№ 8626
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110164956 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „А.Б.“ АД
против ЗАД „О.З.“ АД с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 2114.16 лв. представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300-19-150-500015, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 04.01.2019 г. в град Пловдив по
време на движение по бул. „Околовръстен път“ водачът на товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. №№ при наличие на пътен знак „СТОП“ не пропуска движещият се с
предимство лек автомобил „Фолксавген Поло“ с рег. №№, по отношение на който при
ищеца е сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“ ,
обективирана в застрахователна полица с №18-0300/395/500040 със срок на действие от
20.02.2018 г. до 19.02.2019 г. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол на 04.01.2019 г., съгласно който виновен за процесното произшествие бил водачът
на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №№. По образуваната при ищеца
ликвидационна преписка по щета №0300-19-150-500015 е изготвено опис-заключение като
щетите са отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя за сумата от 2114.16 лева,
което е заплатена от ищеца на 19.02.2019 г. С изплащането на посоченото обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента и неговия
застраховател по гражданска отговорност. Към датата на настъпване на застрахователното
събитие водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №№ е имал сключена с
ответника ЗАД „О.З.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към датата на процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна
покана да заплати сумата 2114.16 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение, както и ликвидационни разноски от 15.00 лв., но ответникът не е направил
плащане. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
1
по отношение на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №№. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на причинна връзка между сочените
увреждания и произшествието.Оспорва представения двустранен констативен протокол и
обстоятелствата, обективирани в него. Оспорва водачът на застрахования при него лек
автомобил да е изцяло виновен за настъпилото ПТП като възразява, че е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца превозно средство,
нарушавайки правилата за движение по пътищата. Оспорва претенцията за
лихва.Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че
между ищеца и водача на лек автомобил „Фолксавген Поло“ с рег. №№ е имало валидно
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № 18-
0300/395/5000040 от 15.01.2018 г. със срок на покритие от 20.02.2018 г. до 19.02.2019 г.
Видно от представената застрахователна полица е уговорено застрахователно покритие
„Пълно каско“ и начин на ликвидация на щети с право на ползване на официален сервиз на
марката. Не се спори и се признава от ответника наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №№, валидна към датата на процесното ПТП. Фактът
на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че
отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 04.01.2019 г.,
и останалите приобщени писмени доказателства, събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите С. АС. Б. и С. ЛЮБЧ. ИГН., както и от заключението на САТЕ,
неоспорено от страните и прието от съда кто пълно, обективно и компетентно се установява,
че на 04.01.2019 г. около 10:15 часа самосвал „Мерцедес Актрос“ с рег. №№ движейки се по
пътя от с. Белащица към Околовръстен път на град Пловдив и на кръстовището с последния
водачът предприема маневра завой на ляво, при която реализира ПТП с идващия от лявата
му страна и движещ се по Околовръстен път лек автомобил „Фолксавген Поло“ с рег. №№.
Свидетелят Б. заявява, че няколко автомобила преди лек автомобил „Фолксавген Поло“ с
рег. №№ са били подали светлинен пътепоказател, че ще извършат маневра завой на дясно
към с. Белащица, поради което той е предприел маневрата завой на ляво, но тогава лек
автомобил „Фолксавген Поло“ е спрял в гумата на самосвала. В показанията си свидетелят
И. посочва, че се е движила направо, като не е излизала от отбивка или друг път и не е
имала намерение да завива на дясно за село Белащица. Съгласно заключението след
сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези, отразени в двустранния
констативен протокол за ПТП видими увреждания е направен извод, че щетите по лек
2
автомобил лек автомобил „Фолксавген Поло“ с рег. №№ се намират в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 04.01.2019 г. произшествие. Вещото лице посочва, че
водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №№ е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието ако се е съобразил с указанията на пътен знак
Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е пропуснал движещият се по
пътя с предимство лек автомобил „Фолксавген Поло“ с рег. №№, след което да извърши
маневра завой на ляво. По отношение на водача на лек автомобил „Фолксавген Поло“
вещото лице посочва, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и
функционала зависимост от скоростта му на движение, за която няма данни.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
2114.16 лева не е спорно между страните и се установява от представеното по делото
преводно нареждане за масово плащане от 05.10.2021 г. в полза на сервиза, извършил
ремонта на автомобила. Със заплащането на определеното обезщетение застрахователят е
изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на товарния автомобил, който е застрахован
за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е противоправно,
тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди
другимо. С действията си водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ е нарушил
правилата за движение по пътищата като не е съобразил поведението си с указанията на
пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Същото е и виновно,
като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество възражения в този
смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. Не се установи с категоричност, че водачът на лек
автомобил „Фолксавген Поло“ се е движил с включен светлинен пътепоказател за
предприемане маневра завой на дясно. Независимо от това обаче, дори и това да е било
така, той се е движил по път с предимство и водачът на товарния автомобил, предприемайки
маневрата завой на ляво му го е отнел. В този смисъл следва да се цени и подписаният
между страните двустранен констативен протокол за ПТП съдържащ неизгодни за водача Б.
данни веднага след произшествието, когато възприятията са непосредствени.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
3
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксавген Поло“ с рег. №№,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2070.88 лева, а стойността по
средни пазарни цени с приложен коефициент на овехтяване и средни пазарни цени на труд
към датата на ПТП е 2023.56 лева. Претендираната от ищеца сума е в по-голям размер от
установения дължим такъв, но отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено
на увреденото лице от неговия застраховател. Съдът намира, че при изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.
№156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/,
поради което съдът възприема за релевантна стойността за въстановяване на лек автомобил
„Фолксавген Поло“ с рег. №№ по средни пазарни цени без приложен корекционен
коефициент на новите части, а именно сумата 2070.88 лева. Съдът счита, че сумата 15.00
лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, При това
положение регресната претенция на ищеца за заплащане на сумата от 2085.88 лева,
представляващи изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се
явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца
следва да се присъди сумата 826.95 лева размерно на уважената част от иска, а в полза на
ответника следва да се присъди сумата 6.68 лева съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК 1ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ЗАД „А.Б.“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2085.88 лева представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300-19-150-500015, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 826.95 лева – разноски по делото
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2085.88 лева до пълния предявен размер 2114.16
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ ЕИКЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК 1ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6.68 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4