№ 19542
гр. С, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110137932 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от В К и И Е, за осъждане на И. П. Н., ЕГН ********** и
В. П. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С, п.к. 1618, обл, С, общ. К с, ж.к.„К с“,
бл...., да заплатят на ищеца суми за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен
№ ... и за извършена услуга дялово разпределение в него, както следва: сума в размер на по
143.08 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба – 24.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от по
54.07 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 06.06.2024 г.
Претендира се присъждане на вземания и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на по 8.12 лв. и обезщетение за
забава за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г. в размер на по 2.49 лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил и от двамата ответници.
Ответниците оспорват предявените искове, като релевират възражение за изтекла
1
погасителна давност на вземанията. По отношение на иска за присъждане на главница за
услугата дялово разпределение, считат същия за недоказан.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
признава извършеното в хода на производството погасяване на задълженията от страна на
ответниците. Ответникът В. Н. се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.
Ответницата И. Н. не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и
чл.155от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет присъждане на суми за доставена
топлинна енергия в имота на ответника, находящ се в гр.С, ж.к.„К с“, бл. ..., абонатен № ....
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за доброволна
делба от 18.11.2021 г., процесният имот е бил съсобствен на ответниците, като при
прекратяване на съсобствеността той е поставен в дял на ответницата И. Н.. На 19.01.2022 г.
последната е отчуждила имота като го е продала на М Г К и З К К. Сделката е
материализирана в нотариален акт №..., том I,рег.№..., нот.дело №.../2022 г., съставен от
нотариус Т М, рег.№... от РНК.
В същото време ответниците не оспорват, че през исковия период са били
съсобственици на имота, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна
енергия.
Ето защо следва да се приеме, че по отношение на ответниците И. П. Н. и В. П. Н., е
налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката.
В случая, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника
/извън починалия наследодател на ответника/. С оглед на това следва да се приложи общото
правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, а именно 30 дни след
2
публикуване на интернет страницата на продавача.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважени исковете ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По същество тези обстоятелства не са спорни между страните. Ответниците с
отговорите на исковата молба заявяват, че са заплатили процесните суми и представят
извлечение от интернет банкиране за установяване на това обстоятелство. Този факт се
признава от ищеца, като процесуалният му представител в о.с.з. от 22.10.2024 г. заявява, че
са останали дължими единствено 7.52 лв. за главница. Претендира се тази сума и
направените разноски в размер на 400.00 лв.
От страна на ответниците обаче своевременно, с отговорите на исковата молба, е
направено възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
24.06.2024 г., когато е подадена исковата молба на която дата на основание чл.116, б.“б“ от
ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.април 2021 г.
/който е с падеж на плащане 14.06.2021 г./ и всички предходни месеци, включени в исковия
период.
Т.е. от претендираните от ищеца вземания, погасени по давност са тези за периода
от м.май 2020 г. до м.април 2021 г. вкл. Видно от справката за абонат № ..., приложена на
л.35 от делото, обаче за това време, макар и да е включено в исковия период, не са
начислявани задължения. Цената на иска се формира от задължения за периода от м.05.2021
г.до м.11.2021 г.
Ето защо, съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, исковете за заплащане на доставена
топлинна енергия над сумата от 7.52 лв. /по 3.76 лв. спрямо всеки ответник/, за лихва за
забавеното й плащане, както и за дялово разпределение, следва да бъдат отхвърлени. Съдът
следва да уважи единствено иска за главница за доставена топлинна енергия в размер на по
3.76 лв. спрямо всеки ответник.
За пълнота на изложението тук следва да се посочи, че макар и с извършения превод
да са наредени от всеки ответник по 207.75 лв. /какъвто е общия размер на исковете/ към
ищцовото дружество, то доколкото се претендира и законна лихва върху главниците за
доставена топлинна енергия и за предоставена услуга дялово разпределение, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, не може да се приеме, че
ответниците са погасили в цялост задълженията си. За периода от подаване на исковата
молба – 24.06.2024 г. до плащането на 28.08.2024 г., дължимата лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия е 3.58 лв., а върху главницата за дялово разпределение е 0.20 лв.
Ето защо при погасяване на задълженията, при спазване на разпоредбата на чл.76 от ГПК,
платените от ответниците суми от по 207.75 лв. са отнесени първо за лихви, а след това за
главница, при което останали непогасени са по 3.76 лв., с която сума е закрито задължението
за законна лихва.
С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответниците са извършили плащане на
претендираните от ищеца вземания на 28.08.2024 г., т.е. след образуване на настоящето
3
исково производство от 24.06.2024 г., като по този начин са станали причина за образуване
на делото, респ. за извършване на разходите по него. От страна на пълномощника на ищеца
се претендира заплатената държавна такса, която е по 200.00 лв. за исковете спрямо всеки
ответник и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, а именно 100.00 лв.
С оглед на това, в тежест на всеки от ответниците следва да бъде поставена сумата от
250.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА всеки един от ответниците И. П. Н., ЕГН ********** и В. П. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к.„К с“, бл...., да заплати на “Т – С” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума от по 3.76 лв., представляваща
непогасен остатък от задължение за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен
№ ..., за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважения размер до пълния предявен размер спрямо всеки
ответник от по 143.08 лв., поради извършено плащане в хода на производството
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за осъждане на всеки един от ответниците И. П. Н., ЕГН ********** и В.
П. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к.„К с“, бл...., да заплати на ищеца сума
от по 54.07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода от
15.09.2021 г. до 06.06.2024 г., на задължения за доставена топлинна енергия, поради
извършено плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за осъждане на всеки от ответниците И. П. Н., ЕГН ********** и В. П. Н.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к.„К с“, бл...., да заплатят на ищеца цена на
извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № ... от по 8.12 лв.,
дължима за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от
подаване на исковата молба - 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, и обезщетение за
забава от по 2.49 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г., поради извършено плащане
в хода на производството.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците И. П. Н., ЕГН ********** и В. П. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к.„К с“, бл...., да заплати на “Т – С” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума от по 250.00 лв., представляваща
направени от дружеството разноски по делото, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4