Р
Е Ш Е
Н И Е
№156 01.06.2020 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
Административен съд, шести състав, на двадесет
и осми април две хиляди и двадесета год. в публично заседание в състав:
Председател: М. РУСЕВ
секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №173 по
опИ. на Административен съд Стара Загора за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на И.С.С.
*** против Ревизионен акт /РА/ №Р-16002418003167-091-001 от 26.11.2018 год., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №88/15.02.2019 год. на
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на И.С.С.,
допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. в размер на 3564.68 лв. и лихва 930.92 лв. и за
2017 год. в размер 3364.43 лв. и лихва 196.27 лв.; вноски за държавно
обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2015 год. в размер на
3993.60 лв. и лихва 1022.66 лв. и за 2017 год. в размер на 3923.71 лв. и лихва
214.07 лв.; вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване -
универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за 2015 год. в размер на
1560.00 лв. и лихва 399.47 лв. и за 2017 год. в размер на 1532.70 лв. и лихва
83.62 лв.; както и здравноосигурителни вноски за 2015 год. над размера от
201.60 лева до 2496.00 лв. и лихва 639.18 лв. и за 2017 год. над размера от 168.00 лв. до 2452.32 лв. и
лихва 133.78 лв..
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на РА поради нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Твърди се, че изложените в РА констатации са неправилни, тъй
като не отговарят на установените факти и не кореспондират със събраните при
ревизията доказателства. Според жалбоподателя неоснователно не е признато начално
салдо към 01.01.2015 год. в размер на 5 000.00 лева, представляваща дарена
сума от баща му, който по това време е работил в Полша. Посочва, че неправилно в
РА е прието, че към 01.01.2017 год. е разполагал само с 5000 лева, тъй като е
имал спестени 25 000.00 лв. от продажбата на лек автомобил „Ауди А7“ през
месец април 2016 год. Изтъква, че за покупката на същия този автомобил през
2015 год. не е платил сума в размер на 38 800.00 лв. на фирма „Драгито
груп“, както се твърди в РД. Посочва, че се е договарял с И.Х. и е извършен
бартер с друг негов автомобил „Ауди Q7“, при което е доплатил
10 000.00 лв.. Изложени са съображения, че неоснователно при ревизията не
са признати парите, които е взел като заем от роднини и приятели, въпреки
представените доказателства за това. По отношение на констатациите за 2017 год.
в РА, жалбоподателят посочва още, че от органите по приходите неоснователно не
е признато, че за покупката на недвижим имот в с. Хрищени е ползвал 20 000.00
лв. свои пари, 10 000.00 лв. - взети назаем и 10 000.00 лв. от парите
от сватбата му. Възразява също така, че този имот е продаден за 56 000.00
лева, а не за 9 000.00 лева, както е посочено в нотариалния акт и прието
от ревизията. Изтъква, че като съдружник във „Версай-2017“ ООД е получил 12 000.00
лв. от преотдаването под наем от дружеството на помещение за игрална зала.
Счита, че тази сума следва да бъде включена в приходната част на паричния поток
за 2017 год. В жалбата са изложени съображения, че неправилно е определен
размера на осигурителния доход и данъчната основа, тъй като от общия доход не
са приспаднати нормативно признатите разходи в размер 25 на сто. Твърди, че неправилно
и без основание е приложен реда за определяне на основата за облагане по
чл.122, ал.2 ДОПК, тъй като не е доказана никоя от хипотезите на чл.122, ал.1
от ДОПК. Направено е искане за постановяване на решение, с което РА да бъде
отменен в обжалваната част и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на
Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в
представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Посочва, че от събраните в хода на ревизията доказателства
органите по приходите правилно са приели, че жалбоподателят не е разполагал с
декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от
него разходи през ревизирания период. Поддържа в тази връзка, че органите по
приходите обосновано са провели ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, поради
установено наличие на обстоятелства по ал.1, т.7 от същия. Според ответника, ангажираните
от жалбоподателя доказателства и доказателствени средства в административното и
в съдебното производство не опровергават констатациите в РА. Счита за
необосновани твърденията на жалбоподателя за неправилно отразяване от страна на
органите по приходите на притежаваните от него средства през ревизирания период.
За предоставените в заем и дарени парични средства от роднини изтъква, че
липсват доказателства за реалното предаване и съхранение на сумите. В тази
връзка счита, че свидетелските показания са противоречиви и не следва да бъдат
кредитирани, още повече, че разпитаните свидетели са роднини на жалбоподателя и
са заинтересовани от изхода на делото. Поради това моли, заключението на
съдебно-счетоводната експертиза изготвено във варианти, в които са приети за
получени суми от страна на жалбоподателя, също да не бъде кредитирано, тъй като
не са налице доказателства тези суми да са били в негово държане. Претендира в
полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418003167-020-001/01.06.2018 год. /лист 597, том II/
на Началник сектор при ТД на НАП Пловдив А.А.Д.е възложена ревизия с
ръководител Г.С.Г./главен инспектор по приходите/ и П. С. Д. /главен инспектор
по приходите/ на И.С.С. *** – И.С.“ с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО за
самоосигуряващи се, Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017
год. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което е сторено на 05.06.2018 год. лично /лист
598, том II/. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/
№Р-16002418003167-020-002/27.08.2018 год. /лист 589, том II/ на Началник сектор
при ТД на НАП А.А.Д., обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от
същите лица, като е определен срок на завършването й до 05.10.2018 год. Заповедта
за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР, са издадени в
електронен вид и подпИ.ни с валиден към датата на полагането им квалифициран
електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното
длъжностно качество. Не се спори за валидността на подпИ. към датата на
полагането му, като в тази насока е представен CD-R /в кориците на т.І от
делото/.
В хода на ревизията са
предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки и
са съставени протоколи за присъединяване на документи. На основание чл.37, ал.2
и ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на лицето са връчени искания за представяне
на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения,
документи и обяснения относно източниците и размера на доходите му, както и
направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и
недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити,
вземания от трети лица и други за ревизирания период. На основание чл.37, ал.5
и чл.57 от ДОПК в хода на ревизията са изпратени искания за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица.
Констатирано е, че
ревизираното лице И.С.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи,
получени през отделните данъчни години от източници в страната и чужбина,
попадащи в обхвата на ревизията.
От ревизията е установено,
че И.С.С. е регистриран като едноличен търговец с наименование „И. - И.С."
с ЕИК ***, но няма подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма назначени работници,
както и че няма данни за извършвана дейност от ЕТ. Установено е също, че И.С. е
съдружник, управляващ и представляващ на „Версай-2017“ООД с ЕИК ********* – регистрирано
на 30.06.2017 год.
Ревизията е предхождана от
извършена на И.С.С. проверка за съпоставка на имуществото и доходите на
физическото лице /ПСИДФЛ/, отнасяща се за периода от 01.01.2013 год. до
31.12.2017 год., приключила с издаването на Протокол №ПФ-16002417000493-073-001/
01.06.2018 год. /лист 118 – лист 135, том I/. При тази проверка е била извършена
съпоставка на получените приходи с извършените разходи от И.С.С. по години, при
което е констатирано превишение на направените разходи над получените приходи,
както и че получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното
лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за някои от
годините в ревизирания период. Документите и доказателствата, събрани при
проверката, са присъединени в настоящото ревизионно производство с Протокол
обр. Кд73 №1471511/05.06.2018 год. /лист 112, том I/.
В хода на същата тази
проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице с искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/
№ПФ-16002417000493-040-001/11.12.2017 год. с изх. №94-00-11309/11.12.2017 год.
/лист 136, том I/. от И.С. е изискано да представи документи и писмени
обяснения за източниците и размера на доходите си за периода от 01.01.2013 год.
до 31.12.2017 год.
В изпълнение на това от И.С.
с вх. №94-00-11309-1/21.12.2017 год. /лист 139 и сл., том I/ и вх. №94-00-11309/09.01.2018
год. /лист 154 и сл., том I/ са били представени справки по образец от №1 до №5
за налични активи, от които е видно, че същият притежава два броя МПС-та: „БМВ“
с рег. №***и „Рено Канго“ с рег. №***. Представен е и договор от 01.09.2017 год.,
съгласно който А. Д. А. /наемодател/ отдава под наем на „Версай -2017“ООД с ЕИК
********* /наемател/ игрална зала в град *****със застроена площ от 80,36 кв. м
срещу месечен наем от 150.00 лева, дължима до 20-то число на текущия месец.
Срокът на договора е от 01.09.2017 год. до 01.09.2027 год. за срок от 10
години. Приложена е разписка към договора от 01.09.2017 год. за платена сума в
размер на 9000.00 лева от „Версай – 2017“ООД с ЕИК ********* на А. Д. А. с ЕГН **********
за месечния наем за срок от пет години. Приложени са още и справка-удостоверение
изх. №7002, изготвена от нотариус *****и справка-удостоверение изх.№
64/19.12.2017 год., изготвена от нотариус Р.Б., с №*** за извършени сделки с
МПС, по които И.С. е бил страна или пълномощник. С вх. №94-00-11309/09.01.2018
год. /лист 154, том I/ е представено и обяснение от И.С.С., в което е посочил,
че за периода от 01.01.2012 год. до 2015 год. със семейството си е бил в Полша,
където са работили по пазарите на Варшава без фирма и това което са постигнали
е от там. За автомобилите посочва, че са му подаръци от сватбени тържества и
балове.
В хода на проверката, по
повод на искане за извършване на действия от други контролни органи №ПФ-16002417000493-032-001/18.12.2017
год. /лист 175, том I/ от Областна дирекция на МВР, сектор „Пътна полиция“, са
представени данни от регистрите и документите за собственост, послужили за
регистрация на автомобили придобити и продадени от И.С. през ревизирания период
/лист 176 – лист 203, том I/. С цел установяване на стойността при закупуване и
стойността при продажба на тези автомобили от органите по приходите, извършили
проверката за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице, на
основание чл. 37 от ДОПК, са изпратени искания до трети лица, както и искания
за извършване на насрещни проверки, подробно опИ.ни, както в приложения
протокол, така и в РД. В резултат на това е било установено, че И.С. е придобил
и е продал следните МПС:
1. Лек автомобил Ауди А4 с
рег. №***, придобит на 11.05.2015 год. от И.Н.И.с ЕГН ********** за сумата от
500.00 лв. Продаден на 23.03.2017 год. от И.С. на „Софавто“ООД с ЕИК *********
за сумата от 1 000.00 лв.
2. Лек автомобил Ауди А7 с
рег. №***, придобит от „Драгито Груп“ЕООД с **** за сумата от 38 880.00 лв.
по фактура № 5259/04.03.2015 г. с дан. основа 32 400 лв. и ДДС 6480.00 лв.. Продаден
от И.С. на „Моника Комерс 2“ЕООД с ЕИК ********* на 07.04.2016 год. за сумата
от 34 000.00 лв..
3. Лек автомобил БМВ 325 с
рег. №***, закупен от П.Г.И.с ЕГН ********** с договор от 11.12.2013 год. за
сумата от 700.00 лв. Този автомобил е продаден от И.С. на А.Ф.А.с ЕГН **********
с договор от 08.05.2014 год. за сумата от 700.00 лв.
4. БМВ 540И с рег. №***е
закупен от И.С. от продавач - Т.Е.П.с ЕГН ********** за сумата от 450.00 лева,
съгласно договор за покупко-продажба от 25.08.2017 год.
5. Мерцедес Спринтер 319
ЦДИ с рег. № ***, придобит от „Дар Транс“ООД, ЕИК *********, съгласно фактура №2018/19.02.2016
год. с данъчна основа 2500.00 лв. и ДДС 500.00 лв. Този автомобил е продаден от
И.С. на 16.10.2017 год. на Л.Ж.Д. с ЕГН ********** за сумата от 1 000.00 лв.,
съгласно договор за покупко-продажба от 13.10.2017 год./лист 472, том II/.
6. Опел Астра с рег. №***,
придобит на 21.05.2013 год. за сумата от 300.00 лева. Автомобилът е продаден на
М.А.М.с ЕГН ********** на 30.05.2014 год. за сумата от 300.00 лева.
7. Рено Канго с рег. №***,
закупено от И.С. на 26.09.2017 год. от „Авто Вид“ООД с ЕИК ********* по фактура
№ **********/26.09.2017 год. за сумата от 3400.00 лв..
Във връзка с цената на
придобиването и продажбата на посочените автомобили е било изпратено и ИПДПОЗЛ №ПФ-16002417000493-040-002/26.04.2018
год. с изх. №94-00-3893/26.04.2018 год. /лист 465, том II/, в изпълнение на
което от страна на И.С. е представена саморъчно попълнена справка, подадена с
вх. №94-00- 3893/10.05.2018 год. /лист 467 и лист 468 на гърба от том II/, в
която е посочена цена на придобиване и цена на продажба за всеки от
автомобилите.
От Служба по вписванията
гр. Стара Загора към Агенцията по вписвания във връзка с изпратени искания в
хода на проверката е представена справка по лице относно вписванията,
отбелязванията, заличаванията по партидата на И.С.С., както и копия от впИ.ните
актове /лист 223 – лист 230, том I/. Представен е нотариален акт №100/08.09.2017
год., от който е видно, че И.С.С. купува от Р.С.А. и Б. Й.А. дворно място,
находящо се в с. Хрищени, общ. Стара Загора, представляващо УПИ Ш-805 в кв. 69
по подробния устройствен план - план за регулация на селото, утвърден със
Заповед №128/03.06.2004 год., целият УПИ с площ от 1145 кв.м, заедно с всички
постройки, подобрения и приращения в него, в т.ч. жилищна сграда на два етажа с
гараж и склад и паянтова жилищна сграда и навес, за сумата от 39 430.00 лева. Представен е и нотариален акт №171/21.09.2017
год., видно от който И.С.С. е продал на З.С.З.същият имот, за сумата от 9 000.00 лева. Приложен е и анекс от 04.10.2017 год.
към договор за преотдаване под наем на игрална зала с РЗП-80,36 кв.м от
01.09.2017 год., съгласно който „Версай 2017” ООД с ЕИК ********* /наемодател/,
представлявано от управителите: М.В.М. и И.С.С., преотдават под наем игрална
зала с РЗП-80,36 кв. м, разположена на първи етаж в сграда, находяща се в град ***на
„Арес груп”ООД с ЕИК ********* /Наемател/, представлявано от С. Д. *** по повод
на искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети
лица е предоставена информация за придобитите от И.С.С. имоти и МПС, като са
приложени копия на декларации по чл.57 и чл.14 от ЗМДТ, ведно с копия от
договорите за покупко-продажба /лист 370 и сл., том I/, предоставена е и
справка за платените местни данъци и такси /лист 213 – лист 220, том I/ за
ревизирания период
В хода на предхождащата
ревизията проверка е изпратено искане за представяне на документи до „Алианц
банк България“АД /единствената банка, в която ревизираното лице има банкова
сметка/ *** №ПФ-16002417000493-041-004/15.01.2018 год. /лист 231, том I/ с
приложена декларация за разкриване на банкова тайна. От банката са представени
банкови извлечения за ревизирания период /лист 233 – лист 239, том I/, като
данните за операциите /движението/ по банковите сметки са взети предвид при изготвените
парични потоци.
При ревизията е установено
още, че И.С. е осигурявано лице за периода от 12.10.2016 год. до 01.03.2017 год.
по трудов договор, сключен с ЕТ„Д.-Г.С.“ с ЕИК *** където е работил на длъжност
продавач-консултант с основна заплата 273.00 лева. Констатирано е, че от
едноличния търговец е подадена информация за осигурителния доход на лицето за
периода, като от подадената декларация обр.1 е установено, че И.С. е получил
нетно възнаграждение, както следва: за месец октомври 2016 год. – 132.47 лв.;
за месец ноември 2016 год. – 213.99 лв.; за месец декември 2016 год. – 213.99 лв.;
за месец януари 2017 год. – 212.91 лв. и за месец февруари 2017 год. – 212.91 лв.
За периода 2013 год. –
2017 год. ревизията е констатирала, че лицето не е работило по друг трудов
договор, както и че не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По информация от централна
база данни „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от
фирми“, органите по приходите са установили, че през ревизирания период на И.С.
са изплатени следните суми:
- От „Моника Комерс -2“ЕООД
с ЕИК ********* през 2016 год.
изплатена сума от 34 000.00 лева - доходи от продажба на МПС;
-
От „Софавто“ООД с ЕИК ********* през
2017 год. изплатена сума от 1 000.00 лева - доходи от продажба на МПС;
-
От „Дими Трейдинг“ООД с ЕИК ********* през
2014 год. изплатена сума от 26.76 лева и удържан данък от 2.97 лева -
доходи от събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на
отпадъци в съответствие със ЗУО по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ;
- От „Хоуп Трейдинг“ООД с
ЕИК ********* през 2014 год.
изплатена сума от 65.16 лв. и удържан данък от 7.24 лв. - доходи от събиране,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със
ЗУО по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ.
В хода на настоящата
ревизия, ревизиращият екип е връчил Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице №Р-16002418003167-040-001/05.06.2018 год.,
с което изрично е изискал от И.С.С. представянето отново на всички документи и
писмени обяснения за източниците и размера на доходите си за периода от
01.01.2013 год. до 31.12.2017 год., наличност на парични средства в началото и
края на всяка от ревизираните години, притежавани имоти и МПС и др.
По
повод на това искане от И.С.С. е представено писмено обяснение с
вх.№4-00-4895/03.07.2018 год. /лист 515, том II/, което касае единствено
участието му като управител и съдружник във фирма „Версай-2017“ООД. В
обяснението е посочено, че капиталът на дружеството размер на 5000.00 лв. е
внесен по равно от всеки един от съдружниците – по 2500.00 лева. За дейността
на фирмата посочва, че дружеството е наело игрална зала от А. Д. А., като му е заплатило
наема за 5 години напред, в общ размер на 9000 лв.. И.С. уточнява, че
половината от тази сума в размер на 4500.00 лв. е заплатена от него. Изтъква,
че тази игрална зала е преотдадена от „Версай – 2017“ООД под наем на „Арес
Груп“ООД за срок от 8 години за сума в общ размер на 24 000.00 лева,
платена по банков път, за която дружеството е издало за фактури с №2/19.09.2017
год. и № 3/04.10.2017 год. Посочва, че „Версай -2017“ООД било декларирало в ГДД
по чл.92 от ЗКПО получения приход и съответно печалбата е обложена с данък по
ЗКПО. В РД органите по приходите са констатирали, че даденото обяснение в
горния смисъл, се потвърждава и от получения отговор от „Версай – 2017“ООД по
повод връчено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения
до трети лица №Р-16002418003167-041-001/05.06.2018 год. с изх.№70-00-6431/05.06.2018
год. /лист 535 и сл., том II/. По повод на това искане от дружеството са
представени още и следните документи /лист 537-572, том II/: Справки за налични
активи по образец от № 1 до № 5, заедно с декларация; ГДД за 2017 год., Отчет
за приходите и разходи и баланс за 2017 год.; Оборотна ведомост и главна книга към
декември 2017 год.; Копие на договор от 01.09.2017 год. за отдаване под наем на
игрална зала; Копия на договор от 01.09.2017 год. за преотдаване под наем на
игрална зала и анекс от 04.10.2017 год.; дружествен договор на „Версай – 2017“ООД.
Въз
основа на така събраните доказателства органите по приходите, са приели, че И.С.
е получил следните доходи/приходи:
За 2013 год. общ доход 0.00 лева.
За 2014 год. общ доход 1 091.92 лв.,
формиран от нето получен доход в размер на 91.92 лв. от доходи от събиране,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със
Закона за управление на отпадъците по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ и от продажба на два
броя МПС: марка „БМВ 325 ТДС“ с рег. №*** за сумата от 700.00 лева и марка
„Опел Астра“ с рег. №*** за сумата от 300.00 лева.
За 2015 год. общ доход 0.00 лева.
За 2016 год. общ доход от 34 734.27
лв., формирани
от доходи от трудови правоотношения в размер на 560.45 лв.; доходи от продажба
на МПС Ауди А7 в размер на 34 000.00 лв.; приходи от изплатена щета от ЗД „Бул
Инс“ в размер на 173.80 лв.; приходи от банкови лихви в размер на 0.02 лв..
За 2017 год. общ доход от 67 425.82 лв.,
формирани от доходи от трудови правоотношения в размер на 425.82 лв.; доходи от
продажба на имот в размер на 9 000.00 лева и 2 броя МПС в общ размер на 2 000.00
лева /„Ауди А4“ и „Мерцедес Спринтер“/; получен заем от М. К.С. в размер на 55 000.00
лева по банковата сметка в Алианц банк България АД. По повод на този заем от
извлеченията по банковата сметка е установено, че сумата е изтеглена в брой от И.С.
и органите по приходите са приели, че сумата е върната на лицето М. К.С. към
31.12.2017 год., тъй като от страна на И.С. няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в която би следвало да се декларира задължението, ако заемът не е
погасен /върнат към 31.12.2017 год. По тази причина тази сума е отразена и в
разходите за 2017 год.
Въз основа извършени
справки в информационната система VAT14 от подадените дневници за продажби от
други лица, договорите за покупко-продажба на МПС, нотариални актове, банкови
извлечения и дадените обяснения от ревизираното лице, органите по приходите са
установили размера на разходите на И.С. за ревизираните периоди:
За 2013 год. общо разходи в размер на 1 526.48 лв., формирани разходи по
фактури, съгласно VAT в размер на 510.48 лв.; разходи за покупка на 2 броя
МПС-та в общ размер на 1000.00 лв.: марка БМВ рег.№*** – 700.00 лв. и марка
Опел Астра с рег. №*** – 300.00 лв.; разходи за платени данъци по ЗМДТ в размер
на 16.00 лв..
За 2014 год. общо разходи в размер на 1 850.57 лв., формирани разходи по
фактури, съгласно VAT в размер на 1634.53 лв.; разходи за платени данъци по
ЗМДТ в размер на 216.04 лв..
За 2015 год. общо разходи в размер на 43 691.43 лв., формирани разходи по
фактури, съгласно VAT в размер на 4 271.93 лв.; разходи за покупка на 2 броя
МПС-та на обща стойност 39 380.00 лева: марка „Ауди А7“ за сумата от 38 880.00
лв. и марка „Ауди А4“ за сумата от 500.00 лв.; разходи за платени данъци по
ЗМДТ в размер на 37.50 лв.; банкови такси в размер на 2.00 лв..
За 2016 год. общо разходи в размер на 7 697.45 лв., формирани разходи по
фактури, съгласно VAT в размер на 3 622.10 лв.; разходи за покупка на МПС
Мерцедес Спринтер в размер на 3 000.00 лв.; разходи за платени данъци по ЗМДТ в
размер на 725.35 лв.; разходи в чужбина, платени по банков път, в размер на 276.04
лв., разходи за банкови такси в размер на 73.96 лв..
За 2017 год. общо разходи в размер на 112 936.13 лв., формирани разходи по
фактури, съгласно VAT в размер на 4 442.37 лв.; разходи за придобиване на
имот по НА №100/08.09.2017 год. в размер на 39 430 лв.; за покупка на 2
броя МПС-та в общ размер на 3 850.00 лв.: за Рено Канго – 3 400.00 лв.
и за БМВ 540И – 450.00 лв.; разходи за ½ от капитала на „Версай 2017“ООД
в размер на 2 500.00 лв.; върнат заем на М. К.С. в размер на 55 000.00
лева; предоставени парични средства в размер на 4 500.00 лева на „Версай
2017“ООД за заплащане на ½ наем от 9 000.00 лв. за игрална зала;
разходи за екскурзии, платени по банков път на ЕЛ Марк Травел в размер на 193.57
лв.; разходи за платени данъци по ЗМДТ в размер на 2 021.52 лв.; разходи в
чужбина, платени по банков път, в размер на 818.12 лв., разходи за банкови
такси в размер на 180.55 лв..
Въз основа на така установените
данни органите по приходите са намерили, че при съпоставка разходите на лицето
надвишават доходите му за отделните данъчни периоди. Изложените обстоятелства
са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК и с Уведомление №Р-16002418003167-113-001/ 05.06.2018 г. по
чл.124, ал.1 ДОПК/л.504, т.II/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие
на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК – до започване на
ревизията не е подадена декларация, наличие на данни за укрити приходи или
доходи, и несъответствие между декларираните и/или получените приходи
имущественото, и финансовото състояние на лицето, основите за облагане с
подоходен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, ще бъдат
определени по реда на чл.122 от ДОПК, както и че осигурителният доход за установяване
на задълженията за ЗОВ за ревизирания период ще бъде определен по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК. На жалбоподателя са
определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище,
изпратени са му ИПДПОЗЛ №Р-16002418003167-040-001/05.06.2018 год. /лист 501, том
II/ за представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, както и уведомление
по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №Р-16002418003167-139-001/05.06.2018 год. /лист 506,
том II/, всички връчени на 08.06.2018 год. /лист 503, лист 505 и лист 508, том II
от делото/. Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК е представена от И.С.С. само за
2017 год. /лист 517 – лист 519, том II/.
Въз основа на извършената
ревизия от определения със ЗВР ревизиращ екип Г.С.Г.- главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и П. С. Д. - главен инспектор по
приходите/ е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002418003167-092-001/18.09.2018
год. В него, след извършен анализ на всяко от относимите към ревизирания субект
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в
ревизирания период и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените
разходи, е констатирано несъответствие в имущественото състояние на лицето,
което е определено като доход с неустановен произход. Несъответствието на
приходите и разходите през ревизираните периоди е онагледено в изготвени
таблици, в които е извършена съпоставката им по години. Установено е
несъответствие за 2013 год. в размер на 1526.48 лв.; за 2014 год.
– в размер на 758.65 лв.; за 2015 год. – в размер на 43 696.43 лв. и
за 2017 год. - 46 553.07 лв. За 2016 год. не е установено превишение
на разходите.
Прието е, че за ревизираните периоди данъчната
основа за облагане по чл.48 от ЗДДФЛ за всяка от годините е равна на посоченото
несъответствие, намалено с дължимите задължителни осигурителни вноски.
Определен е допълнително дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ със съответните лихви за
просрочие.
Допълнително са установени
и задължения за ЗОВ в резултат на установения осигурителен доход по реда
на чл. 122-124 ДОПК, във връзка с чл.
124а ДОПК, при прието упражняване на трудова дейност, предвид липсата на
обяснение от ревизираното лице относно установеното превишение.
Ревизионният доклад е подпИ.н
от Г.Г.и П. Д. с квалифицирани електронни подписи в сроковете им на валидност /лист
28 – лист 29, том I/. Връчен е лично на жалбоподателя на 26.09.2018 год. /лист 105
на гърба, том II/.
Въз основа на ревизионния
доклад е изготвен Ревизионен акт №Р-16002418003167-091-001/26.11.2018 год.,
издаден и подпИ.н с квалифициран електронен подпис от А.А.Д.на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и Г.С.Г.на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива
за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител.
В ревизионния акт е
обсъдено, подаденото против ревизионния доклад възражение с вх.№94-00-8948/12.11.2018
год. /лист 64, том II/ и представените с него три броя договори за заем, за
които ревизираното лице твърди, че са били представени и в хода на ревизията. В
мотивите си, издателите на акта посочват, че не се установява в хода на
ревизията на И.С. да е представял такива договори. Посочва се, че в дадените
обяснения в хода на ревизията по повод на Искане за представяне на
доказателства и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р-16002418003167-040-001
от 05.06.2018 год. с което са изискани всички необходими за ревизията
документи, в т.ч. договори за заем, И.С. е посочил, че няма такива. Поради това
е прието, че така представените договори не следва да се вземат под внимание
при определянето на получените от ревизираното лице парични средства. Изтъква
се, че договорите нямат достоверна дата и като частни документи нямат
удостоверителна сила спрямо документираните в тях обстоятелства.
В РА са разгледани и
останалите възражения, за всяка една от годините, като е прието, че за 2013 год. следва да бъде признато
твърдяното от ревизираното лице начално салдо в размер на 5000 лв., отчитайки
средния размер на доходи и разходи за страната. Приемайки това начално салдо,
при ревизията не се установява превишение на разходите на И.С. над неговите
доходи за 2013 г. и съответно за тази година не са дължат данък върху доходите
на физическите лица и осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ. За 2014 год. е прието, че превишението
на разходите над доходите за 2014 год. е несъществено, поради което също не се
дължи данък върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски за ДОО и
ДЗПО-УПФ. За тези две години е прието, че И.С. дължи единствено вноски за
здравно осигуряване на основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО като лице, което не
подлежи на осигуряване по реда на чл.40, ал.1,2 и 3 от ЗЗО.
За 2015 год. по отношение на твърденията във възражението, че
ревизираното лице е получило от родителите си определени суми, е посочено, че
доказателства за предаването им не са представени, както и че според наличната
в НАП информация двамата родители - С.С.А. и Г.С.А. нямат подадени годишни
данъчни декларации за периода 2007 год. - 2017 год. и нямат регистрирани
трудови договори.
От издателите на РА не е
прието и възражението, че през 2015 год. И.С. не е платил сума в размер на 38 800.00
лв. за покупка на автомобил „Ауди А7“, а е бил направен бартер с този автомобил
срещу „Ауди Q7“ и е доплатена сума от 10 000.00 лв. Изтъкнато е, че
това не се потвърждава от наличните доказателства, тъй като от представения от
ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ договор за покупко-продажба на
МПС от 04.03.2015 год., продавач е „Драгито груп“ЕООД, ****, а лицето И.Х.Х. е
действал като пълномощник на управителя на дружеството. От ревизиращите органи
е констатирано, че действително в договора не е посочена продажна цена на
автомобила, но е отбелязано, че тя е изплатена на продавача преди подписване на
договора, съгласно издадена фактура. В тази връзка е извършена проверка в
дневника за продажби по ЗДДС на „Драгито груп“ЕООД, подаден в НАП, при която е било
установено, че в него е отразена фактура №5259/04.03.2015 год. с данъчна основа
32 400.00 лв. и ДДС 6480.00 лв. /общо 38 880.00 лв./, издадена на името
на И.С.. В РА е посочено, че по повод на това възражение от страна на органа по
приходите е било изпратено ИПДСПОТЛ №Р-16002418003167-041- 005/22.11.2018 год.
до „Драгито груп“ ЕООД за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с
продажбата, но към датата на издаване на ревизионния акт не е получен отговор.
По отношение на твърдението, че е извършен бартер в РА е посочено, че от страна
на И.С. не са представени доказателства за бартер - в КАТ няма регистриран
автомобил „Ауди Q7“ на името на И.С., а в дневника за покупки на „Драгито
груп“ЕООД няма покупка на такъв автомобил, каквато би трябвало да бъде отчетена
при бартер. Въз основа на Справка-удостоверение изх.№ 64/19.12.2017 год. /лист 153,
том I/, изготвена от нотариус Р.Б., ревизията е установила, че освен покупката
на автомобила „Ауди А7“ е отбелязана и продажба на „Ауди Q7“.
При тази продажба И.С. е бил пълномощник на продавача А.Н.В., а автомобила е
продаден на „Еврокарс“ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 700.00 лв. Обоснован е
извод, че констатацията в ревизионния доклад за платена от И.С. сума в размер
на 38 880.00 лв. за автомобил „Ауди А7“ през 2015 год. следва да се
потвърди. В тази връзка е прието, че констатираното в ревизионния доклад
превишение на разходите на И.С. над неговите доходи с 43 696.43 лв. е
правилно, както и предложените за установяване в тази връзка данък върху
доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски.
За 2016 год. не е установено превишение на разходите над
доходите. Посочено е, че се дължат само вноски за здравно осигуряване, като за
лице, което не подлежи на осигуряване на друго основание.
За 2017 год. в РА е прието, че твърдението за налична сума в
размер на 25 000.00 лева в началото на годината не се потвърждава от събраните
доказателства. Отбелязва се, че констатираното в РД превишение на доходите над
разходите за 2016 год. с 27 033.00 лв. не представлява крайно салдо за
2016 год. Посочва се, че изводът за начални и крайни салда на парични средства
не се прави въз основа на данните от тази съпоставка, а от представените от
ревизираното лице доказателства за реални наличности в началото и в края на
всяка ревизирана година. Поради тази причина и при твърдение за налични в
началото на годината средства, но без представяне на доказателства в РА е
прието, че следва бъде признато, че към 01.01.2017 год. И.С. е имал налични
парични средства в брой в размер на 5 000 лв. Извършена е нова съпоставка
между доходите и разходите за 2017 год., при която установеното превишение на
разходите над приходите е в размер на 41 553.07 лв.
В ревизионния акт са
обсъдени и не са възприети твърденията в подаденото възражение, че за покупката
на къща в с. Хрищени са използвани 10 000.00 лв. от парите от сватбата,
която според ревизираното лице е била през лятото на 2014 год. Изтъкнато е че
не са ангажирани доказателства за наличието на тази сума към 01.01.2017 год. Не
е споделено и възражението, че от продажбата на същата тази къща в с. Хрищени от
И.С. са получени 56 000.00 лв., тъй като посочената в представения
нотариален акт продажна цена е 9 000.00 лв.
Досежно твърдението на
ревизираното лице, че от преотдаването под наем на игралната зала от „Версай-2017“
ООД е получил 12 000.00 лева в РА е прието, че същото не се подкрепя от представените
от „Версай-2017“ ООД документи при извършената му насрещна проверка. Посочено
е, че според представената главна книга за 2017 год., по сметките за отчитане
на парични средства няма осчетоводени дадени пари на съдружниците.
С ревизионния акт,
неразделна част от който е ревизионния доклад, са установени задължения на И.С.С.
общо в размер на главница 23 441.84 лв. и лихва 3853.43 лв., както следва:
1.
Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2015 год.
– главница 3564.68 лв., лихва 930.92 лв.
за 2017 год. – главница 3364.43
лв., лихва 196.27 лв.
2.
ДОО-
за самоосигуряващи се
за 2015 год. - главница 3 993.60
лв., лихва 1 022.66 лв.
за 2017 год. – главница 3 923.71
лв., лихва 214.07 лв.
3.
Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се
за 2013 год. – главница 201.60
лв., лихва 108.41лв.
за 2014 год. – главница 201.60
лв., лихва 87.93 лв.
за 2015 год. – главница 2 496.00
лв., лихва 639.18 лв.
за 2016 год. – главница 151.20
лв., лихва 37.12 лв.
за 2017 год. – главница 2 452.32
лв., лихва 133.78 лв.
4.
Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се
за 2015 год. – главница 1 560.00
лв., лихва 399.47 лв.
за 2017 год. – главница 1 532.70
лв., лихва 83.62 лв.
Ревизионният акт е
обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. На
основание чл.155, ал.2 от ДОПК актът е потвърден изцяло с Решение №88/15.02.2019
год. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на ревизионния акт в нарушение
на процесуалния и материалния закон. Решаващият орган е потвърдил констатациите
за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и възможността за
определяне на данъчната основа и данъка по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, както
и тези по извършената съпоставка на притежаваните имущества и направените
разходи с получените доходи от И.С. за ревизираните периоди, при което е
установено несъответствие за 2015 год. - 43 696.43 лв. и за 2017 година -
41 553.07 лв. Намира за правилно непризнаването на получени дарения от
родителите и на получени заеми от роднини, защото липсват доказателства за
фактическото предаване на сумите. Изтъкнато е, че представените договори за
заем, са съставени в хода на ревизията с цел доказване на произхода на средства
от страна на жалбоподателя. По отношение на твърденията за неправилно определяне
на началното салдо за 2017 год. е прието, че органите по приходите също са
процедирали правилно. Изтъква се, че действително ревизията е установила
превишение на приходите за 2016 год. и същите не са отразени като начално салдо
за 2017 год., но това е поради обстоятелството, че така посочените средства са резултат
от съпоставка на приходите и разходите в годишен аспект. Отбелязва се, че това
в конкретния случай изкривява представата за налични парични средства в края на
2016 год., защото средства получени през месец април 2016 год. няма как да се
намират у ревизираното лице в пълен размер в началото на 2017 год. при
положение, че са извършвани ежемесечни разходи за издръжка на семейството. Направен
е извод, че именно поради житейската логика и получените минимални доходи през
2016 год., органите по приходите правилно са определили реално разполагаемите
средства към 01.01.2017 год. в размер на 5 000.00 лв.
С оглед изложеното е
прието, че обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което органът
потвърждава начисления данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и определените от
органа по приходите задължения за ЗОВ на жалбоподателя в качеството му на
самоосигуряващо се лице за 2015 год. и 2017 год. върху установения с ревизията
нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода
с недоказан произход, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал.
8/9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, както и прилежащите лихви, на основание
чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 20.02.2019 год. по пощата с обратна разписка /лист 34, том I/.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подпИ.ли с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
По делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата А.Н.В., И.Х.Х., Г.С.А., С.С.А., К.А.Й., А.Й.А. и М.В.М..
Свидетелят С.С.А. - баща
на жалбоподателя, заявява, че синът му има жена и дете на четири години, но няма
сключен граждански брак. Направена е сватба по техните обичаи – мъжка и женска
сватба в два отделни дни – на 19 и 20 юли 2014 год. в ресторанта на „Тера
груп“. Тържествата били документирани на видеозаписи, копия от които били
предадени в НАП Пловдив. Посочва, че И. и жена му споделили, че от двете
тържества са събрали над 80 000.00 лв. Заявява, че по това време са работили
в Полша, като през 2014 год. по Коледа са дали на И. 5000.00 лв., защото е
искал да се върне в България. Посочва също, че помогнал на И. да си купи кола, като
помолил К., който бил негов приятел и комшия да даде на И. 10 000.00 лв.
назаем, които той му върнал през 2015 год. след завръщането си от Полша. Заявява,
че през 2017 год. И. е взел назаем от А. около 9-10 000.00 лв, за да купи
къща в с. Хрищени, като след 10-15 дена я бил продал на по-ниска цена. Изтъква,
че той е върнал парите на А., а не И.. Посочва, че реалната стойност на къщата
в с. Хрищени е около 10-15 000.00 лв., но не знае подробности за сделките.
Свидетелката Г.С.А. майка
на жалбоподателя, заявява, че от сватбата през юли 2014 год. И. и жена му са
събрали доста пари – около 20-30000.00 лева. Посочва, че са давали пари на И.,
както и че И. вземал пари назаем в България, после баща му ги е връщал.
Свидетелят А.Н.В., намиращ
се във фактически брак със сестрата на жалбоподателя, заявява, че колата, която
е купил през 2012 год. „Ауди Q7“ формално се е водела на негово име, но действително
била на И., тъй като последния нямал откъде да докаже произхода на средствата
за покупката. Посочва, че през 2013-2014 год. са продали автомобила „Ауди Q7“, като
е дал пълномощно на И., който сам е договарял и е направил бартер като е дал 10
000.00 лв. отгоре и е взел „Ауди А7“. Заявява, че не е присъствал лично нито на
бартера, нито на договарянето, нито на изповядването на сделката.
Свидетелят М.В.М. - трети
братовчед на жалбоподателя, заявява, че двамата с И. са регистрирали фирма
„Версай- 2017“ ООД, като и двамата са дали по 2 500.00 лв. капитал за
регистрацията, които после са изтеглили и са си ги разделили. За сумата от 24 000.00
лв., която получили от преотдаването под наем на игралната зала, посочва, че са
си я разделили с И..
Свидетелят К.А.Й. - в особени отношения с жалбоподателя, който е във
фактическо съжителство с дъщерята на брата на свидетеля Й.. Заявява, че познава
И. и баща му и е дал на И. пари на заем през 2017 год. Парите му ги е дал на
ръка в размер на 10 000.00 лв. Не си спомня по кое време на годината му ги
е дал. Разговарял е с баща му и той му обещал, че ще му ги върне. Първоначално
заявява, че не са имали писмен договор за парите, после посочва, че е имало
такъв договор за три години.
Свидетелят А.Й.А. - в
особени отношения с жалбоподателя, който живее във фактическо съжителство с
братовчедка на свидетеля А.. Заявява, че е дал 10 000.00 лева на заем на И.
през септември 2017 год. за да си купи имот в село Хрищени. Направили договор
за три години, но бащата на И. му върнал парите на следващата година - 2018 год.
Посочва, че работи в Гърция и от там има доходи около 10–11 000.00 евро на
година.
Свидетелят И.Х.Х. заявява,
че има автокъща и И. му е бил клиент преди години, когато е оставил един
автомобил Ауди Q7, който той купил и в същото време И. е купил друг автомобил
Ауди А7, който бил на негов колега, оставен за продаване. Свидетелят не си
спомня на какви цени са се извършили сделките с въпросните автомобили, нито
помни как се е извършило плащането – в брой или по банка. Парите които е взел
от И. ги е дал на своя колега, чиято собственост е колата.
Допусната, назначена и
изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която неоспорено от
страните, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано, доколкото
същото съдържа единствено математически изчисления на паричните потоци,
поискани от жалбоподателя в различни от ревизионния доклад варианти. Вещото
лице е изчислило паричния поток на жалбоподателя във всички поискани варианти и
при установено превишение на разходите над приходите в някой от изготвените
варианти е определило размерите на превишение, данъчните основи по чл.122, ал.4
от ДОПК, след което е изчислило размера на дължимия данък върху доходите на
физическите лица, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за всяка от годините по два основни
начина за всеки от вариантите – без и при съобразяване на 25 %
нормативно-признати разходи.
По
делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните, съдът също възприема като компетентно, обективно и
обосновано. Вещото лице, съобразно поставената задача е дало заключение, че пазарната
стойност на лек автомобил марка „Ауди“ модел Q7“ с рама № *** към дата
04.03.2015 год. е възлизала на 26 000.00 лв.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването
на ревизионен акт №Р-16002418003167-091-001/26.11.2018 год., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №88/15.02.2019 год. на
Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.19-27/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – А.А.Д., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според
правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и
ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне
са А.А.Д.– възложител на ревизията и Г.С.Г.– ръководител на ревизията, с оглед
на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт
са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подпИ.н от лицата, посочени като
негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а ревизионния
доклад е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като
съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните
в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119,
ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. По отношение на сочените в жалбата
допуснати в тази връзка съществени процесуални нарушения е нужно да се
отбележи, че дори и по наведените за първи път, с възражението срещу
ревизионния доклад, твърдения са предприети действия по събиране на
допълнителни доказателства с оглед на тяхната проверка, като са изпратени
искания до съответните лица, подробно опИ.ни в РА. Не се подкрепя от доказателствата по делото, изложеното в жалбата, че
твърденията за заеми не са нови, а са били направени още в хода на ревизията,
като били представени и договорите за заем, но същите не били приети от
органите по приходите и били върнати на ревизираното лице. Не само, че липсват
каквито и да било данни такива договори да са представяни, но и липсват каквито
и да било изявления в дадените от самото лице писмени обяснения, както и в представената
декларация по чл.124, ал.3 ДОПК, от които да се направи извод, че ревизираното
лице е съобщило за наличието на такива доказателства, но те не са събрани. Неоправдано
е и оплакването за липса на мотиви в ревизионния акт. Съдебната практика на ВАС
е непротиворечива, че изложените в ревизионния доклад фактически и правни
основания за определяне на публични задължения осигуряват правото на защита на
ревизираното лице и се считат за мотиви и на ревизионния акт. Освен това, в ревизионния
акт са изложени подробни и конкретни
мотиви по отношение на всяко едно от възраженията срещу ревизионния доклад.
В
жалбата се сочат и други допуснати съществени процесуални нарушения, но изтъкнатите
доводи по-скоро касаят събирането и цененето на доказателствата и в тази връзка
имат отношение към материалната законосъобразност на акта, поради което предвид
правомощията на съда като инстанция по същество, ще бъдат обсъдени по-долу.
При
изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със
събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно
придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на
обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното
оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди
това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по
отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от
изчерпателно изброените в чл.122 ал.1 от ДОПК обстоятелства. Настоящата съдебна
инстанция намира, че фактите и доказателствата по делото установяват наличието
на основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
С
обжалвания ревизионен акт основата за облагане с данък върху доходите е определена
по особения ред на чл.122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т.7, ал.1 от
същата разпоредба. Установено е по делото, че през отделните данъчни периоди,
вкл. и през предхождащите ги години, ревизираното лице не е декларирало каквито
и да било доходи /това не е спорно между страните/, но в същия момент е
установено, че е внасяло парични средства в банковата си сметка, извършвало е
разходи за придобиване на автомобили и недвижим имот. Само за някои от месеците
през ревизираните периоди (от 12.10.2016 год. до 01.03.2017 год.) е
констатирано, че лицето е имало сключен трудов договор и е получавало минимални
доходи, които обаче не са достатъчни да покрият направените от него разходи. След
извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.122,
ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, е
констатирано несъответствие на имущественото състояние
на лицето с получените от него доходи за 2015 год. и 2017 год. Конкретно за
2015 год. направените разходи от лицето превишават декларираните и
получени средства в размер на 43 696.43 лв. и за 2017 год. в размер на 41 553.07
лв. В хода на ревизията е направен подробен анализ на
представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени
запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е
констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера
на извършените от него разходи. Това само е достатъчно, за да се направи извод
за наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК и съответно ревизията да
бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст. За да оправдае разходното превишение лицето,
за първи път с възражението си срещу ревизионния доклад, е заявило, че е
разполагало към 01.01.2015 год. със сума в размер на 5000.00 лв.,
представляваща дарение от родителите му за Коледа на 2014 год., която сума е
била налична в брой в началото на 2015 год. Поддържало е също, че през февруари
2015 год. е получило заем в размер на 10 000.00 лева от К.А.Й., за което
прилага договор за заем от 01.02.2015 год. /лист 67, том I/. С възражението си
срещу ревизионния доклад e приложен и договор за заем от 04.09.2017 год./лист
68, том I/ сумaтa, по който счита, че следва да се включи в приходната част за 2017
год. Поддържа, че неправилно за 2017 год. не му е признато начално салдо от 25 000.00
лв., спестени пари от продажбата на автомобил „Ауди А7“ през април 2016 год.
Счита, че в паричния поток за 2017 год. неправилно е приет приход само от 9 000.00
от продажба на къща в с. Хрищени, чиято действително платена цена била 56 000.00
лева. Оспорва включената в разходната част на паричния поток за 2015 год. сума
в размер на 38 800.00 лв. за покупката на лек автомобил Ауди А7. Посочва,
че такава сума не е плащал, а този автомобил е придобит чрез бартер. Твърди, че
през лятото на 2014 год. е направена сватба, от която той и жена му са получли
дарове за около 80 000.00 лева, които също не били взети предвид от
ревизията.
При
формиране на началното салдо за 2015 год., правилно приходните органи са приели за недоказани твърденията на
жалбоподателя, че към 01.01.2015 год. е разполагал с 5 000.00 лв. /дарени
от родителите му за Коледа 2014 год./. Съдът, споделя принципното разбиране, че
простото твърдение, че определено лице е дало парична сума като дарение на
ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че въпросната сума
оправдава направени през периода разходи и автоматично следва да се има предвид
в приходната част на паричния поток. Необходимо е доказването на реалното
предаване на парите, възможността на дарителя да осъществи дарението, а също и
наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период, за който се
отнася разхода. Тази необходимост следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице, което чрез пълно и пряко доказване
следва да установи фактите, на основата на които претендира изгодни за себе си
правни последици. Обосновано, в случая, може да се приеме, че такова доказване
не е извършено. При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът
намира, че не са налице убедителни данни за разполагаемост, съхранение и
предаване на тази сума от страна на родителите. Нито в хода на проверката за
съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице, предшествала
ревизията, нито в хода на самата ревизията, вкл. и след връчване на уведомление
по чл.124, ал.1 от ДОПК на задълженото лице за наличие на данни за провеждане
на ревизията по особения ред, от негова страна са били дадени обяснения, според
които то да е притежавало налична сума в брой в размер на 5000.00 лв. към
01.01.2015 год., които съставляват предоставени му дарения от неговите
родители. В съответствие с правилата на процесуалния закон /чл.154 от ГПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.170 от АПК/, следва да се приеме, че ревизираното
лице не е установило твърдянията си относно разполагаеми средства в началото на
2015 год. Същественото е, че ревизираният субект следва да установяви твърдяния
благоприятен за него и положителен факт от обективната действителност, че към
посочената дата е разполагал с посочената сума в брой.
Отделно
от това, не могат да се споделят твърденията на С., че по делото е безспорно
установено получаването от негова страна на въпросните средства на посоченото
основание – дарение от неговите родители. Фактът на предоставянето на
средствата е спорен по делото, като за това не бяха ангажирани категорични
доказателства. В тази връзка трайна и последователна е съдебната практика, че
следва да се установи по категоричен начин, че лицата са разполагали с възможността
да предоставят тези парични средства. Не са налице данни, още по-малко
доказателства, че родителите на И.С. са притежавали такива суми, придобити от
трудова дейност или осъществявана търговия. От органите по приходите е била
извършена справка в ИС на НАП, при която е установено, че родителите на
жалбоподателя нямат подадени годишни данъчни декларации за периода 2007 год. -
2017 год., както и регистрирани трудови договори. Данни за доходите не се
установиха и от показанията на разпитаните по делото свидетели, в това число
майката и бащата на жалбоподателя. Действително, сочи се, че родителите на С.
са работили в чужбина, но не се установяват обективни данни за размера на
реализираните от тях доходи, както и дали те са били достатъчни за да могат да
бъдат спестени сумите, предмет на даренията. Не са представени доказателства за
реализирани доходи от трудова или търговска дейност в чужбина. Единствените
доказателства в тази насока са техните свидетелски показания, но липсват
каквито и да е било писмени доказателства в тази насока.
Същите
доводи и правни изводи са относими към договорите за заем, сключени от ревизираното
лице през 2015 год. със К.А.Й. в размер на 10 000.00 лв. и през 2017 год. със А.Й.А.
в размер на 10 000.00 лв. Макар от жалбоподателя да са били изисквани от
страна на приходната администрация всякакви справки и данни при провеждане на
ревизията и предхождащата я проверка за съпоставка
на имуществото и доходите на физическото лице, той заявява тези обстоятелства
едва с възражението срещу доклада. Дотогава нито е декларирал пред приходната
администрация фактите на получени такива суми от заеми, нито ангажира
доказателства в тази връзка. Представените по-късно писмени доказателства –
договор от 01.02.2015 год. и от 04.09.2017 год. без разписки към тях и без
ангажирани допълнителни доказателства за реално предаване на сумите, не следва
да бъдат кредитирани, доколкото според съда са съставени за целите на
ревизията. От свидетелските показания, също не може да бъде направен
категоричен извод, че сумите по договорите са били предоставени. Така например
свидетелят К.Й. заявява, че е дал заем на И. през 2017 год. в размер на
10000 лева, но не помни по кое време на годината е станало това. Първоначално
посочва, че не са имали договор, после заявява, че са имали такъв за три
години. В същото време, представения договор за заем от жалбоподателя е от
2015 год. На основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК при преценка
на свидетелските показания съдът съобрази, че те се дават от родителите на
жалбоподателя, негови роднини и лица, които се намират в особени отношения с
него, и които несъмнено са заинтересовани да го подпомогнат в спора му с
приходната администрация, както и поради несъответствията в тях относно времето
на предаване на сумата, не следва да бъдат безрезервно кредитирани.
Неоснователно
е и оплакването на жалбоподателя за това, че органите по приходите необосновано са
включили в разходната част на паричния
поток за 2015 год. сума в размер на 38 800.00 лв. за покупката на лек
автомобил „Ауди А7“. Това възражение е обосновано с твърдението, че е бил
извършен бартер с друг автомобил, а именно „Ауди Q7“, за който в хода на
съдебното производство бе поискано назначаване на съдебно-автотехническа
експертиза, която да установи неговата пазарна стойност. Последната според
заключението на вещото лице е 26 000.00 лева към 04.03.2015 год. При този
бартер, според жалбоподателя, била заплатена сума в размер на 10 000.00 лв.,
а не както е прието в РА – 38 800.00 лева. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че от И.С. не са представени доказателства да е притежавал
регистриран на свое име автомобил марка „Ауди Q7“. Според представения от ОД на МВР Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“ договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2015
год. /лист 182, том I/, продавач на автомобил „Ауди А7“ е „Драгито груп“ ЕООД, ****,
чийто пълномощник е бил свидетеля И.Х.Х., в чиито показания липсва каквато и да
било конкретика, освен че са били извършени две сделки с два различни
автомобила. От представената по делото Справка-удостоверение изх.№64/19.12.2017
год. /лист 153, том I/, изготвена от нотариус Р.Б. е видно, че освен покупката
на автомобила „Ауди А7“ от С. е отбелязана и продажба на „Ауди Q7“. При тази
продажба обаче И.С. е бил пълномощник на продавача А.Н.В., а автомобила е продаден
на друга фирма „Еврокарс“ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 700.00 лв. В случая
по процесните договори за покупко-продажба на МПС страните не са поемали
задължения за насрещни престации, поради което не може да бъде обоснован извод,
че е налице бартер. От ревизията била извършена проверка в дневника за продажби
по ЗДДС на „Драгито груп“ ЕООД, подаден в НАП, при която е установено, че в
него е отразена фактура №5259/04.03.2015 год. с
данъчна основа 32 400.00 лв. и ДДС 6 480.00 лв. /общо 38 880.00
лв./, издадена на И.С.. Тази констатация се потвърждава от представените по
делото писмени обяснения от „Драгито груп“ЕООД, копие на фактура
№5259/04.03.2015 год., банково извлечение за внесената сума по фактурата, документи
за счетоводното отразяване на фактурата, копие от дневника за продажби за
данъчен период месец 03.2015 г. /лист 40-46, том I/.
От
друга страна, следва да бъде отбелязано, че в хода на цялата ревизия, а и в
предшестващата я проверка, не е давано обяснение за такъв бартер. Едва с
възражението срещу ревизионния докла се въвежда такова за пръв път. Следва да
бъде отбелязано обаче, че във връзка с цената на придобиването и продажбата на
автомобилите на И.С. е било изпратено ИПДПОЗЛ №ПФ-16002417000493-040-002/26.04.2018
год. с изх. №94-00-3893/26.04.2018 год. /лист 465, том II/, в изпълнение на
което той е представил саморъчно попълнена справка,
подадена с вх. №94-00- 3893/10.05.2018 год. /лист 467 и
лист 468 на гърба от том II/, в която е посочена
цена на придобиване и цена на продажба за всеки от автомобилите. За процесния
автомобил „Ауди А7“ С. е посочил, че го е придобил за 38 000.00 лева и го
е продал за 34 000.00 лева, което изцяло кореспондира и със представените
по делото писмени доказателства. С оглед на изложеното следва да бъде споделен
извода в ревизионния акт за направен разход от И.С. в размер на 38 880.00
лв. за придобиването на автомобил „Ауди А 7“ през 2015 год. В конкретния
случай, според съда твърденията за бартер са направени от лицето с цел да
опавдае превишение на разходите в по-малък размер от установеното от органите
по приходите. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че относно
стойностите на извършените сделки следва да се кредитират представените по
делото нотариално заверени договори за прехвърлянето на МПС, а не декларираните
обстоятелства от жалбоподателя или трети лица.
Приетото
от органите по приходите начално салдо към 01.01.2017 год. в размер на 5 000.00
лв., не е опровергано с надлежни доказателства, както в ревизионното
производство, така и в съдебното такова. Твърдението, че лицето е разполагало
към тази дата със сума в размер на 25 000.00 лв., остатък от спестени средства
от продажбата на лек автомобил „Ауди А7 на 07.04.2016 год., от една страна, не
е декларирано в подадената декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, а от друга
страна - липсват каквито и да е доказателства за съхранението на парите, както
и че същите са били налични към 01.01.2017 год. Действително, органите по
приходите са установили превишение на приходите за 2016 год. и същите не са
отразени като начално салдо за 2017 год., но в тази връзка обоснован е извода
на директора на дирекция ОДОП, че така посочените средства са от съпоставка на
приходите и разходите в годишен аспект, което в никакъв случай не означава, че
това превишение е налично в брой в началото на 2017 год. Обосновано е прието,
че средствата от продажбата на лекия автомобил са получени в началото на месец
април 2016 год. и няма как да се намират у жалбоподателя в пълен размер в
началото на 2017 год. при положение, че жалбоподателят е извършвал ежемесечни
разходи за издръжка на семейството си – жена и дете, а е имал минимални доходи
през 2016 год.
По
отношение на твърдението за получена сума в размер на 56 000.00 лв. от
продажбата на недвижим имот в с. Хрищени през 2017 год., следва да се посочи,
че от жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства в тази насока. По делото
липсват както данни, така и твърдения за наличието на обратно писмо, от което
да е видно, че действително платената по сделката цена е различна от посочената
в нотариалния акт. Твърдението, че е заплатена от купувача цена различна от
отразената в нотариалния акт, не е достатъчно за да установи постъплението на
сума по-висока от отразената в нотариалния акт, под който страните по сделката
и нотариуса са положили подписи. В тази връзка, следва да бъдат взети под
внимание дадените показания от бащата на жалбоподателя, който заявява, че
имотът е продаден на по-ниска цена от тази, на която е придобит. Поради
изложеното административният съд в настоящия си състав намира, че правилно и
законосъобразно ревизиращите са включили в приходната част на баланса на касовата
наличност за 2017 год. посочената в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №171от 21.09.2017 год. /лист 226, том I/ сума в размер на 9 000.00
лв., предвид липсата на други обективни данни за цената на имота, както и на
обяснения, дадени в хода на цялото ревизионно производство. Както и по-горе бе
казано, съдът намира, че следва да се кредитират нотариално заверените
волеизявления на жалбоподателят и трети лица, отразени в нотариалните актове, а
не тези заявени от трети лица, които нито са присъствали на сделките, нито при
договарянето им.
За
неоснователни следва да се приемат и доводите, че от ревизията неправилно били
включени в разходната част на паричния поток за 2017 год., дадени суми от
ревизираното лице суми в размер на 4 500.00 лв., представляваща ½
част от наем за игрална зала и 2 500.00 лв. – ½ част от капитала на
„Версай“ ООД. Наемът за игралната зала е по договор за наем от 01.09.2017 год.
/лист 570, том II/, според който А. Д. А. отдава под наем на „Версай- 2017“ООД
игрална зала в гр. Стара Загора срещу месечен наем от 150.00 лв. Според приложената
разписка от 01.09.2017 год. /лист 572, том II/ наемодателят А.А. е получил в
брой сумата от 9 000.00 лв. от „Версай-2017“ООД, представляваща месечния
наем за срок от 5 години. Във възражението се твърди, че сумата от 4 500.00
лв., представляваща ½ от наемна цена е частично за сметка на капитала на
„Версай-2017“ООД – 2 500.00 лв., която И.С. е изтеглил след учредяване на
дружеството и частично за негова сметка – 2 000.00 лв., като се посочва,
че сумата от 2 500.00 лева е посочена в разходната част на паричния поток
два пъти - веднъж като разход за внесената част от капитала на дружеството и
още веднъж като част от наемната цена. Следва да бъде отбелязано, че
включването на тези суми от приходните органи е направено въз основа на
дадените в хода на ревизията с вх.№ 70-00-6431/03.07.2018 год. /лист 537-572,
том II/ писмени обяснения и документи от извършената насрещна проверка на
„Версай 2017“ООД, чийто представляващ е И.С.. Сред представените по делото
документи не са налице доказателства, които да обосноват извод, че сума в
размер на 2 500.00 лева е била изплатена от дружеството на И.С., поради
което правилно органите по приходите са отразили сумите в разходите на лицето
за 2017 год. От представените от „Версай-2017“ООД документи при извършената му
насрещна проверка не се потвърждават и твърденията на жалбоподателя, че е
получил сума в размер на 12 000.00 лв. от преотдаването под наем на процесната
игрална зала по договор от 01.09.2017 год. /лист 568, том II/, сключен между
„Версай 2017“ООД и „Арес груп“ООД. Правилно приходните органи са приели, че според
представената главна книга за 2017 год. /лист 555-561, том II/, по сметките за
отчитане на парични средства няма осчетоводени дадени пари на съдружниците.
Конкретно от разплащателната сметка в лева са отразени плащания на доставчици,
за каса в лева и за банкови такси, а от разплащателната сметка във валута е
видно, че има отразени плащания за каса в лева и банкови такси.
Досежно
даровете от сватбата в размер за около 80 000.00 лева, за които се твърди,
че не са взети предвид по време на ревизията е необходимо да се отбележи, че
твърдения и данни за получени и налични дарове не са представени в хода на
самата ревизия и предшестващата я проверка. Твърдените доходи от сватба са
значителни по размер, което предполага тяхното събиране от гости на
тържествата, във връзка с което пък е следвало да се направят значителни
разходи. Такива по делото не са установени. Освен това, не се установява по
безспорен начин и размера на получените дарове. В показанията на бащата на
жалбоподателя се говори за сума в размер на около 80 000.00 лв., докато
майката на жалбоподателя посочва, че събраната сума е била около 20-30 000.00
лв.. Отделно от това тържествата около сватбата са били през лятото на 2014 год.
и няма данни, дори твърдения за съхранението на тези средства – по какъв начин
и къде са се съхранявали, още по-малко, че са налични в брой. Освен това
основателен е довода в ревизионния акт, че от лицето се твърди за дарове, което
не е равнозначно на пари в брой. Следва да се отбележи и обстоятелството, че за
въпросните средства нито по време на ревизията, нито дори в настоящата жалба се
твърди да са били част от паричния поток на жалбоподателя. Единствено се
посочва, че едва през 2017 год. са използвани 10 000.00 лева за покупката
на цитирания по-горе недвижим имот в с. Хрищени, без да са ангажирани
доказателства за тяхната наличност в брой към този момент. Съдът приема, че е
нелогично и житейски неоправдано лицето да е разполагало с подобни средства от
сватбата и в същото време да е взимало на заем суми от трети лица за закупуване
на автомобили или недвижими имоти.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че неправилно при определяне на данъчната основа не
са приспаднати нормативно признати разходи в размер на 25 на сто. Съгласно чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ с 25 на сто разходи за дейността се
намалява придобитият доход от упражняване на свободна професия или възнаграждения
по извънтрудови правоотношения, какъвто в случая безспорно не е налице. Нормативно
признатите разходи са вид данъчно предимство по чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ относимо
само при определянето на основата за облагане с прекия данък по реда на
материалния закон. В производството по чл.122 от ДОПК посоченият нормативен текст не е приложим като фактор по чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй като не представлява обективно обстоятелство, предвидено в тази
разпоредба, нито представлява доказателство за такова обстоятелство, а
представлява приложима материално-правна норма. При определянето на основата за
облагане с данъци по чл.123, ал.1 от ДОПК с оглед изследването на разходваните
в брой парични средства следва да се съобразят доказателства именно за това, а
не да се предполага извършен касов разход, който е вид данъчно предимство при
определяне на данъчна основа по реда на материалния закон. Материалният закон
не презюмира нормативно признатия разход като касово извършен, а цели
определяне на достоверна данъчна основа от доходи на определен кръг данъчно задължени
лица с оглед обстоятелството, че те не водят счетоводна отчетност и не
преобразуват счетоводен резултат за данъчни цели, респ. установяват размер само
на дохода си, без да са задължени като предприятия да съхраняват счетоводни
документи по арг. от чл.1, ал.2 вр. с чл.3 от ЗСч за разходите си, нито да
спазват принципите на счетоводното законодателство. По делото всъщност са
налични доказателства за разходите на лицето във връзка с начина му на живот,
които са взети в предвид като отразени в разходната част на паричните потоци от
самата администрация. Приспадането и на разходи по чл.29, ал.3 от ЗДДФЛ на
практика би довело до повторно намаляване на приходите с разходите за една и
съща дейност.
Предвид
гореизложеното, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори
презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване.
Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно
събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този
извод не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза в нито един от вариантите му, защото е изготвено чрез
включване на твърдените в жалбата суми за начални салда за 2015 год. и 2017 год.,
както и на суми от дарения и заеми, а по изложените по-горе аргументи съдът не
ги приема.
Данъчната
основа по чл.17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 год.
и 2017 год., съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи над
получените приходи, са определени в съответствие с материалния закон.
Ревизионният
акт е правилен и по отношение на допълнително установените задължения за
задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. И.С. не е
представил доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на
извършените от него разходи през посочените години, поради което органът по
приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл.124а от ДОПК следва да се установят
задължения за задължителни осигурителни вноски, в качеството му на
самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда
на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК. Доходът е елемент от
фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски и в случая
законосъобразно са определени задълженията на лицето по КСО и ЗЗО -
осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО на основание чл.6, ал.8 от КСО и осигурителни вноски за годишно изравняване за ЗО по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Доколкото в жалбата е направено частично оспорване на установените размери
за ЗО за 2015 год. и 2017 год., то следва да се коригира посочения размер в
ревизионният акт, като се коригират и посочените размери на дължимите лихви.
Съгласно
чл.124а ДОПК разпоредбите на чл.122 - 124 се прилагат съответно и за
установяване на задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл.122, ал.1 ДОПК
органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Приложена при връзката
чрез препращането в чл.124а, разпоредбата предвижда, че органите по приходите
могат да приложат установения от съответния закон размер на осигурителната
вноска към определената от тях по реда на ал.2 основа. Целта на нормата,
очевидно е, в случаите на поведение на задължено лице, което поставя приходните
органи в положение да не разполагат с данни за определяне на осигурителните му
задължения, установяването на тези задължения да става по специален ред. Не
може да бъде споделена тезата, че липсва законова презумпция за облагане на
осигурителен доход в случая на укрити приходи. Такава презумпция е налице
поради препращането на чл.124а към чл.123 от ДОПК. Последната разпоредба гласи,
че в случаите по чл.122, ал.1 при определяне на основата по реда на чл. 122,
ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с
данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните
с него лица по §1, т.3, б. „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено
превишават размера на декларираните получени средства. Разпоредбата установява
законова презумпция, че е налице основа за облагане с данъци в посочените
хипотези, а поради въпросното препращане тази презумпция е установена и за
осигурителна основа за облагане. Ето защо, не може да се приеме, че в случаите когато
липсват твърдения за това установените укрити облагаеми приходи да са доходи от
упражняване на трудова дейност, от друга стопанска дейност или от други
източници, няма и основа за облагане с осигурителни вноски, независимо от
установеното превишение на извършените разходи над получените приходи. Подобно тълкуване
би лишило от приложение нормата на чл.124а, чиято цел е в случай на укрити
доходи, когато задължените лица не представят действителни данни за дейността
си, да се събират както данъчни така и осигурителни задължения по облекчен ред.
Изцяло в този смисъл е Решение №13747 от 16.10.2019 год. по адм. дело №4862/2019
год. на ВАС.
По тези
съображения жалбата на И.С.С. против
Ревизионен акт №Р-16002418003167-091-001/26.11.2018 год., се явява изцяло
неоснователна.
При
този изход на спора, жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 312.92
лв. на основание чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.С.С. *** против Ревизионен акт №Р-16002418003167-091-001/26.11.2018 год.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №88/
15.02.2019 год. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, в
обжалваната част, с която допълнително са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. в размер на 3564.68 лв.
и лихва 930.92 лв. и за 2017 год. в размер 3364.43 лв. и лихва 196.27 лв.; вноски
за държавно обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2015 год. в
размер на 3993.60 лв. и лихва 1022.66 лв. и за 2017 год. в размер на 3923.71 лв.
и лихва 214.07 лв.; вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване -
универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за 2015 год. в размер на
1560.00 лв. и лихва 399.47 лв. и за 2017 год. 1532.70 лв. и лихва 83.62 лв.;
както и здравноосигурителни вноски за 2015 год. в размер 2494.40 лв. и лихва 599.18
лева и за 2017 год. в размер 2284.32 лв. и лихва 133.26 лв.., като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.С.С.
с ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1312.92 /хиляда
триста и дванадесет лв. и 92 ст./ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: