№ 19443
гр. ..., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110170807 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването в полза на ищцата на вземане в размер на 20000,00 лева,
претендирано по запис на заповед, издаден на ... г. с падеж за плащане – 29.04.2023 г.,
обезпечаващ задължение по договор за заем, сключен на ... г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението /27.06.2023 г./ до изплащане на вземането.
Ищцата В. П. М. твърди да е поемател по посочения запис на заповед, който е
издаден от ответницата Л. Г. Д.. Твърди настъпил падеж и съответно дължимост на
вземането. Сочи, че менителничният документ е издаден, за да обезпечи вземане на
ищцата срещу ответницата в размер на 20000,00 лева по договор за заем, сключен
между страните. Излага твърдения, че е превела уговорената сума от 20000,00 лева по
банкова сметка на ответницата на ... г., като последната дължи връщането й на падежа
на задължението – 29.04.2023 г. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с постъпилото от длъжницата възражение по издадената в полза на
ищцата – заявител в заповедното производство, заповед за изпълнение. Моли да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 20000,00 лева,
претендирана по менителничния ефект. В открито съдебно заседание и в писмена
защита поддържа иска. Претендира разноски.
Ответницата Л. Г. Д., редовно уведомена, не е депозирала отговор в срока по
1
чл. 131 ГПК. В писмено становище и в открито съдебно заседание излага доводи за
неоснователност на иска. Сочи, че ищцата е представила по делото фалшив запис на
заповед от ... г. за сумата от 20000,00 лева. Заявява, че не дължи посочената сума, тъй
като я е върнала на ищцата на 04.11.2022 г., заедно с още 30000,00 лева, като тогава
получила от последната обратно оригиналите на три записа на заповед, издадени от
ответницата – от ...г. за 10000,00 лева, от ...г. за 20000,00 лева и от ...г. за 10000,00 лева.
В писмена защита поддържа възраженията си. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото приема следното от фактическа страна:
По заявление на В. П. М. е образувано производството по гр.д. № 35450/ 23 г. по
описа на СРС, 71 – ви състав срещу Л. Г. Д., по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение от 08.07.2023 г. за сумата 20000,00 лева, представляваща вземане, дължимо
по силата на запис на заповед, издаден на ... г., с падеж на плащане – 29.04.2023 г. и
поемател заявителят. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника. В предоставения срок по чл.415 ГПК е предявен установителен иск, по
който е образувано производството по настоящото дело.
От въззивна жалба на л. 47 – 48 от делото, подадена от Л. Г. Д., се установява
направено от същата в жалбата признание, че В. П. М. и Л. Г. Д. са сключили през
месец ноември 2022 г. устен договор за заем за сума в общ размер на 60000,00 лева. За
да обезпечи вземането на В. П. М., Л. Г. Д. издала 4 броя записи на заповед. Във
въззивната жалба Л. Г. Д. признава и, че е получила предоставената й в заем сума по
банков път на четири транша, а именно на ... г. – сумата 10000,00 лева, на ... г. – сумата
20000,00 лева, на 06.10.2022 г. – сумата 20000,00 лева, и на ... г. – сумата 10000,00 лева.
От постановление от 21.08.2024 г. по пр. пр. 39734/ 23 г. на Софийска районна
прокуратура, находящо се на л. 45 – 46 от делото, се установява, че на ищцата В. П. М.
е отказано да й бъде предоставен заверен препис от постановено по преписката
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Видно от
съдържанието на постановлението от 21.08.2024 г., преписката е била образувана по
повод на постъпила жалба от Л. Г. Д. с твърдения за извършено документно
престъпление, изразяващо се в съставяне на 4 броя неистински документа под
формата на записи на заповед, които впоследствие са били представени пред
Софийски районен съд по образувани там граждански дела, с цел да удостоверят
задължение в размер на общо 60000,00 лева.
По делото е представено преводно нареждане от ... г., от което се установява, че
Л. Г. Д. е получила на посочената дата превод от В. П. М. за сума в размер на 20000,00
лева.
По делото е представен запис на заповед, издаден на ... г. от Л. Г. Д. за сумата
20000,00 лева с падеж на плащане – 29.04.2023 г.
2
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на действителен
менителничен ефект, издаден от ответницата, по който ищцата се легитимира като
поемател, сключен договор за заем и валидно породен дълг от него, както и връзката
му с оспорения запис на заповед.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга по ценната книга и
заема.
Производството е допустимо. Налице е идентичност на вземанията – предмет на
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, и на предявения установителен иск
в настоящото производство.
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, за която е предвидена писмена
форма за действителност и задължителни реквизити. В същото време записът на
заповед има характер на ценна книга, която материализира право на парично вземане,
което се упражнява чрез предявяването й, т.е. представянето й, поради което и може да
служи като платежно средство в оборота. С оглед абстрактния характер на
волеизявлението на издателя й, задължението за него възниква само по силата и въз
основа на издадения ефект и независимо от причините и основанията за поемане на
задължението, които може да са най –различни, но не влияят върху действителността
на задължението по записа на заповед.
Представеният със заявлението запис на заповед съдържа всички изискуеми от
закона реквизити, а именно наименованието „запис на заповед”, както в заглавието,
така и в текста на документа, безусловно обещание да се плати точно определена сума
пари, падеж, място на плащане, дата и място на издаване, подпис на издателя. Записът
на заповед е автентичен, доколкото в преклузивния срок по чл. 131 ГПК липсва
оспорване на истинността на документа, досежно авторството на подписа за неговия
издател.
В настоящото производство, предвид направеното признание от ответница, се
установява, че между страните са възникнали и съществуват правоотношения по
договори за заем, за които липсва изискуема от закона писмена форма за
действителност, за сума в общ размер на 60000,00 лева, като част от тази сума, а
именно 20000,00 лева, е предоставена на ответницата по банков път на ... г. Заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в
заем, парична сума. В този смисъл съдът приема, че между страните се установява, че
е сключен валиден договор за заем за сумата от 20000,00 лева на ... г.
Ответницата е признала и, че за да гарантира изпълнението на задължението си
3
да върне предоставената в заем сума от 20000,00 лева, на посочената дата е издала в
полза на ищцата запис на заповед с падеж на плащане – 29.04.2023 г. Доколкото
представеният по делото запис на заповед от ... г. за сумата от 20000,00 лева, носи
подписа на ответницата за издател на менителничния ефект, съдът приема, че именно
този документ е бил предназначен да обезпечи каузалното правоотношение по
договора за заем, следователно и последният представлява основанието на вземането
по процесния запис на заповед.
Поради изложеното, както и доколкото се установи, че е налице отказ за
образуване на досъдебно производство за извършено документно престъпление от
ищцата, свързано със съставянето на процесния запис на заповед, съдът приема за
неверни твърденията на ответницата, че за обезпечаване на изпълнението на
задълженията й по договора за заем съществува друг запис на заповед, издаден на ... г.
от нея, фактическата власт върху който й е възстановен, предвид извънсъдебно
изпълнение на задължението й за връщане на заетата сума.
Следователно по делото се доказва съществуването на действителен
менителничен ефект - запис на заповед, по силата на който ответницата се е задължила
да заплати на поемателя сумата от 20000,00 лева и падежът на задължението е
настъпил.
Предвид обстоятелството, че по делото се установи, че процесното задължение
произтича от валидно сключен договор за заем, обезпечен с процесния редовен от
външна страна и действителен запис на заповед, ответницата следва да установи, че е
върнала предоставената й в заем сума в срок до 29.04.2023 г. Доказателства за
погасяване на дълга не са ангажирани по делото.
Поради изложеното, предявеният установителен иск за съществуване на
задължението по процесния запис на заповед се явява изцяло основателен.
Право на разноски при този изход от спора има ищцата, която ги е претендирала,
като следва да й се присъди сумата 400,00 лева, представляваща разноски за държавна
такса за исковото производство.
Съдът следва да разпредели отговорността за разноски в заповедното
производство, като с оглед на изхода на спора такива се следват на ищцата в размер на
400,00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. Г. Д.,
ЕГН **********, от град ..., ДЪЛЖИ на В. П. М., ЕГН **********, от град ..., на
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1
4
ЗЗД сумата от 20000,00 лева, представляваща задължение по запис на заповед,
издаден от ответницата в полза на ищцата на ... г., с падеж за плащане на 29.04.2023 г.,
и обезпечаващ вземане по договор за заем, сключен на ... г., ведно със законната лихва
от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.06.2023 г./ до
окончателното й изплащане, за която сума са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35450/ 23 г. по описа на Софийски
районен съд, 71 – ви състав.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН **********, от град ..., ДА ЗАПЛАТИ на В. П. М.,
ЕГН **********, от град ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 400,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса за исковото производство, и сумата 400,00
лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 35450/ 23 г. по
описа на Софийски районен съд, 71 – ви състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5