Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен,
16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №38 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалба на Н.Н.И. ***, с ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат А. Д. при ШАК, срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03002718002982-091-001/29.08.2018
г., издаден от С.П.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Л.П.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП
град Варна, с
който са установени задължения за данък върху
дохода по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 801.00 лв., за 2016 г. в
размер в размер на 971.00 лв. и за 2017 г. в размер на 510.00 лв. или общо в
размер на 2 282.00 лв., ведно с лихви общо в размер на 336.94 лв.;
установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчните периоди от месец декември
2015 г. до месец ноември 2017 г. включително общо в размер на 23 320.17
лв., ведно с лихва в размер на 4 326.83 лв.; установени задължения за вноски
за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2015 г. в размер на 922.06 лв., за 2016
г. в размер на 1 117.79 лв. и за 2017 г. в размер на 761.76 лв. или общо в
размер на 2 801.61 лв., ведно с лихва общо в размер на 544.75 лв.; установени
задължения за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за
2015 г. в размер на 576.29 лв., за 2016 г. в размер на 698.62 лв. и за 2017 г.
в размер на 441.60 лв. или общо в размер на 1 716.51 лв., ведно с лихва
общо в размер на 336.74 лв., и установени задължения за вноски за ДЗПО /УПФ/ за
самоосигуряващи се лица по КСО за 2015 г. в размер на 360.18 лв., за 2016 г. в
размер на 436.64 лв. и за 2017 г. в размер на 276.00 лв. или общо в размер на
1 072.82 лв., ведно с лихва общо в размер на 210.51 лв., потвърден изцяло с
Решение №300 от 20.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е
нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, установени в ДОПК и в
частност Заповедта за възлагане на ревизията не е връчена редовно на
представител, упълномощен за това. Твърди се също, че и Решението, с което е
потвърден обжалвания РА е издадено от некомпетентен орган. Излагат се и доводи,
които по своята същност оспорват констатациите в РА, като се твърди, че
извършените продажби и през трите години са продажби на лични вещи на
жалбоподателя – използвани вещи, такива оставени му в наследство, както и
такива закупувани от него за лични ползване и за които е заплатил ДДС. С оглед
на това жалбоподателят счита, че не е извършвал търговска дейност, тъй като
никога не е бил регистриран като търговец, нито е търговец по смисъла на чл.3
ал.3 от ТЗ, а е продавал лични вещи и стоки втора употреба. Излагат се и
доводи, че дейността му не попада в обхвата на чл.3 от ЗДДС – независима
икономическа дейност, както и финансовото му състояние не е нараснало в
резултата на извършена дейност. С оглед на това жалбоподателят моли съда да
постанови съдебно решение, с което да прогласи за нищожен или да отмени изцяло РА
№Р-03002718002982-091-001/29.08.2018 г., издаден от С.П.на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и Л.П.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията в ТД на НАП град Варна, както и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт И. Петрова, редовно упълномощена,
която излага становище за законосъобразност на ревизионния акт, включително и
наличието на основания по чл.122 ал.1 от ДОПК, поради което моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
На
основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002718002982-020-001/23.05.2018
г., издадена от С.П., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД
на НАП град Варна, е възложено извършването на ревизия на оспорващия Н.Н.И. за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., данък върху
добавената стойност за периода 30.11.2015 г. – 28.11.2017 г., ДОО за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., здравно
осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г.
и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2017 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на
валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното
заседание по делото на 05.03.2019 г. ЗВР е връчена лично на жалбоподателя на
28.05.2018 г., видно от приложената към заповедта разписка. Определеният срок
на ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта.
В хода
ревизията е установено, че жалбоподателят за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017
г. е извършвал продажба на стоки – основно инструменти, доставяни на клиенти
чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, като стоките са предлагани на сайта OLX. През този период жалбоподателят не е бил
регистриран като търговец и без регистриран ЕКАФП. В тази връзка са изпратени
искания за предоставяне на информация от трети лица – куриерска фирма „Еконт
Експрес“ ООД, от която с писма вх.№11630/02.10.2017 г. и вх.№304#7/09.03.2018 г. е предоставила информация на оптичен
носител, в табличен вид, приложен по настоящото дело – стр.210 от административната
преписка, за искания период 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. Установено е, че като
подател на пратката фигурира името на жалбоподателя, а от 28.11.2017 г.
фигурира името М.Н.Н. – син на жалбоподателя, вписан е телефонния номер на
жалбоподателя и адрес на изпращане на стоките Шумен – Тракия. Установено е
също, че в съдържанието на пратките са описани основно инструменти, както и др.
стоки – ютия, кабели, зарядно, ролетки, събирач за листа, керамичен плот,
панталони за ски, ключове и др., като пратките са изпращани до различни
населени места в България и получателите са основно физически лица. С оглед
така посочените доставки и продажби на жалбоподателя са били изплатени суми, с
офис на изплащане Шумен – Тракия, като за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.
на жалбоподателя е изплатена обща сума в размер на 59 328.00 лв. с наложни
платежи, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е изплатена сума общо в
размер на 82 116.00 лв. и за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е изплатена
сума общо в размер на 50 765.00 лв. Част от сумите с посочен офис
Управление – Русе е изплатена по банков път, а във всички останали случаи е
изплатена в брой. Установено е също, че жалбоподателят е получавал и суми
от пощенски паричен превод (ППП) както следва: за 2015 г. сума общо в размер на
445.00 лв., за 2016 г. сума общо в размер на 2 218.00 лв. и за 2017 г.
сума общо в размер на 210.00 лв. От тази
справка също е установен и разходът, който жалбоподателят е направил във връзка
с куриерската услуга – за 2015 г. е общо в размер на 116.75 лв., за 2016 г. е
общо в размер на 124.20 лв. и за 2017 г. е общо в размер на 161.26 лв. или за
трите години разходът на този вид услуга, направен от оспорващия е в размер на
402.21 лв.
От
изисканото и представено писмено обяснение от управителя на „Еконт Експрес“
ООД, дадени с писма вх.№11630/02.10.2017 г. и вх.№304#7/09.03.2018 г., се
установява, че в базата данни на куриерската фирма съществува клиентски картон
с името на жалбоподателя и неговия телефон, като сумите са изплащани на
жалбоподателя чрез наложен платеж – при посочен офис Русе сумата е изплатена по
банков път, а във всички останали случаи е изплатена в брой. В обясненията е
посочено също, че справката е дадена в табличен вид, в приложения оптичен
носител диск по делото. Така обработена информацията, съгласно представените
писмени обяснения от куриерската фирма, представя данни за всички пратки
(колетни пратки и пратки пощенски колет) с наложен платеж за периода на
проверката. Информация за стойността на наложения платеж е видна от таблица „КУ
подател“, колона „услуга“ и колона „колич. на услугата“. Данните са обобщени по
месеци и години, представени в таблицата в РД. Справката е подробно описана в
РД и съставлява приложение №№4, 5 и 6. Данните за доставените през процесните
периоди от куриерската фирма стоки, закупени от клиентите чрез поръчки по
интернет, на основание чл.37 от ДОПК са присъединени като доказателство към
ревизионното производство с Протокол №0979975/22.06.2018 г. Протокол
№П-03002718038805-073-001/23.05.2018 г. обективира проверка за анализа на данни
в електронен формат за периода 01.01.2015-31.12.2017 г. и за приключване на
проверката, който е връчен на жалбоподателя лично на 28.05.2019 г., съгласно
разписката към него, ведно с информацията, дадена от „Еконт Експрес“ ООД.
За посочените по горе доходи, органът по
приходите е установил, че не са декларирани от жалбоподателя през процесните
периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и съответно органът е приел, че са укрити
доходи.
С оглед
така установените факти, ревизионният екип е изискал от жалбоподателя Н.И. писмени
обяснения и предоставяне на документи за установените продажби и получените
суми, посредством куриерските фирми, с Искане от 31.10.2017 г., връчено на
жалбоподателя на същата дата по електронен път. С искане от 28.06.2018 г. за
предоставяне на документи и писмени обяснения е поискано от жалбоподателя да
декларира средната търговска надценка за всяка една от ревизираните години 2015
г., 2016 г. и 2017 г., както и декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК, което искане
е връчено по електронен път на жалбоподателя. В дадените писмени обяснения
съответно от 10.11.2017 г. и 13.07.2018 г. ревизираното лице е посочило, че не
разполага с приходни и разходни документи по отношение на продадените от него
стоки чрез сайта OLX, както и копия от платежните документи. Посочено е,
че продадените от него стоки са лични вещи – стари, или оставени му в
наследство. По-голямата част са инструменти, тъй като бил колекционер, но се
принудил да ги продаде, тъй като бил безработен и нямали доходи. Във второто
писмено обяснение е посочил, че няма търговска надценка и е представил
изисканата Декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК.
Тъй като
ревизираното лице не е посочило търговска надценка, е поискано от трето лице да
декларира ползваните от него търговски надценки при продажба на стоките през
процесните години. С декларация от 14.05.2018 г. лицето С.М.е посочил подробно
по вид стоки и по периоди ползваната от него търговска надценка, като вида на
стоките съответства на извършените от жалбоподатели продажби. С Протокол
№0980101/20.07.2018 г. така представените доказателства са присъединени към
ревизионното производство.
При тези
данни ревизионният екип е приел, след обобщаване на информацията подадена от
куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД, че общата сума на получените и
върнати суми от наложен платеж, паричните преводи и неотчетените приходи за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. от жалбоподателя, от дейността му като
търговец, а именно продажба на стоки, доставяни чрез куриер и заплащани наложен
платеж и парични преводи /ППП/, са както следва: за 2015 г. е получена сума в
размер на 59 773.00 лв., за 2016 г. е получена сума в размер на
84 334.00 лв. и за 2017 г. е получена сума в размер на 50 860.00 лв.
или за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. общо получените суми от лицето са
в размер на 194 967.00 лв. С оглед на това и на основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ е прието, че жалбоподателя е търговец, независимо че не е регистриран
като едноличен търговец по смисъла на ТЗ, при което доходите от стопанската му
дейност се облагат по реда на глава пета, раздел ІІ от ЗДДФЛ, а именно доходи
от стопанска дейност като ЕТ, поради което облагаемият доход е формираната по
реда на ЗКПО данъчна печалба, а годишната данъчна основа се определя по реда на
чл.28 от ЗДДФЛ. Ревизираното лице няма подадена данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за процесния период.
Прието е,
че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. Н.И. е извършвал търговска дейност
чрез многократни и продължителни действия, която е източник на постоянен доход,
поради което съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДДС попада в обхвата
на данъчно задължените лица по ЗДДС. Сделките се извършват по занятие по
смисъла на чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо че лицето не е регистрирано като
търговец – ЕТ, поради което жалбоподателя се явява данъчно задължено лице и по
ЗДДС. Той е надхвърлил оборота за задължителна регистрация по ЗДДС, като
облагаемият оборот за период не по-дълъг от 12 последователни месеца към
31.10.2015 г. /01.01.2015 г. – 31.10.2015 г./ е в размер на 51 251.00 лв.
При тези факти е прието, че ревизираното лице е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 14.11.2015 г. и да бъде регистриран по ЗДДС не
по-късно от 29.11.2015 г., като в процесния случай датата на регистрацията се
явява 30.11.2015 г., тъй като 29.11.2015 г. е неделя. С Акт за регистрация по
ЗДДС №270421800637637/30.03.2018 г. ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС на
30.03.2018 г. по инициатива на орган на НАП.
Установено е, че за извършената дейност не е
водена счетоводна отчетност, съобразно изискванията на счетоводното и данъчното
законодателство и за реализираните доходи от жалбоподателя не са подавани
годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, както и заявление за регистрация по ЗДДС. С тези
обстоятелства е обосновано наличието на предпоставките по чл.122 ал.1
т.1 и т.2
от ДОПК и данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е определена, след анализ на
относимите обстоятелства по чл.122 ал.2
от ДОПК.
На
ревизираното лице е връчено на 29.06.2018 г. Уведомление по чл.124 ал.1
от ДОПК, с което е уведомено, че данъчната му основа за облагане ЗДДФЛ
и ЗДДС ще бъде определена по реда на чл.122
– 124а от ДОПК,
като по този ред ще бъде установяван и осигурителния му доход за установяване
на задълженията за осигурителни, здравни и пенсионно – осигурителни вноски
(лист 93-91 по описа на административната преписка).
Предвид
установените факти, ревизионният екип е приел, че през ревизирания период
жалбоподателят е извършвал дейност, като доходите са получавани системно и постоянно,
поради което подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице в
качеството на търговец. С оглед на това с РА са били определени и дължимите вноски
за ДОО и УПФ, както и вноски за здравно осигуряване за НЗОК.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад /РД/ №Р-03002718002982-092-001/09.08.2018
г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със
заповедта за възлагане на ревизия. Докладът е подписан с електронен подпис, в
срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 05.03.2019
г. и е връчен на ревизираното лице на 13.08.2018 г. по електронен път, видно от
разписката, като ревизираното лице в определения 14-днвен срок по чл.117 ал.5
от ДОПК е подало възражение, с което е оспорило констатациите в доклада.
Ревизията е
приключила с издаване на РА №Р-03002718002982-091-001/29.08.2018 г. от С.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Л.П.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК, с който е установен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ върху
годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ както следва: 1.За 2015 г. определена данъчна основа за облагане по
реда на чл.122 от ДОПК в размер на 5 345.04 лв. /приходи 58 981.00
лв. – разходи 51 777.43 лв. – ЗОВ 1 858.53 лв./ и дължим годишен
данък на основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 801.00 лв. Доколкото данъкът
не е внесен е начислена и лихва в размер на 188.71 лв. до 29.08.2018 г. 2.За 2016 г. определена данъчна основа за облагане по
реда на чл.122 от ДОПК в размер на 6 479.71 лв. /приходи 70 278.33
лв. – разходи 61 545.57 лв. – ЗОВ 2 253.05 лв./ и дължим годишен
данък на основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 971.00 лв. Доколкото данъкът
не е внесен е начислена и лихва в размер на 131.09 лв. до 29.08.2018 г. 3.За 2017 г. определена данъчна основа за облагане по
реда на чл.122 от ДОПК в размер на 3 401.07 лв. /приходи 42 387.51
лв. – разходи 37 507.08 лв. – ЗОВ 1 479.36 лв./ и дължим годишен
данък на основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 510.00 лв. Доколкото данъкът
не е внесен е начислена и лихва в размер на 17.14 лв. до 29.08.2018 г.
С процесния
РА е и установен и начислен ДДС на основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС за
извършените доставки от продажба на дребно на стоки чрез електронна търговия,
като е определена данъчна основа за облагане на основание чл.102 ал.3 и ал.4 от ЗДДС в общ размер на 116 600.84 лв. за данъчни периоди 01.12.2015 г. –
28.11.2017 г. и е начислен ДДС общо в размер на 23 320.17 лв. Доколкото
ДДС не е внесен, е начислена и лихва общо в размер на 4 326.83 лв. до
29.08.2018 г.
С процесния
РА са установени и задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по
КСО за 2015 г. в размер на 922.06 лв., за 2016 г. в размер на 1 117.79 лв.
и за 2017 г. в размер на 761.76 лв. или общо в размер на 2 801.61 лв.,
ведно с лихва общо в размер на 544.75 лв.; установени задължения за вноски за здравно
осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2015 г. в размер на 576.29
лв., за 2016 г. в размер на 698.62 лв. и за 2017 г. в размер на 441.60 лв. или
общо в размер на 1 716.51 лв., ведно с лихва общо в размер на 336.74 лв., и
установени задължения за вноски за ДЗПО /УПФ/ за самоосигуряващи се лица по КСО
за 2015 г. в размер на 360.18 лв., за 2016 г. в размер на 436.64 лв. и за 2017
г. в размер на 276.00 лв. или общо в размер на 1 072.82 лв., ведно с лихва
общо в размер на 210.51 лв.
Лихвите
след издаване на ревизионния доклад са изчислени допълнително в РА.
РА е
подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението,
констатирано в съдебно заседание на 05.03.2019 г. и е връчен на ревизираното
лице електронно на 29.08.2018 г., съгласно извършеното отбелязване в приложената
към него разписка.
Срещу РА е
подадена жалба вх. №29163-3/13.09.2018 г. до Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение №300
от 20.12.2018 г. е потвърдил изцяло ревизионния акт. Решението е съобщено на
жалбоподателя на 02.01.2019 г., който недоволен депозирал жалба срещу РА на 16.01.2019
г. /съгласно пощенско клеймо/ пред Административен съд – Шумен.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
приета от съда като компетентно дадена, се установи следното: Представената от „Еконт
Експрес” ЕООД информация за Н.Н.И. за ревизирания период, се съдържаща в
следните файлове, приложени към ревизионната преписка: 1.”КУ Н.Н.И. подател” -
съдържа информация за всички куриерски услуги с подател лицето Н.Н.И. за
периода на проверката; 2.”КУ Н.Н.И. получател” - съдържа информация за всички
куриерски услуги с получател лицето Н.Н.И. за периода на проверката; 3.”ППП Н.Н.И.
подател” - съдържа информация за всички пощенски услуги с подател лицето Н.Н.И.
за периода на проверката; 4.”ППП Н.Н.И. получател” - съдържа информация за
всички пощенски услуги с получател лицето Н.Н.И. за периода на проверката; 5.”КУ
********* подател” - съдържа информация за всички куриерски услуги с подател с
телефонен номер ********** за периода на проверката; 6.”КУ ********* получател”
- съдържа информация за всички куриерски услуги с получател с телефонен номер
********** за периода на проверката; 7.”ППП ********* подател” - съдържа
информация за всички пощенски услуги с подател с телефонен номер ********** за
периода на проверката; 8.”ППП ********* получател” - съдържа информация за
всички пощенски услуги с получател с телефонен номер ********** за периода на
проверката; 9.„SR-39629 06.03.2018-ZIP файл” съдържа снимки на документи,
показващи изплащането в брой на наложен платеж - папка rko, и парични преводи -
папка post dc.
Вещото лице
е установило от съдържанието на файлове „КУ подател”, че са получавани от
жалбоподателя суми за изпратени пратки с наложен платеж, като сумата от наложен
платеж е изплащана на Н.Н.И. с разходен касов ордер /РКО/, а при посочено място
на плащане „Управление Русе”, сумата е изплатена по банков път. Подробно, в
приложения към СЧЕ диск - CD, в табличен вид, от
вещото лице са посочени по дата на изплащане получените от жалбоподателя суми
за изпратени на клиенти стоки с наложен платеж, като са групирани по данъчен
период 2015 г., 2016 г. и 2017 г. - Приложение №1 -
„Приходи CD 2015”, Приложение №2 - „Приходи
CD
2016” и Приложение №3 - „ Приходи CD 2017 ”. В таблиците вещото лице
подробно е посочило по данъчен период номерата и датата на товарителницата, с
която е изпратена стоката до клиента, описание на стоката, офиса на „Еконт
Експрес” ЕООД до който е изпратена стоката, име на клиента, получил пратката,
получената от клиента цена (сумата на наложен платеж) и времето на изплащане на
тази сума на Н.Н.И.. Видно от описанието на стоката се касае за продажба
основно на „инструменти“, както и други стоки – ютия, кабели, зарядно, ролетки,
събирач за листа, керамичен плот, панталони за ски, ключове и др.
Вещото лице
е заключило, че получените от жалбоподателя суми за изпратени куриерски
пратки с наложен платеж представляват приходи от продажби за Н.Н.И. и са
обобщени в експертизата в табличен вид по месеци – Таблица №1, колона 2. За
2015 г. вещото лице е установило, че жалбоподателят е получил общо сумата в размер
на 59 328.00 лв., за 2016 г. – 82 116.00 лв. и за 2017 г. –
50 765.00 лв., които суми съответстват на установените в РА и РД (лист
176-175 от делото). Освен тези суми, за проверявания период Н.Н.И. е получавал
чрез „Еконт Експрес” ЕООД и суми с пощенски парични
преводи (ППП), които са групирани по данъчен
период 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и в табличен вид в диска – CD, към заключението - Приложение №4 - „Приходи ППП 2015”,
Приложение №5 - „Приходи ППП 2016” и Приложение №5 - „ Приходи ППП 2017 ”. Получените от жалбоподателя суми от пощенски паричен превод
(запис) представляват приходи от продажби за Н.Н.И. и са обобщени и са обобщени
в експертизата в табличен вид по месеци – Таблица №1, колона 3. За 2015 г.
вещото лице е установило, че жалбоподателят е получил общо сумата в размер на
445.00 лв., за 2016 г. – 2 218.00 лв. и за 2017 г. – 210.00 лв., които
суми съответстват на установените в РА и РД (лист 174-173 от делото).
Вещото лице
е посочило също, че месечната сума на неотчетените продажби е намалена с
дължимия ДДС за продадените стоки и то след възникналото задължение за
регистрация по ЗДДС за жалбоподателя, както и е намалена сумата с върнатите
пратки и с месечните разходи за куриерски услуги, които са били за сметка на
подателя на пратката – жалбоподателя. Всичко това е взето предвид от
ревизиращия орган при изчисляване на данъчната основа за облагане на
жалбоподателя с годишен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ. Установи се от
заключението, че доколкото жалбоподателят не е представил документи за
закупената стока и не е декларирал размера на търговската си надценка, за да се
установи отчетната стойност на продадените стоки /направени разходи за покупка
на продадените стоки/, е ползвана осреднена търговска надценка, декларирана за
продажба на сходни по вид стоки чрез Интернет от други търговци и за 2015 г. е
изчислена на 14.17 %, за 2016 г. – 14.42 % и за 2017 г. – 13.50 %. При това
положение вещото лице е дало заключение за балансовата стойност на продадените
стоки както следва: 2015 г. – 51 660.68 лв., 2016 г. – 61 421.37 лв.
и за 2017 г. – 37 345.82 лв.
Въз основа
на така изчислените балансови стойности на продадените от жалбоподателя стоки,
които са послужили за определяне на данъчната основа за облагане с годишен
данък, вещото лице е дало заключение за дължимия годишен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ /подробно определен в табличен вид по години/ както следва:
1.За 2015 г.
|
|
основание |
Сума според ССЕ |
Сума според РА |
|
1. |
Общо
приходи от дейност като търговец, в т.ч.: |
58 981,00 |
58 981,00 |
|
|
Приходи от
продажба на стоки чрез интернет търговия |
58 981,00 |
58 981,00 |
|
2. |
Общо
разходи от дейност като търговец, в т.ч.: |
51 777,43 |
51 777,43 |
|
|
Балансова
стойност на продадените стоки |
51 660,68 |
51 660,68 |
|
|
Разходи за
куриерски услуги |
116,75 |
116,75 |
|
3. |
Годишна
данъчна основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК |
7 203,57 |
7 203,57 |
|
4. |
Дължими
ЗОВ по реда на чл.122-124а от ДОПК |
1 858,53 |
1 858,53 |
|
5. |
Годишна
данъчна основа, намалена с дължимите ЗОВ, определени по реда на чл.122-124а
от ДОПК |
5 345,04 |
5 345,04 |
|
6. |
Данък
върху годишната данъчна основа /15%/ |
801,09 |
801,09 |
|
7. |
Внесен
данък |
0,00 |
0,00 |
|
8. |
Дължим
данък по чл.48, ал.2 От ЗДДФЛ |
801,09 |
801,09 |
Лихва за
просрочие – 188.71 лв., считано от 01.05.2016 г. до 29.08.2018 г.
2.За 2016 г.
|
|
основание |
Сума според ССЕ |
Сума според РА |
|
1. |
Общо
приходи от дейност като търговец, в т.ч.: |
70 278,33 |
70 278,33 |
|
|
Приходи от
продажба на стоки чрез интернет търговия |
70 278,33 |
70 278,33 |
|
2. |
Общо
разходи от дейност като търговец, в т.ч.: |
61 545,57 |
61 545,57 |
|
|
Балансова
стойност на продадените стоки |
61 421,37 |
61 421,37 |
|
|
Разходи за
куриерски услуги |
124,20 |
124,20 |
|
3. |
Годишна
данъчна основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК |
8 732,76 |
8 732,76 |
|
4. |
Дължими
ЗОВ по реда на чл.122-124а от ДОПК |
2 253,05 |
2 253,05 |
|
5. |
Годишна
данъчна основа, намалена с дължимите ЗОВ, определени по реда на чл.122-124а
от ДОПК |
6 479,71 |
6 479,71 |
|
6. |
Данък
върху годишната данъчна основа /15%/ |
971,00 |
971,00 |
|
7. |
Внесен
данък |
0,00 |
0,00 |
|
8. |
Дължим
данък по чл.48, ал.2 От ЗДДФЛ |
971,00 |
971,00 |
|
|
Лихва за просрочие – 131.09 лв., считано от
01.05.2017 г. до 29.08.2018 г.
3.За 2017 г.
|
|
основание |
Сума според ССЕ |
Сума според РА |
|
1. |
Общо
приходи от дейност като търговец, в т.ч.: |
42 387,51 |
42 387,51 |
|
|
Приходи от
продажба на стоки чрез интернет търговия |
42 287,51 |
42 287,51 |
|
2. |
Общо
разходи от дейност като търговец, в т.ч.: |
37 507,08 |
37 507,08 |
|
|
Балансова
стойност на продадените стоки |
37 345,82 |
37 345,82 |
|
|
Разходи за
куриерски услуги |
161,26 |
161,26 |
|
3. |
Годишна
данъчна основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК |
4 880,43 |
4 880,43 |
|
4. |
Дължими
ЗОВ по реда на чл.122-124а от ДОПК |
1 479,36 |
1 479,36 |
|
5. |
Годишна
данъчна основа, намалена с дължимите ЗОВ, определени по реда на чл.122-124а
от ДОПК |
3 401,07 |
3 401,07 |
|
6. |
Данък
върху годишната данъчна основа /15%/ |
510,00 |
510,00 |
|
7. |
Внесен
данък |
0,00 |
0,00 |
|
8. |
Дължим
данък по чл.48, ал.2 От ЗДДФЛ |
510,00 |
510,00 |
Лихва за просрочие – 17.14 лв., считано от
01.05.2018 г. до 29.08.2018 г.
Вещото лице изрично е посочило, че приетата
търговска надценка от ревизиращия орган е послужила за установяване на
направения разход за покупката на продадените стоки. С този разход са намалени
неотчетените от жалбоподателя приходи от продажба на стоки чрез интернет
(предлагани в сайт ОLХ).
Сумата на дохода, реализиран от приетата надценка се явява основа (намалена с
документираните от „Еконт Експрес”ЕООД разходи за куриерски услуги, които са
били за сметка на жалбоподателя - подател на пратката) за изчисляване на данъка
по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, както и основа за определяне на осигурителния доход на
жалбоподателя за съответната година и основание за доначисляване и довнасяне на
ДОО, ДЗПО и ЗО при годишно изравняване.
От заключението на вещото лице се установи,
че жалбоподателят е реализирал облагаем оборот от продажба на стоки в размер на
51 251.00 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г., поради което е
следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС
до 14.11.2015 г. Регистрацията по ЗДДС е следвало да бъде извършена от органите
на НАП в 14-дневен срок от подаване на заявлението, т.е. след 29.11.2015 г. С
оглед на това, неотчетените от лицето приходи от продажби на стоки след тази
дата са приходи с включен ДДС. Вещото лице в заключението в Таблица 1, колона 6
е посочило и изчислило данъчните основи на извършените от жалбоподателя
облагаеми доставки (продажби) и съответно дължимия ДДС за периода на ревизията
по месеци, като общият размер на дължимия ДДС за периода месец декември 2015 г.
– месец ноември 2017 г. включително възлиза на 23 320.17 лв. Данъчните
основи за определяне на ДДС са установени по реда на чл.96 ал.2 от ЗДДС и
съвпадат с установените в РА данъчни основи за облагане с ДДС. Изчислена е и лихвата
за просрочие в размер на 4 326.83 лева общо за всички данъчни периоди, считано
от 15-то число на месеца следващ отчетния период за ДДС до 29.08.2018 г.
Вещото лице е посочило в експертизата си, че
жалбоподателят не е водил счетоводни книги и приетите в РА от данъчните органи
доходи, реализирани от жалбоподателя чрез продажбата на стоки чрез Интернет не са
отразени в счетоводството. Не е установено и различие с определените в РА
авансови осигурителни вноски и вноските за годишно изравняване за 2015 г., 2016
г. и 2017 г. (РД - лист 156-146 от преписката).
От така
установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата срещу
процесния РА е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице. РА в
неговата цялост е обжалван по административен ред и не е отменен, поради което
жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, поради следните съображения:
При дължимата пълна служебна проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК
във вр. с §2 от ДР на
ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден административен акт,
издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2
от ДОПК, и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР и РД е отразено,
че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Предвид това, съдът намира, че
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. В
тази връзка твърдението на оспорващия, че ЗВР не съдържа изискуемите по чл.59
ал.2 от АПК реквизити е неоснователно. Обемът и съдържанието на ЗВР е
регламентирано в чл.112 и чл.113 от ДОПК, които са специални правила и
изключват приложението на АПК. Процесната ЗВР съдържа всички реквизити по
чл.113 ал.1 от ДОПК, издадена от компетентен орган, както и заповедта е връчено
лично на жалбоподателя, с оглед на което не са налице пороци, водещи до
нищожност на РА.
Съдът
приема, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са
представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания,
така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към
административната преписка.
Независимо,
че жалбоподателят не въвежда твърдения в жалбата за липса на основания за извършена
ревизия при особените правила на чл.122
– 124а от ДОПК
/такива има в писмената защита/, то доколкото съдът следи служебно за
законосъобразност на акта на всички основания, следва да изложи мотиви в тази
връзка. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2
от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
За да се
приложи презумпцията по чл.124 ал.2
от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В
конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по отношение
на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи. През данъчните
периоди чрез наложни платежи ревизираното лице е получавало редовно парични
суми от клиенти за извършени продажби на стоки по интернет на територията на
цялата страна. Обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на ревизията и
доказателствата, събрани от куриерската фирма, са кредитирани от ревизионния
екип, предвид тяхната еднопосочност и възможност да бъде изяснено какъв именно
е бил характерът на получените значителни парични средства от ревизираното лице.
Определянето
на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са
нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122 ал.1
от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122 ал.2
и ал.4 от ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта,
основанията по чл.122 ал.1 ДОПК следва да са установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122 ал.1
от ДОПК.
Съдът
приема за обосновано основанието по чл.122 ал.1 т.1,
т.2 и т.4 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено,
че ревизираното лице не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчните периоди, за
ревизираните периоди е налице данни за укрити приходи, като липсва
осчетоводяване на същите. От доказателствата, представени от ревизираното лице,
както и от твърденията му в писмените обяснения, дадени при ревизията, може да
бъде направен извод, че недекларираните суми са негова собственост. Липсва и
счетоводна отчетност, съгласно ЗСч. При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към
извършване на ревизия по особения ред на чл.122
– 124а от ДОПК
- за задълженията за данък по ЗДДФЛ, ЗДДС, здравни и осигурителни вноски.
Констатираното по надлежния процесуален ред несъответствие между декларираните
данни от жалбоподателя и действително установените (фактите, по което не се
отричат от ревизираното лице), е достатъчно основание да се приеме, че в
ревизията са установени данни за укрити приходи. В преписката, представена по
делото, се съдържа уведомление по чл.124 ал.1
от ДОПК, което е връчено на жалбоподателя, т. е. ревизираното лице
несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията. С
оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията
по чл.124 ал.2
от ДОПК.
По
отношение определените задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г. и
2017 г.
Съдът
приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу РА относно данъка
по ЗДДФЛ, определен за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. За процесните периоди е
доказано от приходните органи наличието на данни за реализирани и укрити
приходи от жалбоподателя, поради което е налице и основание за определяне на
данъчната основа по специалния ред на чл.122 от ДОПК.
Безспорно е
установено, че жалбоподателят е местно физическо лице за България по смисъла на
чл.4 ал.1 т.1
от ЗДДФЛ с постоянен адрес ***. Съдът намира, че правилно приходните
органи са установили наличие на приходи за всяка една от ревизираните години от
продажба чрез куриерски пратки на много физически лица, на територията на
цялата страна, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и
пощенски парични преводи. Законосъобразни в този смисъл са и констатациите на
приходните органи, че жалбоподателят е осъществявал икономическа дейност, за
която дължи данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ. По делото е представена справка, от която са установяват
извършените от жалбоподателя куриерски пратки, в която са описани номера и дати
на товарителници, от кой офис и от кое лице се изпращат съответните стоки,
описание на последните и кой е получателя на стоките. От данните в тази справка,
както и от заключението на вещото лице, по категоричен начин се установи
извършваната от жалбоподателя икономическа дейност за продажби на стоки, като
приходите от тях не са декларирани по съответния ред. Както от приложената
справка от "Еконт експрес" ООД, така и от заключението на вещото лице
по назначената ССЕ, се установи, че са налице заплащане на суми на
жалбоподателя чрез наложен платеж по товарителниците, с които са били изпращани
стоките, както и разписки за изплатени суми. Във всички тях като получател е
посочено името на жалбоподателя. Установи се също, че като подател на пратката
от 28.11.2017 г. фигурира и името М.Н.Н. – син на жалбоподателя. В тази връзка
са и показанията на свидетелката Н.И.– съпруга на жалбоподателя и разпитът на
свидетеля Х.П.М. ***, извършен по делегация в РС град Петрич и приета СП като
изпълнена по настоящото производство, от които се установи, че жалбоподателят е
извършвал продажба на стоки по интернет, които са му заплащани с наложени
платежи.
Основните доводи на оспорващия са, че всички
продадени от него стоки са негова лична собственост или оставени в наследство.
За установяване на това твърдение бе ангажирано като доказателствено средство
разпитът на свидетелката Н.И.. Показанията обаче на същата не установяват по
категоричен начин на първо место, че всички стоки, посочени в РД въз основа на
справката от „Еконт Експрес“, както и подробно изброени в заключението на
вещото лице, са лична собственост на жалбоподателя или в наследство. На второ
место показанията на свидетелката са общи – не установяват кога са закупени и
на каква стойност. В този смисъла показанията на свидетелката не променят извода,
че през процесните периоди жалбоподателят е извършвал икономическа дейност -
продажби на стоки чрез куриерска фирма "Еконт експрес" ООД, като
приходите от тази дейност не са декларирани. Събраните в хода на делото доказателства,
по категоричен начин установяват имената и телефона на жалбоподателя в пратките
и наложените платежи, което от своя страна доказва, че той е извършвал дейност
по продажба на стоки чрез интернет и доставяни чрез "Еконт експрес"
ООД. Категорично е установено от органа по приходите, че дейността, която
жалбоподателят е осъществявал през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е продажба на стоки
и реализираният от него доход е именно от тази дейност, и то не в малък размер.
Категорично е осъществявана продажба на стоки по интернет, поради което
дейността на жалбоподателя е и по занятие.
Правилно
органът по приходите е формирал данъчната основа по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ, състояща се от установените при ревизията приходи от продажба
на стоки чрез "Еконт експрес" ООД чрез приспадане на осигурителните
вноски като самоосигуряващо се лице в резултат на осъществената икономическа
дейност. Правилно е определена и сумата като неотчетени приходи от продажбите,
като е намалена с дължимия ДДС за продадените стоки след възникналото
задължение за регистрация по ЗДДС за жалбоподателя, както и са взети предвид
сумите от върнатите пратки и месечните разходи за куриерски услуги, които са
били за сметка на подателя на пратката – жалбоподателя.
Неоснователно е твърдението на оспорващия,
че не следва да бъде облаган по реда на ЗДДФЛ, тъй като не е регистриран като
търговец и не осъществява стопанска дейност. Независимо, че жалбоподателят не е
регистриран по ТЗ, е налице търговска дейност – продажба на стоки по интернет и
доходите му от стопанска дейност за всички периоди следва да се обложат по
общия ред на ЗДДФЛ. По силата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ физическите лица,
извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по
ТЗ, формират данъчна основа по реда на ал.1-6 от същата разпоредба. Съобразно
чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен
търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане
данъчна печалба. Във връзка с горните обстоятелства при ревизията е определена
данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в
качеството му на ЕТ, като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи
и съответните разходи и са приспаднати дължимите осигурителни вноски. На тази база
е определен и данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за всички периоди, ведно с дължимата
лихва за просрочие, поради което съдът
приема, че в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в
сила.
По
приложението на ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2015 г. – месец ноември
2017 г.
Съдът
приема, за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу РА относно данъка
по ЗДДС, определен за данъчни периоди месец декември 2015 г. – месец ноември
2017 г. включително. При установените безспорно обстоятелства за реализирани
продажби на стоки – инструменти и други по интернет, съдът следва да извърши
преценка дали същите представляват за жалбоподателя независима икономическа
дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС и ако е така – дали е достигнат
облагаемият оборот по смисъла на чл.96 ал.1 от ЗДДС .
Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗДДС, данъчнозадължено лице по смисъла на закона е
всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от
целите и резултатите от нея, като съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗДДС
независима икономическа дейност е и всяка дейност, извършвана редовно или по
занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и
нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В закона не
се съдържа легално определение на понятието „редовно“. Съдържанието на това
понятие съдът определя с оглед смисловото значение на думата, като го
противопоставя на антонимите й – „инцидентно“, „случайно“. Съгласно чл.9 §1 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност „Всяка дейност на производители, търговци
или лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и земеделието, и
дейностите на свободните професии, се счита за „икономическа дейност“.
Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от
нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
Директивата е транспонирана в националното ни право почти буквално, видно от
дефиницията на чл.3 ал.2 ЗДДС. С оглед на това съдът приема, че правилно
приходните органи са приели, че дейността на жалбоподателя през ревизирания
период, изпълва съдържанието на законовата дефиниция. Това е така, защото
ревизираното лице е реализирало доходи от търговска дейност по занятие -
търговия със стоки - инструменти, ключове, дрехи и др., доставяни чрез куриер и
заплащани с „наложен платеж“. Извършвало е многократно продажби, използвайки
куриерски услуги, без да документира доставките, нарушавайки счетоводното и
данъчно законодателство, като не е подавало и годишни данъчни декларации по
чл.50 ЗДДФЛ. Видът на реализирания доход правилно е определен като доход от
търговска дейност по занятие по смисъла на чл.1 т.1 ТЗ. В този контекст е преценен
по-горе по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, а именно доход от стопанска дейност на
физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като
ЕТ. /Решение №4955/26.04.16 г. по адм.д.№1674/15г. на ВАС, VIII отд./
Безспорен е
фактът, че извършвайки независима икономическа дейност, от която е получил
доходи за себе си, жалбоподателят към 31.10.2015 г. е достигнал облагаем оборот
за регистрация по ЗДДС, но до 14.11.2015 г. не е подал заявление за това, в
противоречие с изискването от чл.96 ал.1 от ЗДДС, в приложимата му редакция.
Правилно за дати на всяко отделно данъчно събитие са приети датите, на които
„Еконт експрес“ ООД е изплащало сумите от наложените платежи на жалбоподателя,
съгласно чл.25 ал.3 т.4 от ЗДДС. Спазено е и изискването преди формиране на
конкретното задължение за ДДС за всеки данъчен период /месец/, да е установен
достигнат оборот, което е видно от таблицата на л.16-223 от РД. Тези стойности,
се основават на събраните в хода на ревизионното производство доказателства за
получени суми от жалбоподателя чрез куриер на „Еконт експрес“ ООД, подробно
посочени в РД. Същите не се различават от установените от вещото лице в съдебно-счетоводната
експертиза.
Съгласно
изискванията на чл.125 от ЗДДС, след 14.11.2015 г. данъчнозадълженото лице е
имало задължението за всеки данъчен период да подава справка - декларация /СД/
по ЗДДС и отчетни регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС в срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Съответно следвало е да начислява данък по реда на чл.86 от ЗДДС за
всички извършени от него облагаеми доставки на територията на страната и на
основание чл.89 ал.1 от ЗДДС да внася данъка, когато е налице резултат за
периода - данък за внасяне. В конкретния случай безспорно се установява, че
тези задължения не са изпълнени от страна на жалбоподателя, но данъка е дължим,
именно от него, тъй като последният е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС.
Без значение е обстоятелството дали лицето е вписан в специалните регистри на
НАП /чл.83 от ДОПК/, като регистрирано по ЗДДС лице. Още повече, че по инициатива
на орган на НАП е била извършена такава регистрация. От значение са два основни
факта, а именно да е възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС
и лицето да не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения от
закона срок. В конкретния случай и двете предпоставки са налице. Единствения
механизъм за установяване на това, както и на размерът на оборота и датата на
която е следвало да се регистрира и размера на дължимия данък се определя
единствено след данъчен контрол. Констатациите и определените задължения се
обективират единствено в ревизионен акт. В конкретния случай единственият
механизъм, с който може да се задължи данъчно задълженото лице да изпълни
своето задължение за внасяне на данъка е установяване на размера му с ревизионен
акт. В тази връзка издаването на Акт за регистрация по ЗДДС или дерегистрация
не е условие за начисляване на данък.
С оглед
гореизложеното, установяването на задължение за ДДС, преди датата на
регистрацията на основание чл.102 ал.3 от ЗДДС зависи единствено от това дали е
изпълнено изискването за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС. За
периода преди регистрацията по ДДС търговецът дължи данъка за извършените от
него облагаеми доставки по силата на фикцията на чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС.
Облагането с ДДС за периода преди регистрация по инициатива на органите по
приходите е предвидено от закона като вид „санкция“ заради това, че лицето не
се е регистрирало само при наличието на условията за това, независимо от
административнонаказателната отговорност по чл.178 от ЗДДС, която се реализира
в друг вид производство. В РА органите по приходите са констатирали, че
жалбоподателят е достигнал оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и на
основание чл.102 ал.3 от ЗДДС дължи данък. За всеки данъчен период е определен
дължимия ДДС, ведно с дължимата лихва, поради което съдът приема, че и в тази
част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в сила.
По
отношение установени задължения ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО.
Съдът
намира, че правилно са определени от ревизиращия екип размерите на дължимите
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, предвид разпоредбите на чл.6 ал.7
и на чл.4 ал.3 от КСО за осъществяваната икономическа дейност от жалбоподателя. Видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
размерът на същите съответства на приетите с РА и РД вноски.
Това, че оспорващият не е регистриран като самоосигуряващо
се лице, не го освобождава от задължението да се осигурява за рисковете,
посочени в разпоредбата на чл.4 ал.3 т.2 от КСО, тъй като се явява лице, което
упражнява трудова дейност като едноличен търговец и като такъв се явява
самоосигуряващ се по силата на чл.5 ал.2 от КСО. Разпоредбата на чл.6 ал.8 от КСО /предишна ал.7/ от своя страна предвижда, че осигурителните вноски за
лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от
КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. А по силата на чл.127 от КСО жалбоподателят е и
задължително осигурен за допълнителна пенсия в УПФ.
Оспорващият дължи и авансово внасяне на
здравноосигурителни вноски в НЗОК, съгласно чл.40 ал.1
т.2 от ЗЗО, върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО. А по силата на ал.9 на чл.6 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 на
чл.6 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност
през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към
годишната данъчна декларация по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде
по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния
месечен осигурителен доход.
В случая,
от данните по делото е видно, че жалбоподателят Н.И. не е внасял авансови месечни
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО в НЗОК, не е подавал годишни данъчни
декларации, нито е правил изравнителни годишни вноски, поради което
законосъобразно с обжалвания РА са определени същите, ведно със съответните
лихви, дължими на основание чл.113 от КСО.
При спазване на нормативно установения размер за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО
ревизионният орган е определил дължими вноски за всеки данъчен период и
съответно дължимите лихви на оспорващия като самоосигуряващо се лице, поради
което съдът приема, че и в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се
остави в сила.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в
настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закон форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в
съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.161 ал.1
от ДОПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ТД на НАП град Варна направените по делото разноски в
размер на 1 638.47 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.И. ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адвокат А. Д. при ШАК, срещу Ревизионен акт №Р-03002718002982-091-001/29.08.2018
г., издаден от С.П.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Л.П.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП
град Варна, потвърден изцяло с Решение №300 от 20.12.2018 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Н.Н.И. ***, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" град Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 638.47 /хиляда шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: