№ 22422
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110109640 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ***********************, ЕИК *********, срещу
Х. В. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която
се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по
отношение на ответника на сумата от 250 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ****** от 26.06.2019 г. , ведно със
законна лихва за период от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
16,88 лв., представляваща договорна лихва за период от 26.06.2019 г. до
26.09.2019 г., и сумата от 56,76 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 26.09.2019 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.11.2024 г. по ч. гр. д.
№ 44441/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ***********************, ЕИК *********, твърди, че на
26.06.2019 г. между **************, в качеството си на кредитор, и Х. В. К., в
качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № ****** от 26.06.2019 г., като на ответника била предоставена в заем
сума при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,63 % с краен срок за връщане –
1
26.09.2019 г., на 3 бр. погасителни вноски, всяка в размер на 123 лв. Сочи, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.
************** е прехвърлило процесните вземания по договора за кредит на
***********************, за което ответникът бил уведомен на посочения от
него имейл. Сочи се, че за времето, през което е обявено извънредно
положение на територията на Република България, не е начислявана лихва за
забава. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи
заявените суми. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. В. К., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Д. К.-А., с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
погасителна давност. Оспорва се ответникът да е надлежно уведомен за
цесията. Прави възражение за нищожност на договора, доколкото противоречи
на ЗПК, ЗЗП, ЗПФУР. Счита за недоказано отпускането на заемната сума в
полза на ответника. Сочи, че приложените от ищеца документи са
неподписани. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, който е допустим,
подаден в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че между **************, в качеството на
кредитодател, и Х. В. К., в качеството на кредитополучател, е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е
предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;
изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава; настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и
възнаградителна лихва, съобщаване на ответника за настъпилата предсрочна
2
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение или изтичане на срока за изпълнение на задължението за връщане
на предоставената в кредит сума; валиден договор за цесия относно
процесното вземане между ************** и ищеца и надлежно уведомяване
на ответника за цесията. По възражението за давност – в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричните си задължения. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. На
страните е указано, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с
потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК,
ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор,
съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със
закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите
нрави.
От приетия по делото и неоспорен от ответника договор за паричен заем
********** №****** от 26.06.2019 г., сключен между ************** като
кредитор и Х. К. като кредитополучател, общи условия и извлечение по
партидата на договора за кредит, както и разписка за извършено плащане в
размер на 250 лева на 26.06.2019 по заем ****** се установява, че в полза на
Х. К. е отпуснат заем в размер на 250 лева, срещу задължението за връщане на
сумата на три месечни вноски, всяка една в размер на 123 лева. Страните са
уговорили ГПР в размер на 48,17 % и ГЛП в размер на 40,05 %. Съгласно чл.
6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда и
отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или
банкова гаранция. Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на т. 6.1 от договора,
заемателят дължи неустойка в размер на 102,12 лева. Неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за
заем, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване. Начислената по
настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
настоящия договора погасителен план.
Установява се по делото, че между заемателя ************** и
3
*********************** е сключен договор за прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г., ведно с препис извлечение от Приложение № 1 / л.43-60 по
делото/, по силата на което процесните вземания са прехвърлени в полза на
*********************. Към исковата молба е приложено уведомление по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договор за
прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. до Х. К.. По делото е приобщено и
пълномощно от цедента към цесионера за уведомяване на длъжниците по
договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. с нотариална
заверка от 29.07.2022 г. на нот. С. М.. Константна е практиката на ВКС, че
уведомлението за цесия е получено най-късно с връчване на препис от
исковата молба на ответника. Следователно ответникът е надлежно уведомен
за прехвърлянето на вземанията, а възраженията, изложени в отговора на
исковата молба са неоснователни.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи за наличие на
неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител. В разглеждания
случай съдът констатира, че по договора е уговорена неустойка в размер на
102,12 лева, представляваща приблизително 49 % от главницата по договора
за заем, при непредоставяне на обезпечение – поръчителство или банкова
гаранция. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на
изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя
неустойка.
Съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява
скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде
включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент
на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
4
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта
е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза
на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на
кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката
не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля
многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
5
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и
др./. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не се установява плащане на дължимите суми. По делото не са
ангажирани доказателства за погасяване на тези суми от ответника, чиято е
доказателствената тежест. Доказателствената тежест е право и задължение на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт
не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.Следователно
ответникът дължи връщане на главницата по договора за кредит в размер на
250 лева, в която част искът се явява основателен.
Възражението за давност , направено от ответника в срока по чл. 131 ГПК
се явява неоснователно, доколкото от падежа по чл. 4 от договора /от
26.07.2019 г. до 26.09.2019 г. /до предявяване на иска по арг. от чл. 422 ГПК на
22.07.2024 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок на вземането по чл. 110
ЗЗД.
Ето защо, съдът приема, че искът за главница в посочения размер и
период е основателен, а в останалата част по арг. от чл. 23 ЗПК вр. Чл. 22 ЗПК
исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/, както следва: 29,51 лева разноски за заповедното и 405,54 лева
за исковото производство/ в това число юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от ***********************, ЕИК ********* срещу Х. В. К., ЕГН
********** иск с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че Х. В. К. дължи на ***********************,
ЕИК ********* сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 26.06.2019 г. ,
ведно със законна лихва за период от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 05.11.2024 г. по ч. гр. д. № 44441/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от сумата от 16,88 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 26.06.2019 г. до 26.09.2019 г.,
както и сумата от 56,76 лв., представляваща мораторна лихва за период от
26.09.2019 г. до 27.06.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. В. К., ЕГН **********
да заплати на *********************, ЕИК ********* сума в размер на
29,51 лева (двадесет и девет лева и 51 стотинки), представляваща съдебни
разноски за заповедното и 405,54 лева (четиристотин и пет лева и 54
стотинки), представляваща разноски за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7