Решение по дело №126/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 136
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20207130700126
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 25.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в  публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

           ЧЛЕНОВЕ:  МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                ДИМИТРИНА ПАВЛОВА                              

 

 

при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 126 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 73 от 23.03.2020 г., постановено по НАХД № 15/2020 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е потвърдил наказателно постановление № 11-0001123 от 17.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като законосъобразно.

Със същото решение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

Недоволно от така постановеното решение е останало „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М. – управител, което чрез адв. Ц. от ЛАК е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС е обсъдил писмените и гласни доказателства, както и наведените от касатора/жалбоподател пред РС аргументи, но е достигнал до неправилен избор за законосъобразност на наказателното постановление. Сочи се, че няма категорични доказателства за авторството на административното нарушение.  В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.

 В съдебно заседание касаторът  се представлява от адв. Ц., който поддържа касационната жалба. Сочи допуснати съществени процесуални нарушения при предявяване за подписване на АУАН, като сочи, че АУАН не е връчен нито на законния представител на наказаното дружество, нито на упълномощено от него лице, вместо което е връчен на лице без представителна власт – камериер. Касаторът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ловеч – не се представлява. Постъпила е молба вх. № 3385/15.09.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, към която са приложени писмени бележки, видно от които ответникът оспорва касационната жалба, като намира решението на ЛРС за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, като намира, че следва да се отмени обжалваното решение на ЛРС, както и наказателното постановление. Прокурорът сочи, че от събраните пред РС доказателства не се доказват всички елементи на трудово правоотношение, като допълнително сочи допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване на АУАН за подписване от наказаното дружество.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

С наказателно постановление № 11-0001123 от 17.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Районният съд е събрал надлежни писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е подробно в мотивите си, но е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на наказателното постановление.

При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.

Касационната инстанция не споделя крайния извод на РС за законосъобразност на наказателното постановление.

Според касационната инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения при връчването на АУАН както на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, така и на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ.

Следва да се посочи, че страните нямат спор по фактите относно съставянето и предявяването за връчване на АУАН, а единствено се спори дали е спазен редът на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ.

Касационната инстанция намира за основателно направеното от наказаното дружество възражение за допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на връчването на АУАН №11-0001123/09.08.2019 г. Няма спор между страните, а и се установява от събраните доказателства, че препис от процесния АУАН не е връчен лично на лицето, представляващо наказаното дружество. Налице е нередовно връчване на АУАН, представляващо съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на нарушителя.

 Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът след съставянето му се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише, като ако последният откаже да го подпише, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел. По делото са налице доказателства, че след съставяне на АУАН в отсъствие на представляващия дружеството, същият с писмо с изх. №ИЗХ19073864/13.08.2019 г. /на л. 21 от делото на РС/ е бил изпратен на Кмета на Община Троян за връчване на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. По делото са налице неоспорими доказателства и че с писмо с вх. №ВХ19095250/29.08.2019 г. Кметът на Община Троян е върнала процесния АУАН, като невръчен.

По делото са налице и доказателства, че впоследствие АНО се е възползвал от разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай при прилагане на хипотезата на чл. 416, ал. 3, предл. второ от КТ, АУАН е изпратен за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Български пощи” ЕАД. В тази връзка по делото са налични писмени доказателства /на л.24 и л.25 от делото на РС/, от които се установява, че процесният АУАН, заедно с още 4 АУАН, е бил изпратен на управителя на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, гр. Троян с писмо с изх. №19078240/03.09.2019 г. за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Български пощи” ЕАД /на л. 24 и л. 25 от делото на РС/. Видно от събраните по делото доказателства, цитираното по – горе писмо е било получено на 04.09.2019 г. от лицето Т.С., която е подписала разписката на известието за получаване като „управител“.

Ето защо, видно от сочените по-горе доказателства е, че процесният АУАН не е бил връчен лично на представляващия дружеството, нито на пълномощник с надлежно учредена представителна власт за извършване на фактически и правни действия от името на наказаното дружество.

Видно от представения пред РС Регистър на уведомления за трудови договори  /на л. 47 от делото на РС/ е, че получилото писмо с изх. №ИЗХ19078240/03.09.2019 г., съдържащо АУАН, лице Т.М.Г. - С.  е служител на дружеството. Няма спор между страните, че лицето Т.М.Г. - С.  има сключен договор с наказаното дружество, но същата, видно от приложените по делото писмени доказателства е назначена в дружеството, на безсрочен трудов договор на длъжността „камериерка”. Липсват по делото каквито и да било доказателства, от които да се установява, че Т.М.Г. - С.  /“камериерка“/ е била натоварена и с представителна власт, включително не е приложено и пълномощно, което да установява това обстоятелство. В цитираната по – горе обратна разписка /на л. 25 от делото на РС/ не е и вписано, че лицето, което го получава е надлежно упълномощено и е представило пълномощно. Посочено е, че лицето е „управител”, което обстоятелство не се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Поради това касационната инстанция намира, че при връчването на процесния АУАН са нарушени както разпоредбите на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, така и на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на касатора за присъждане на разноски, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч да заплати на касатора претендираните своевременно и доказани, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 10 и л. 24 от делото, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 73 от 23.03.2020 г., постановено по НАХД № 15/2020 г. на Ловешкия районен съд, първи състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-0001123 от 17.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч да заплати на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М., сумата от 300 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: