Р Е Ш Е Н И Е №
446
06.12.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. № 421 по
описа на съда за 2021 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №2600234/09.02.2021г., постановено по анд
№1310/20г., РС Казанлък потвърдил наказателно постановление /НП/
№СЗ-13-ДНСК-88/27.10.2020гг., издадено от Зам. Началник на ДНСК Стара Загора, с
което на „БГ Рециклинг“ ЕООД, ЕИК ********* седалище
гр. София била намалена наложеното наказание „глоба“ в размера на 5 000 лева на
1500 лева за нарушение и на осн. на чл.237, ал.1, т.4
от ЗУТ.
Обстоятелства по обжалването
Недоволно от решението останало
административно-наказаното лице, което го обжалва в срок с довод за неговата неправилност,
поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост.
Касаторът сочи, че в
обжалваното решение, нито едно от наведените от дружеството възражения против
НП не били обсъдени от съда и така било допуснато съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила. Била налице непълнота на
доказателствата, не били обсъдени всички възражение и това налагало връщане на
делото за ново разглеждане. Цитира се практика на съдилищата в подкрепа на тези
доводи.
В пункт втори от касационната жалбата се
сочи, че се поддържат доводите, навеждани пред РС против жаленото НП. Същите
отново се излагат.
Навежда се довод, че посочената като
нарушена норма била по-скоро санкционна, но не съдържала състав на нарушението.
В пункт
трети и четвърти от касационната жалба се визират доводи за
незаконосъобразността на самото НП и процедурата по неговото издаване.
Претендира се в пункт пети, че неправилно
бил определен за деец наказаното дружество, като се излагат доводи.
Според доводите в пункт шести от
касационната жалба, деянието не било санкциеруемо
поради своята малозначителност, съществували факти,
които сочели на приложение на чл.9, ал.2 от НПК, вр.
с чл.11 от ЗАНН. Ако не се възприемел този довод, в алтернатива се претендира
приложение на чл.28 от ЗАНН. В заключение не се споделял изводът на РС, че
органът не бил длъжен да мотивира преценката си относно размера на наложената
санкция, а такава безспорно нямало в процесното НП.
Касаторът, редовно
призован, не изпраща представител. В представено по делото допълнително
становище се поддържат доводите, наведени в касационната жалба, по които се
иска отмяна на въззивното решение на РС Казанлък. Претендират се разноските
пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация, редовно призован, не
изпраща представител. В представен писмен отговор от процесуален представител
на тази страна се възразява против основателността на касационната жалба.
Мотивират се конкретни доводи в насока законосъобразноста
на съдебното решение и НП.
Представителят на ОП Стара Загора счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и пледира за
оставянето му в сила.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е основателна.
За да потвърди процесното пред
него НП, съставът на РС Казанлък въз основа на събрания доказателствен материал
приел от фактическа страна, че на 21.04.2020г. касаторът
ползвал строеж „Цех за рециклиране на отпадъци и временно съхранение на открита
площадка за съхранение на отпадъци“ със ЗП и РЗП на цеха от 456 кв.м., находящ се в УПИ IV-7619, кв. 29 по плана на град Казанлък,
ПИ с идент. 35167.504.7025 по КК на града без това да
било разрешено по установения ред и в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ.
Строежът бил от втора категория, съгласно номенклатурата на видовете строежи по
Наредба №1/2003 на МРРБ и не било въведено в експлоатация въз основа на
разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. РС приела за установени и
описаните от АНО строителни параметри и характеристики на обекта „новоизградено хале“. Приел за установен и факта, че в
халето била монтирана поточна линия за преработка на отпадъци, помещение тип „контейнер“
с командна апаратура за управление на поточната машина и офис с леки преградни
стени, които се ползвали при проверката от наказаното лице, настоящ касатор. Прието било, че това лице било наемател на ПИ,
заедно с построените в него сгради и
съоръжения.
От правна страна, РС приел
извод, че нямало спор, че халето било строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Въззивният съд приел за неоснователно възражението на наказаното лице, че той
не ползвал строежа, тъй като поточната линия, монтирана в него, не била
захранена с ток. Мотивирал, че ползването на строежа било безспорно, тъй като
за това свидетелствали данните от разпитаните свидетели и от предоставения
договор за наем.
РС приел, че фактите
обосновавали извод, че безспорно наказаният извършил нарушение на чл.178, ал.1
от ЗУТ. Не приел възражението, че незаконните строежи не можело да бъдат
въведени в експлоатация. Цитираната пред съда практика на друг административен
съд не била задължителна по своя характер и не се споделяла от въззивния
състав.
Посочил, че чл.178 от ЗУТ била
обща разпоредба относима към всички видове строежи,
която не ги деляла на законни /незаконни, разрешени/неразрешени. Коментирал
разпоредбата на чл.178, ал.3 от ЗУТ и чл.177 от ЗУТ. Обобщил, че чл.177 от ЗУТ
не създавал ограничение за възложителите
на незаконен строеж, вкл. и не разрешен такъв да инициирали процедура по
въвеждането му в експлоатация. За това и АНО направил законосъобразен извод, че
лицето нарушило разпоредбите на чл.178, ал.1 от ЗУТ, вр.
с чл.177 от ЗУТ.
РС не споделили и възражение
за маловажност на случая по см. на чл-28 от ЗАНН, като посочил и, че правилно
бил приложен санкционният състав на чл-237, ал.1, т. 4 от ЗУТ. Въпреки това
въззивният съд приела извод, че АНО неправилно определил конкретния размер на санкцията,
тъй като за постигане на челите по чл.12 от ЗАНН, такъв би се явявал и в размер
на минимума по закон, като в тази насока и било постановено изменение на
процесното НП в частта на санкцията.
В заключение на своето
произнасяне РС посочил, че намирал за неоснователни и възраженията за допуснати
съществени процесуални нарушения на административно-наказателното производство,
като мотивирал, че такива липсвали.
Касационната инстанция намира,
че решението на РС е постановено при неправилно приложение на закона. Що се
отнася до другите две визирани касационни основания, следва да се посочи, че
необосноваността не е самостоятелно касационно основание по чл.348, ал.1 от НПК, приложим по отношение решенията на РС по дела по ЗАНН. Що се отнася до
касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – допуснати съществени
процесуални нарушения, Съдът прави извод, че такива не се установяват, нито се
навеждат, в смисъла, който се дава на това на това понятие в чл. 348, ал.3 от НПК.
Спор по фактите не се повдига
от касатора, а и фактическата обстановка, така както
се описва в НП е правилно установена от РС чрез приетия доказателствен материал.
Правилно РС приема извод, че обектът, за който се претендира, че се ползва от
наказаното лице е налице строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който има
параметрите и характеристиките, дадени в постановлението. Няма данни към датата
на приключване на съдебното дирене пред РС Заповед № ДК-02СЗ-3/12.06.2020г. да
е отменена от съд. Също се доказва и по това няма спор, че имотът, върху който
е изграден този строеж, ведно с всички находящи се в имота сгради и съоръжения се
ползва под наем от наказаното лице, т.е. по силата на едно облигационно
правоотношение. Също е безспорно, че въпросният строеж е определен от
наказващия орган за „незаконен“ по см. на ЗУТ, като изграден без строителни
книжа и разрешение за строеж с цитираната по-горе заповед. Разрешение за строеж
на обект, сходен с процесния от НП е издадено едва на 18.12.2020г. /л.89 от
делото на РС/.
Няма спор, че
към датата на установяване на претедираното нарушение е налице
ползване на цеха, ведно с монтираното в него съоръжение от наказаното лице.
Спорно е дали законът предвижда наказание за ползване и на „незаконен строеж“ в
хипотезата на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, тъй като се установява, че въпросният
цех към датата на проверката и издаване на АУАН е със статут на „незаконен“,
тъй като за него няма издадено разрешение за строеж. Правните тълкувания във
въззивното решение на текстовете на чл.177 и чл.178 от ЗУТ не се споделят, както
и не се споделя извода, че наказаното лице безспорно извършило нарушение на
чл.178, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.177 от ЗУТ. Изцяло
основателен и материално правилен е доводът на касатора,
че същият не следва да носи отговорност за такова нарушение и да бъде санкциониран
за него на осн. чл.327, ал.1 , т.4 от ЗУТ, защото
съгласно смисъла на текста на чл.178, ал.1 от ЗУТ на въвеждане в експлоатация
подлежат единствено и само онези строежи, които са разрешени. Нонсенс е
приетото от въззивния съд, че искане за въвеждане в експлоатация може да се
прави и за незаконен строеж. Това не почива на логиката на закона – ЗУТ, който
предвижда правилата за изграждане на законните строежи, а при неспазване на
тези изисквания за законността на строежите в страната установява редица
административни мерки, като спиране, забрана за ползване, премахване на тези
строежи, съотв. носене на административно наказателна
отговорност за това от всяко едно лице, участник в строителните процеси. Ако
един строеж се укаже незаконен, то той изначално не може да бъде въведен в
експлоатация, а ще подлежи на премахване, освен ако не попада в приложното поле
на §16 от ПЗР на ЗУТ, §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ от 2012г. В този случай не относими към процесния строеж.
Ето защо, настоящият съдебен
състав споделя доводите на касатора, че отговорността
по санкционния текст е относима, само когато един
законно изграден строеж се ползва, преди за него да има издадено разрешение за
ползването му от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Много коректно е цитирано
от жалбоподателя пред РС решението на Административен съд Русе, което наистина
не е задължително за другите съдилища, предвид това, че не е тълкувателно по
своя характер, но в него много ясно се сочи какво е правилното тълкуване на относимите
правни разпоредби.
Санкционната норма на чл.267,
ал.1, т.4 от ЗУТ сочи, че всеки, който ползва един законен строеж, преди той да
получи разрешение за ползването си, се явява субект на административно-наказателната
отговорност, което означава, че и настоящият наказан, като ползвател по силата
на едно облигационно правоотношение, също може да бъде субект на отговорността
по този текст, стига обаче строежът да е със статут на законен, т.е. разрешен.
Нещо, което не се установява в този случай.
Гореизложеното обуславя извод,
че РС постановява едно неправилно решение и е налице визираното касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което налага отмяната на въззивния
съдебен акт изяло. При извод за основателност на касационната жалба,
основателна се явява и претенцията за разноски на касатора
и за двете съдебни инстанции. По делото се доказват да са направени разноски за
един адвокат в размер на 1000 лева пред въззивния съд /л.14 от делото на РС/ и
500 лева /л.12/ пред касационната инстанция или общо 1500 лева. От процесуален
представител на АНО и пред двете инстанции се прави искане Съдът да определи
възнаграждението на адвоката в минималните размери по чл.18 от Наредба
№1/2004г., което се възприема от настоящата инстанция като възражение за
прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат от наказаното
дружество. Като се съобрази текста на чл.18, ал.2-3 от Наредба №1/2004г.,
касационната инстанция намира, че така договорените възнаграждения за
пълномощника на наказаното дружество за пред двете инстанции не са прекомерни с
оглед проявената процесуална активност на същия, фактическата и правна сложност
на делото. Ето защо ДНСК следва да бъде осъдена да заплати на „БГ Рециклинг“ ЕООД разноски в общ размер на 1500 лева.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №2600234/09.02.2021г.,
постановено по анд №1310/20г., РС Казанлък, изменено
с Определение №260234/20.007.2021г. в частта на разноските. Вместо, което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/
№СЗ-13-ДНСК-88/27.10.2020гг., издадено от Зам. Началник на ДНСК Стара Загора.
ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на „БГ Рециклинг“ ЕООД, ЕИК ********* седалище гр. София разноски
за един адвокат за двете съдебни инстанции в размер на 1500 лева.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕТАДЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.