№ 1869
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501792 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1792/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тотлебен“ № 21 срещу решение №16142 от 27.08.2024 г постановено по гр.д.№61050/2022
г на СРС , 59 състав ; с което е отменена заповед РД 36-18/30.09.2022 г. на Директора на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД , с която на основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1,
т. 8 и 10 от КТ, вр. с чл. 126, т. 9 от КТ и чл. 126, т. 13 от КТ във вр. с т. II, 1.3 от
длъжностната характеристика за съответната длъжност, във вр. с чл. 26, ал. 3 от Етичния
кодекс, чл. 81, ал.2, т. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, на д-р В. К. Р. с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. **** е наложено дисциплинарно наказание «ЗАБЕЛЕЖКА»,
за извършено нарушение по чл.187 ал. 1, т. 8 и т.10 от КТ. Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , което не е мотивирано и
противоречи на наличните доказателства . Неправилно първоинстанционният съд е счел , че
показаната за даване на обяснения не е била достатъчно подробна и е нарушена защитата на
Р. . КТ не урежда форма и реквизити на поканата за даване на обяснения , а е достатъчно Р.
да е запознат в какво се състои евентуалното му дисциплинарно нарушение . В случая в
поканата е възпроизведен рапорта на друг служител на болницата . Моралните и етичните
норми не допускат подобно поведение на Р. , кжйто няма право да неглижира пациентите .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви
. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е нарушена . Съобразени са всички
налични доказателства . В поканата за даване на обяснения липсва индивидуализация на
„изпълнителното деяние“ представляващо дисциплинарно нарушение . С това е нарушено
правото на защита на служителя , който не е бил запознат с рапорта на доц.П.А. . В поканата
работодателят вече прави квалификации какви нарушения са налице и пита за „отношение“
към останалите лекари в болницата т.е. вече е бил формирал вътрешно убеждение .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.09.2024 г
и е обжалвано в срок на 27.09.2024 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че по делото е безспорно и е видно от трудов договор № РД-
29-4-80 от 6 април 2017 г., че между ищецът е служител на ответника по трудово
правотношение за длъжността „Лекар, хирургия“ в Клиника по хирургия при УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД. С допълнително споразумение №2582 от 30 август 2021 г на ищеца са
възложени допълнителни функции към заеманата длъжност. Със процесната заповед № РД
36-18 от 30 септември 2022 г., издадена от ответника в качеството му на работодател е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца Р.. Съгласно изискването на чл.
195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание – в случая „забележка“, се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Тези изискуеми от закона
реквизити са задължителни и липсата на който и да е от тях има за последица
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.
Според СРС за да бъде законосъобразна процедурата по валагане на наказанието обаче,
съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. Съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора
по същество.
Според СРС в случая че връчената на ищеца Р. покана за даване на обяснения по реда на
2
чл. 193 от ГПК не отговаря на нормативните изисквания, доколкото от същата не става ясно
в какво се изразява изпълнителното деяние, което е довело до нарушение. В поканата е
цитиран единствено рапорт с вх. № РД-41-1639 от 15 септември 2022 г. и се преразказват
части от неговото съдържание, след което се сочи, че „с тези свои действия“ ищеца Р. е
извършил нарушения на трудовата дисциплина, без да се уточнява с кои точно действия е
извършил нарушение. Вместо да конкретизира ясно действията, представляващи нарушения,
актът директно препраща към нормативни разпоредби и вътрешни правила, които според
наказващия орган са нарушени от служителя.
Според СРС ищецът е поставен в ситуация да не може да се защити, доколкото от цялото
изложение не може да се установи кои са действията на нарушение, колко са те, в какво
точно се изразяват. В поканата се цитира и рапорт с вх. № РД-41-1639 от 15 септември 2022
г. на доц. д-р П.А., който служи като единствен повод и аргумент за налагане на
дисциплинарното наказание. В поканата не само се цитира въпросния рапорт, но се и
препраща към него няколко пъти, като единствен „източник“ на факти за вмененото
нарушение. Въпреки това въпросният рапортът не е представен на служителя, с което
отново е накърнено правото му на защита, доколкото последният не може да вземе
отношение и да даде своите обяснения във връзка с „гореописания случай“, който е описан
обаче не в поканата, а в рапорт с вх. № РД- 41-1639 от 27.08.2024 15 септември 2022 г.
Според СРС не е доказано по делото твърдението на ответника, че рапортът е бил
предоставен на служителя, нито пък в поканата се сочи, че същият е приложен и съответно
представен за запознаване. Това, че рапортът е „пресъздаден“ в поканата не е равносилно на
представянето му за запознаване, нито пък за служителя съществува задължение да се
запознае с него, подавайки молба или по какъвто и да било друг начин. За служителя, на
когото е наложено дисциплинарно наказание, съществува право да бъде запознат с
относимите документи, което е задължение на работодателя. В този смисъл е и константната
съдебна практика – според нея препращане към документи не опорочава процедурата по чл.
193 от КТ, стига въпросните документи да са известни на служителя (в този смисъл Решение
№ 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009г. на ВКС, IV Г.О., Решение № 124 от 23.06.2020
г. по гр. д. № 3709 / 2019 г. на ВКС, IV Г.О. и др.). Доколкото в случая не е доказано от
страна на ответника цитирания по – горе рапорт да е бил сведен до знанието на ищеца Р. , то
процедурата по искане и даване на писмени обяснения по чл. 193 от КТ е опорочена, и само
на това основание, без да бъдат обсъждани другите основания и събрани доказателства т.е.
искът следва да бъде уважен и заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Решението на СРС е неправилно .
Не могат да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че са налице
съществени нарушения при изискването на писмени обяснения от ищеца . Видно от
поканата за даване на обяснения от 19.09.2022 г в същата подробно са описани какви
действия на ищеца евентуално представляват дисциплинарни нарушения . В поканата е
възпроизведен и частта от рапорта на доц.П.А. , която е довела до начало на дисциплинарно
производство .
3
Незаконосъобразно СРС счита , че ответникът е нарушил правото на защита на ищеца като
не му е предоставил самия рапорт , както и работодателят бил „предубеден“ още при
изготвяне на поканата , че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение . Налице е трайна
практика на ВКС , според която в КТ не съществуват формални изисквания за откриване на
дисциплинарната процедура решение №493 от 21.01.2013 г по гр.д.№1771/11 г на ВКС , IV
ГО , нито са уредени формални изисквания към искането за даване на обяснения и за начина
и формата на събиране на доказателства за дисциплинарното нарушение . Както е посочено
в решение № 737/13.10.2009 г. по гр. дело № 3119/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 542/23.08.2010 г. по гр. дело № 1767/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС решение №209 от
02.05.2012 г по гр.дело №768/2011 г на ВКС , IV ГО и решение № 205/08.04.2004 г. по гр.
дело № 1235/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС в КТ не е уредено производство за налагане
на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав . За да бъде
упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление без предизвестие или да наложи друго
дисциплинарно наказание, не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт
(жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за
“висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му
съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е
длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва
след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и
преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност,
непосредственост и състезателност т.е. работодателят не е длъжен да запознае служителя с
наличните доказателства преди или след даване на обяснения от същия .
Същественото е служителят да е изслушан или да са изискани от него писмени обяснения по
начин същият да може да разбере какво дисциплинарно нарушение евентуално е извършил .
В случая това е спазено като поканата за даване на обяснения е повече от подробна и от нея
става напълно ясно какви нарушения евентуално е извършил ищеца – липса на преглед на
пациент или неетично отношение към други лекари в консултация като хирург .
КТ не предвижда в искане на обясненията до служител работодателят да показва „липса на
предубеденост“. Напротив , както в случая , предварителни вкл.правни квалификации на
работодателя до служителя в поканата за даване на обяснения могат да ориентират
последния за даване на по-подробни и юридически издържани обяснения . Такива са
подадени и ищецът е изложил причините за извършените от него действия и за вписванията
в изготвената от него консултация .
Според настоящият съд ищецът е извършил част от визираните в процесната заповед
дисциплинарно нарушения – тези по по чл.187 ал.1 т.8 КТ, вр. с чл. 126, т. 9 от КТ и чл.
4
126, т. 13 от КТ във вр. с т. II, 1.3 от длъжностната характеристиика за съответната
длъжност, във вр. с чл. 26, ал. 3 от Етичния кодекс – „злоупотреба с доверието и уронване
на доброто име на предприятието“ . Неетично и неколегиално е вписването в
консултацията от 09.09.2022 г , която се предоставя и на съответния пациент , че в случая е
„безобразие да се искат консултации с хирург“ . Дори ищецът да не е бил съгласен с
действието на свой колега да му изпрати пациент за консултация , не е следвало това
несъгласие да се отразява в документа на пациента и то с такъв очевидно неподходящ и
неколегиален тон . Несъгласието с определени практики в болницата може да бъде изразено
във вътрешни документи до ръководството , да се обсъжда на срещи на различни
специалисти и звена от болницата и пр., но не е нужно да се демонстрира пред пациентите .
Иначе – както в случая - се уврежда доброто име на болницата , а същевременно ищецът
който има и ръководни функции злоупотребява с възложеното му доверие .
Следва да се посочи , че за злоупотреба с доверието на работодателя не е необходимо от това
да се настъпили конкретни имуществени вреди - решение №80 от 26.03.2010 г по гр.д.
№4679/08 г на ВКС , II ГО.
Извършването на част от посочените в процесната заповед дисциплинарни нарушения е
достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ . Това най-леко
дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на извършените дисциплинарни
нарушения .
Съгласно показанията на св.Д. , от действията на ищеца той и баща му са почувствали „все
едно се натрапват“ . Отношението към тях не било добро и видели , че има „дрязги“ между
лекарите в „Пирогов“ . Впоследствие баща му бил диагностициран с онкологично състояние
.
Според настоящия съд процесните дисциплинарни нарушения не са маловажни , тъй в тях
има потенциал за допълнително разрушаване на микроклимата в болницата , съответно да се
създадат предпоставки за влошаване на работата в същата , която е от съществено значение
за здравната ни система .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодните разноски на ответника пред
СРС и СГС . Адвокатското възнаграждение на ответника пред СГС е намалено на 480 лева с
ДДС поради прекомерност .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №16142 от 27.08.2024 г постановено по гр.д.№61050/2022 г на СРС , 59
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Р. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. **** за отмяна на
основание чл.357 ал.1 КТ на заповед РД 36-18/30.09.2022 г. на Директора на УМБАЛСМ „Н.
5
И. Пирогов“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тотлебен“ №21 за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ .
ОСЪЖДА В. К. Р. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. **** да заплати на УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тотлебен“ №21 сумата от 1220 лева разноски пред СРС и сумата от 505 лева разноски пред
СГС .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.3 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6