ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№641
13.11.2017 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 13.11.2017 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен
Славов
Членове: Петя Петрова
Мария
Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 527 по описа на Апелативен
съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 527/2017 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано:
- По въззивна жалба вх. №
588/24.02.2017 г. от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София против решение №
5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския
окръжен съд, в осъдителните му части,
с които ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" е осъден да заплати на С.П.С. сумата от
1 743 282,16 лв., от които главница в размер на 1 313 333,04
лв., представляваща вреди, претърпени от ищеца от забавата в изплащането на
безвъзмездната финансова помощ по Договор №2942/10.08.2007г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна
програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в
Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., и сумата от 429 949,12 лв.
- законната лихва върху така посочената главница от 02.06.2011г. - датата на
изплащане на финансовата помощ до 11.08.2014 год. и ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ" е осъден да заплати на основание чл. 77 от ГПК в приход на
държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра сумата от 490 лева.
Жалбоподателят е настоявал, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в осъдителните
части и отхвърляне на иска изцяло, по съображения за изтекла погасителна
давност, евентуално, поради неоснователност на исковете по подробно изложени
съображения, както и евентуално за отмяна на решението и отхвърляне на исковете
частично. Навел е оплаквания, че съдът не обсъдил, не съобразил и не взел
предвид подкрепените с доказателства аргументи на ответника: - за липсата на
своевременно представени от ищеца доказателства за сключване на договорите за
заем, за изпълнението на договорите за кредит и за липсата на доказателства за
заплащане на лихви и неустойки по двата вида договори; - че вредите не били
доказани в претендирания размер, като присъдил и обезщетение за вреди от
начислени, но неплатени от ищеца неустойки на трети лица, които освен това били
погасени поради изтекла давност; - съдът не съобразил заявеното своевременно от
ответника възражение за погасяване на претенцията за вреди от лихви и
неустойки, поради изтекла тригодишна погасителна давност, считано от
преустановяване на забавата с плащането на субсидията на 02.06.2011 г. - до
датата на подаване на исковата молба 11.08.2014 г.; - при данните за огромния и
несъразмерен размер на неустойките в договорите за заем, окръжният съд
достигнал до неправилния извод за липсата на предпоставките по чл. 26 от ЗЗД за
нищожността им поради противоречието им с добрите нрави; Окръжният съд неправилно приел, че са налице
предпоставките по чл. 79 ЗЗД и чл.82 от ЗЗД и уважил иска при липсата на
причинно-следствена връзка между сключените договори за заем и кредит,
настъпилата забава по тях и виновното поведение на ответника, съответно между
претърпените вреди и поведението на ответника. Липсвало виновно неизпълнение от
страна на ДФЗ по договора от 10.08.2007 г. и поведението на ДФЗ не съставлявало
забава, а резултат от вменени му от закона задължения в качеството му на
административен орган по специфичен административен договор. Вредите не били и
предвидими при сключване на договора, тъй като ищецът следвало да извърши
инвестиция от 1 955 880 лв. със свои средства, след което да получи
безвъзмездна финансова помощ за част от нея. Възразил е и срещу осъждането му
по чл.77 от ГПК за сумата от 490 лв. по съображения, че поради своевременното й
заплащане не е останал задължен за нея. Настоявал е за присъждане на сторените
по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Решението на окръжния съд не е
обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част.
Въззиваемият С.П.С., чрез адв. М.Д., е
подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба, като по съображения
за правилността му е молил за потвърждаване решението на окръжния съд в
обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски, със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението.
- По въззивна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, подадена
чрез юрисконсулт М.Д., срещу решение № 29 от 29.03.2017 г., постановено по
гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което чрез допълване
диспозитива на решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г.
по описа на Силистренския окръжен съд, е осъден да заплати на насрещната страна
и законните лихви върху сумата от 1 313 333.04 лв, считано от 11.08.2014
г. до окончателното изплащане на сумата. Изложил е съображения, че поради
неоснователността на главния иск и неправилност на решението на окръжния съд в
частта за осъждането за главницата, неоснователна била и претенцията за
законните лихви върху същата и поради това тя подлежала на отхвърляне, като
освен това окръжният съд не изложил мотиви за дължимост на лихвите. Молил е за
отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемият С.П.С., чрез адв. М.Д.,
е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на
обжалваното решение.
-
По частна въззивна жалба от Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София,
подадена чрез гл. юрисконсулт М.Д. против определение № 348 от 23.08.2017 г.,
постановено по т.д. № 186/2014 г. по описа на Окръжен съд –Силистра, с което е
отхвърлена молбата му, инкорпорирана във въззивната жалба за изменение на
постановеното по делото решение № 5 от 23.01.2017 г. в частта му за разноските,
присъдени в полза на адвоката на насрещната страна - 28 962,82 лв.
адвокатско възнаграждение и 5 792,56 лв. – ДДС чрез отмяна на същите. Жалбоподателят е развил съображения
за недопустимост на определението, предвид произнасяне на окръжния съд при
липса на отправено до него искане, евентуално за неправилността му, поради
присъждането на разноски за адвокатска защита при липса на доказателства същите
да са сторени.
С. Сойчев, чрез адв. М.Д., е подал
писмен отговор, с който е оспорил частната жалба по съображения за правилността
му, като е молил за оставянето й без уважение и потвърждаване на определението
на окръжния съд.
И трите въззивни жалби са подадени в срок (частната жалба от 25.09.2017
г. срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена в указания от съда двуседмичен
срок), от страна с правен интерес от обжалване на съответните актове на
окръжния съд като неизгодни за нея, редовни са и допустими и следва да бъдат
внесени за разглеждане в съдебно заседание.
Страните не са заявили искания по
доказателствата и не са налице основания за служебно събиране на такива от съда.
Предвид изложените съображения,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ
делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 06.12.2017 г. от 9,30.часа, за която дата да се призоват страните
чрез своите процесуални представители по телефона.
Книжата по делото и съобщенията до ДФ „Земеделие“ да се изпращат на посочения от
въззивника в молби от 30.05.2017 г. (в.гр.д. № 221/17 г.) и от 31.07.2017 г. на
л.7 от делото, адрес.
Определението не може
да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: