Решение по дело №39/2017 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 41
Дата: 16 март 2017 г.
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20174440200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Плевен, 16.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд град Червен бряг, в публично заседание  на шестнадесети февруари през две хиляди и  седемнадесета  година в състав:

 

                                                              Председател: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

 

При секретаря П.П.    и присъствие на Прокурор …………  като разгледа докладваното от съдията Първанов Нахд № 39  по описа за 2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:

 

          ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № Пл-13-13/09.12.2016 година на Началник РДНСК – Северозападен район, с което на основание чл.  233, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на Н.Й.Н. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева лв.

          Жалбоподателят – редовно призован  се явява лично и с адв. Битунска от АК-Плевен. Поддържа депозираната жалба и твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – редовно призован се представлява от ЮК  Линков с нарочно пълномощно. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с всички процесуални правила.  Моли съда да го потвърди изцяло.

 В съдебно заседание бяха приети представените писмени доказателства, а именно: Акт № Пл-13/14.11.2016г.; Възражение по Акт № Пл-13/14.11.2016г.; Констативен протокол от 25.08.2016г.;  Писмо изх. № Чб-722-00-347/22.12.2016 г.; Наказателно постановление № Пл-13-13/09.12.2016 г. на Началник Сектор Плевен към РДНСК – Северозападен район; Становище от Н.Й. Николов; Сл. бележка от МВР № 4061/22.12.2015 г.;  Покана № Пл-78-00-266/3.11.2016 г.; Протокол за установяване годността за приемане на строеж обр. 16; пощенски плик; Писмо изх.№ ЧБ-722-00-347/22.12.2016г. с разписка за получаването му; НП № Пл-13-13/09.12.2016г. на  РО „НСК“ – Плевен;  /оригинал/; АУАН № Пл-13/14.11.2016 г. по описа РДНСК – Северозападен район-оригинал; Възражение по Акт № Пл-13/14.11.2016г.;  Показана за образуване на административно-наказателно производство в едно с разписка за получаването й; Констативен протокол от 25.08.2016г.; Протокол за установяване годността за приемане на строеж – обр. 16;  Проект за електрическа централа биогаз 1.5 МВт с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно използване на биомаса в УПИ ХV-510005, землището на с.Рупци, община Червен бряг, по части архитектура, конструкции, технологична; Становище от Агенция пътна инфраструктура, ОУ – Плевен; протокол на Агенция пътна инфраструктура, ОУ Плевен от 02.09.2015г.; Становище на МВР от 25.09.2015г.; Становище на н-ка на РС „ПБЗН“ Червен бряг № 764/30.11.2015 г.; Писмо № 6385/28.10.2015 г. на РИОСВ – Плевен; Комплексен доклад за оценка за съответствието на инвестиционни проекти за „Електрическа централа биогаз 1.5 МВт с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез индиректно използване на биомаса; Нот.акт № 131, том 6, рег. № 3854/н.д. 853/2015 г.; Разрешение за строеж № 72/26.09.2013 г. на Гл. архитект на Община – Червен бряг; Разрешение за строеж № 16/29.04.2015 г. на Гл. архитект на Община – Червен бряг; Заповед № 14/3.12.2015 г. за допълване на Разрешение за строеж № 16/29.04.2015 г. на Гл. Архитект на Община – Червен бряг; Заповед № РД-11-17/02.04.2014 г. на Кмет на Община – Червен бряг; Заповед № РД-11-68/18.11.2015 г. на Кмет на Община – Червен бряг;

 Разпитани бяха свидетелите Е.Ч. и Н.С..

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателя и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

 

          Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

 

          По   основателността на жалбата съдът съобрази следното:

НП  е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената в заверено копие Заповед № РД – 13 – 180/11.08.2014г.  /т. 10/ на Началника на дирекцията за национален строителен контрол е, че  началниците на регионални дирекции за национален строителен контрол са овластени да издават наказателни постановления  за извършени нарушения по чл. 232 ал. 5, чл. 233 и чл. 234 от ЗУТ.

          Видно от събраните по делото доказателства е, че административно наказателното производство е започнато срещу жалбоподателя със съставен Акт за установяване на административно нарушение изразяващо се в това, че като представляващ РД ПБЗН-Плевен, на основание служебна бележка, изх.№4061/22.12.2015г. и чл. 5, ал. 1, т.3 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоражения и строителни обекти и като член на Държавна приемателна комисия, назначена със заповед № РД-19-2614/21.12.2015г. е дал положително становище относно изпълнението на строежа в съответствие с одобрените проекти и готовността му за ползване и е подписал протокол образец 16 ос предложение да бъде издадено разрешение за ползване, без реално строежа да е изпълнен изцяло.

За така посоченото нарушение срещу Н.Н. е издадено обжалваното постановление. Посоченото обаче нарушение не е квалифицирано по коя правна норма и от кой нормативен акт е дефинирано като такова.

 

В обжалваното постановление е посочено, че наказанието е наложено на основание чл. 233 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

          Чл. 233 от ЗУТ гласи – „За други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.“ – не е посочено за кои други нарушения на ЗУТ става въпрос.

           А чл. 239ал., т. 2 гласи, че наказателните постановления се издават от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други);

 

          Никъде в тези разпоредби не е посочено нарушението, за което Н. е санкциониран.

Тези обстоятелства са от значение за правната квалификация на нарушенията и влияят на възможността за защита на нарушителя, а именно да разбере в извършването на какво точно нарушение  е обвинен.

Непосочването в обжалваното наказателно постановление на пълната правна квалификация на нарушението е съществено процесуално нарушение водещо да нарушаване правото на защита и съобразно трайната съдебна практика всякога съставлява отменително основание.

          При така посоченото съществено процесуално нарушение обсъждането на останалите събрани по делото доказателства е правно ирелевантно, а обжалваното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

Отменя изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № Пл-13-13/09.12.2016 година на Началник РДНСК – Северозападен район, с което на основание чл.  233, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на Н.Й.Н. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева лв.       

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от  съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.

                                                         

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: