№ 55
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300600959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител Н.В. срещу присъда №260031 на
Пловдивски районен съд, постановена на 09.02.2021 г. по НЧХД № 2637/2020 г. по
описа на съда. С присъдата първоинстанционният съд е признал подс.П. Д. Д. за
невиновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.2 от НК и на основание
чл.304 НК е оправдал същия. Направените по делото разноски са присъдени в тежест
на частния тъжител на основание чл.190, ал.1 НПК.
С жалбата присъдата се атакува изцяло. Сочи се, че първостепенният съд оставя
извършителя на престъплението ненаказан, което насърчава извършването на подобни
престъпления.
В съдебно заседание частният тъжител В. поддържа жалбата като твърди, че
делото е непълно и че деянието е останало недоказано, за което не й е била
предоставена възможност. Иска се делото да бъде върнато на Районен съд Пловдив
или да бъде решено по същество от настоящата съдебна инстанция.
Защитникът на подсъдимия счита, че липсват категорични доказателства за
авторството на деянието, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
1
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения
срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка по случая е била правилно установена от
първостепенния съд.
Доказателствата по делото сочат, че частният тъжител В. участва в управлението
на няколко юридически лица с нестопанска цел. Тя била именно *** на „Европейски
моден свят“, *** на „Национална камара за мода на България“ и *** на „Фондация за
музика В.Н.“.
На 05.12.2019г от Фейсбук профила на „Фондация за музика В.Н.“ била
направена публикация на Фейсбук страницата на с.Царимир относно предстоящия
празник Тодоров ден 2020г и организираните в селото кушии. Под публикацията се
оформила дискусия, част от която произтичала от профил с имена P.D.. От този профил
същият ден били направени няколко коментара под публикацията на профил
„Фондация за музика В.Н.“. Два от коментарите били със съдържание „Music
Foundation V.N. твойта мама и боклука вън“ и „Music Foundation V.N. той беше човек
ама от тебе нищо не става модна измама вън от групата“. Тези коментари били
възприети от частния тъжител В. като лично насочени спрямо нея, засягащи честта и
достойнството й, поради което подала частна тъжба и в последствие уточнила, че
предава на съд подсъдимия П. Д. Д..
Описаната фактическа обстановка се установява с писмени доказателствени
средства- документи, установяващи съществуването на „Фондация за музика В.Н.“,
членовете в нейното ръководство, участието на частната тъжителка в управлението и
на други юридически лица с нестопанска цел, както и разпечатка от страница в
интернет за публикация във Фейсбук и коментарите под нея.
Съобразно доказателствата по делото, настоящия съдебен състав, намира
проверяваният първостепенен съдебен акт за правилен и законосъобразен.
По делото е приложена разпечатка от страница във Фейсбук, съдържаща
публикация в страницата на с.Царимир от „V.N. Foundation“ и коментарите под нея.
Видно от коментарите под разпечатката, авторът на публикацията „V.N. Foundation“
дава допълнителни разяснения, че се касае за „Фондация за музика В.Н.“, изписано
като Music Foundation V.N.. Видно от удостоверение на Окръжен съд Пловдив, тази
фондация е записана в регистъра за ЮЛНЦ и се представлява от председателя М.П.В.,
а частния тъжител Н. В. В. се явява ***.
2
Действително под същата публикация на „V.N. Foundation“ са направени два
коментара от Фейсбук профил с имена „P.D.“, чието съдържание е обективно годно да
изпълни съставомерните белези на престъплението обида. Извършената проверка от
страна на частния тъжител е установила, че лице с имена П. Д. Д. живее в с.Царимир.
Приложено е по делото удостоверение с данните на това лице и спрямо него частния
тъжител В. е насочила тъжбата си. Единственото обстоятелство, сочещо някаква
възможна връзка между профила „P.D.“ и лицето посочено от частния тъжител В. като
автор на процесните изрази е съвпадение между името на профила, изписано на
латиница и първите две имена на подсъдимия. Извън това обстоятелство, не е налице
каквото и да е друго доказателство, което да сочи, че конкретният профил, от който
изхождат коментарите, се ползва от подсъдимия. Самото съвпадение на имена не е
достатъчно за да се направи подобен извод, особено в изискуемата от закона степен на
несъмненост. Още повече е общоизвестен фактът, че потребителите на социалната
мрежа Фейсбук не дължат да въведат действителните си данни за самоличност, както и
няма изискване избраното потребителско име да съответства на името на ползвателя на
съответния профил. Независимо от това, няма пречка самоличността на ползвателя на
конкретен профил да бъде установен с други доказателствени средства. Такива обаче
по делото няма. Поради това авторството на деянието остава недоказано.
По същественото обаче е друго- налице е обстоятелство, свързано с правната
страна на престъплението обида, сочещо несъставомерност на деянието. От обективна
страна пострадал от това престъпление може да бъде само физическо лице. От
фактическата обстановка по делото е видно, че отправените изрази се отнасят към
автора на публикация на страница във Фейсбук - „V.N. Foundation“. Установява се, че
става въпрос за „Фондация за музика В.Н.“, с председател М.П.В. и *** Н. В. В.. Тази
фондация представлява юридическо лице, което не може да бъде съставомерен адресат
на престъплението обида по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1 от НК. Също така
фондацията, към която са отправени коментарите, се председателства от две физически
лица и не би могло да се направи дори и косвен извод за това чия лична правна сфера е
била засегната. Субективните усещания на частната тъжителка в тази насока не се
подкрепят от доказателствата по делото, тъй като липсват такива, които да сочат
действията да са били насочени спрямо нейната личност. В тази връзка следва да се
има предвид и разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК според която присъдата не може да
почива на предположения.
Неоснователно е твърдението на частния тъжител, за това че не й е била
предоставена възможност да представи доказателства или да поиска такива да бъдат
събрани от страна на съда. Отправените конкретни доказателствени искания от
частният тъжител не са били уважени от съда, поради констатирани процесуални
пречки за това - неотносимост или предвиден в закона конкретен ред. Това, че частният
3
тъжител не посочи или не представи други доказателства не означава, че възможност
за това не й е била предоставена.
Правилно първостепенният съд е възложил в тежест на частния тъжител
разноските по делото на основание чл.190, ал.1 от НПК. Законът изрично предвижда,
че в случай, че подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела образувани
по тъжба до съда се възлагат на частния тъжител. Искане за присъждане на разноски на
въззивната инстанция бе отправено от защитника на подсъдимия и пред въззивният съд
до приключване на съдебните прения. Видно от представените доказателства в тази
насока, такива са били извършени от страна на подсъдимия за ангажираната от него
защита, в размер на 600лв, като сумата е била заплатена авансово в брой на защитника.
По тези съображения съдът намира за основателно искането на защитата за
присъждане на разноски, направени от подсъдимия за процесуалното му
представителство по делото. Също така за разглеждане на делото от частен характер от
страна на въззивния съд, частният тъжител дължи заплащане на държавна такса,
съгласно раздел А, т.12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, в размер на
6лв. Няма данни по делото такава такса от страна на частния тъжител да е била
заплатена, което не препятства възможността същата да бъде събрана впоследствие.
Предвид изложеното, Пловдивски окръжен съд намира присъдата на
първостепенния съд за правилна и законосъобразна, поради което същата следва да
бъде потвърдена на основание чл.338 от НПК. Жалбата на частния тъжител Н.В.
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените мотиви, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260031 от 09.02.2021 г. на Пловдивски районен съд,
постановена по НЧХД № 2637/2020 г. по описа на същия съд.
На основание чл.190, ал.1 НК ОСЪЖДА частния тъжител Н. В. В. да заплати на
подсъдимия П. Д. Д. направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв, както и да заплати по сметка на Окръжен съд
Пловдив сумата от 6лв държавна такса за разглеждане на жалбата от въззивния съд.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5