№ 447
гр. Дупница, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ю. Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510100740 по описа за 2022 година
Т. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ***, ***, с адрес за призоваване: гр. ***
***. ***, е предявила срещу Народно читалище „Христо Ботев -1918”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от М. С. - председател, обективно
кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ: за
признаване на уволнението за незаконно и отменяване на заповед № 2/11.04.2022 г. на
председателя на Народно читалище „Христо Ботев-1918”, с която й било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”, считано от 11.04.2022 г., за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190,
ал.1, т.4 вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ; за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди
уволнението – „административен секретар" на Народно читалище „Христо Ботев -1918”, ЕИК
********* - с. Смочево; за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което
е останала без работа, считано от 11.04.2022 г. до 11.10.2022 г., в размер на 5067 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на сумата. Претендират се и сторените деловодни разноски.
Ищцата твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който е
работила при ответника на длъжност "административен секретар". Със заповед № 2/11.04.2022 г.
на председателя на Народно читалище „Христо Ботев - 1918” й било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”, считано от 11.04.2022 г., за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190,
ал.1, т.4 вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ, но трудовият договор не бил прекратен; същевременно
работното й място било запечатано.
Ищцата счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно,
включително и заради липсата на изрична заповед за прекратяването му поради наложеното
наказание уволнение. Твърди, че не е извършвала нецелесъобразно разходване на средствата на
читалището; че е нарушен чл.17, ал.2, т.6 от Закона за народните читалища и липсва решение на
настоятелството за наложеното й наказание. Счита, че заповедта не е мотивирана, както и че е
изтекъл срокът по чл.194, ал.1 КТ.
В постъпилия писмен отговор се сочи, че уволнителната заповед е издадена
законосъобразно. При извършена финансова проверка е установено, че ищцата не е осчетоводила
1
надлежно касови разходи в общ размер на 1 441, 76 лв.; извършването им не е обосновано и
купените стоки и материали не са използвани за обичайната читалищна дейност: РКО от
08.01.2021 г. за 78 лв. - eклер с шоколад; РКО от 02.02.2021 г. за 77, 84 лв. - газ за отопление; РКО
от 02.02.2021 г. за 200, 42 лв. - хранителни стоки; РКО от 04.02.2021 г. за 462 лв. - строителни
материали; РКО от 04.02.2021 г. за 132 лв. - канцеларски материали; РКО от 04.02.2021 г. за 138
лв. - хранителни стоки; РКО от 24.02.2021 г. за 95 лв. - газ за отопление; РКО от 08.03.2021 г. за 88,
50 лв. - хранителни продукти; РКО от 12.04.2021 г. за 78 лв. - газ; РКО от 15.04.2021 г. за 92 лв. -
хранителни стоки.
Посочените разходи са значителна част от годишната субсидия на читалището и въз основа
на одиторския доклад е издадена Заповед №РД-01-04-304/05.11.2021 г. на кмета на Община Рила, с
която считано от 05.11.2021 г. временно е спряно финансирането на НЧ „Христо Ботев 1918“,
поради нередности и нарушения на бюджетната дисциплина, до тяхното преустановяване.
Настоятелството взело решение за сезиране на компетентните органи за установяване на
евентуални нарушения.
От ищцата били изискани писмени обяснения, но тя не представила. Процесната заповед
съдържа всички необходими реквизити, мотивирана е надлежно с конкретно и ясно описание на
нарушенията, допуснати от ищцата, която фактически е извършвала отчетническа дейност.
Нарушенията се свеждат до необосновано, ненадлежно документирано и фиктивно разходване на
средства, в резултат на което имуществото на работодателя, формирано от бюджетна субсидия, е
намаляло и се е формирала счетоводна липса, посочена и като общ размер, и като отделни суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и
по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно, че страните са били обвързани от трудов
договор, по който ищцата е работила при ответника на длъжност "административен секретар"; че
със заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на Народно читалище „Христо Ботев -1918” й било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от 11.04.2022 г., за нарушения на
трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ.
С писмения отговор ответникът е представил протокол от проведено на 26.03.2022 г.
отчетно събрание на Народно читалище „Христо Ботев - 1918” с взето решение данните за
необосновани финансови разходи, извършени от Т. Б., да бъдат предоставени на съответните
органи; протокол от заседание на настоятелството на читалището от 03.04.2022 г. с взето решение
за упълномощаване на председателя на читалището да изготви необходимите документи за
освобождаване от длъжност на административния секретар; покана до Т. Б. за даване на обяснения
във връзка с извършените от нея разходи с РКО от 08.01.2021 г. за 78 лв. - eклер с шоколад; РКО от
02.02.2021 г. за 77, 84 лв. - газ за отопление; РКО от 02.02.2021 г. за 200, 42 лв. - хранителни стоки;
РКО от 04.02.2021 г. за 462 лв. - строителни материали; РКО от 04.02.2021 г. за 132 лв. -
канцеларски материали; РКО от 04.02.2021 г. за 138 лв. - хранителни стоки; РКО от 24.02.2021 г. за
95 лв. - газ за отопление; РКО от 08.03.2021 г. за 88, 50 лв. - хранителни продукти; РКО от
12.04.2021 г. за 78 лв. - газ; РКО от 15.04.2021 г. за 92 лв. - хранителни стоки; отказът за даване на
обяснения е удостоверен с подписите на двама свидетели.
С представената от ищцата заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на Народно
читалище „Христо Ботев-1918” за нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода
08.01.2021 г. – 15.04.2021 г., изразяващи се в незаконосъобразно разходване на средства на
читалището в размер общо на 1441, 76 лв. по гореописаните РКО, й било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.4, пр.1 КТ /злоупотреба с
доверието на работодателя/ вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата
дисциплина/. Заповедта е връчена на 11.04.2022 г., като по делото липсва представена друга
заповед, с която да е прекратено трудовото правоотношение съобразно чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Ищцата е представила и протокол от 11.04.2022 г. за извършено запечатване на
помещенията на читалището, последвало непосредствено връчването на заповедта за уволнение,
видно от съдържанието на протокола.
В приложеното лично трудово досие на ищцата не се съдържат документи, съставени във
2
връзка с процесната уволнителна заповед. За периода 08.01.2021 г. – 15.04.2021 г. в досието се
съдържа заповед за ползван отпуск от ищцата единствено за периода 24.08.2021 г. – 26.08.2021 г. –
3 дни /л.28/.
От показанията на свидетелката *** – член на проверителната комисия на ответното
читалище, се установи, че ищцата не е разполагала с кабинет и е изпълнявала трудовите си
задължения в помещението на библиотеката или в помещението на етнографския музей. И двете
помещения са с голяма площ, а читалището няма отоплителна инсталация. Затова ищцата ползвала
нейна лична газова печка и купувала бутилки с пропан-бутан със средства на читалището. С тази
печка се отоплявало и помещението на етнографския музей по време на репетициите на
фолклорната група. За деня на художествената самодейност, както и по други поводи, когато
читалището било домакин на различни прояви, за почерпка на участниците се купували храни със
средства на читалището, като самата покупка се извършвала от ищцата в присъствие на още един
представител на читалището.
Показанията на свидетеля *** – член на проверителната комисия на ответното читалище, не
опровергават посочените обстоятелства, тъй като свидетелят не е посещавал читалището през
студения сезон и не знае, как практически се е осъществявало отоплението на помещенията;
личните му впечатления са от едно или две посещения, при които забелязал маслен радиатор и
газови бутилки /бутилките били на ищцата/; не са му известни обстоятелства, свързани с
организацията на мероприятията, на които е домакин читалището.
Посочената от ответника финансова проверка е обхващала периода 01.01.2021 г. –
30.06.2021 г. и е приключила с доклад за фактически констатации /л.80-88/. В него се сочи, че към
30.06.2021 г. не е извършвана инвентаризация на паричните средства на читалището, което създава
риск от липса и неправомерно разходване. По отношение на процесните РКО е посочено, че
според писмо на община Рила в сградата на читалището не е извършван ремонт; общината е
декларирала, че покрива всички разходи за консумативи и не е заплащала газ за отопление, тъй
като читалището ползва климатик. Въз основа на тези сведения, предоставени от общината, е
констатиран риск от занижен контрол по отношение на правомерното разходване на средствата и
съмнение, че част от РКО са за разходи, несвързани с дейността на читалището. В заключението
изрично се сочи, че валидността на дадените съвети и изводи се основава на пълнотата и точността
на посочените факти, предположения и заявления; ако те не са изчерпателни или точни, това може
да има значителен ефект върху заключенията.
От заключението на вещото лице Н. Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза
/л.59-62/ се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 11.04.2022 г. до
11.10.2022 г. е в брутен размер на 5067 лв., определено на база брутното трудово възнаграждение
на ищеца за м.03.2022 г., което е в размер на 844, 50 лв.
Видно от заключението на вещото лице Р. Х. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л.95-100/, цитираната в уволнителната заповед липса на парични средства не може да
се докаже със счетоводни методи. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че липса се
установява със сравнителна ведомост за извършена инвентаризация на паричните средства към
определена дата, с извършена съпоставка между водените на отчет средства с намерените в
наличност. Изводите на вещото лице са в съответствие с посоченото в доклада от финансовата
проверка - към 30.06.2021 г. не е извършвана инвентаризация на паричните средства на
читалището, което създава риск от липса и неправомерно разходване, т.е. не е констатирана липса
на конкретна сума, каквато може да се установи единствено чрез инвентаризация.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че страните са били обвързани от
трудово правоотношение, по което ищцата е работила на длъжност "административен секретар";
че със заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на Народно читалище „Христо Ботев-1918” й
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от 11.04.2022 г., за нарушения на
трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ.
3
В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил своята
дисциплинарна власт и след изслушване на работника, при извършена обективна преценка на
всички данни, е наложил наказание в съответствие с тежестта на нарушението.
Императивно задължение на работодателя е преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства съгласно чл.193, ал.1 от КТ. Съдът приема, че работодателят е спазил процедурата
по чл.193, ал.1 от КТ, което се установява от приложените писмени доказателства.
Ищцата твърди, че не е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194,
ал.1 от КТ. Съгласно чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок от
извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да
не е изтекъл краткият двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по-късно
откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл
двумесечният срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишният срок от извършване на
наказанието, дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено /Решение № 211 от
5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 438/2015 г., III г. о., ГК/.
Под „откриване на нарушението" следва да се разбира узнаването от субекта на
дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установено в
съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен субектът
на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай е наложено наказание със заповед, връчена на 11.04.2022 г., за
нарушения, извършени в периода 08.01.2021 г. – 15.04.2021 г. Предвид разпоредбата на чл.194,
ал.3 от КТ, съгласно която сроковете не текат по време на отпуск, времето на всички ползвани
отпуски след началото на срока следва да се добави, като срокът се удължи със съответния брой
дни, равен на дните отпуск /в случая – три дни платен отпуск за периода 24.08.2021 г. – 26.08.2021
г./. При ползван платен годишен отпуск се прибавя разрешения като отпуск брой работни дни,
като не следва да се прибавят към този срок и почивните, и празничните дни, обхванати от
периода, в който работникът или служителят е бил в отпуск - Решение № 209 от 21.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 87/2018 г., III г. о., ГК.
Следователно едногодишният срок от извършване на нарушението е изтекъл за
нарушенията, евентуално извършени с издаването на РКО от 08.01.2021 г. - eклер с шоколад; РКО
от 02.02.2021 г. за 77, 84 лв. - газ за отопление; РКО от 02.02.2021 г. за 200, 42 лв. - хранителни
стоки; РКО от 04.02.2021 г. за 462 лв. - строителни материали; РКО от 04.02.2021 г. за 132 лв. -
канцеларски материали; РКО от 04.02.2021 г. за 138 лв. - хранителни стоки; РКО от 24.02.2021 г. за
95 лв. - газ за отопление; РКО от 08.03.2021 г. за 88, 50 лв. - хранителни продукти.
Съдът няма задължение да обсъжда извършването, съответно установяването, на
посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, за които е изтекъл едногодишният
преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.194, ал.1 от КТ. Поради
това съдът намира, че по същество следва да обсъжда доказателствата по делото единствено с
оглед на следните дисциплинарни нарушения на ищцата: съставяне на РКО от 12.04.2021 г. за 78
лв. - газ; РКО от 15.04.2021 г. за 92 лв. - хранителни стоки, като по делото не е спорно, че
заплатените с посочените в разходните касови ордери суми са принадлежали на ответното
читалище.
Дисциплинарното уволнение, като вид дисциплинарно наказание, следва да се налага при
съобразяване на критериите по чл.189, ал.1 КТ. Те са: тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Определящи за
преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците
от конкретното неизпълнение на трудовите задължения. Наказанието следва да бъде адекватно на
нарушението и в това отношение преценката на работодателя, предприел прекратяване на
4
трудовия договор на дисциплинарното основание, подлежи на съдебен контрол в трудовия спор
във връзка с уволнението.
Само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като
тежко нарушение, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение /без да е длъжен да стори това/.
В конкретния случай съгласно РКО от 12.04.2021 г. сумата 78 лв. е за отопление, а съгласно
РКО от 15.04.2021 г. сумата 92 лв. е за мероприятие, т.е. съставените документи съответстват на
установеното от показанията на свидетелката ***: че поради липсата на отоплителна инсталация в
помещенията на читалището се е налагало ищцата да ползва собствена газова печка не само за себе
си, но и за да осигурява нормална температура за провежданите репетиции от местната фолклорна
група; че за мероприятията, организирани от читалището, с негови средства е осигурявана
почерпка на невисока стойност за участниците.
Останалите събрани по делото доказателства не опровергават показанията на свидетелката.
В уволнителната заповед е посочено не основанието, записано от ищцата в ордерите, а
основанието в издадените от доставчиците фактури, т.е. работодателят е бил наясно с причините за
разходване на средствата според ищцата, но не ги е посочил и обсъдил, респ. – не е събрал
доказателства относно посочените от ищцата основания за плащане. Поради това в заповедта
липсват мотиви, защо работодателят приема за извършено „необосновано, ненадлежно
документирано и фиктивно” разходване на средства, ползвани за отопление на читалището и за
мероприятие на читалището; предвид текста на разходните касови ордери, отказът на ищцата да
даде обяснения не освобождава работодателя от задължението му да обсъди при налагане на
наказанието тези обстоятелства.
Работодателят в заповедта си не е препратил към изводите в доклада от финансовата
проверка; от друга страна, в доклада няма категоричен извод за незаконосъобразно разходване на
средства, а само за съответен риск и съмнение. Изрично в доклада се сочи, че изводите за създаден
риск и съмнение за разходи, несвързани с дейността на читалището, са обосновани с
предоставената информация и зависят от нейната точност. По отношение на разходите за
отопление с газ изводите в доклада са обосновани с декларирано от общината отопление с
климатик – обстоятелство, което не се сочи и не се доказва по делото /в гласните доказателства,
събрани по инициатива на ответника, се твърди отопление с радиатор/. В самия доклад е направена
уговорка, че промяна в предоставената информация може да повлия съществено върху изводите.
Предвид посочената липса на мотиви в уволнителната заповед, остава неясно защо
работодателят е приел за установено извършване на нарушение по чл.190, ал.1, т.4, пр.1
/злоупотреба с доверието на работодателя – не е установено оказаното от работодателя доверие да
е използвано за неправомерно извличане на облага/ и по чл.190, ал.1, т.7 /други тежки нарушения
на трудовата дисциплина – не са посочени неизпълнени от ищцата трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/.
Дори да се приеме, че разходването на описаните средства от ищцата е без знание и
одобрение на ръководството на ответното читалище, предвид ниската стойност на изразходваните
по описания начин средства /общо 170 лв./ и целите, за които са изразходвани – осъществяване на
дейността на читалището, а не облагодетелстване на ищцата, допуснатите нарушения на трудовата
дисциплина в тяхната съвкупност не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание, съобразно критериите на чл.189, ал.1 КТ; тяхната тежест не обуславя неблагоприятните
последици на дисциплинарното уволнение.
Отделно от горното, работодателят е допуснал съществено нарушение на процедурата за
прекратяване на трудовото правоотношение, обосноваващо незаконосъобразността на
уволнителната заповед на самостоятелно основание. По делото е безспорно, че със заповед №
2/11.04.2022 г. на председателя на Народно читалище „Христо Ботев -1918” на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, но не е прекратено трудовото й правоотношение.
Няма пречка дисциплинарното уволнение да се извърши с два акта - заповед за налагане на
5
наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Необходимо е реквизитите на двата акта, в тяхната съвкупност, да съдържат мотивите на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение /Решение № 277 от 9.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1579/2011 г., III г. о., Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1688/2011 г., III г. о./.
В конкретния случай друга заповед, с която да е прекратено трудовото правоотношение
съобразно чл.330, ал.2, т.6 КТ, липсва. Въпреки това веднага след връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание работодателят е запечатал работното място на ищцата, т.е.
очевидно счита правоотношението за прекратено.
Изрично в Решение № 576 от 7.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1576/97 г., III г.о., се сочи, че
„формалният характер на трудовото правоотношение, гарантиращ сигурност и яснота в
отношенията между страните по повод престирането на работна сила, намира своя израз и при
прекратяването на трудовия договор… всички текстове от КТ, регламентиращи прекратяването на
трудовите договори (глава ХVI) са в подкрепа на принципа за задължителност на писмената
форма. Ако с измененията на КТ (ДВ, бр. 2 от 1996 г.) законодателят допусна отстъпление от
принципа по отношение сключването на трудовия договор с оглед изискванията на жИ.та, в
разпоредбите по прекратяването му този принцип е проведен докрай”.
Поради това неспазването на писмената форма за прекратяване на трудовото
правоотношение обосновава неговата незаконосъобразност.
Предвид установената незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание
следва да се отмени уволнителната заповед, респ. предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че
атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, както и че трудовото правоотношение
между страните е за неопределен срок, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Ищцата следва бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението – „административен
секретар" на Народно читалище „Христо Ботев -1918”, ЕИК ********* - с. Смочево.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Предпоставките за уважаване на този иск са уволнението да е признато за незаконно и
ищецът да е останал без работа за определен и доказан период от време. Основателно е искането
на ищцата за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 11.04.2022 г. до
11.10.2022 г. Размерът на обезщетението за процесния период е 5067 лв. брутно, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 21.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на този изход от спора, ответникът дължи държавна такса в размер на 302, 68 лв.,
от които 202, 68 лв. по оценяемия иск – по чл.225, ал.1 КТ и по 50 лв. по двата неоценяеми иска –
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и 250 лв. разноски за съдебно - счетоводна експертиза, които
следва да внесе по сметка на РС - Дупница, а на ищцата следва да заплати сторените разноски за
един адвокат в размер на 710 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на Народно читалище „Христо Ботев-
1918”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Смочево, общ. Рила, с която на
основание чл.190, ал.1, т.4 вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ на Т. И. Б., ЕГН **********, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна.
6
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. И. Б., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност –
„административен секретар" на Народно читалище „Христо Ботев -1918”, ЕИК ********* - с.
Смочево.
ОСЪЖДА Народно читалище „Христо Ботев-1918”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Смочево, общ. Рила, да заплати на Т. И. Б., ЕГН **********, сумата 5067 лв.,
представляваща брутен размер на обезщетението за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение за периода от 11.04.2022 г. до 11.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Народно читалище „Христо Ботев-1918”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Смочево, общ. Рила, да заплати държавна такса в размер на 302, 68 лв., както и
250 лв. - разноски за съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Народно читалище „Христо Ботев-1918”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Смочево, общ. Рила, да заплати на Т. И. Б., ЕГН **********, сумата 710 лв.,
представляваща сторени разноски в производството.
На основание чл.345, ал.1 от КТ, след влизане в сила на решението, да се изпрати
съобщение на Т. И. Б., ЕГН **********, че може в 2-седмичен срок от получаването му да се яви и
заеме длъжността, на която е възстановена с настоящото решение.
На основание чл.315, ал.2 ГПК решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
14.10.2022 г. /датата, на която съдът е обявил в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с
решение/ с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7