№ 905
гр. София, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901969 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Т. Г. П., в която ищецът твърди, че през 2000
г. „получил патент за полезен модел“, но поради предприето срещу него разследване не
могъл да „плати таксите“ и да получи „възнаграждение по стария Закон за патентите,
действал до 2006 г.“ Сочи също, че в периода 1995 г. – 2006 г. бил и без доходи. При тези
твърдения П. е отправил искане до съда за осъждане на държавата да му заплати
обезщетение за използване на полезния модел в размер от 135 млрд. лв.
Поради неяснота в изложените фактически твърдения с разпореждане от 13.10.2021 г.
съдът е дал указания на ищеца да уточни дали твърди ответникът да е ползвал без
разрешение регистриран от него патент и ако да – да посочи с какви фактически действия
и в какъв период е осъществено ползването, а ако претендира обезщетение за пропуснати
ползи в резултат от противоправни действия на разследващи органи, да изложи подробно
фактически твърдения относно причинната връзка между действията на органите и
невъзможността да реализира ползата, за която претендира обезщетение. Изхождайки от
заявения петитум за присъждане на обезщетение за нарушаване на право върху
интелектуална собственост, със същото разпореждане съдът е указал на ищеца да представи
доказателства за внесена държавна такса в размер на 5 400 000 000 лв. (4 % от цената на
иска, а не проста такса в размер от 10 лв.).
В срока за изпълнение на указанията ищецът е подал жалба вх. № 23178/25.10.2021 г.
срещу разпореждането от 13.10.2021 г., в която отново са изложени фактически твърдения
във връзка с процесния спор. Посочено е, че „патентът за полезен модел е ползван, въз
основа на него е изработен патент за изобретение, той е собственост на държавата, но от
кого се ползва и от кога – това може да каже само представител на държавата“. Ищецът е
заявил също, че от него се изисква посочване на факти, „които няма и до които няма
достъп“, поради което е поискал от съда да насрочи заседание с цел да бъдат изслушани
обясненията на ответника. Като факт от причинната връзка между деянието и вредите
ищецът е посочил „криминалния преход“. В заключение ищецът е посочил, че се дължи
1
държавна такса като за иск, основан на ЗОДОВ.
С разпореждане от 16.11.2021 г. съдът е указал на ищеца, че подадената жалба е
насочена срещу необжалваем акт, както и му е дал нова възможност да изложи
последователно фактите, осъществили се от момента на подаване на заявката за
регистриране на полезния модел – регистриран ли е той, ако не –– какви действия и на кои
държавни органи са попречили за регистрацията; ако е регистриран – с какви действия, на
кои държавни органи и в кой период държавата е нарушила правото му върху регистрирания
полезен модел. Указана е и санкционната последица при неизпълнение на разпореждането.
Същите указания са дадени на ищеца и с последващо разпореждане от 21.12.2021
г., с което на ищеца е указано и че на този етап от процесуалното развитие е
необходимо да изложи единствено твърдения по фактите, по които съдът е поставил
въпрос, без да установява тези факти с „данни от Патентното ведомство“. Наред с това
съдът е посочил, че при необходимост ищецът може да поиска предоставянето на
правна помощ.
В изпълнение на указанията ищецът е подал последователно няколко молби – от
09.12.2021 г., 21.12.2021 г., от 13.01.2022 г., от 01.02.2022 г. и от 08.02.2022 г. С нито една
от тях обаче не се изпълняват многократно дадените от съда указания (включително
разяснени с разпореждане от 20.01.2022 г.), в резултат от което и към настоящия момент
исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Не са изложени
достатъчно ясно фактите, от осъществяването на които ищецът твърди да е претърпял вреда,
а това препятства съда да даде точна квалификация на иска - иск за обезщетение на
вреди от нарушаване на интелектуална собственост, какъвто петитум е отправен в
първоначалната искова молба, или иск за обезщетение на вреди от незаконни
действия/бездействия на държавни органи, каквито се споменават в първоначалната и
уточнителните молби. Всъщност не са изведени безпротиворечиво и ясно основните
факти от фактическия състав на който и да е иск за обезщетение, независимо дали
това е в защита на интелектуалната собственост или е такъв по ЗОДОВ (дори предявеният
иск да можеше да се квалифицира без съмнение), а именно – кога се е осъществило
деянието, кой го е осъществил, в какво се изразява противоправността, в какво се изразява
причинната връзка между деянието и настъпилата вреда. Липсата на твърдения по тези
факти, освен че препятства съда да квалифицира иска и да направи доклад на делото,
затруднява адекватното осъществяване на правото на защита от ответника и поради
това е от основно значение за редовността на исковата молба.
Наред с това липсата на ясни твърдения е пречка за настоящия състав да прецени и
дали не е налице идентичност между настоящото дело и по-рано заведеното и все още
висящо гр.д. № 8191/2021 г. (образувано по искова молба с вх. № 6272/28.06.2021 г.)
предвид необходимостта от съобразяване на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК.
Изложеното е основание съдът да приложи предвидената в чл. 129, ал. 3 ГПК
санкционна последица, за която ищецът е бил многократно предупреждаван.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба вх. № 20000/06.10.2021 г., по
която е образувано настоящото дело.
Разпореждането може да бъде обжалвано от молителя пред Апелативен съд – гр.
София в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3