Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126 03.04.2020 г.
град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
осемнадесети февруари
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Иванка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско дело № 41 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Н.В.Б. твърди в исковата си молба, че на 22.07.2018г.
около 16:40ч. в района на община К., на път ПП 1-6, км. 330+300 е настъпило
ПТП между ППС, марка „О.“, модел “А.“ с ДКН ***, собственост и управлявано от А.А.А.
и ППС марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ***, собственост на Д.В.Б., и управлявано от
Н.В.Б.. Механизмът на ПТП бил следният: лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с
ДКН ***, собственост и управляван от А.А.А. навлиза в срещуположната лента за
насрещно движещите се автомобили, вследствие на което настъпва челен кос удар с
движещия се в противоположна на неговата посока лек автомобил марка „Т.“, модел
“Я.“ с ДКН ***, управляван от Н.В.Б.. Вследствие
на настъпилото ПТП Н.В.Б. получава множество увреждания, подробно описани в
исковата молба. Според ищеца, причина за настъпилото ПТП е виновното
поведение на водача на ППС марка „О.“, модел “А.“ с ДКН *** А.А.А., който навлязъл
в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили, в следствие
на което е настъпил челен кос удар между управлявания от него автомобил и лек
автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ***, управляван от Н.В.Б.. За увреждащия
лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с ДКН ***, управляван от водача А.А.А. била
налице сключена задължителна З. „Гражданска отговорност“ с "Д.” АД, обективирана в З. полица BG/08/117003256584 със срок на
валидност от 15:00 ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г., т.е. към
момента на настъпване на ПТП на 22.07.2018г. същият е имал валидно сключена З.
„Гражданска отговорност“. В ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП била
образувана преписка № 284 ЗМ 914/2018г. по описа на СКАТ “Пътна Полиция“ С.З..
Безспорно установено е, че получените от Н.В.Б. телесни увреждания са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача А.А.А..
След настъпване на пътно-транспортното произшествие, пострадалият Н.Б. е
претърпял и продължава да търпи множество болки и страдания. В допълнение към
изложеното, пътно-транспортното произшествие намира силно отражение и върху
психичното здраве на ищеца. Той страда от посттравматично стресово
разстройство. Във връзка с лечението си ищецът извършил и продължава да
извършва редица разходи за интервенции, медикаменти, медицински услуги.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със З. претенция вх. №89В000458/22.10.2018г. ищецът е предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „Д.“ АД, която е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3084.36лв.. Счита, че предложените суми са занижени, в сравнение с действителните имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него, поради което не са приети.
Предвид
горното, ищецът моли да се постанови решение, с което да се осъди „Д.“ АД да
заплати на ищеца Н.В.Б. сумата 190 000лв. /сто
и деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от нанесените травми вследствие настъпило на
22.07.2018г. в община К. ПТП, образувана от сбора на ОСИ, а именно: 90 000
лв./деветдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от претърпените болки и страдания от получената черепномозъчна травма, изразяваща
се в разкъсноконтузна рана в лява челна област с подлежащо депресионно счупване
на лява челна кост на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, състояние
след оперативно отваряне на черепа с отстраняване на костни фрагменти и шев на
твърдата мозъчна обвивка. Отслабване на зрението.Психотравма.; 60000
лв./шестдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от претърпените болки и страдания от полученото отворено счупване на лява
бедрена кост; 40 000 лв./четирдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от полученото отворено
счупване на капачето на лява колянна става; 6 953,16лв представляващи
обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и
възстановяването, вследствие на нанесените травми. Претендира и законна лихва
върху сумите, считано от 23.01.2019 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне
на "Д." АД по заведената на 22.10.2018 г, З. претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
В законния срок е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който заявява, че исковете за процесуално допустими, но неоснователни,
поради което ги оспорва, както по основание, така и по размер. Сочи, че не са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Дружеството по
задължителна З. “Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗГОА/ в така
претендираните размери за вредите, които ищецът твърди да търпи. Посочва, че по
делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено
противоправно деяние от страна на зА.хован в Дружеството водач, в пряка причинно-
следствена връзка, с което ищецът да е претърпял всички посочени в исковата
молба вреди. По делото е представен само препис от Констативен протокол за ПТП,
в който обаче не били посочени обстоятелствата и причините, поради което е
настъпило констатираното навлизане в насрещното платно за движение с последващ
удар между двете МПС-та, участвали в процесното ПТП. Счита, че процесното ПТП
може да е последица от неправомерно поведение на трето лице или случайно
събитие. Доколкото протоколът на КАТ не съдържал пряко възприети от съставителя
му, като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в
тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на
соченият за виновен водач. Твърди, че процесното ПТП не било реализирано в
присъствието на длъжностното лице и протоколът не бил подписан от сочения за
виновен водач. Ответникът оспорва твърдените в исковата молба причини,
обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за
настъпването на същото отговорност носи зА.хован в Дружеството по задължителна З.
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, водач. Намира иска за
неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените
душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази
насока относно присъжданите размери на
обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Твърди, че не всички
претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което оспорва пряката
причинно- следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба
последици. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, твърдейки, че
последният към момента на ПТП е пътувал без поставен задължителен
обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано и че с това
си поведение ищецът е допринесъл съществено за настъпване негативните последици
от ПТП, изразяващи се в травмите, които се твърди за търпили. Счита предявеният иск за неимуществени вреди
за неоснователен и недоказан в претендирания размер. Намира и иска за
имуществени вреди също за неоснователен в заявеният размер. Неоснователността
на главните искове води, според ответника, до неоснователност и на акцесорните
такива за лихви от претендираната дата.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която прави
допълнителни пояснения и възражения. Относно възражението на ответното дружество за неоснователност на
предявените искове, поради неизяснения механизъм на настъпилото пътнотранспортно
произшествие и липсата на вина на водача А.А.А., счита същото за неоснователно.
Нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек автомобил марка „О.“, модел “А.“
с ДКН *** е безспорно установено, предвид което са налице всички предпоставки и
елементи от фактическия състав на ангажиране отговорността на зА.хователя.
Налице са: валидно З. правоотношение между водача А. и ответника, З. събитие,
противоправно поведение от страна на водача А., настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача. По
делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който ясно
е посочено, че водачът А. е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е
блъснал челно в лек автомобил марка „Т.”, модел “Я.“ с ДКН ***, управляван от Н.Б..
С исковата молба е представена и Автотехническа експертиза, изготвена по ДП
№284 ЗМ 914/2018г, РУ К., чрез която е изяснен механизмът на ПТП. Въпреки
съображенията на ответника, счита, че както посочената експертиза, така и
съдебномедициската такава, изготвени в хода на образуваното досъдебно
производство, са писмени доказателства и следва да бъдат ценени от съда като
такива, а не като експертни заключения. Навлизането на лек автомобил „О. А.“ в
лентата за насрещно движение се дължи на загуба на контрол върху управлението
на автомобила от страна на водача А.. С поведението си водачът е нарушил редица
правила, установени в ЗДвП, сред които и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от същия
закон. Счита за безспорно установени както механизмът на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, така и вината на водача Андреян А.. Счита
извода на ответника за липса на основание за ангажиране на отговорността му за
неоснователен и недоказан. Относно възражението на ответното дружество за
прекомерност на размера на предявения иск за неимуществени вреди, счита същото
за неоснователно. Преценката относно наличието на претърпени неимуществени
вреди, както и относно техния размер следва да се направи след анализ на всички
факти и обстоятелства, които имат значение по делото. Размерът на
претендираното обезщетение е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, а от друга страна - с лимита на отговорност на З.та компания по
ЗГО и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Твърди, че
към настоящия момент лечението на пострадалия не е
завършило. Неоснователни и недоказани били и изложените в отговора на исковата
молба съображения, че не е налице връзка между ПТП и увреждането на зрението на
ищеца. Що се отнася до твърденията относно липса на претърпени от ищеца
психологически травми, счита същите за недоказани. След завеждане на исковата
молба, а именно на 27.03.2019г., ответното дружество е превело по сметката на Н.Б.
сумата в размер на 65 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в следствие настъпилото на 22.07.2018г. ПТП. В тази връзка,
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен
в тази част, поради извършено в хода на процеса плащане от ответника, но
евентуално становище в тази посока ще вземе след като ответникът конкретизира
за кой от ОСИ и в какъв размер се отнася въпросното плащане. По отношение на възражението на ответника за
прекомерност на размера на предявения иск за имуществени вреди, вследствие на
настъпилото ПТП Н.Б. е извършил и продължава да извършва редица разходи за
своето лечение и възстановяване. По отношение на твърдението за съпричиняване
от страна на пострадалия Н.Б., ищецът счита същото за изцяло неоснователно.
Твърди, че не са налице доказателства за съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа изцяло изложеното в
отговора си на исковата молба, както и всичките си оспорвания, възражения и
искания. Ответникът оспорва разходите,
които ищецът цели за установи с представените с допълнителната искова молба
доказателства, като счита, че не са част от претенцията за имуществени вреди, с
която е сезиран съда, т. е. не попадат в предмета на делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Страните не оспорват обстоятелството, че на
22.07.2018г. около 16:40ч. в района на община К., на път ПП 1-6, км. 330+300 е настъпило ПТП между ППС марка „О.“,
модел “А.“ с ДКН ***, собственост на А.А.А. и ППС, марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН
***, собственост на Д.В.Б., управлявано от Н.В.Б..
Между страните не се спори, че към датата на ПТП за лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с ДКН ***,
управляван от водача А.А.А., е налице сключена задължителна З. „Гражданска
отговорност“ с "Д.” АД, обективирана
в З. полица BG/08/117003256584 със срок на валидност от 15:00 ч. на 12.12.2017г. до
23:59 ч. на 11.12.2018г.
Тези обстоятелства съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в доклада си по чл.146 ГПК.
Видно от З. претенция вх. №89В000458/22.10.2018г. /л.6
от делото/, във връзка с претърпяното ПТП и причинените му от това множество увреждания, ищецът Н.В.Б. е
предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред „Д.“ АД, като претенциите му са били за сумата 200 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания и 50 000
лв. за имуществени вреди- извършени от него разходи във връзка с лечението и
възстановяването, вследствие на нанесените травми.
Видно от данните по делото, както и от изявленията на
защитата на ищеца, в хода на съдебното производство, след образуване на делото
ответникът е заплатил на ищеца сумата 65 000лв., обезщетение за
претърпените от него вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди.
Направеното плащане от ответника в хода на
производството представлява признание от негова страна относно обстоятелствата,
че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е пострадал и е претърпял увреждания,
както и неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинените
физически увреждания.
Видно от данните по делото-писмо на
ОП-Ст.Загора вх.504/14.01.2020г. /л.203 от делото/, както и от приложените към
него заверени преписи от документи по ДП
№284зм 914/2018г. по описа на РУ К., във връзка с процесното ПТП е било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“във вр.
с чл.342, ал.1 НК, по което е издадено заключително мнение до ОП-Ст.Загора за
прекратяване на осн.чл.24, ал.1,т.4 НПК.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото, свързани с механизма на процесното ПТП, от което ищецът е пострадал, е
назначена е приета съдебно- автотехническа експертиза. От заключението й се
установява, че механизмът на възникналото ПТП е следния: При посочените пътни
условия на 22.07.2018 год. около 16.30 часа по ПП-1-6 в направление към гр. Г.
със скорост 91.6 км/час се е движил л.а. марка „О.“ модел „А.“ с peг. № ***, собственост и управляван от неправоспособния А..
По същото време в противоположна посока със скорост 82 км/час се е движил л.а.
марка „Т.“ модел „Я.“ с per. № ***, управляван от ищеца Б.. В зоната на км.330+300,
и на около 19-20 западно от линията на ориентира, водачът на л.а. О. губи
контрол върху управлението, авто- мобилът навлиза в срещуположната лента,
където на около 4 м източно от линията на ориентира и в лентата на движение на
л.а Т. настъпва удар между тях, в резултат на който водачите и пътуващата на
предна дясна седалка в л.а. Т. Бурулянова получават травматични увреждания,
като тези на водача А. се оказват несъвместими с живота, а на автомобилите са нанесени
значителни материални щети.
Водно от заключението, първоначалният контакт е
настъпил с предните леви части на двата автомобила, което определя удара по
характер като ЧЕЛЕН-КОС. За да се реализира така описаният удар, надлъжната ос
на л.а. О. е била разположена косо на около 507 градуса в ляво, спрямо
надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена в посока
североизток Надлъжната ос на л.а. Т. е била разположена успоредно на надлъжна
ос на платното за движение с предна част, насочена в посока запад, като десните
състави на автомобила са се намирали на около 0.5-0.7 м южно от северния край
на платното за движение. След така описания първоначален контакт л.а. О. е
ротирал на ляво около вертикалната ос на масовия си център, като същият,
движейки се транслационно-ротационно, е изминал около 11 м до крайното си
установяване на местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол. По
същото време л.а. Т. е ротирал в дясно около вертикалната ос на масовия си
център, последвал е незначителен по сила удар в северната мантинела и движейки
се транслационно- ротационно се е установил в северното крайпътно пространство
и местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол.
Видно от заключението на експертизата, скоростта на
движение на л. а. О. към момента на удара е съответствала на скоростта
непосредствено преди удара - 91.6 км/час (25.4 м/сек). Скоростта на движение на
л. а. Т. към момента на удара е съответствала на скоростта непосредствено преди
удара- 82 км/час (22.7 м/сек).
Според експертизата, от мястото на удара видимостта на
водача А.А.А. е около 100 метра в посока изток /към лек автомобил Т. Я./, тъй
като има наличие на вертикална крива. Същият е имал възможност да възприеме
насрещно движещия се лек автомобил Т. Я.. Дължината на опасната зона на спиране
на л.а. О. А., при конкретните пътни условия, възлиза на: 73,49 м., а дължината
на опасната зона на спиране на л.а. Т. при конкретните пътни условия възлиза на
62,80 м.
В конкретния случай, според експертизата, водачът на
процесния лек автомобил „О.“ е имал техническа възможност да следи конкретната
пътна обстановка, да подбира скоростта си на движение и да упражнява контрол
върху управлението на автомобила, съответно, имал е и техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, като за целта би следвало да запази
предварително зададената праволинейна траектория на движение в своята лента. Зоната му на видимост / 100 м/ е
по-голяма от опасната му зона за спиране /73,49 м/, следователно той е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара при невъзможност да се
върне в лентата си за движение.
Според експертизата, тъй като в случая дължината на
опасната зона на спиране е значително по голяма от отстоянието на предната част
на автомобила до мястото на удара от момента на възникването на опасността, следва
да се приеме, че при конкретните пътни условия водачът на процесния лек
автомобил Т. не би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и
да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране при така подбраната
скорост на движение 82 км/час.
Видно от експертизата, техническите причини за
настъпването на процесното ПТП са следните: По отношение на водача на О. А.: Навлизане
в насрещната лента за движение при наличие на непрекъсната разделителна линия,
като по този начин попада в опасната за спиране зона на лек автомобил Т. Я.; Движение
с превишена скорост /91,6 км/ч/ при максимално разрешена 70 км/ч в конкретния
пътен участък; Закъсняла реакция от водача на О. при употребата на спирачната
система на автомобила с опасна за спиране зона от 73,49 м при видимост спрямо Т.
Я. около 100 м.
Техническите причини за настъпването на процесното ПТП
по отношение на водача на Т. Я. са: Движение с превишена скорост /82 км/ч/ при
максимално разрешена 70 км/ч в конкретния пътен участък.
Според експертизата, движението с превишена скорост от
двамата водачи в процесния пътен участък не е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Главната причина за възникването му по отношение на
водача на О. А. е от субективен характер, изразяваща се в отклонено внимание, неправилна оценка на скоростта на
насрещно движещия се лек автомобил Т. Я. и навлизане в насрещната за него лента
за движение, като всички тези обстоятелства, според експертизата, е възможно да
са във връзка с неправоспособността на водача на О. А..
Видно от експертизата, МПС, с което е пътувал ищецът,
фабрично е оборудвано с триточкови инерционни обезопасителни колани за всички седалки. Тъй като двете въздушни възглавници
на Т. Я. са сработили в резултат на челния удар с О. А. в предвид механизма на
задействане на същите, следва, че водачът и пътникът до него са били с поставен
обезопасителен колан към момента на удара при процесното ПТП.
Според експертизата, съгласно техническите
характеристики на обезопасителния колан в процесното МПС, нормално би следвало
последиците за пътник с поставен обезопасителен колан, при ПТП с описания от
експерта механизъм на настъпване, да се свеждат до травма в областта на лявото
рамо, глава, гръден кош и корем и др. Тъй като естеството на въпроса е по-скоро
от медицински характер, експертът посочва, че не може да даде категоричен
отговор на така поставения въпрос.
В съдебно заседание експертът отново уточнява, че движението
с превишена скорост от двамата водачи в процесният пътен участък не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а причината за настъпилото ПТП е навлизането в
лентата на насрещното движение от водача на О..
Експертното заключение не е оспорено от страните по
делото и съдът го възприема.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото, свързани с настъпилите увреждания на ищеца, вследствие на процесното
ПТП, в хода на производството беше назначена съдебно - медицинска експертиза.
От заключението й се установява, че при настъпило ПТП
на 22.07.2018 година ищецът е получил множество травматични увреждания: тежка
черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в лява челна
област с подлежащо депресионно счупване на лява челна кост на черепа, горната
част на лява орбита и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка. Контузия на
гръдния кош. Отворено счупване на лява бедрена кост. Отворено счупване на
капачето на лява колянна става. Установените и описани в медицинската
документация травматични увреждания и остатъчните усложнения, установени при
извършения допълнителен преглед, според експертизата, са от действието на
твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП на
22.07.2018 г., а именно от удари в изпъкнали части и детайли в деформирано купе
на катастрофирал лек автомобил.
Видно от заключението, налице е пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените вследствие на
него травматични увреждания от ищеца. Периодът на най - интензивни болки и
страдания е бил в рамките на времето до момента след възстановяване на костния
дефект на черепа, т.е. в рамките на 9-10 месеца. Според експертизата, в периода,
в който е липсвала голяма част от челната кост и горния ръб на лявата орбита,
до възстановяването им чрез протезиране с титаниева пластина и пластика, във
всеки един момент е съществувала опасност за живота на ищеца, дори от неволно
притискане или удар в тази област. Имайки предвид травмите от черепно мозъчната
травма и в областта на крайниците, при правилно протичане на оздравителния
процес до пълното възстановяване се дава период от около 12 месеца, но в
кокретния случай усложнението с травмата в областта на лявото коляно и левия
долен крайник, би могло да продължи дълго дори да остане, като увреждане за цял
живот. Според експертизата, травматичните увреждания, които ищецът е получил са
концентрирани в лявата повърхност на главата, тялото и крайниците и отговарят
напълно да са получени при настъпване на ПТП с концентрация на удара в предно
страничната лява част на автомобила, който той е управлявал и не дават
основание да се приеме, че той е бил без предпазен колан. За това сочат и
отворените въздушни възглавници, които се задействат по механизма при поставен
обезопасителен колан.
Според експертизата, в медицинската документация не са
налице описани следи /травми по гръдния кош от обезопасителен колан, които не
може да се твърди, че са обичайни, тъй като в конкретния случай е налице задействане
и отваряне на въздушните обезопасителни възглавници на автомобила, още повече,
че има минимални данни за контузия на гръдния кош.
В съдебно заседание експертът уточнява, че пластината,
поставена в главата на ищеца, описана в заключението, ще остане там до края на
живота на ищеца. Посочва, че костният
дефект на черепа не е бил възстановен десет месеца след ПТП. Пречката да се
възстанови такъв голям костен дефект е необходимостта от зарастване и
възстановяване на структурите, т.е. на мозъчната тъкан след извършената първа
оперативна намеса, непосредствено след инцидента. Мозъкът на пострадалия не е
бил покрит с черепна кост, която е отстранена по време на оперативната намеса
непосредствено след ПТП. През тези десет месеца, според експерта, ако мозъкът е
бил подложен и на най-малката травма, пострадалият би загинал. По отношение на
увреждането на лява колянна става на левия долен крайник, експертът посочва, че
увреждането може да остане до края на живота на ищеца - ограничени движения на
тази става, тъй като е минал голям период от получаване на травмата, а той
продължава да е в същото състояние. Усложненията са ограничена флексия
(сгъване) в областта на колянна става и следващото лечение е вероятно
оперативна намеса и продължителна физиотерапия и рехабилитация.
Заключението не е оспорено от страните по делото.
Във връзка с установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищеца и здравословното му
състояние, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.П.Л.
се установява, че познава ищеца от 1995
г., когато последният започнал работа в МВР, като са в
приятелски отношения и към момента. Заявява, че ищецът е бил „весел, амбициозен
млад човек“. Според свидетеля, „бързаше да навлезе в работата, да започне за
изпълнява задълженията си. Търсеше социални контакти, задаваше въпроси, дружеше
с колегите си“. След като разбрал, че ищецът е претърпял ПТП и е в кома, се опитал
да позвъни на телефона му, обадил се синът му и казал, че баща му е в тежко
положение, дори лекарите имали съмнение, че може да настъпи най-лошото. След
като се срещнали близо месец след това, ищецът освен неговите несгоди, имал
притеснения за състоянието на съпругата си. Тя също претърпяла доста тежка
операция. След като ищецът излязъл от болница, свидетелят видял друг човек - подтиснат, обезверен,
говорел само за преживяното, казвал, че сънува кошмари. Видял, че докато
разговаря, очите му се насълзяват. Това била основната тема на разговорите.
Нямал желание да общува, въпреки, че познати и приятели го посещавали. Чак
месеци след това започнал да излиза, да се среща с познати. И тогава и сега
настроението му не било такова, че да отговаря на възможностите му. Бил
притеснен и за бизнеса, защото имал заеми, а се чувствал „неадекватен“. Според свидетеля, от енергичен
човек ищецът се превърнал в човек, който едва се движи и му е трудно за
извършва дейности, които са от значение в бизнеса. Емоционално се забелязвал
спад и потиснатост. Според свидетеля, видът му след ПТП бил плашещ. На челото
имал вдлъбнатина, която пулсирала с ритъма на сърцето му и за която по- късно
имало пластична операция. Много трудно се движел. Не можел да управлява
автомобил и ако изникнели спешни неща, се налагало да го превозват. Също и
съпругата му се налагало да пътува до болница в Пловдив. Били му извършени
тежки операции на коленната става, с поставени метални арматури. Скоро извадили
част от тях, но все още не можел да се предвижва нормално. Тъй като е пчелар,
четял много, но в последно сега не можел да чете и да гледа продължително
телевизия, тъй като очите му са в състояние, в което му е трудно да чете и да
пише. ПТП му е оказало влияние. Твърди, че забравя какво е казал, повтарял неща
от преди, постоянно се връщал към катастрофата.
Свидетелят Г.Т.А. твърди, че познава ищеца от 1994г. Били
добри колеги и приятели. Сочи, че ищецът бил деен, ентусиазиран млад човек. Още
по време на службата започнал да се занимава с пчели, покрай дядо си и баба си.
Работата му потръгнала. Свидетелят посочва, че след катастрофата трудно изкарвали
ищеца от къщи. Преди да му направят операцията на костта на челото, се виждал
как мозъкът му пулсира, а той казвал: „Аз съм изрод! Не мога да ходя, едва се
движа, виж ме на какво приличам!“. Като станело въпрос за инцидента, ищецът започвал
да плаче. Свидетелят посочва: „До такава степен да се разбие психичното здраве
на човек - много е тежко.“ Имал промяна
на зрението, с лявото око не виждал. Преди водел здравословен начин на живот, не злоупотребявал с алкохол. Според
свидетеля, ищецът едва ходи, реагира забавено, губи темата на разговор.“ Не е
същият човек. Не може да се концентрира.“ Преживял операция на главата, на
крака, на коляното, на бедрената кост, без да се броят дребните неща. Според
свидетеля, ищецът стои прав и може да се движи
с патерици.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Същите са близки приятели и бивши колеги на ищеца, познават го
отдавна и са били в непрекъснати контакти с него, така че показанията им могат
да установят физическото и психическо състояние на ищеца след катастрофата,
претърпените от него болки и страдания, причинени от процесното ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на зА.хователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно З. правоотношение, породено от
договор за З. "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и зА.хователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно З. правоотношение към датата на процесното ПТП – 22.07.2018 г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на зА.хования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените
срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което зА.хованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от зА.хователя по З.
"Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество
писмена З. претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, което е получено от ответника. Видно от данните по делото-писмо до ищеца
от 25.03.2019г. /л.117 от делото/, ответникът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000
лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на
3084.36лв. Видно
от представеното по делото преводно нареждане, в хода на производството на
27.03.2019г. ответникът е изплатил на ищеца определената сума за неимуществени
вреди в размер на 65 000лв., което не се оспорва от ищеца по делото. С
оглед на направеното в хода на производството плащане от страна на ответника,
съдът приема, че ответника признава иска по основание и до размера на 65 000
лв., които е заплатил на ищеца.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на
производството доказателства, както и предвид направеното плащане от ответника,
че предявените искове са основателни.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на
процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението. На 22.07.2018
год. около 16.30 часа по ПП-1-6 в направление към гр. Г. със скорост 91.6
км/час се е движил л.а. марка „О.“ модел „А.“ с per. № ***, собственост и управляван от
неправоспособния водач А.А.А.. По същото време в противоположна посока със
скорост 82 км/час се е движил л.а. марка „Т.“ модел „Я.“ с peг. № ***, управляван от ищеца Б.. В зоната
на км.330+300, и на около 19-20 западно от линията на ориентира,
водачът на л.а. О. загубил контрол върху управлението, автомобилът навлязъл в
срещуположната лента, където на около 4 м източно от линията на ориентира и в
лентата на движение на л.а Т. настъпил челен удар между тях, в резултат на
който водачите и пътуващатя на предна дясна седалка в л.а. Т. съпруга на ищеца,
пострадалата Бурулянова получават травматични увреждания, като тези на водача А.
се оказват несъвместими с живота, а на автомобилите са нанесени значителни
материални щети.
Поради изложеното, съдът приема, че основна причина
за възникването на процесното ПТП е противоправното и виновно поведение на
водача на О. А. А.А.А., който е
навлязъл в насрещната лента за движение при наличие на непрекъсната
разделителна линия, като по този начин е попаднал в опасната за спиране зона на
лек автомобил Т. Я.; движение с превишена скорост - 91,6 км/ч., при максимално
разрешена 70 км/ч в конкретния пътен участък; закъсняла реакция от водача на О.
при употребата на спирачната система на автомобила с опасна за спиране зона от
73,49 м при видимост спрямо Т. Я. около 100 м., което е във връзка с неправоспособността
на водача на О. А..
Безспорно в случая е налице и последният
признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, установените и описани в
медицинската документация травматични увреждания и остатъчните усложнения,
установени при извършения допълнителен преглед на ищеца са от действието на
твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП на
22.07.2018 г., а именно от удари в изпъкнали части и детайли в деформирано купе
на катастрофирал лек автомобил. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените от ищеца травматични увреждания.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера
на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в
разкъсноконтузна рана в лява челна област с подлежащо депресионно счупване на
лява челна кост на черепа, горната част на лява орбита и кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка. Контузия на гръдния кош. Отворено счупване на лява
бедрена кост. Отворено счупване на капачето на лява колянна става. Мозъкът
на пострадалия не е бил покрит с черепна кост, която е отстранена по време на
оперативната намеса, непосредствено след ПТП. В периода, в който е липсвала до
възстановяването й, във всеки един момент е съществувала опасност за живота на Н.Б.,
а именно от неволно дори притискане или удар в тази област.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. От разпитаните по делото свидетели, чийто показания
съдът кредитира, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото,
се установява, че процесното ПТП се е
отразило изключително негативно върху психичното състояние на ищеца – станал е
затворен, неконтактен, непрекъснато съпреживява изживените негативни емоции,
свързани с процесното ПТП, плаче при спомена на преживения ужас от
катастрофата, при която са пострадали изключително тежко и той, и съпругата му.
Съдът взема предвид освен интензитета
на преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания,
продължителността на търпените болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес, също придружен с хирургични интервенции, продължителни
рехабилитационни и медикаментозни лечения.
Съдът приема, че е налице
изключително тежък случай на увреждане и претърпени вреди, вследствие на
претърпяно ПТП. В процеса са установени по категоричен начин множество тежки
контузии – черепно-мозъчна и
гръдна травми, счупвания на крайници, наложили продължително тежко лечение в
болнични заведения, хирургични интервенции, продължителни рехабилитационни и
медикаментозни лечения. Прогнозата за възстановяване на ищеца е негативна.Установено
е, че увреждането на лява колянна става на левия долен крайник, което е получил
ищецът, ще остане до края на живота му. Претърпяно ПТП, както и уврежданията,
които е получил, са променили в негативна насока живота на ищеца,
затрудняват професионалната и личната му
реализация, възможността му за контакт с околните - личен, професионален
и социален.
По направеното възражение на ответника, че
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен
колан, съдът намира същото за недоказано. За да бъде намалено обезщетението за
вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай ответникът не доказа
такъв принос в хода на производството. Вещото лице по назначената САТЕ
заключава, че двете въздушни възглавници на Т. Я. са сработили в резултат на
челния удар с О. А., в предвид механизма на задействане на същите, от което
следва, че водачът и пътникът до него са били с поставени обезопасителни колани
към момента на удара при процесното ПТП, а вещото лице по СМЕ установи, че
травматичните увреждания, които ищецът е получил, не дават основание да се
счита, че е бил без предпазен колан. Следва да се отбележи също така, че
превишаването на скоростта от водача на Т. Я. не е от значение за механизма на
настъпване на ПТП, т.е. не е във връзка и не е допринесло за настъпилото ПТП,
което ясно и категорично е посочено в съдебно-автотехническата експертиза.
Следователно, съдът приема, че ищецът по
никакъв начин не е допринесъл за увреждането, следователно, не е налице
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен за цялата претендирана сума от 190 000 лв. Съдът счита, че
следва да бъде присъдено едно общо обезщетение за всички увреждания, доколкото
се касае за неимуществени вреди, предизвикани от един факт на увреждане –
травми в резултат на ПТП, намерили различно проявление – болки и страдания
поради травмите, лечението, перспективата за невъзможно пълно възстановяване на
основни двигателни функции и свързаните с това затруднения в личен, социален и професионален план.
Съдът, на осн. чл. 235, ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК
съобрази факта, че в хода на настоящото производство ответникът е заплатил на
ищеца 65 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, поради което и съобразно определения по-горе размер на
обезщетението от 190 000 лв. счита, че на ищеца следва да бъде присъдена
сума в размер на 125 000 лв.
Искът за имуществени вреди е бил предявен за сумата
10 000лв. В хода на съдебното производство ищецът е намалил размера на
този иск до 6 953.16лв. /молба от
17.12.2019г.-л.189 от делото/.
По иска за имуществени вреди, съдът намира следното: по
делото са представени и приети под опис писмени доказателства, установяващи
претърпените от ищеца имуществени вреди - извършени разходи за лечение,
медикаменти, помощни средства и медицински услуги. Всички тези разходи са
направени във връзка с претърпените вреди и са свързани с лечението и
възстановяването на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан
в предявения размер от 6 953.16лв., тъй като представените документи са
във връзка с процесното ПТП. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
сумата от 6953,16 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 23.01.2019 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д."
АД по заведената З. претенция по чл. 380 от КЗ. Отговорността на зА.хователя за
обезщетяване на вреди, причинени от зА.хования, е производна от тази на
делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично
регламентира, че З.то покритие включва и лихвите по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. зА.хователят
отговаря за лихвата за забава, когато зА.хованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на зА.хования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от зА.хователя само в рамките на З.та сума /лимита
на отговорност/. В този случай от зА.хователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от зА.хования, считано от датата на уведомяването от зА.хования за
настъпването на З.то събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на З. претенция от увреденото лице, която от
датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия
кодекс се поема от зА.хователя от един по- късен момент, в който му е станало
известно настъпването на З.то събитие. Затова, при липса на твърдения и данни
по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на зА.хователя е възникнала,
считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното З. събитие- 22.10.2018
г., по който факт страните не спорят. На основание чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение
за забава е част от дължимото З. обезщетение. В разпоредбата на чл. 497 от КЗ е
регламентирана дължимостта от зА.хователя на законната лихва за забава върху
размера на З.то обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по- ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от зА.хователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма
обаче касае собствената забава на зА.хователя по повод определяне и изплащане
на З.то обезщетение и тя не е свързана със забава на зА.хования. Разпоредбата
на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на зА.хователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни
права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т. д. №2273/2018 г. на ВКС, ТО и решение по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, ТО/. В случая обаче претенцията за лихва е дължима, считано
от 23.01.2019 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д."
АД по заведената З. претенция по чл.380 от КЗ, поради което следва да се присъди
от тази дата.
Ищецът е освободен от държавни такси и
разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 5, при този изход на делото е 6562,87 лв., с начислен ДДС, като това
възнаграждение следва да се присъди в полза на „К.“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К. ***. При определяне на възнаграждението съдът се съобрази с
обстоятелството, че ответникът е признал част от иска след завеждане на делото,
като е изплатил на ищеца част от претендираната сума в размер на 65 000
лв., поради което и по аргумент от противното на осн. чл. 78, ал.2 ГПК, съдът
счита, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение и върху тази
сума.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да се осъди ответникът да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 5 278,13 лв. и сумата
563 лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "Д.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.
***, бул. ***, вписано в ТР с ЕИК ***, да заплати на Н.В.Б. ЕГН:********** ***,
действащ чрез „К.“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К. ***, сумата от 125
000 лв. (сто двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания, стрес, страх и негативни
емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 22.07.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
сумата 125 000 лв. до предявения размер от 190 000лв., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА
"Д.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С. ***, бул. ***, вписано в ТР с ЕИК ***, да заплати
на Н.В.Б. ЕГН:********** ***, действащ
чрез „К.“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К. ***,16 лв. (шест хиляди деветстотин петдесет и три лева и 16
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените от Н.В.Б. разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените от него травматични увреждания в резултат на претърпяното
ПТП на 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "Д.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.
***, бул. ***, вписано в ТР с ЕИК ***, да заплати на „К.“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К. ***, сумата 6562,87 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС.
ОСЪЖДА "Д.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.
***, бул. ***, вписано в ТР с ЕИК ***, да заплати сумата от 5278,13 лв.,
представляваща държавна такса и сумата 563 лв.,
възнаграждение за вещи лица, по сметка на Окръжен съд - С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: