Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.12.2020 г. гр.Малко Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Малкотърновският районен съд граждански състав
На шестнадесети декември 2020г.
В открито заседание, в състав:
Председател : Чанко Петков
при секретаря : М.Димова
като разгледа докладваното от
съдия Петков
гр.д.№ 198 по описа за 2020 г. на РС-Малко Търново,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с молба на М.И.И. -
ЕГН: **********, с адрес: *** - лично и в качеството
му на баща и законен представител на малолетното дете И. М. И. - ЕГН: **********, роден
на *** за издаване на мерки за защита срещу осъществено спрямо него и детето му
домашно насилие от страна на М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** – лице във
фактическо съпружеско съжителство.
Молителят в лично качество така и в качеството му на баща и
законен представител на детето И. М. И. — ЕГН: ********* иска от съда да наложи
на Н. следните мерки:
1. Задължаване на извършителя М.Д.Н. - ЕГН: **********
да се въздържа от извършване на действия, представляващи действия и актове на
домашно насилие спрямо М.И.И. - ЕГН: ********** и спрямо малолетното му дете И.
М. И. - ЕГН: ********** - за срок от 18 месеца
2. Забрана на извършителя М.Д.Н. - ЕГН: ********** да приближава лично
или чрез трето лице мен - М.И.И. - ЕГН: ********** и детето му И. М. И. - ЕГН: **********,
жилището, което обитават, местоработата му, детската градина, посещавана от
детето и местата за социални контакти и отдих на двамата - за срок от 18 месеца
3.Определяне местоживеенето на детето И. М. И. - ЕГН: ********** при
него - за срок, определен от съда, по възможност максимално дълъг.
4. Задължаване на извършителя М.Д.Н. - ЕГН: ********** да посещава
специализирани програми - по преценка на съда относно програмата и
продължителността на тази последна мярка.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие. И. твърди, че със Н. живеели на
съпружески начала в жилището на молителя. Имат родено дете И. И. на три години.
Сочи, че от самото начало на съвместния им живот бил подложен на физическо и
психическо насилие, обиждала и заплашвала молителя, както и детето. И. също
така излага, че на 06.10.2020г. е бил поредния скандал. Н. заявила на И.,*** да
вземе детето, което живеело при И..
Същият запознат с буйният и нрав я изчакал в 15.00 часа на спирката. Още със
слизането от микробуса на спирката Н. започнала да го обижда с думите: „педераст“, „олигофрен“, „изрод“,
„боклук“. Заплашвала го през цялото време, че ще му вземе детето и повече няма
да чуе за него. Постоянно му повтаряла: „Аз ще те оправя тебе“, „ти ще видиш
какво те чака“, „ще те унищожа“, „не знаеш на какво съм способна“, „с глас ще
ревеш, да знаеш“, „ще те срина със земята“, „ще те затрия“. Проведен е бил и
разговор с г-жа К.от отдел“Закрила на детето“-гр.Царево, което още повече
вбесило Н. и тя тръгнала към полицията. В полицията и двамата подписали предупредителни протоколи.
При среща между Н. и детето същата се опитала да удари И., но ударът попаднал в
лицето на детето.
Молбата
е процесуално допустима, като подадена
против действията на лице. Към молбата
е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие
спрямо молителя..
Съдът констатира, че в молбата се съдържат
данни за пряка опасност за живота и здравето на пострадалите лица молителят И.
и малолетното му дете И. И..
Тези
изводи на съда бяха подкрепени и от разпита на допуснататат по делото св.И.ова.Съдът
цени показанията на св.И.ова тъй като същата е пряк свидетел на скандалите
между молителя и ответницата,тъй като живеят един под друг както и, че е била
непосредствен свидетел на скандала между двамата на 06.10.2020г.Св.И.ова заявява пред съда:“
Имам наблюдение върху живота на семейството на сина ми, тъй като живеем едни под други във блока. Преди се събирахме
заедно, но напоследък нещата не вървят. Слушам всеки ден разправии, М. го
обижда постоянно, педерас, глупак, ще те унищожа, ще те еба до последно. Всичко
това става пред малкия им син който е на три години. Многократно сина ми е бил
заключен отвън когато се прибере в девет и половина. Има лошо отношение и към
детето, на него също му крещи, не му прави редовно храна до три години и
половина детето не говореше. Оставяше го когато си поиска и си заминава за
Ахтопол. Аз съм свидетел как е наричала детето урод и идиот.За скандала на
06.10.2020г. заявява:“ . На 6.10.2020г М. беше
на работа на Общински пазар, там работя и аз и ми каза, че М. ще идва да види
детето. Още със слизането от микробуса започна да обижда М. с думите педерас ,
изрод, ще те унищожа. Двамата отидоха в полицията, после М. отиде да вземе детето
от детската градина, да го закара в полицията, за да се видят с майка си. След
като излязоха от полицията , тя мисля че носеше някакъв подарък, хвърли
подаръка към ММ. да го удари, но удари детето.
Съдът
не цени показанията на св.Михайлова,тъй като тя не е пряк очевидец както на скандалите
предшествали датата 06.10.2020г така и скандала на горната дата.Св.Михайлова
заявява,че „много тормоз и много бой яде М.от М. и от майка му. М.остави детето
тука , защото беше бита и тормозена“,без да са представени доказателства в тази
насока.Заявява,че на М. не и е издавано
медицинско удостоверение.Относно скандала на 06.10.2020г. съдът не кредитира
показанията и тъй като същата е била на
достатъчно разстояние за да не може да разбере как се е развил скандала.От
разпита и станва ясно,че М. много често е пребивавала в гр.Царево като е
оставяла детето на грижите на молителя.
Предвид
изложеното съдът приема, че е проведено по делото необходимото главно и пълно
доказване от пострадалия М.И. на релевантните по делото факти и обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от
Конституцията на Република България предвижда, че никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Действията
на ответника М.Н. съдът квалифицира като физическо и психическо насилие, което
е събудило основателен страх в пострадалия М.И.
за неговия живот и здраве както и на детето му от бъдещи актове на същото насилие./чл. 2 във
вр. чл. 3, т. 1 и 3 от ЗЗДН/. Дори конфликтът да е започвал в резултат на
скандално или провокативно поведение на съпруга, то другият съпруг няма
правото, при каквито и да е условия, да упражни физическо или психическо насилие
над него.
Съдът не споделя становището на защитата
на ответницата относно оспорването на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Представената по делото декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН съдържа заявление, което отговаря на фактологията на молбата. В тази
връзка следва да се посочи, че законът придава самостоятелна доказателствена
стойност на декларацията, поради което и изложените с нея фактически твърдения
следва да бъдат кредитирани. Още повече, че за верността на изложените
твърдения молителят носи наказателна отговорност. При анализа на посочените в
молбата и декларацията факти и обстоятелства, се налага обоснован извод за
наличието данни относно евентуално осъществени насилствени действия по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН, извършени от ответницата спрямо молителя лично и в качеството му
на баща и законен представител на малолетното му дете И. И., които могат да
бъдат квалифицирани като физическо и психическо насилие. Предвид интензитета, с
който се сочи в молбата, че са извършени описаните актове на насилие, се налага
извода за постановяване на мерки за защита в полза на молителя И..
С оглед фактическите и правни изводи
за завършеност на състава на домашното насилие, за адекватни на нуждата от
защита съдът приема за срок от дванадесет
месеца мерките, предвидени с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН- забрана на извършителя да приближанва жилището, което обитават- град Малко Търново, ул. „Г. К.” №* вх.* ет.* ап.*., местоработата му, детската
градина посещавана от детето му, местата за социални контакти и отдих на
двамата на разстояние по- малко от 50м.
както и ответницата да бъде задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие –психическо и физическо по отношение на М.И.И. - ЕГН: **********, с адрес: *** - лично и в качеството му на баща и
законен представител на малолетното дете И. М. И. - ЕГН: **********.
Съдът не споделя становището на
молителя за налагане на останалите поискани с молбата мерки а именно- Определяне
местоживеенето на детето И. М. И. - ЕГН: ********** при него - за срок,
определен от съда, по възможност максимално дълъг и задължаване на извършителя М.Д.Н.
- ЕГН: ********** да посещава специализирани програми - по преценка на съда
относно програмата и продължителността на тази последна мярка.Относно мярката
за определяне местоживеенето на детето И. М. И. при молителя съдът намира,че
това искане следва да се разгледа в друг процес.А по отношение на искането М.Д.Н.
- ЕГН: ********** да посещава специализирани програми съдът намира същото за
неоснователно с оглед действията на ответницата.
Размерът на предвидената в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба /от
200.00 - до 1000.00 лв./ за извършеното домашно насилие, предвид характера и
степента на обществената опасност на действията, съдът определя в размер на 200.00 лв.,платими
от ответницата , както и ответницата да заплати на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН,
вр.чл.16 от Тарифата за Държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, д.т.в размер на 25.00 лв.
Съдебно
деловодни разноски по делото в размер на адвокатско възнаграждение за защитата
на молителя в размер на 400лв. следва да се възложат в тежест на ответницата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН, М.Д.Н. - ЕГН: **********,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие –психическо и физическо по
отношение на М.И.И.
- ЕГН: **********, с адрес: *** -
лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете И. М. И. - ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН М.Д.Н. - ЕГН: **********,***, да приближава
лично или чрез трето лице М.И.И. - ЕГН: ********** и
малолетното дете И. М. И. - ЕГН: **********, до жилището, което обитават- Малко Търново,
ул. „Г. К.” №* вх.* ет.3 ап.4.,,
местоработата му, детската градина посещавана от детето му, местата за социални
контакти и отдих на двамата на разстояние по- малко от 50м. за срок от
дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.
НЕ НАЛАГА мерките
- Определяне местоживеенето на детето И. М. И. - ЕГН: ********** при бащата
- за срок, определен от съда и задължаване на извършителя М.Д.Н. - ЕГН: **********
да посещава специализирани програми - по преценка на съда относно програмата и
продължителността .
ОСЪЖДА
на осн. чл.5
ал.3 от ЗЗДН М.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати глоба в размер на 200.00/двеста/ лв., в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - Малко Търново.
ОСЪЖДА на осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати държавна такса за
производството в полза на Държавата по сметка на Районен съд-Малко Търново в
размер на 25.00 лв., на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, вр.чл.16 от Тарифата за Държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00лв, за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.И.И. - ЕГН: **********, с адрес: *** направените разноски
по делото в размер на 400/четиристотин/лв.
Да
се издаде заповед за защита.
Препис от решението и заповедтта да се връчи на
страните, като в изпълнение на чл.16 ал.3 от ЗЗДН преписи да се изпратят
служебно на полицейските управления по адреси на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в 7-дневен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: