Р Е Ш Е Н И Е
№ 626
гр. Пловдив, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ
при секретаря Г.Г. и участието на прокурора Росен
Каменов, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д. № 2380 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 70 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпило е искане от Д.Х.М., ЕГН **********,
чрез адвокат С.П. за възобновяване на административнонаказателното производство
по влязло в сила решение № 684/ 21.04.2023 г. по анд № 3707/ 2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 1430/ 25.07.2023 г.,
постановено по канд № 1303/ 2023 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 5954508, издаден от
Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, с който на Д.Х.М., на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2,т.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение по смисъла на чл.
21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Искането е обосновано с твърдения за
допуснато нарушение на материалния закон от въззивната и от касационната
инстанции, които неправилно са допуснали съществено нарушение на процесуалните
правила, като не е съобразен закона, в частност нормата на чл.39,ал.4 ЗАНН. В
този смисъл твърди, че са налице основания за възобновяване по чл.70,ал.2,т.1 и
т.3 от ЗАНН. Претендира се постановяване на решение, с което да се възобнови
съдебното производство и да се отмени електронен фиш серия К № 5954508, издаден
от Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, с който на Д.Х.М., на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2,т.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение по смисъла на чл.
21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Претендира и направените по делото разноски в
размер на 400лв.
Ответната страна - ОД на МВР- Пловдив, не се
явява, не се представлява, но е постъпило становище чрез упълномощения
юрисконсулт Г.Б.. Моли искането да бъде оставено без уважение, като счита, че
не са налице основанията на чл.70, ал.2, т.1 и т.3 ЗАНН. Прави възражение на
размера на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез представляващия
прокурор, изразява становище за неоснователност на направеното искане.
Относно допустимостта на искането, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, искането за възобновяване може да се
направи в 6-месечен срок от влизането в сила на акта по чл. 70, ал. 1 – в
случаите по чл. 70, ал. 2, т. 7, а ако той не е бил връчен на лицето, по
отношение на което е издаден – в тримесечен срок от уведомяването му за акта.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, искане за възобновяване на
административнонаказателно производство може да направи лицето, по отношение на
което е издаден актът по чл. 70, ал. 1.
С оглед приетите по делото анд № 3707/ 2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив и канд № 1303/ 2023 г. по описа на Административен съд
гр. Пловдив, решение № 684/ 21.04.2023 г. по анд № 3707/ 2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив е влязло в сила на 25.07.2023, поради което подаването на
искането, предмет на настоящето производство, чрез Районен съд– Пловдив на
12.09.2023 г. се явява направено в срока по
чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.
Искането е направено от правоимащо лице по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и против акт, подлежащ на проверка по
реда на тази глава, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, поради което е
допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Необходимо е да се посочи, че възобновяването
по реда на Раздел VIII от ЗАНН е средство за защита срещу влезли в сила порочни
административнокаказателни или съдебни актове, но тя не е обжалване, тъй като
се развива след като атакувания административнонаказателен акт или съдебно
решение са влезли в сила и административнонаказателния или съдебният процес
вече са приключили. Поради това отмяната на влязъл в сила
административнонаказателен акт или съдебно решение не е фаза, стадий на
административния или съдебно административния процес, а е самостоятелно извънинстанционно
производство, което не обхваща всички неправилни административнонаказателни или
съдебни актове и всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу
административнонаказателни актове или съдебни решения, когато неправилността им
се състои в несъответствие между постановеното окончателно решение и
действителното правно положение, само когато се дължи на изчерпателно посочени
в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН причини.
По конкретно изложение основания, съдът
намира, че не е налице основанието на 70, ал. 2, т.1 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба
административнонаказателното производство се възобновява, когато с влязла в
сила присъда или решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа
на които е издаден актът е с неистинско или с невярно съдържание. От посоченото
става ясно, че за да е налице основание за възобновяване по т.1, е необходимо
наличие на няколко предпоставки. На първо място следва актът във връзка, с
който е направено искането за възобновяване, да е издаден въз основа на неистинско
доказателство или такова с невярно съдържание. Това обстоятелство следва да е
установено с влязла в сила присъда или решение. В процесното искане за
възобновяване не се сочи да е налице влязла в сила присъда или постановено
решение, въз основа на които да е установено, че някое от доказателствата,
послужили за издаване на ел.фиш, е с невярно или неистинско съдържание.
Не са налице и основанията на чл.70, ал.2,
т.3 от ЗАНН. Нормата сочи, че административнонаказателното производство подлежи
на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства
от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били
известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. От
молителя не се твърдят, нито се представят каквито и да е нови обстоятелства, а
още по-малко писмени доказателства, които да не са били известни.
В искането са развити съображения единствено
за нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл.39, ал.4 ЗАНН,
като молителят счита, че то представлява по своето същество съществено
процесуално нарушение.
Следва да се посочи, че съществените
процесуални нарушения в производствата пред въззивната и касационната инстанция
касаят процедурата по провеждане на процеса и са посочени изрично в т.7 -
вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето,
по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът
на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата,
ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в
административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван,
както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на
препятствие, което не е могъл да отстрани. Посоченото правно основание за
отмяна правната теория и съдебната
практика единодушно приема, че обхваща няколко различни групи нарушения на
процесуалните правила, които са обединени от това, че всички те водят до
лишаване, ограничаване или възпрепятстване правото на участие в процеса на
съответната страна, която е била конституирана като такава по делото. Такива
твърдения в искането не се навеждат.
От своя страна нарушението на материалния
закон касае правоприлагането по съществото на спора, което е било предмет на
подробно разглеждане и обсъждане от двете съдебни инстанции. Несъгласието на
страната с тълкуването на материалния
закон по чл.39, ал.4 ЗАНН и неговото прилагане, която норма е
материална, макар и в процесуален закон, не е основание за възобновяване на
административнонаказателното производство. Посочените в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН
правни основания за отмяна са изчерпателно изброени и съставляват отклонение от
общия принцип за окончателност и правен стабилитет на съдебно решение, което
след като е влязло в сила се ползва от сила на пресъдено нещо със съответните
субективни и обективни предели за това, поради което и не могат да се тълкуват
разширително или по аналогия.
Предвид изложеното, настоящият състав на
Административен съд Пловдив намира, че посочените възражения не установяват
наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. и т.3 от ЗАНН, нито по смисъла на останалите
разпоредби на чл. 70, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен
състав намира, че, искането за възобновяване на административнонаказателното
производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение
Предвид изхода на делото в полза на вносителя
на искането не се дължат разноски.
С оглед надлежно въведеното в настоящето
производството искане от пълномощника на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във
вр. с ал. 1 от ЗАНН,
следва да бъде осъден Д.М. да заплати на ОД на МВР - Пловдив разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева.
Така мотивиран и на основание чл. 73 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането Д.Х.М., ЕГН **********,***,
за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила
решение № 684/ 21.04.2023 г. по анд № 3707/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, потвърдено с решение № 1430/ 25.07.2023 г., постановено по канд №
1303/ 2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е потвърден
електронен фиш серия К № 5954508, издаден от Областна дирекция на МВР - гр.
Пловдив, с който на Д.Х.М., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2,т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена глоба в размер на
50 лева, за нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Х.М., ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив разноски в
размер на 80 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.