Р Е Ш Е Н И Е
№846/9.5.2023г.
Град Пловдив, 09.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Таня Златева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 443 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.30а, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането
на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Образувано е по жалба на И.Р.Г. *** срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 1 от 12.02.2023 г. на
началника Пето РУ при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и в чужбина за срок от 12 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна и
постановена в нарушение на материалния закон, поради което се иска нейната
отмяна и присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, в преклузивния 3-дневен срок от нейното съобщаване,
извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 12.02.2022 г. (л.30), и срещу
заповед, която съгласно чл.30а, ал.1 ЗООРПСМ подлежи на обжалване по реда на
АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за това, че на 12.02.2023
г. около 17:30 часа в град Пловдив на стадион „Локомотив“ в парк „Лаута“ по
време на провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Локомотив“ Пловдив
и ПФК „Ботев“ Враца, жалбоподателят не е изпънил разпореждане на полицейски
орган, с което е нарушил чл.21, т.2, пр.2 ЗООРПСМ. От изготвената справка за
спорна проява (л.31) се установява, че жалбоподателят е регистриран през 2011
г. за спортно хулиганство.
Същата фактическа обстановка е описана в издадените
акт № 1 от 12.02.2023 г. (л.28) за констатиране на противообществена проява,
извършена в нарушение на ЗООРПСМ и наказателно постановление № 1 от 12.02.2023
г. (л.29) на началника на Пето РУ при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.25,
ал.1 ЗООРПСМ на И.Г. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение по
чл.21, т.2, пр.2 ЗООРПСМ.
Същата фактическа обстановка е изложена в докладни
записки от 13.02.2023 г. (л.22-24) и писмени сведения от 12.02.2023 г.(л.25-26)
на полицейски служители, осъществявали охраната на спорното мероприятие, които
свидетелстват за неприлично поведение на жалбоподателя – показал е свастика с
пречупен кръст на дисплея на телефона си, псувал е и е крещял, отказал да
покаже личната си карта, която му е била поискана от инсп. Стоянков.
Т.е., налице са официални писмени документи, които се
ползват с материална доказателствена сила относно верността на фактите,
отразени в тях. Тази доказателствена сила не беше оборена в съдебното
производство при доказателствена тежест за жалбоподателя.
Показанията на разпитания по делото свидетел Д.К.
съдът намира за непоследователни и необективни, вътрешно противоречиви, както и
противоречащи на събраните писмени доказателства, поради което те не следва да
бъдат кредитирани. Така свидетелят казва, че жалбоподателят няма стари
провинения, което не кореспондира с приложената по делото справка (л.31). Също
така свидетелят твърди, че след като полицаят е поискал личната карта на
жалбоподателя, се е отдръпнал, но е видял предаването на картата без да е бил
непосредствено до жалбоподателя, на което твърдение съдът не може да даде вяра.
Т.е., със свидетелските показания не се установяват нови факти от значение за настоящия
правен спор и не е оборена доказателствената сила на официалните писмени
документи.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
кръга на правомощията му по закон и в предписаната от закона писмена форма,
съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 АПК и при наличие на достатъчно
писмени доказателства (официални писмени документи) за извършената
противообществена проява от страна на жалбоподателя, при спазване на
административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е в
достатъчна степен мотивирана и отговаря на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК
– съдържа фактическите основания за издаването й. В заповедта изрично са
посочени мястото и датата на извършване на нарушението и се съдържа изрично
описание на извършената противообществена проява, обстоятелствата, при които е
извършена, които представляват фактическите основания за издаване на заповедта.
Тези фактически основания кореспондират на чл.21, т.2, пр.2 ЗООРПСМ, която
правна норма е посочена изрично в заповедта. Т.е., изискването за форма е
спазено и не е налице такова нарушение на закона, което да препятствана
възможността на жалбоподателя да разбере смисъла на обективираното в заповедта
волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни
интереси, нито възможността му да реализира правото си защита, както и не се
препятства съдебният контрол.
Категорично не
се споделя становището на жалбоподателя за несъобразяване с изискването на
чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН, която не е приложима в настоящия случай. Следователно не
следват да се коментират възраженията на жалбоподателя в тази насока. Макар
чл.30, ал.1, т.1 ЗООРПСМ да предвижда едновременно издаване на наказателно
постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите
по чл.21, т.1-10, двете производства са самостоятелни и съставеният АУАН няма
правно значение за производството по издаване на заповедта на налагане на
принудителна административна мярка.
Съгласно
чл.21, т.2 ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на
този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща
се в отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното
мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на
полицейските органи. В случая отказът на жалбоподателя да изпълни полицейското
разпореждане да предостави личната си карта за проверка е безспорно доказан не
само чрез АУАН като официален писмен документ, но и от сведенията, дадени от
другите полицейски органи, ангажирани с охраната на спортното мероприятие,
т.е., безспорно доказана се явява противообществената проява, заради която е
наложена принудителната административна мярка.
Не отговаря на
съдържанието на оспорената заповед възражението на жалбоподателя, че в нея не е
посочен издателят на заповедта. АПК не съдържа изискване за мястото на
съответните задължителни реквизити на индивидуалния административен акт в
неговото съдържание и графично оформяне. В този смисъл посочването на
длъжността и имената на издателя на оспорената заповед единствено в нейния край
не представлява нарушение на изискването за форма.
Оспорената
заповед е съобразена със законовите изисквания и при нейното издаване е
приложен правилно чл.21, т.2, пр.2 ЗООРПСМ. Доколкото срокът за налагане на
мярката е една година, който е минималният срок по чл.25, ал.1 ЗООРПСМ,
административният орган не следва да мотивира така определения минимален срок,
доколкото законът не позволява определянето на срок за налагане на
принудителната административна мярка под минималния по закон.
Допуснатата
очевидна фактическа грешка в АУАН при изписване на датата – 30.09.2022 г.
вместо 12.02.2023 г. – на четвъртия абзац не води до съмнение относно фактите и
волята на актосъставителя и не влияе върху материалната доказателствена сила на
акта, доколкото е ясно, че действително се касае до грешно изписване на цифри и
то само на едно място в съдържанието на акта, като на всички останали места
датата на нарушението, на съставянето на акта и на неговото връчване е правилно
посочена.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.Г., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1 от
12.02.2023 г. на началника Пето РУ при ОДМВР Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: