№ 257
гр. С., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230201143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „......., представлявано от управителя ...... чрез
пълномощника адв. В. М. от САК, против Електронен фиш № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП)
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с който за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Жалбата е подадена чрез АНО
до РС- С..
В жалбата е посочено, че ЕФ е незаконосъобразен, необоснован,
издаден при допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила, като излага подробни аргументи. Поради това се
иска отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща
представител. От упълномощен адвокат е постъпила молба в която се
подържа жалбата, излага становище по същество, в което сочи аргументи в
подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от
1
процесуален представител-юрисконсулт, оспорва жалбата, представя писмено
становище, с което се излага обосновано становище за законосъобразност и
правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено
е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 04.08.2022 г. в 09: 54 часа, било установено нарушение №
E63065C95ЕD07B61E053041F160A3FC7, с ППС ВЛЕКАЧ "СКАНИЯ Р500" с
рег. № ....., с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община С., за
движение по път I-6 км 407+136, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 40542, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-6 км 407+136.
Установено било, че собственик на ППС е дружество „....., чиито
законен представител към инкриминираната дата бил ......, на което ЮЛ е и
регистрирано ППС.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден
атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-
жалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл. 179, ал.
3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
чл. 10б ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
на 167, 00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 540, 00
лева при спазване на чл. 189е ал. 3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на
2
компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.
10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 12.08.2025 г. по пощата,
видно от известие за доставяне, приложено по АНП, а жалбата против ЕФ е
подадена на 19.08.2025 г. от надлежно упълномощен от законния представител
на наказаното дружество адвокат, чрез АНО до СлРС, поради което съдът я
намира за процесуално ДОПУСТИМА като подадена от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на законоустановения срок.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.
При установената фактология и анализ на доказателствения материал
по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на направените в жалбата възражения за процесуална
неизправност на издадения ЕФ, съдът счита следното:
ЕФ се издава и за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в случаите,
когато нарушението е заснето и установено от електронната система по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП. Този извод може да бъде направен като се има предвид
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал. 4 от
ЗДвП и чл. 189ж ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП. В чл. 167а от ЗДвП е регламентирана
процедурата чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата (ЗП) чрез електронната
система за събиране на пътни такси, в това число и правомощията на органите
на агенцията и актовете, с които те се произнасят при упражняването им. Така
в чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е посочено, че при изпълнение на
функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП. Освен това
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП също визира ЕФ за нарушения по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, като гласи, че по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от
ЗДвП, а ал. 8 на същия член пък разписва редът за връчване на ЕФ от
контролните органи, в т. ч. и за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Също
така анализът на разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, които
регламентират правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП, да се освободи от
административно наказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на
АУАН или на ЕФ.
3
Имайки предвид изложеното, то следва несъмнения извод, че
законодателят е регламентирал възможността да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на съответните правни субекти
чрез издаване на ЕФ и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с налагане на
санкция, в случаите когато нарушенията са установени и заснети от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП разписва приложимия ред за
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП, а не само по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП и този ред следва да бъде спазван, но в случаите когато
нарушението не е установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, като например при спиране на водача от контролните органи на
АПИ и извършване на проверка, при която е констатирано нарушение от
посочения вид. Тогава се съставя АУАН и съответно деецът се санкционира с
издаване на НП.
Затова в случая настоящият съдебен състав счита, че редът за
санкциониране на дружеството с издаване на ЕФ не е нарушен и е спазена
процедурата по закон. В процесния ЕФ изискването за съдържание е спазено,
като е посочено конкретно в какво се изразява нарушението и
съответстващата му правна квалификация. Посочени са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер, мястото
на нарушението и ППС, ведно с неговите технически характеристики, като
става ясно, че санкцията се налага на „..... в качеството на собственик на
процесното ППС.
От доказателствата по делото се установява и това, че е изпълнено
изискуемото по закон условие и към ЕФ е приложен и генерираният
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП (приложен по АНП), съдържащ номера на нарушението, ведно с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал
(съдържащи се в АНП). Същите дават информация и относно
регистрационния номер на ППС, тол секцията, в която е засечено
нарушението и географските координати, дата и час на нарушението. От
приложения снимков материал се установят и данните за дата, час и тип
записващо устройство.
Възражението направено от пълномощника на въззивника относно
неспазването на процесуалните срокове за издаване на санкционния акт,
според съда са неоснователни.
ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл. 189, ал. 8
и ал. 11 от ЗДвП, т. к. се издават за констатирани административни нарушения.
4
При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове,
относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Императивната разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК разписва, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на
този срок от извършване на административното нарушение изтича и
давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е
предвидено друго нито за тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
нито за абсолютната, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК, поради което тези
институти са напълно приложими и при административнонаказателните
производства, по силата на чл. 11 от ЗАНН. В чл. 82 от ЗАНН се съдържа
единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието,
наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече
изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.
В случая АНП е започнало с установяване на административното
нарушение, извършено на 04.08.2022 г. ЕФ не съдържа дата на издаване като
задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.
Така датата на издаване на ЕФ е тази, на която е извършено
нарушението.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност чрез издаване на ЕФ, въведено в ЗДвП, е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и
завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП са неприложими по отношение на електронните фишове.
Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по
издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез
5
заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен
времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на
автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението
(04.08.2022 г.) е задължителен реквизит и релевантно при преценка за
давностния срок, изключващ последващото разследване за това нарушение.
Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в
процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират
определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес,
който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението, тъй
като впоследствие се извършват действия с въвеждане на данни в съставяния
документ- ЕФ. Така този документ е обновяван и процесът на съставянето му
не е приключил към датата на самото нарушение.
Датата, обаче на която е приключил фактическият състав по
съставянето на ЕФ в процесния вид, в който се обжалва, не е меродавна за
преценка на давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките
на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е
законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. До
настъпването на тази дата дори да са извършвани действия по обработка на
документа, то те не са такива по смисъла на чл. 81, ал. 3 НК, тоест не и
прекъсващи давността, респективно- действия по
административнонаказателно преследване, насочени срещу лицето, срещу
което се води. Следователно от датата на нарушението и към момента не е
изтекла абсолютната (четири години и шест месеца) погасителна давност по
смисъла на чл. 81, ал. 3 от НК, но на 04.08.2025 г. е изтекла обикновената
(тригодишна) давност, която препятства административнонаказателното
преследване, а ЕФ е връчен, както се посочи по-горе, на 12.08.2025 г.
Това прави основателен доводът на процесуалния представител на
въззивника за незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла погасителна
давност, която налага отмяна на санкционния акт поради незаконосъобразното
бъдещо развитие на административнонаказателното производство.
В допълнение следва да се каже, че издаденият ЕФ е изправен откъм
форма и съдържание. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6,
т. 63 от ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административноинформационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по
чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
6
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1 изр. 2 ЗДвП реквизити,
поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на
издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш по
дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му,
поради което въпросът за компетентността на определено лице да издава ЕФ
не следва да се обсъжда.
По-нататък в ЕФ не се посочва и дата на издаването му. Вярно е, че
датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и е
релевантна при преценка за давностния срок, изключващ
административнонаказателното преследване за това нарушение. Вярно е и
това, че в това специално производство по санкциониране с ЕФ нарушението
се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък
и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от
автоматизирана система, като със заснемането на движението на ППС в
процесния участък в ел. система се генерира информация, която е и част от
реквизитите в ЕФ. Датата на съставянето на ЕФ има значение само за проверка
съответствието на документа с установения за него образец, предвид
съдържанието на материалноправната норма, установяваща издаване "по
образец". Към тази дата е бил одобрен образец със заповед, който е следван за
изготвяне на процесния фиш (виж заповед и приложения на л. 15 и сл. от
делото).
От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се
установява и точното местонахождение на стационарната контролна точка №
40542, която е заснела нарушението, данните за която съвпадат с тези,
отразени в издадения електронен фиш. Представените доказателства за уреда
на контрол (л. 10 и сл. от делото) сочат за неговата техническа изправност и
законосъобразност. По отношение на годността на техническото средство
съдебната практика е константна, като в редица решения съдът е приел, че
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, (част от която е процесното
устройство), не подлежи на метрологичен контрол. Легално определение на
електронната система за събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
ППС на база време и на база изминато разстояние. Съгласно посочената
разпоредба, това е съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез
които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни
относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни
средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за
пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за
изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.
Следователно чрез електронната система за събиране на пътни такси се
извършва събиране, пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се
7
измерват стойности, поради което тази система не попада в обхвата на чл. 1 от
Закона за измерванията. Затова и пороци свързани с установяване на
нарушението и използваното техническо средство не могат да бъдат
споделени от съда.
Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ е, че той има всички
императивно предвидените от закона реквизити, които са разписани в
разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП, която норма е относима в случаите на
издаване на ЕФ при нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, в това число и за
нарушения на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, което е установено и заснето от
електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени
реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са
отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те
са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на
защита, което се реализира по фактите.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на дружеството собственик на процесното ППС, а
фактите, които са установени, съответстват на посочените нарушени
разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на
наложеното наказание. В случаите, когато се касае за юридическо лице
собственик на процесното ППС или негов ползвател, нормативно следва
налагането на имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр.
ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно които, ако собственикът на
пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена
санкция по чл. 179, ал. 3б в размер на 2500 лв.
Съгласно чл. 10б ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика на
ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези
по чл. 10а, ал. 7 и ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки.
На следващо място, ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата
на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че АПИ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице,
събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
8
на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при изпълнение на своите
правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
За извършеното административно нарушение, както се посочи по-горе,
е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал са
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
посочения във фиша идентификатор- част от системата). Докладът от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП отразява данните за
техническите характеристики на процесното ППС, време и място на
преминаване през път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
преминаване е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Докладът от ел. системата и снимките от устройството са годни доказателства
за отразените в тях факти и обстоятелства съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП,
които ведно с останалите приети по делото писмени доказателства
установяват мястото, датата и часа на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът счита че няма допуснато
нарушение на нормативно установената процедура чрез издаване на
процесния ЕФ, с неговото конкретно съдържание, за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП.
Безспорно доказано по делото е, че собственик на процесното ППС е
дружеството-жалбоподател. Установи се несъмнено и че на процесната дата и
място, посоченото в ЕФ ППС- собственост на наказаното дружество, се е
движило в процесния пътен участък и е преминало съответния сегмент от
пътя- № **********, като за датата на нарушението не са получени
декларации за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението(виж
становище от Отдел УИСИ приложено по АНП).
При тази данни съдът намира за безспорно доказано, че дружеството
жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение.
9
За същото е била наложена имуществена санкция в размер на 2 500
лева на дружеството нарушител.
Според настоящия съдебен състав е основателно възражението за
несъразмерност на наложената санкция с размера на дължимата тол такса и
респективно неспазване на принципа на пропорционалност. Предвидената от
българския законодател имуществена санкция, не е съответна на принципа на
пропорционалност имайки предвид посоченото по-горе за размера на
дължимата тол такса за процесния сегмент № **********.
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е
обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е
единствено и само за сегмент № **********, км 407+136 от път I-6, не и за
целия пътен участък.
Горният извод, съобразен с директното приложение на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до
извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.
В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024
г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /Р България/, съгласно което
член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административно наказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Ето защо съдът намира, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
10
При този изход на делото - отмяна на ЕФ, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ за
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от един
адвокат. При направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност, съдът съобрази не високата правна и
фактическа сложност на делото, приключено в едно съдебно заседание,
предоставения обем от процесуална правна помощ и неучастие на
пълномощника в открито съдебно заседание, поради което следва да присъди
на жалбоподателя сумата в размер от 200 лева, представляващи
възнаграждение за процесуално представителство за един адвокат по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура" (АПИ), с който „......., представлявано от управителя
......, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), булстат
*********, със седалище гр......, бул...... да заплати на „......., със седалище
обл.Бургас, общ.Несебър, с.Равда, ул.Бриз №4 сумата от 200 лева
представляващи възнаграждение за процесуално представителство за един
адвокат по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
11