Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1450 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК.
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от Т.К.Н. ЕГН **********,***, в качеството на законен
представител на малолетните си деца П.Д.Б. ЕГН * ***и С.Д.Б. А ЕГН **********
против Д.И.Б. ЕГН **********,***, в
която се твърди, че страните по делото имат две малолетни деца - П.Д.Б. ЕГН **********
и С.Д.Б.ЕГН **********. Твърди, че не са сключвали граждански брак, но
ответникът е припознал децата. Твърди, че живяли заедно и от октомври 2015г. са
разделени. От тогава децата живеят само с майката и тя полага непосредствените
грижи за тях, като им осигурява всичко необходимо. Твърди, че финансова помощ
от ответника не получава, а помагат роднини на майката, която разчита и на трудовото си възнаграждение. Твърди, че от
март 2017г. бащата на децата не е давал никакви средства за децата и отказва
категорично да плаща издръжка на децата по доброволен ред. Твърди, че децата са
на 4 и 6 години, посещават детска градина „***“- гр.Плевен, С.е във втора група
, П.е в предучилищна група. Твърди, че децата са често боледуващи, страдат от
чести респираторни инфекции, даващи усложнения като бронхити и ларингити.
Налага се да им бъдат закупувани лекарства - антибиотици, медикаменти за
лечение на гърло и кашлица. Твърди, че таксите за посещение на детска градина
са различни с оглед отсъствията на децата, средно около 47лв. на месец на едно
дете ,при пълен месец посещения. Твърди, че майката работи по трудов договор като шивачка в ***гр.Плевен
и получава трудовото възнаграждение в минимален размер. Твърди, че други доходи освен трудовото
възнаграждение няма. Твърди, че майката не притежава недвижими имоти и МПС и
няма никакви други доходи. Твърди, че ответникът по неофициална информация
работи по трудов договор, но няма данни за размер на получавано трудово възнаграждение,
както и за имотното му състояние, Няма други деца. Моли, на основание чл.143 от СК да бъде определена месечна издръжка в
размер на 130лв./сто и тридесет/ лева за всяко от децата П.Д.Б. ЕГН **********
и С.Д.Б.ЕГН **********, считано от подаване на исковата молба до настъпване на
причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законните
лихви върху всяка просрочена месечна вноска. Моли, на основание чл.149 СК
ответника да бъде осъден да заплати издръжка и за минал период - една година
назад от подаване на исковата молба в размер на 130лв. месечно, за всяко от
децата. Моли, издръжката да бъде изплащана до 30-то число на текущия месец, по
банков път на посочена от майката банкова сметка.
***.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника
по делото. В съдебно заседание ответника се явява лично и оспорва предявената
претенция, като твърди, че с оглед доходите които получава, които са в размер
на минималната работна заплата, не може да заплаща претендирания размер на
издръжката.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните и се установява от приложените по делото удостоверения за раждане по
акт за раждане № 0747/30.04.2013г. и № 0833/16.05.2011г., че родители на децата
С.Д.Б., ЕГН********** и П.Д.Б., ЕГН********** са Т.К.Н. и Д.И.Б..
Установява се от Удостоверение №
13/12.02.2018г., че Т.Н. реализира средномесечно трудово възнаграждение в
минималния за страната размер от 460 лв. до края на 2017г.
От Удостоверение №
21/23.04.2018г. е видно, че Д.Б. също получава трудово възнаграждение в размер
на минималната за страната работна заплата през 2017г.-460 лв., а през
2018г.-510 лева.
Видно от Удостоверение
за декларирани данни № **********/17.04.18г., няма декларирани от Д.Б.
собствени недвижими имоти и МПС.
Установява се от
Служебни бележки № 54/08.02.2018г. и №55/08.02.2018г., както и от Приходни
квитанции/л.9-л.14 от делото/, че децата С.и П.посещават ДГ ***-Плевен, като за
детето П.се заплаща месечна такса в размер на 25,00 лв.+1,00 лев на присъствен
ден, а за детето С.се заплаща 50% от 25 лв.+1,00 лв. на присъствен ден, което
на пълен присъствен месец за детето П.е 47 лв. , а за детето С.-23,50 лв.
Видно от Медицинско
направление/л.15 от делото/ децата П.и С.Бецови боледуват от респираторни
инфекции, усложняващи се с бронхит, ларингити, при които се прилага
медикаментозно и инхалаторно лечение.
Съдът дава вяра на
показанията на св.С.Н., въпреки че тя е заинтересована от изхода на делото като
баба на децата по майчина линия. Показанията й са преки, логични и в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че родителите на децата не съжителстват заедно от м.октомври 2015г.
след раздялата на страните по делото, децата се отглеждат от майката в нейната
семейна среда, където съжителстват с бабата и дядото по майчина линия. Средства
за издръжката на децата осигурява майката, подпомагана от своите родители.
Бащата в началото на раздялата на родителите е осигурявал средства за държка на
децата, но до м.март 2017г. включително, след което не е осигурявал издръжка на
децата. Децата често боледуват от инфекции и истинки, като се налага лечение,
включително антибиотично. На С.е установен хроничен гастрит, поради което тя
трябва да спазва хранителна диета. Месечната издръжка на децата е 300-400 лв.,
а с общите разходи-500,00 лв. Двете деца посещават детска градина.
От приетия по делото
социален доклад се установява, че децата се отглеждат в семейната среда на
майката, която е подпомагана в отглеждането им от своите родители. Майката е получава
90 лв. месечно месечни добавки по чл.7 ЗСПД, а за март 2018г. е получила
обезщетения и помощи от НОИ в размер на 152,17 лв. С ответника не е проведена
среща, а само телефонен разговор, при който той е посочил, че не може да
участва в социалното проучване поради служебна ангажираност. Не е дал отговори
на относимите въпроси и в рамките на телефонния разговор. Взето е становище, че
присъждането на издръжка от ответника по делото е в интерес на децата, като размера
на издръжката следва да бъде съобразен с възрастта и потребностите на децата.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл.143, ал.2 СК
По делото безспорно е установено, че детето А.е малолетно, както и че ответницата
е негова майка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва
да бъде определен с оглед визираните в Семейния кодекс разпоредби - в зависимост от
нуждите на детето, като обаче се държи сметка за възможностите на задълженото
лице. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, настоящата
инстанция прави следните правни изводи: По делото са установени всички
кумулативно изискуеми се елементи от визирания в чл. 143 ал.2 СК. Ответникът е родител - вписан в
акта за раждане като баща на малолетните деца П.и С., видно от представените
удостоверения за раждане. По делото беше установено по безспорен и категоричен
начин, че родителите са във фактическа раздяла от м.октомври 2015г. Нуждите на
малолетните деца П.и С.съдът преценява, като има предвид възрастта им,
необходимите средства за храна, облекло, с оглед сегашните условия и изисквания
на живот, необходимите разходи за дете на 4 и 6-годишна възраст. Издръжката
представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейно правният характер на издръжката е съпътствана
от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично, а
чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на
ответника. Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В
този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се
определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я
дават.Конкретният размер на дължимата издръжка следва да се определи с оглед нуждите
на малолетното дете, както и да бъде съобразен с възможностите на двамата
родители. Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на децата
си, като това осигуряване следва да се поеме от двамата родители - аргумент чл. 143, ал. 2 СК.
По делото се ангажираха доказателства за доходите на двамата родители,
които са в минималния за страната размер на трудово възнаграждение – по 460,00
лв. през 2017г.и 510 лв. през 2018г. Не се установи двамата родители да
разполагат с имущество, от което да могат да реализират доходи. Като взе предвид доказаните нужди на децата -
необходимостта от средства за храна, облекло, отопление и други, както и
месечната такса за детска градина, съобразявайки и възрастта на децата,
здравословното им състояние и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 142 ал.I от СК, съдът счита, че за осигуряване
на необходимия минимум от алименти за всяко от децата П.и С.месечно са
необходими по 255.00 лева. От тази сума бащата ще следва да заплаща половината
от 127,50 лева, а майката разликата от още 127,50 лв., която сума е съобразена
с минималия размер, предвиден в чл.142, ал.2 СК- ¼ от минималната
работна заплата за страната, считано от 01.01.2018г. Видно е, че и двамата
родители реализират месечни трудови доходи в минималния за страната размер и
имат еднакви възможности да осигуряват издръжка на децата. Ирелевантни са
възраженията на ответника, че размерът на реализираните от него доходи е такъв,
че заплащането на издръжката дори в
минимален размер на двете деца е невъзможно. Съгласно чл.142, ал.2 СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, поради което е без значение дали задълженото за издръжка лице
реализира доходи въобще, минималния размер на издръжкака е дължим. С оглед
изложеното, предявените искове с правно основание чл.143 ал.2 от СК се явяват основателни и доказани в
размер от 127,50 лева и следва да се уважат, за посочената сума от по
127,50 лв. за всяко едно от децата П.и С.ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, като за разликата до пълния претендиран размер по 130 лева за
всяко от децата следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва
да бъде определен срок за плащане на месечната издръжка-30-то число на месеца,
за който се отнася издръжката.
По исковете с правно основание
чл.149 СК.
Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е
безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е
предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен
период преди завеждане на иска - тук надделява съображението, че нуждата
вероятно е била налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване
на издръжка, необходимо е било време да се организира съдебната претенция,
която хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия казус. Съдът намира, че в
случая е налице приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който,
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
завеждане на иска.От установените по делото обстоятелства съдът прави извод, че
за ответникът е възникнало задължение да заплаща издръжка за децата от м.октомври
2015г. От показанията на разпитания по делото свидетел С.Н. се установи, че
ответика по делото последно е заплащал издръжка на децата за м.март 2017г. През
2017г. минималния размер на издръжката за всяко едно от децата е в размер на
115,00 лв. месечно, определен съобразно нормата на чл.142, ал.2 СК. Предвид
тези констатации, съдът счита че исковете с правно основание по чл.149 от СК, с които се иска издръжка за минало
време, са основателни и доказани за сумата от по 1290.00 лева/по 115 лв. за
периода от 01.04.2017г. до 31.12.2017г. и по 127,50 лв. за периода от 01.01.2018г.
до 01.03.2018г./, като за разликата до претендирания размер - 1560.00 лв./по
130 лв. месечно за периода от 01.03.2017г. до 01.03.2018г./ за всяко от децата
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 165,38 лв. съобразно уважената част на исковите
претенции.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 470,40 лв./183,60лв.+183,60+51,60лв.+51,60лв./.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.143 ал.2 вр. с ал.1 СК, Д.И.Б. ЕГН
**********,*** да
заплаща на малолетното си дете П.Д.Б. ЕГН ********** сумата от 127,50
лв., считано от 01.03.2018г. чрез неговата майка и законен представител Т.К.Н. ЕГН **********,***, месечна издръжка,
която да заплаща до 30-число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, а за разликата до предявения
размер от 130,00 лева месечна издръжка отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.143 ал.2 вр. с ал.1 СК, Д.И.Б. ЕГН
**********,*** да
заплаща на малолетното си дете С.Д.Б.ЕГН ********** сумата от 127,50 лв., считано от 01.03.2018г. чрез
неговата майка и законен представител Т.К.Н. ЕГН **********,***, месечна издръжка,
която да заплаща до 30-число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, а за разликата до предявения
размер от 130,00 лева месечна издръжка отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК, Д.И.Б. ЕГН
**********,*** да заплати на
малолетното си дете П.Д.Б. ЕГН ********** чрез чрез
неговата майка и законен представител Т.К.Н. ЕГН **********,***, сумата от 1290,00 лв., представляваща месечна издръжка за периода от 01.03.2017г до 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба/01.03.2018г./
до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер от 1560,00
лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК, Д.И.Б. ЕГН
**********,*** да заплати на
малолетното си дете С.Д.Б., ЕГН ********** чрез чрез
неговата майка и законен представител Т.К.Н. ЕГН **********,***, сумата от 1290,00 лв., представляваща месечна издръжка за периода от 01.03.2017г до
01.03.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба/01.03.2018г./ до окончателното изплащане
на сумата, а за разликата до предявения размер от 1560,00 лева отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.И.Б.
ЕГН **********,*** да заплати на
малолетните си деца П.Д.Б. ЕГН ********** и С.Д.Б., ЕГН ********** чрез чрез тяхната майка и законен представител Т.К.Н. ЕГН **********,***
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 165,38 лева съразмерно с уважената част на
исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, Д.И.Б. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 470,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в
двуседмичен срок от 08.05.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: