О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№65
30.01.2019
г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на 30.януари,
две хиляди и деветнадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 36 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал.2 вр. чл. 251 ГПК и по чл. 248 ГПК и е
образувано по две частни жалби, както следва:
-По частна жалба на В.Х.Д. против определение № 733/22.03.2018
г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е оставена без разглеждане молбата му за тълкуване на решение
№774/11.04.2013 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят е навел
оплаквания със съображения за неправилност срещу отказа на съда за тълкуване на
постановеното по делото решение, като е молил за отмяната му и за допускане на
тълкуването в искания смисъл.
Лицата на насрещната страна не са подали отговор на
частната жалба.
-По частна жалба на С.С.П., Н.Т.М. и Б.М.М., подадена чрез адв. К.К., против определение №
1352/31.05.2018 г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата им за
допълване на определение № 733/22.03.2018 г., постановено по същото дело в
частта му за разноските. Жалбоподателите са развили оплаквания за неправилност
- незаконосъобразност на определението на окръжния съд в обжалваната му част,
като са молили за отмяната му и за уважаване на молбата им по чл. 248 от ГПК с присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лв. Позовали са се на практиката на ВКС.
В.Х.Д. е подал писмен отговор, с който е оспорил частната
жалба и е молил за оставянето й без уважение.
Двете частни жалби са подадени в срок, от лица с правен
интерес от обжалване на неизгодните за тях актове на окръжния съд, редовни са и
допустими. При разглеждането им по същество съдът намира следното:
С молба вх.№ 3871/06.02.2018 г., подадена по реда на чл.
251 от ГПК, уточнена и допълнена с молби 16.02.2018 г. и от 19.03.2018 г., В.Х.Д.
е настоявал за тълкуване на влязлото в сила решение № 774/11.04.2013 г. по
в.гр.д. № 3014/2012 г. по описа на ВОС относно правното действие и обхвата на
това решение по отношение на имот № 3225 по ПНИ в с.о. Зеленика, кв.Галата,
Варна. Лицата на насрещната страна - С.С.П., Н.Т.М. и Б.М.М., всички чрез адв. К.К.,
са подали писмен отговор по молбата за тълкуване, като са оспорили същата по подробно
изложени съображения и са претендирали за присъждане на сумата от 300 лв.,
представляваща сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в това
производство. Депозирали са списък по чл. 80 от ГПК, пълномощни и договор за
правна защита и съдействие от 16.03.2018 г. с отбелязване за заплащане на
възнаграждението в брой.
По частната жалба на В.Х.Д. против определение №
733/22.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012 г на ВОС:
С постановеното по делото решение № 774/11.04.2013 г. по
в.гр.д. № 3014/2012 г. на ВОС (неподлежащо на обжалване и влязло в сила на
11.04.2013 г.), окръжният съд, след като обезсилил частично и отменил частично
решението на районния съд е уважил предявения иск по чл. 108 от ЗС, като е
осъдил ответниците, измежду които и частния жалбоподател В.Х.Д., да предадат на
ищците С.С.П. и Т.М.П., починал и заместен от наследниците Н.Т.М. и Б.М.М.,
владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м.“Зеленика“, землището на
кв.Галата, гр.Варна, очертан с червен цвят по приложената на л.26 от делото на
ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002 г. с площ от 600 кв.м. и граници
на този имот: ПИ №№ 3226, 3600,3224,3590,3222 и път и западната част с площ от
229 кв.м. от ПИ №3600, при граници на тази реална част: ПИ №№3225, 3224,
останалата част от имот 3600 и път. В полза на ищците е издаден изпълнителен
лист и те са образували срещу ответниците изпълнително дело № 20147120401780 по
описа на ЧСИ Илиана Станчева, по което
на 20.02.2015 г. с протокол за принудително отнемане на недвижим имот (приложен
на л. 322 от делото на ВОС) е извършен въвода им във владение на имота. С
извършването на въвода, решението по чл.108 от ЗС е изпълнено, а съгласно
разпоредбата на чл. 251, ал.2 от ГПК, тълкуване не може да се иска, след като
решението е изпълнено. В случая, подадената от В.Х.Д. молба по чл.251 от ГПК с
вх.№ 3871/06.02.2018 г., уточнена и допълнена с молби 16.02.2018 г. и от
19.03.2018 г. за тълкуване на влязлото в сила решение № 774/11.04.2013 г. по
в.гр.д. № 3014/2012 г. по описа на ВОС е била подадена пред окръжния съд след
като решението вече е било изпълнено чрез осъществения по изпълнителното дело
въвод, поради което тя е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от
окръжния съд. Като е оставил без разглеждане молбата по чл.251 от ГПК,
окръжният съд е процедирал правилно и обжалваното определение № 733/22.03.2018
г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012 г на ВОС следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на С.С.П., Н.Т.М. и Б.М.М., подадена
чрез адв. К.К., против определение № 1352/31.05.2018 г., постановено по в.гр.д.
№ 3014/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставена
без уважение молбата им по чл.248 ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение (респ. определение) в
частта му за разноските.
Настоящите
жалбоподатели са подали чрез адв. К.К. писмен отговор на молбата на насрещната
страна за тълкуване на влязлото в сила решение на окръжния съд като са изложили
подробни съображения за недопустимостта, евентуално и за неоснователността й и
със същия са заявили искането си за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. с приложен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за договарянето и заплащането им. С определението, с което е
оставена без разглеждане молбата на насрещната страна за тълкуване на
решението (№ 733/22.03.2018 г.),
окръжният съд не се е произнесъл по искането за разноските на С.С.П., Н.Т.М. и Б.М.М.,
поради което и молбата им по чл. 248 от ГПК за допълване на това определение в
частта му за разноските е била допустима, а с оглед и постановения резултат по
обжалването на акта по чл. 251 от ГПК, тя
е и основателна. Това е така, тъй като според чл.81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Доколкото делото пред окръжния съд е приключило с
окончателно решение, сторените разноски на С.С.П., Н.Т.М. и Б.М.М. за
адвокатска защита в производството по чл. 251 от ГПК за тълкуване на решението
не могат да бъдат присъдени с крайния съдебен акт – влязлото в сила решение. Те
следва да се присъдят в производството по чл. 251 от ГПК. Отговорността за
разноски и тук се извежда от принципа за възмездяване на страната, спрямо която
в случая са предприети неоснователни процесуални действия, принудили я да
организира защита срещу тях и да направи разноски за нея – арг. от чл.78, ал.3 ГПК (в този смисъл са определение № 740 от 14.11.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №
4801/2013 г., III
г.о. и определение №313/28.09.2017 г. по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС, IV г.о.). Затова,
молбата за допълване на определението по чл. 251 от ГПК е основателна, като тя
следва да бъде уважена и определението - допълнено с присъждане на разноските
на С.С.П., Н.Т.М. и Б.М.М. за адвокатска защита в размер на 300 лв.
Като
е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, окръжният съд е постановил
неправилен съдебен акт който следва да бъде отменен и искането по чл. 248 от ГПК – уважено.
По
изложените съображения, Апелативен съд –Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 733/22.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012 г. по
описа на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ № 1352/31.05.2018 г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012 г. по описа на
Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с
която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на С.С.П., Н.Т.М. и Б.М.М.,
подадена чрез адв. К.К., за допълване на
определение № 733/22.03.2018 г., постановено по същото дело в частта му за разноските,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл.248 от ГПК определение № 733/22.03.2018 г.,
постановено по в.гр.д. № 3014/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд в
частта на разноските, като ОСЪЖДА В.Х.Д.
ЕГН ********** *** да заплати на С.С.П.
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** 273, Н.Т.М. с ЕГН ********** и Б.М.М. с
ЕГН **********,***, сумата от 300 лв., представляваща сторените от тях разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 251 от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: