна на ответника са фактурирани такси за пренос и достъп ниско
напрежение, които суми са заплатени от ищеца. Начислената от ответника такса за
достъп и пренос за ниско напрежение, а не за средно, е в разрез с установените
нормативни правила.
В
законоустановения срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва иска като недопустим поради липса на
надлежна процесуална легитимация на
страните,
а в условията на евентуалност – като
неоснователен. Възразява, че дружеството не
разполага с данни относно собствеността на присъединителните съоръжения, за
нивото и начина на присъединяване в обекта, за мястото на монтиране на СТИ, а
също и за вида на предоставените мрежови услуги. Не оспорва факта, че услугите
по достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на ел. енергия не са
предоставени от ответника. Сочи се, че съгласно чл.25, ал.2 от ПТЕЕ крайният
снабдител, а именно „Е.П.“ АД събира и възстановява по договорена схема на
електроснабителното предприятие, а именно „Електроразпределение север“
фактурираните суми за пренос, достъп и всички мрежови услуги, т.е след събиране
на сумите, те биват възстановени на именно „Електроразпределение север“.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е
потребител на електроенергия за обект, находящ се в гр. ***.
Представени от ищеца са издадени от „Е.П.“ АД фактура №
********** от 14.01.2014г., с която на ищцовото дружество за м.12.2013г. е
начислена сума за консумирана електроенергия в размер на 1972.02 лева с ДДС, и
дебитно известие № ********** от 06.02.2014г., с която на ищцовото дружество за
периода от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. 2757.51 лева е начислена сума за
консумирана електроенергия в размер на 1972.02 лева с ДДС.
Съгласно представеното Разрешение № 29/ГИ/17.05.2003г.
на Областна администрация гр. Варна и „Сириус – 49“ ЕООД, в качеството им на
собственици, е разрешено изграждане на БКТП в УПИ ***, с кабелно захранване 20
кV от трафопост № 1613 по плана на КК „***“.
С Разрешение № 24/04.02.2004г. е разрешено ползването на БКТП в УПИ ***, с кабелно
захранване 20 кV от трафопост № 1613 по плана на КК „***“, гр. Варна.
Видно от представения Договор № 33969/17.09.2004г. за
доброволна делба, в дял и собственост на „Сириус – 49“ ЕООД е поставен недвижим
имот – дворно място с площ от 4950.00 кв. м., ***, кв. 19 по плана на КК „***“,
гр. Варна.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява следното: за периода от
01.-1.2014г. до 31.01.2014г.от ищцовото дружество на ответното са заплатени
сумата от 335.08 лева без ДДС за мрежова услуга „пренос ниско напрежение“ и
сумата от 123.08 лева без ДДС за мрежова услуга „достъп ниско напрежение“. Дължимите
суми по фактура № ********** от 14.01.2014г. в размер на 1979.02 лева, по
фактура № ********** от 20.01.2014г. в размер на 989.53 лева и по дебитно
известие № ********** от 06.02.2014г. в размер на 340.46 лева са платени по
банков път чрез „ОББ“ в срока на плащане, вписан във всяка фактура. За
процесния период от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. при изчисления на база
отчетеното количество електрическа енергия
размерът на таксата за „пренос средно напрежение“ е 182.05 лева, а на
таксата „достъп средно напрежение“ е 123.08 лева. Разликата между заплатената
такса „пренос НН“ и такса „пренос СрН“ е 353.03 лева без ДДС/423.64 лева с ДДС.
Общата стойност на фактурите за процесния период при цена „Пренос НН“ с
начислен ДДС е 3309.01 лева, а при цена „Пренос СрН“ с начислен ДДС е 2885.37
лева.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно и обективно дадено, се установява, че процесният обект
получава достъп до ниско напрежение (НН) до 0,4 kV от БКТП 1811 и чрез разпределително табло, оборудвано
с АП-400А /27 броя/, СТИ и прекъсвач. Собственост на ищцовото дружество са
всички съоръжения от 20 кV до 04, kV без измервателния електромер, който е собственост на
„Екектроразпределение Север“. Като
граница на собствеността следва да се приемат изходящите клеми на СТИ, т.е.
налице е разминаване между реална граница на собственост и приеманата
/служебно/ такава. Осъществяването н атрансформацията на напрежение от 20 кV към 04, kV се
извършва от БКТП 1811. СТИ е от одобрен тип с дистанционно отчитане. С помощта
на този електромер, работещ с ТТ и НТ се зимерва ниско напрежение в
разпределителното табло, монтирано в БКТП. При така описаната схема на
захранване на обектите на ищцовото дружество мрежова услуга „Пренос НН“ и
„Достъп НН“ не може да се извършва от „Електроразпределение Север“, а се
осъществява чрез съоръженията за собственост, поддържани от ищеца по делото.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустими.
Възражението на ответника за липса на процесуална
легитимация да отговаря по иска е неоснователно. Процесуалната легитимация на
страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, за разлика от
материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебно решение. В настоящия
случай процесуалната легитимацията на ответника съответства на твърденията за
наличие на извършено от ищеца плащане към ответното дружество на цена за
доставка на електроенергия и за пренос на същата по цени за ниско напрежение,
без последната услуга да е осъществена. Извън пределите на настоящия спор остават
отношенията между ответното дружество и третото за спора лице
(„Електроразпределение Север“), свързани с предаване на събраните суми за
достъп и пренос на ел. енергия.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже заплащане
в полза на ответника на претендираните суми,
а на ответника да докаже наличието на основание за получаване на сумите,
в конкретния случай наличието на основание за фактуриране на цената на пренос
по разпределителната мрежа и достъп на ниско напрежение и остойностяване
количеството потребена от ищеца ел.енергия по цени на ниско напрежение.
Установи се по безспорен начин, че ищцовото дружество
е собственик на изградения изградения в имота на ищеца комплексен
трансформаторен трафопост, с кабелно захранване 20 кV, като ищецът има
разрешение за ползване на същия.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия за процесния обект,
както и че за процесния период от ответника са му начислени суми мрежови услуги
за пренос и достъп ниско напрежение. Установи се от заключението на ССчЕ, че начислените
суми са изплатени изцяло по банков път от ищеца в полза на ответника.
В настоящия
казус действащи към релевантния за спора период са Правила за търговия с ел. енергия /ДВ.бр.66/2013г./, а
по отношение
компонентите и начин на формиране
на цената в
рамките на въведения исков период – Правила за
измерване на количеството ел.енергия /обн. ДВ бр.
98/12.11.2013г./.
В чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия
е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11,
т. 1, 2 и 3
/за достъп до електропреносната мрежа
и предоставяне на системни
услуги, за пренос на електрическа
енергия през електропреносната мрежа, за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа/ по утвърдените от
ДКЕВР цени. Следователно от значение за разрешаване на така възникналия правен спор е въпросът дали СТИ е поставено на мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба – в този смисъл е и постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., ВКС, ІІ т.о., с
което на практика се приема, че заплащането
на цената на достъп и пренос на ел. енергия е обвързано с поставянето на
уредите за количествено измерване в съответствие с техническите изисквания. В
настоящия случай съобразно правилото на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на
производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи границата
на собственост на електрическите съоръжения е мястото на присъединяване на
кабелните накрайници СрН към електропровода. От заключението на СТЕ се
установи, че в случая е налице присъединяване на електропровод, собственост на
електроразпределителното предприятие към електрическата уредба на потребител. От
своя страна мястото на монтиране на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ,
тъй като стана ясно от заключението на вещото лице, че електромерът е монтиран на
ниво НН на понижаващия трансформатор. При положение, че съоръженията за
преобразуване от СрН в НН са собственост на ищеца, дейността пренос НН се
осъществява именно от съоръженията на потребителя. Съгласно правилата на чл.14
от ПИКЕЕ електромерът е следвало да бъде монтиран на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на клиента. При това положение и
предвид горепосочената задължителна практика на ВКС съдът намира, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно. При
наличието на собствени съоръжения и фактическо присъединяване на ниво средно
напрежение ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е
следвало да заплаща по цените за ниво средно напрежение.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се
установи, че за процесния период е налице разлика в стойността на реално
заплатените цени на услугата пренос на ниско напрежение и цената на услугата
пренос на ниско напрежение в размер на 353.03 лева без ДДС/423.64 лева с ДДС.
По отношение на мрежовата услуга „достъп НН“ и „достъп“ от заключението се
установява, че същите се остойностяват по една и съща цена, в конкретния случай
123.08 лева.
Предвид че общо заявената претенция на ищеца е за
връщане на платената сума с ДДС, както и че действително платените по фактурите
суми са с ДДС, съдът намира, че на ищцовото дружество следва да бъде
възстановена разликата в стойността на услугите за пренос на ел. енергия, с
включено ДДС.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за платена без основание цена за пренос на ел. енергия е
частично основателен за сумата от 423.64 лева с ДДС, като следва да бъде уважен
за посочената сума и да бъде отхвърлен за разликата над същата до предявения
размер от 642.10 лева с ДДС, а предявеният иск за платена без основание цена за
достъп на ел. енергия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете.
Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в
размер на 100 лева за платена държавна
такса по двата иска, 550 лева за депозити за вещи лица и 400 лева за платено
адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 542.54 лева.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК ответникът е направил разноски в размер на 360
лева за платено адвокатско възнаграждение, от които ищецът следва да заплати
166,89 лева.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс – Г“ да заплати на „Сириус - 49“ ЕООД, ЕИК 103254318, седалище и адрес на управление:***,
к.к. „***", ресторант „Сириус“ сумата от 423.64
лева с включен ДДС, платена без основание, представляваща разликата между платената от ищеца
цена за услуга „пренос на ниско напрежение”
за периода от 01.01.2014г. до
31.01.2014г. и дължимата от него
цена за услугата „пренос на средно напрежение”
за същия период за обект,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 17.01.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 423.64 лева с включен ДДС до
заявения размер от 642,10 лева с включен ДДС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сириус - 49“ ЕООД, ЕИК 103254318, седалище и адрес на управление:***,
к.к. „***",
ресторант „Сириус“ срещу
Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г“
за заплащане на сумата от 147.69 лева с включен ДДС, платена
без основание, представляваща разликата между платената от ищеца
цена за услуга „достъп на ниско напрежение”
за периода от 01.01.2014г. до
31.01.2014г. и дължимата от него
цена за услугата „достъп на средно напрежение”
за същия период за обект,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба молба – 17.01.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс – Г“ да заплати на „Сириус - 49“ ЕООД, ЕИК 103254318, седалище и адрес на управление:***,
к.к. „***", ресторант „Сириус“ сумата от 542.54 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Сириус - 49“ ЕООД, ЕИК 103254318, седалище и адрес на управление:***,
к.к. „***",
ресторант „Сириус“ да
заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс – Г“ сумата от 166.89
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: