Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр.Пловдив, 12.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи
граждански състав, в
открито
заседание
на 09.07.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
с участието на прокурор Светлозар Лазаров от Апелативна Прокуратура
– Пловдив,
след като
разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.д. № 275/2018г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно
производство по реда на
чл.258 - 273 ГПК.
С
Решение № 287/06.03.2017г., постановено по гр.д.№ 1048/2017г. по описа на ОС –
Пловдив, се осъжда П.н.Р.Б. ***,
да заплати на С.В.С., ЕГН **********,***, адв.С.С. и адв.К. Б., сумата от 20 000лв.,
ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за репариране на неимуществените вреди, претърпени във връзка с
повдигнатите последователно обвинения в извършване на престъпления по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.1 от НК и чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1 от НК,
производството по които е било прекратено от съда по нохд №171/2016г. по описа
на СпНС, на основание чл.369, ал.4 и ал.5 от НПК, както и разноски
по делото в размер на общо 776.10лв., представляващи 56.10лв за ДТ и 720лв. за адвокатско
възнаграждение по съразмерност, а
за размера над 20 000лв. до претендирания размер от 100 000лв. искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, поради недоказаност на част от
твърдените вреди и поради прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед
принципа за справедливост.
Против
Решение № 287/06.03.2017г., постановено по гр.д.№ 1048/2017г. по описа на ОС - Пловдив,
са постъпили въззивни жалби и от двете страни, както следва: въззивна жалба,
вх.№ 11216/13.04.2018г., подадена от ищеца С.В.С.,
чрез адв.С.С. и адв.К. Б., против решението в частите, с които
исковете са отхвърлени, и въззивна жалба от ПРБ, вх.№ 8320/16.03.2018г.,
подадена против решението в частите, с които исковете са уважени.
Поддържаните
във въззивните жалби оплаквания са за неправилност, а искането е за отмяна на
решението в обжалваните части и за постановяване на съответния благоприятен
резултат в полза на въззивника.
Въззивните
жалби са допустими, като подадени в законния срок, от активно легитимирани
страни, имащи правен интерес от въззивно обжалване, редовни са по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи до насрещната
страна за отговор.
Въззиваемите
страни оспорват въззивната жалба на насрещната страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията,
след като извърши дължимата служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК, при преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Производството,
в което е постановено обжалваното решение,
е образувано по искова молба, вх.№13039/26.04.2017г., подадена от С.В.С.,
ЕГН **********,***, адв.С.С. и адв.К. Б.,
против П.н.Р.Б. с която е предявен осъдителен иск, с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение за репариране неимуществени
вреди в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат от образуваното и воденото
срещу ищеца наказателно производство, което е било прекратено, на основание
чл.369, ал.4 и ал.5 от НПК.
От
фактическа страна по делото е установено и не се оспорва следната фактическа
обстановка:
С
постановление от 23.03.2012г. на прокурор при Специализирата прокуратура, е
било образувано ДП №Б-12/2012г. по описа на ГД „БОП“ при МВР, пр.пр. №389/2012г.
по описа на СпП, срещу неизвестни
извършители - група лица, за това, че в периода от декември 2011г. до март
2012г., в гр.С. и в други градове на територията на страната, са участвали в
организирана престъпна група - организирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.213а и чл.214 НК, за които
се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и групата е
създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,т.1, вр. с ал.1
от НК / Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
15.08.2013г. на л.397-л.418, абзац първи на л.398; и Постановление за частично
прекратяване на наказателното производство от 17.07.2015г. на л.457-л.74 и
л.492-л.501, абзац първи на л.458/.
По
искания на прокурор от СпП, по ДП №Б-12/2012г. по описа на ГД „БОП“ при МВР,
пр.пр. №389/12г. по описа на СпП, с необжалваеми определения от 23.04.2012г.,
взети в з.з. по НЧД №562/2012г. и НЧД №571/2012г. от СпНС, на органа по ДП
№Б-12/2012г. по описа на ГД „БОП“ при МВР е разрешено да извърши обиск и изземване
на вещи от ищеца С.С., претърсване и изземване в апартамент в гр...........,
обитаван от С.С., и претърсване и изземване в два броя леки автомобила,
собственост на „С. Е.“ ЕООД, ползвани от С.С. /виж определенията на
л.211-л.214/.
Разрешените
от съдия при СпНС действия по претърсване и изземване в ползван от ищеца
апартамент в гр.С., са извършени на 24.04.2012г., във времето от 7.00ч. до
8.40ч., в апартамент № 25, в гр..........., от служителите при ГД БОП Б. Б.и Т.
Р., като освен поемните лица е присъствала и съпругата Е. К.С., а обискът на С.С.
е извършен от Б. Р., в присъствие на поемните лица, във времето от
10.00ч.-10.15ч. /виж двата протокола на л.215-л.221/.
Разрешените
претъсване и изземване на двата леки автомобила е осъществено пред блока на
същия адрес, където те са били паркирани, във времето от 10.30ч.-11.20ч., в
присъствието на описаните в протоколите лица, измежду които не е съпругата на
ищеца/ виж протоколите на л.228-л.233/.
По
– рано, на 24.04.2012г., в 6.30ч., със Заповед на К. Х.-инспектор при ГД БОП,
във връзка с разследването по ДП №Б-12/2012г., ищецът е бил задържан за 24 часа
на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР и конвоиран до ГД БОП /виж заповедите за
задържане и конвоиране на л.237-л.238 и л.239/.
На
24.04.2012г., с постановление на разследващ полицай при ГД БОП МВР, предявено в
17.25ч., ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №Б-12/2012г. по описа на ГД
БОП, пр.пр.№389/2012г. на СпП за извършване на престъпление от общ характер, а
именно за това, че в периода декември 2011г. до март 2012г., в гр.С., е
ръководел организирана престъпна група-организирано трайно сдружение на повече
от три лица, с цел да вършат престъпления по чл.213а и чл.214 НК, в която
участват ..........., и групата е създадена с користна цел - престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.1 от НК /виж постановлението на л.222-л.223/.
На
същата дата е проведен разпит на ищеца като обвиняем, при който се е възползвал
от правото си да не дава обяснения /виж протокола на л.224-л.225/.
След
привличането му като обвиняем, с постановление на прокурор при СпП от 24.04.2012г.,
ищецът е бил задържан за срок до 72часа, считано от предявяване на обвинението,
за довеждането му пред СпНС за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ /виж постановлението на л.226-л.227/.
На
26.04.2012г., ищецът, както и други привлечени като обвиняеми лица по ДП
№Б-12/2012г., са били преведени от ареста в СпНС за разглеждане на поисканите
от СпП мерки за неотклонение.С определение на съда от същата дата искането за
вземане на мярка неотклонение „задържане под стража“ за ищеца е оставено без
уважение, но същото е протестирано и с определение на въззивния съд от 11.05.2012г.
на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ /виж
разпореждането на л.240-л.241, протокола от с.з. от 26.04.2012г. на
л.242-л.260, част от същия и на л.722-л.725, протокол от с.з. на 11.05.2012г.-л.266-л.297/.
Междувременно,
на 08.05.2012г., с постановление на разследващ полицай при ГД БОП МВР, ищецът е
бил привлечен като обвиняем по ДП №Б-12/2012г. по описа на ГД БОП,
пр.пр.№389/12г. на СпП за извършване на престъпление от общ характер, а именно
за това, че в периода от началото на 2010г. до м.март на 2012г., в гр.С. и на
територията на страната, е ръководел организирана престъпна група-организирано
трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат престъпления по
чл.213а, чл.214 и чл.143,ал.1 от НК, за които се предвижда наказание лишаване
от свобода повече от три години, в която участват ..........., и групата е
създадена с користна цел- престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1
от НК /виж постановлението на л.261-л.263/.
На
същата дата е проведен разпит на ищеца като обвиняем, при който той се е
възползвал от правото си да не дава обяснения /виж протокола на л.264-л.265/.
На
25.05.2012г. и на 01.06.2012г., ищецът е подал молби съответно до СпП и чрез
СпП до СпНС, наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде
променена с по-лека, поради физическото му състояние - с ампутиран крак, което,
при липса на тоалетна чиния, прави за него почти невъзможно ходенето до
тоалетна, тъй като трябва да стои клекнал на един крак, трудно е и почти
невъзможно поддържането на лична хигиена и се създават рискове от инфекции,
свързани с имплантираната донорна кана, на която се закрепва протезата му,
както и заради болки от травматичните увреждания на гръбначния стълб /виж
л.298-л.299 и л.303-л.305/.
Искането
на ищеца за изменение на МО е било разгледано в две с.з. по нохд №873/2012г.,
допуснати са съдебни експертизи, но същото е било оставено без уважение с
определение от 14.06.2012г. /л.306-л.337/, което е обжалвано и е отменено, и с
определение на Апелативния СпНС от 22.06.2012г. наложената мярка „задържане под
стража е била заменена с „гаранция в пари“ в размер на 7000лв. /л.339-л.357/ и ищецът
е реално освободен от ареста на 22.06.2012г. /виж л.743/.
С
постановление от 13.12.2012г. на разследващ полицай при ГД БОП по ДП
Б-12/2012г., ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №Б-12/2012г. по описа
на ГД БОП, пр.пр.№389/2012г. на СпП за извършване на престъпление от общ
характер, а именно за това, че в периода от началото на 2010г. до 24.04.2012г.,
в гр.С. и на територията на страната, е ръководил организирана престъпна
група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
престъпления по чл.213а, чл.214 и чл.143, ал.1 от НК,в която участват ...................,
и групата е създадена с користна цел - престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1,
вр. с ал.1 от НК /виж постановлението на л.358-л.360/. На същата дата е
проведен разпит на ищеца като обиняем, при който се е възползвал от правото си
да не дава обяснения /виж протокола на л.361-л.362/.
На
18.12.2012г. на ищеца е предявено разследването по ДП №Б-12/2012г. /л.364/, а
със заключително мнение от 21.12.2012г., ДП №Б-12/2012г. е изпратено на СпП с
мнение за предаване на обвиняемите девет лица на съд /виж л.365-л.372/.
Въз
основа материалите по ДП №Б-12/2012г. и внесен от наблюдаващия прокурор в СпНС
обвинителен акт е било образувано нохд № 550/2013г., производството по което е
било прекратено с разпореждане на съдията- докладчик от 30.04.2013г., а делото
върнато на СпП за отстраняване на констатирани съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка, с постановление на прокурор при СпП от
10.06.2013г. на водещия разследването са дадени указания за отстраняване
констатираните нарушения, а с постановление от 28.06.2013г., довършването и
приключването на разследването по ДП е превъзложено на разследващ полицай при
ГД НП, където е заведено под №137/2013г. /виж описаното в абзац от четвърти до
осми на л.401, в постановление за частично прекратяване на наказателното производство
от 15.08.13г.- л.397-л.418/.
С
постановление от 17.07.2013г. на старши разследващ полицай при ГДНП-МВР-С.,
ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че в период от неустановена дата
от началото на март 2010г., е образувал и до 26.04.2012г., на територията на
РБ, е ръководил организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по
чл.213а и чл.214 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, с участници ................... ..................., като
групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1,
вр. ал.1 от НК, като е продължена взетата до този момент мярка за неотклонение
„парична гаранция“ /виж л.373-л.375/.
На
22.07.2013г., във връзка с новото повдигнато обвинение, на ищеца е извършен
разпит, който не е дал обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение /виж
л.376-377/.
Със
заключително мнение от 01.08.2013г. ДП №137/2013г. е приключено с мнение за
предаване на всички привлечени по него като обвиняеми лица на съд
/л.378-л.396/.
С
постановление на Специализираната прокуратура от 15.08.2013г., след запознаване
с материалите, събрани по ДП № 137/2013г. на ГДНП МВР- С. и пр.пр. № 389/2012г.
на СпП-С., воденото срещу ищеца ДП № 137/2013г. по описа на ГД Национална
полиция, пр.пр. № 389/12г. на Специализираната прокуратура, е частично
прекратено досежно обвиненията, че: е образувал и ръководил организирана
престъпна група с участници ................... ..................., в частта
досежно периода от началото на 2010г. до началото на м.март 2010г., както и по
отношение обвинението, че групата е създадена с цел да върши престъпления по
чл.143, ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства тези
обстоятелства не са установени, и наказателното производство е продължило по обвинението
срещу ищеца, че в период от неустановена дата в периода от началото на март
2010г. е образувал и до 26.04.2012г., на територията на РБ е ръководил
организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления- по чл.213а и чл.214
от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, с участници ................... ..................., като групата е
създадена с користна цел- престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК/л.397-л.418/.
В
частта, за която ДП №137/2013г. не било прекратено с постановлението от 15.08.2013г.,
по внесен от СпП на 12.11.13г. в СпНС обвинителен акт, е било образувано нохд
№1453/2013г., производството по което е било прекратено с разпореждане от
20.11.2013г., делото - върнато на СпП за отстраняване на допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемите във връзка с правото им на защита /виж разпореждането на
л.419-л.423, данните за датата на внасяне на обвинителния акт на л.470, в
Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от
17.07.2015г. и обвинителния акт на л.657-л.683/;
С
постановление от 28.02.2014г., поради изтичане на срока по чл.234, ал.8 от НПК,
е отменена взетата на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 7000лв. /виж л.424-л.430/;
Въз
основа на постановление на СпП от 04.03.2014г., с което са дадени указания на
разследващия орган за отстраняване процесуалните нарушения, поради констатиране
на които е било прекратено образуваното нохд №1452/2013г. /виж данните на
л.470, абзац предпредпоследен/, с постановление от 02.06.2014г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за това,
че на неустановена дата в началото на март 2010г. образувал и до 26.04.2012г.,
на територията на РБ, ръководил организирана престъпна група- структурирано
трайно сдружение на повече от три лица, а именно на девет лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.213а от НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници К. С. В., взел
участие в групата от 08.03.2010г.-26.04.2012г., Я. А.В., взел участие в групата
от 23.10.2010г.-26.04.2012г., М. Р. М., взел участие в групата от неустановена
дата през м.март 2010г. до 26.04.2012г., А. А., взел участие в групата от
03.05.2010г.-26.04.2012г., М. В. Д., взел участие в групата от 03.05.2010г.-26.04.2012г.,
Д. А. М., взел участие в групата от неустановена дата през м.април 2010г. до
26.04.2012г., П. М. С., взел участие в групата от неустановена дата през м.март
2010г. до 26.04.2012г., и Г. П. Г., взел участие в групата от неустановена дата
през м.март 2010г. до 26.04.2012г., като групата е създадена с користна цел-
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК /виж л.431-л.433/.
На
09.06.2014г., във връзка с новото повдигнато обвинение е извършен разпит на
ищеца, при който той не е дал обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение
/виж л.434-435/.
На
18.06.2014г. ДП №137/2013 на ГД НП е приключено с мнение за предаване на
обвиняемите лица на съд /л.436-л.456/.
С
постановление на наблюдаващия прокурор от 07.07.2014г., ДП №137/2013г. на ГД НП
е било частично прекратено и конкретно- срещу ищеца- за престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, като материалите от ДП са изпратени на
Софийска градска прокуратура по компетентност и за произнасяне по обвиненията
срещу трима от останалите осем обвиняеми. Във връзка със сигнал на СГП, с
постановление на Апелативна СпП от 12.02.2015г. постановлението за частично прекратяване
от 07.07.2014г. е било отменено и е било указано извършване на допълнително
разследване под ръководството и надзора на СпП, като върху това постановление е
осъществен контрол от ВКП и е потвърдено с постановление от 05.03.2015г., а
материалите са върнати на СПП на 09.03.2015г., където, с постановление от
23.03.2015г. са превъзложени за доразследване, за което е образувано ДП
№46/2015г. на ГД БОП при МВР /виж описаното в тази връзка на л.494-л.495, в
Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 17.07.2015г.-л.457-л.474
и л.492-л.501/.
На
11.06.2015г., по молба на ищеца съдът да определи срок, в който органите на П. да
изпълнят задълженията си по чл.369, ал.1 от НК, е било образуваното нчд
№592/2015г.,СпНС и е постановено определение, с което е дадена на СпП
възможност в тримесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с
обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за
решаване на делото, или да прекрати наказателното производство по отношение на
него /виж л.655-л.656/.
С
постановление на прокурор при СпП от 17.07.2015г., ДП №46/2015г. по описа на ГД
БОП при МВР е частично прекратено по окончателните обвинения, които са били
повдигнати на обвиняемите на 02.06.2014г., и конкретно по отношение на ищеца,
за това, че на неустановена дата в началото на март 2010г. на територията на РБ
е образувал организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, а именно на девет лица, с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.213а и по чл.214 от НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници К. С. В., взел
участие в групата от 08.03.2010г.-26.04.2012г., Я. А.В., взел участие в групата
от 23.10.2010г.-26.04.2012г., М. Р. М., взел участие в групата от неустановена
дата през м.март 2010г. до 26.04.2012г., А. А., взел участие в групата от
03.05.2010г.-26.04.2012г., М. В. Д., взел участие в групата от 03.05.2010г.-26.04.2012г.,
Д. А. М., взел участие в групата от неустановена дата през м.април 2010г. до
26.04.2012г., П. М. С., взел участие в групата от неустановена дата през м.март
2010г. до 26.04.2012г., и Г. П. Г., взел участие в групата от неустановена дата
през м.март 2010г. до 26.04.2012г., като групата е създадена с користна цел-
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК, тъй като обвинението в
тази си част не е подкрепено от доказателства /виж л.457-л.474 и л.492-л.501/.
В
частта, за която производството по ДП №46/2015г. не е било прекратено, по
внесен от СпП в съда обвинителен акт от 07.09.2015г. е било образувано НОХД
№1115/2015г. на СпНС, по което, с разпореждане от 10.09.2015г. производството
по посоченото дело е било прекратено и същото е върнато на СпП с указания да
отстрани констатираните от СпНС допуснати съществени процесуални нарушения,
като по отношение на ищеца, във връзка с проведеното вече производство по ЧНД
№592/2015г., е определен едномесечен срок за изпълнение на тези указания /виж
обвинителен акт на л.502-л.533, същи и на л.684-л.717, и разпореждането на
л.534-л.538/.
По
внесен на 22.01.2016г. от СпП в СпНС обвинителен акт по ДП №46/2015г. на ГД БОП
е било образувано НОХД №171/2016г. на СпНС, по което, на основание чл.369, ал.4
от НПК, с окончателно определение от 29.01.2016г., съдът е прекратил
производството по делото по отношение на ищеца, тъй като срокът за внасяне на
обвинителен акт срещу него е изтекъл на 21.01.2016г. /виж определението на
л.539-л.541/.
Така,
образуваното и воденото срещу ищеца на 24.04.2012г., частично прекратено с
постановления на прокурора от 15.08.2013г. и от 17.07.2015г., е приключило окончателно
на 29.01.2016г., с прекратяването му от съда, на основание чл.369, ал.4 от НПК.Наказателното производство срещу ищеца е
продължило, при описания по-горе ход, три/ а не четири/ години, девет месеца и
пет дни, при търпяно задържане в ареста от 24 - 26.04.2012г./72 часа, три
денонощия/, като постановена от прокурора временна мярка, осигуряваща явяването
му пред съда за постановяване на мярка за неотклонение, до 22.06.2012г., в
изпълнение на постановената от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“,
или общото задържане на ищеца под стража във връзка с образуваното и водено
наказателно производство е почти 2 месеца/ а не 1месец и 14дни/, като отделно е
търпяна и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 7000лв., за времето
от 22.06.2012г.-28.02.2014г.
При
служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на изцяло обжалваното решение се
констатира, че същото е валидно и допустимо, както и липсва нарушение на
императивни правни норми.
Въззивната
проверка за правилността на решението се извършва, на осн. чл.269 ГПК, само на
поддържаните във въззивните жалби оплаквания за неправилност, а именно
следните:
Във
въззивната жалба на ПРБ са оспорени изводите, че за ищеца са настъпили
подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, като необосновани, с оглед
събраните по делото доказателства, като в тази връзка е твърдяно, че не всяко
негативно емоционално-психическо преживявяне е неимуществена вреда, а е
необходимо душевният мир на пострадалото лице да е „дълбоко потресен“, което е
в негова доказателствена тежест и не може да бъде презюмирано.Съдът правилно
отчел за недоказани твърденията на ищеца, че в периода 2009г.-2011г.
дружеството му не е реализирано печалби в размери 30х.лв., 155х. лв. и
236х.лв.Недоказани били твърденията на ищеца, че акцията по задържането му е била
заснета от оператор и видео-материалът е бил разпространен чрез пресцентъра на
МВР, както и, че в резултат от акцията по задържането и медийните публикации по
негов адрес, различни финансови институции и дългогодишни негови финансови
партньори прекратили договорите си със „С. Е.“ ЕООД за събиране на вземания и в
резултат от тези обстоятелства дружеството преустановило дейността си, а ищецът
бил принуден да прекрати трудовите договори на своя персонал.Не били доказани
по несъмнен начин твърдените от ищеца вреди, свързани със специфичното му здравословно
състояние по време на задържането му в ареста, както и твърденията за влошаване
на здравословното му състояние, дължащо се единствено на условията в ареста.Поддържа
се, че ПРБ не носи отговорност за неблагоприятните последици за задържани лица,
произтекли от лошите условия в арестите, които са възложени като задължение и
пряк контрол на административен орган.Не били доказани и твърденията, че ищецът
е пребивавал в килия с лица с богато криминално досие и това било изключително
унизително за него и е провокирало за него особено притеснение.По отношение на специалните
разузнавателни средства/СРС се твърди да не е било налице незаконното им
използване, тъй като е била спазена нормативната уредба по разрешаването и
използването им и ПРБ не носи отговорност в тази връзка.Оспорени са, като
необосновани, изводите на съда, че ищецът е претърпял в пряка причинна връзка с
воденото наказателно производство злепоставяне пред близките и професионалните среди,
в които е работел, за широка медийна разгласа, за претърпени неудобства от
невъзможност да ползва ежедневно баня и неудобството да ползва тоалетна
тип“клекало“, поради специфичното си здравословно състояние, за притеснения от
влошаване на състоянието на съпругата му в резултат от задържането, за промени
в психо-емоционален аспект – склонност към мълчаливост, затваряне в себе си,
мисли за насочена към него несправедливост, недоверчивост към хората, повишена
чувствителност от обиди и огорчения, усещане за тревожност несигурност,
нестабилности неудовлетвореност.Искането е за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което искът да се отхвърли, евентуално за намаляване
на размера на обезщетението в съответствие с принципа за справедливост, с оглед
конкретните факти по делото, трайната съдебна практика, социално-икономическите
условия и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания.
Във
въззивната жалба на ищеца се оспорват изводите на съда, че не се установява в
резултат от воденото наказателно производство фирмата на ищеца “С. Е.“ ЕООД да
е прекратила дейността си и да е освободила всичките си работници, като
некореспондиращи със събраните по делото доказателства.Твърдяно е, че било установено
значително засягане на трудовата реализация в резултат от воденото наказателно
производство и висок интензитет на понесените от ищеца неимуществени
вреди.Представените по делото писмени доказателства свидетелствали за
прогресивно положително развитие на управляваното от ищеца дружество в годините
преди започване на наказателното производство, а от показанията на св.В. А.се
установявало, че непосредствено след задържането и широкото му медийно
отразяване всички контрахенти на дружеството прекратили търговските си
взаимоотношения с него.Установено било, че след спиране дейността на
дружеството ищецът е имал значителни затруднения при намирането на работа в
сферата,в която е придобил специфични знания и опит, намерил е работа след 2
години, но тя не е отговаряла на неговата квалификация и не му е позволявала да
бъде близо до семейството си и да запази брака си.От заключението на СПЕ се
установявало значимото засягане на психологичния статус на ищеца.Оспорени са
изводите, че ищецът не е доказал влошаване на здравословното си състояние по
време на задържането си с твърдените сила и интензитет.Ищецът не бил заявявал и
претендирал вреди от посочените от съда да не са установени/ афектиране на
донорска кожа, болки в тазобедрената и колянната стави на десния крак, гнойни
образувания в областта на чуканчето и сериозно влошаване на здравословното
състояние/.Ищецът въвел твърдения за невъзможността за поддържане на лична
хигиена и фантомни болки по време на задържането, които били установени от
показанията на св.В. А.и заключението на СПЕ.Оспорени са и изводите, че ищецът
не е претърпял стрес от специфичното психическо състояние на съпругата си
непосредствено след задържането му, както и, че не е релевантно за търпените от
ищеца вреди това, че в резултат от необходимостта на ищеца да работи на стотици
километри от дома си реално е влошен и прекратен бракът му.
Като
неоспорени и законосъобразни се възприемат мотивите, че в случая са налице
всички кумулативни предпоставки на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за ангажиране гражданската отговорност на Държавата, чрез процесуален
субституент П. на ....., за заплащане на обезщетение за репариране на всички
причинени на ищеца неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от образуваното
и воденото срещу ищеца наказателно производство по последователно повдигнати обвинения
в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.1 от НК и
чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1 от НК, представляващо тежко престъпление, по
см. на чл.93 т. 7 ДР на НК, прераснало и в съдебна фаза, на ищеца е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в "парична
гаранция", поради прекратяване на наказателното производство от съда, на
осн. чл.369, ал.4, пр.1 НПК/ ред. ДВ бр.79/2015г./, тъй като не е внесено в
съда от прокурора в срок на делото за разглеждане, която хипотеза следва да се
приравни на изрично уредената хипотеза в чл.2, ал.1, т.3, пр.2, изр.1 ЗОДОВ, прекратяване
на наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от
лицето.
Наличието
на отрицателни стресови преживявания и на напрежение по време на воденето на наказателното
производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика
и не се нуждае от специално доказване.В случая, несъмнено, на репариране
подлежат всички причинени на ищеца обичайни неимуществени вреди от образуването
и воденото против него на наказателно производство и за установяването им,
както и за причинната връзка с обвинението, не е необходимо ищецът специално да
ги доказва, като в случая същите са специално доказани от показанията на
разпитаните двама свидетели и заключението на СПЕ. Противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на П. , тъй като е налице основанието по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, на репариране подлежат претърпените от ищеца морални страдания,
изразяващи се в изпитваните по време на цялото наказателно производство
неудобства, за това, че се чувствал унизен, притеснен и несигурен; за
накърнените морални и нравствени ценности, както и за ограниченията в
социалното му общуване.
В
случая, са установени и се вземат предвид следните релевантни обдстоятелства за
определяне от съда на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД:
Установените
обстоятелствата, които са повишаващи степента на увреда на ищеца са следните : Обвинението
срещу ищеца в извършването на тежко по см. на чл.93, т.7 ДР на НК престъпление;
прерастването на наказателното производство и в съдебна фаза с внасяне на
обвинителен акт в съда; множеството извършени с участие на ищеца
процесуално-следствени действия, вкл. претърсвания в дома и колата му, извършените
изменения на обвинението, извършените на два пъти частични прекратявания на
наказателното производство, няколкократното връщане на делото на органите на
досъдебното производство за отстраняване на констатирани съществени нарушения
на процесуалните правила, които несъмнено са предизвикали допълнително несигурност
и постоянен страх за ищеца; задържането на ищеца по ЗМВР за 72ч. и налагането
на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ общо за времето от 24.04.2012г.
до 22.06.2012г., почти 2 месеца, а не, както неправилно е приел първостепенния
съд 1месец и 14 дни, търпяната след това мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 7000лв., за времето от 22.06.2012г.-28.02.2014г.; чистото съдебно минало на ищеца, високият образователен
ценз и безупречната му репутация и реализация до момента на образуване на
наказателното производство ; социално - икономическите условия и стандарта на
живот в страната към релевантния минал момент 2012г.-2016г., съгласно официалните
статистически данни на НСИ за постоянно нарастване на минималната работна
заплата и средните разходи на лице и домакинство.
Като
законосъобразни и неоспорени се възприемат и мотивите /л.874, абзац 3/, че в
случая неудобствата и негативните изживявания на ищеца от задържането под
стража са били с по-голям интензитет от обичайните, предвид специфичното му
здравословно състояние, като лице с високо ампутиран крак, което е повишаващо
степента на увреда специфично релевантно обстоятелство по см. на чл.52 ЗЗД.
Установените
обстоятелствата, които обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в по-нисък размер, са следните:
Продължителността
на воденото срещу ищеца наказателно производство обективно не е голяма: три години/ а не четири, както
неправилно е приел първостепенния съд/, девет месеца и пет дни, като следва да
се съобрази и това, че наказателното производство е било с фактическа и правна
сложност, водено срещу повече лица, както и това, че срещу ищеца не е
постановявана осъдителна присъда.
В
случая от ищеца са въведени следните твърдения за претърпени специфични вреди,
обуславящи присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок
размер: сериозно увреждане на правната сфера ; силен психо-емоционален стрес,
унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и
обреченост, злепоставяне през близки и пред бизнес-партньори, влошаване на
здравословното състояние, препятстване на кариерното израстване ; дълбока
емоционална травма, срив на самочувствието, безвъзвратна промяна ; притеснение,
тревожност, раздразнителност и отпадналост, здравословни проблеми, изключително
интензивни страдания от невъзможността да полага адекватни грижи за хигиената и
лечението на раната от ампутирания крак по време на изтърпяване на МО“задържане
под стража“, унижение от практическата неспособност да се обслужва сам и да
използва санитарните помещения, както и от споделянето на килия с многократно
осъждани лица за тежки умишлени престъпления ; злепоставяне пред близките, в
обществото и в професионалните среди, накърняване на репутацията, градена с
труд през годините, стрес от тежкото изживяване на наказателното преследване от
баща му и съпругата му и от агравиране на психическите проблеми на съпругата му
; неимуществени вреди и от използваните СРС срещу него.
Веднага
следва да се посочи, че ПРБ не е пасивно легитимирана да представлява Държавата
за отговорността й за вреди от лошите материални условия при и по повод МО “задържане
под стража“, тъй като се касае за административна, а не за правозащитна дейност
по см. на чл.2 ЗОДОВ/т.8 Тълкувателно постановление на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегии на ВАС по тълк.д.№2/2014г. ВКС/.Ето защо, твърдените от ищеца
вреди за изключително интензивни страдания от невъзможността да
полага адекватни грижи за хигиената и лечението на раната от ампутирания крак
по време на изтърпяване на МО “задържане под стража“, унижение от практическата
неспособност да се обслужва сам и да използва санитарните помещения, както и от
споделянето на килия с многократно осъждани лица за тежки умишлени престъпления
не следва да се обсъждат и не се вземат предвид при определяне на дължимото
обезщетение от правозащитна дейност по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.Поддържаните в
т.см. оплаквания във въззивната жалба на ПРБ са основателни.
В
случая, обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ следва да
бъде определено от съда по справедливост глобално: както за репариране на
вредите на ищеца от образуваното и водено наказателно производство, което е
прекратено, така и за вредите от задържането за 72 ч., от изпълнение на наложената
МО “задържане под стража“ и търпяната изменената МО “гаранция“ в размер на
7000лв./т.3 ТРОСГК №3/2005г. по тълк.д.№3/2004г./, както и, по аналогия, и за вредите
от използваните спрямо ищеца специални разузнавателни средства.Тъй като в
случая е налице основанието за отговорност на Държавата за вреди от незаконна
правозащитна дейност, са неоснователни оплакванията във въззивната жалба на
ПРБ, че не е пасивно легитимирана да отговаря за вредите от използваните СРС във
воденото срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено.В общото,
глобално обезщетение следва да се включат за репариране и вредите от медийното
огласяване на случая, независимо от това дали ПРБ е била източник на
публикациите или не.
Неоснователно
е и оплакването във въззивната жалба на ПРБ за неправилност на оспорените
мотиви/ л.872, абзац 1/ за злепоставяне на ищеца пред близки и професионалните среди,
в които е работел, във връзка с широка медийна разгласа, за притесненията от
влошаване на състоянието на съпругата си в резултат от задържането му, за настъпилите
промени в психо-емоционален аспект – склонност към мълчаливост, затваряне в
себе си, мисли за насочена към него несправедливост, недоверчивост към хората,
повишена чувствителност от обиди и огорчения, усещане за тревожност
несигурност, нестабилност и неудовлетвореност.Тези оспорени мотиви са
обосновани от доказателствената съвкупност – показанията на свидетелите В. А.и И.
И., които са убедително депозирани и се подкрепят, както и се подкрепят и от
заключението на СПЕ и приетите писмени доказателства, както и не са опровергани
от други доказателства по делото.
Правилни
са мотивите/л.874, абзац 4/, изложени във връзка с широката негативна медийна
разгласа, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от злепоставяне на доброто
му име и търговската му репутация.Правилни са констатациите, че повдигнатите
обвинения, данни за които се съдържат в медийните публикации, са били свързани
с търговската дейност на ищеца, в която той е намирал основна и успешна
професионална реализация в периода 2009г.-2012г., ползвайки се с безупречен
авторитет и при дадени най-добри референции, като дружеството му„С. Е.“ ЕООД,
макар и да продължило съществуването си в правния мир, рязко е намалило
печалбата си за 2012г. и се е наложило ищецът са пренасочи професионалната си
реализация в друга сфера, несвързана с придобитото образование и професионален
опит в годините.Към тези мотиви следва да се добави това, че се касае за специфични
обстоятелства, които обуславят завишаване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Противно
на неоснователно поддържаното във въззивната жалба на
ищеца, са правилни оспорените мотиви, че от доказателствената съвкупност не се
установява в резултат от воденото наказателно производство дружеството на ищеца
“С. Е.“ ЕООД да е прекратило дейността си и да е освободило всичките си
работници, конкретно от представените по делото писмени доказателства за
прогресивно положително развитие на управляваното от ищеца дружество в годините
преди започване на наказателното производство и от показанията на св.В. А..От
показанията на св. В. А.се установява единствено, че в резултат от медийните
публикации са били прекратени договорите на дружеството на ищеца с банките и
други не били сключени, но не се установява цялостно прекратяване на дейността
на дружеството.Към тях следва да се добави, че е установено безпротиворечиво от
показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е имал значителни затруднения
при намирането на работа в сферата, в която е придобил специфични знания и
опит, намерил е работа след 2 години, но тя не е отговаряла на неговата
квалификация и мястото на работа е в гр.Б., което е значително отдалечено от С.,
където ищецът е живеел със съпругата си, като следва да се отчете и посочи това,
че се касае за специфични обстоятелства, обуславящи завишаване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди .
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба на ищеца за неправилност на изводите за засягане
на психологичния статус на ищеца само в рамките на обичайното, които са обосновани
от доказателствената съвкупност:показанията на разпитаните свидетели и
заключението на СПЕ.Правилно е преценено, че по делото са единствено установени
обичайните за подобни случаи тревожност, притеснения,
безпокойство, както и незначителни промени в психо- емоционален план и в
нагласите за социално общуване, изразяващи се в неудовлетвореност, известна
резервираност, недоверие в институциите, снижение на самочувствието и леки
задръжки от социални контакти в по-широк кръг, но без особени трудности в
цялостното функциониране и при пълно запазване без болестни промени в
капацитета на личността и във всички психични сфери. Правилно е прието за установено и е отчетено, че ищецът е
бил злепоставен, но е запазил подкрепата и доверието на лицата от семейния си
кръг, като не се установява да е претърпял по-големи от обичайните притеснения
за преживяванията на баща си и за психичното здраве на съпругата си .
Законосъобразни
са оспорените изводи, че ищецът не е доказал твърдяното влошаване на
здравословното си състояние.Както се посочи, ПРБ не носи отговорност за вреди
от лошите условия по време на задържането под стража, поради което за
определяне на дължимото обезщетение по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ са неотносими твърденията
за вреди от невъзможността за поддържане на лична хигиена, а търпените от ищеца
фантомни болки се установява от показанията на св.В. А., че са се появили след
катастрофата, при която е загубил крака си, но не е доказана причинна връзка
между появата или обострянето на фантомните болки в резултат от воденото
наказателно производство и изпълнението на МО“задържане под стража“.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба на ищеца за неправилност на оспорените изводи
за претърпян стрес от специфичното психическо състояние на съпругата на ищца непосредствено
след задържането му, както и за това, че в резултат от необходимостта на ищеца
да работи на стотици километри от дома си реално е влошен и прекратен бракът
му.От доказателствената съвкупност по делото, показанията на разпитаните
свидетели, конкретно св.В. А.въввръзка с материалите от досъдебното
производство, се установява, че задържането на ищеца е било зрелищно, показно,
извършено рано сутринта от 4-5 лица, входната врата е била разбита, ищецът е
бил „проснат на земята“, срещу него са били насочени заредени оръжия, след което
е изправен да седне на стол, закопчан е с белезници, извършени са претърсвания
на апартамента и колата му, ищецът е стоял е около 1 час с белезници пред входа
на блока, като при тези процесално-следствени действия е присъствала и
съпругата на ищеца, която имала леко психично разстройство, проявяващо се при
голям стрес.Не се установява от доказателствената съвкупност съпругата на ищеца
да е изпаднала в силен стрес при задържането му и в резултат от воденото срещу
него наказателно производство. От показанията на св.В. А.се установява, че ищецът
е разделен със съпругата си, но не се установява раздялата на ищеца със
съпругата му да се дължи изключително на воденото срещу него наказателно
производство и свързаната с това необходимост да търси трудова реализация извън гр.С., където е живеел със съпругата си,
според неоснователно поддържаното.
Следва
да се отчетат и посочат допълнително като обстоятелства обуславящи завишаване
на обезщетението установените от показанията на св.В. А.и посочени по-горе обстоятелства,
при които е извършено задържането на ищеца, на което е присъствала и съпругата
му, предвид специфичното й психично състояние и свързаните с това допълнително злепоставяне,
стрес, притеснения и неудобства за ищеца.
Предвид
посочените установени конкретни правно - релевантни обстоятелства по делото и
посоченото им значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, като
се споделят изводите на първоинстанционния съд, че от ищеца не са доказани
изцяло твърдените да са претърпени изключителни по степен, интензивност и
продължителност неимуществени вреди и не се установява цялостното отражение на
воденото наказателно производство да е толкова значително върху ищеца, според
поддържаното, като се държи сметка за основно репариращото действие на
осъждането на ответната ПРБ за заплащане на обезщетението за неимуществени
вреди, се приема, че справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, обезщетението, което е
достатъчно и същевременно не води до неоснователно обогатяване, е в размер на 20
000лв., ведно със законната лихва от считано
от прекратяване на наказателното производство на 29.01.2016г., до окончателното
изплащане на сумата, до който размер искът е основателен, а за размера над
20 000лв.до претендирания размер от 100 000лв. искът е неоснователен.
Поради
изложеното, при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд,
обжалваното решение, като законосъобразно, се потвърждава, въззивните жалби са
неоснователни и се оставят без уважение..
Отговорност за разноски:С оглед на този инстанционен резултат, на ищеца се дължат и се присъждат разноските
за ДТ за въззивно обжалване в размер на 8.50лв. и, по съразмерност, разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд/л.20-25/ в размер на 720лв., или
общо разноски в размер на 728.50лв.
Мотивиран
от това, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 287/06.03.2017г., постановено по гр.д.№ 1048/2017г. по описа на ОС – Пловдив,
с което се осъжда П.н.Р.Б. ***, да заплати на С.В.С., ЕГН **********,***, адв.С.С.
и адв.К. Б., обезщетение за репариране на неимуществени вреди, претърпени във
връзка с повдигнатите му последователно обвинения в извършване на престъпления
по чл.321, ал.3, пр.2,т.2 вр. ал.1 от НК и чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1 от НК, производството по които е било прекратено по отношение на ищеца от съда по
нохд №171/2016г. по описа на СпНС,
на основание чл.369, ал.4 и ал.5 от НПК, в
размер на сумата от 20 000лв./ двадесет хиляди лева/, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2016г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 776.10лв./ седемстотин седемдесет и
шест лева и десет стотинки/, а за размера
над 20 000лв. до 100 000лв. искът е отхвърлен, поради недоказаност на част от
твърдените вреди и поради прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед
принципа за справедливост.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б.
***, да заплати на С.В.С., ЕГН **********,***, адв.С.С. и адв.К. Б., разноски
пред въззивния съд в размер на общо 728.50лв./седемстотин двадесет и осем лева
50 ст./ за ДТ за въззивно обжалване и, по съразмерност, за
адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва, при условията на чл.280 ГПК, пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: