Р Е Ш
Е Н И Е №216
Гр.Варна, 02.11. 2017г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на трети октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 135 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Асперия“ ООД със седалище гр.Варна срещу
решение № 954 от 27.12.2016г. по търг.дело № 1669/15г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта му, с което са отхвърлени предявените от него срещу А.П.Б.
и Я.П.Б.,*** искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.трето от ЗЗД, чл.26
ал.2 предл.второ от ЗЗД, и чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД да бъде прогласен за
нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт
№ ХХ, том Х, рег.№ ХХХ, нот.дело № ХХ от 09.02.2012г., по силата на който
„Асперия“ ООД продава на А.П.Б., по време на брака му с Я.П.Б. 1.145 дка ид.ч.
от ПИ с идентификатор № 10135.2464.67 по КК на КР на гр.Варна, район Приморски,
м.“Баба Алино“ поради липса на форма при нищожност на нотариалното
удостоверяване, тъй като не е назначен преводач на управителя А Ч, поради липса
на съгласие и поради невъзможен предмет, и с което е отхвърлен евентуалния иск
с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в
предмета.
Решението
в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.26 ал.1
предл.първо от ЗЗД и чл.26 ал.1 предл.второ от ЗЗД за нищожност на договора
поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона и евентуален иск
с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане
на продажната цена не е обжалвано и е влязло в сила.
Твърди че
решението в обжалваните от него части е неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано.
Изразява
съгласие с извода на съда, че управителят на дружеството Ч не владее български
език. Оспорва извода на съда, че това обстоятелство не се отразява на
действителността на сделката, поради това че нотариусът владеела руски език,
както и поради това, че незнаейки български език, Ч се е бил съгласил и
подписал под решения на общото събрание на дружеството, които го обвързвали, както
и че не се е противопоставил веднага на сделка, чийто смисъл не разбирал.
Оспорва извода на съда, че нотариус П владеела руски език, основаващ се
единствено на нейните твърдения, за това че е завършила руска гимназия.
Твърди че
в доклада на съда е вменено в тежест на ищеца установяването на
обстоятелствата, че Ч не владее български език, както и че не му е назначен
преводач. Излага, че са тези обстоятелства, макар и отрицателни са събрани
доказателства и съдът ги приема за установени. Твърди че липсва указание за
подлежащо на доказване или опровергаване обстоятелството, че нотариусът е
владеела или не конкретен език, което е обусловило извода на съда за изхода на
спора по главния иск. Моли въззивната
инстанция да даде на страните съответните указания и предостави възможност за
събиране на конкретни относими и и допустим доказателства за тези
обстоятелства, като прави и доказателствени искания в тази насока.
На
следващо място твърди, че съдът не се е произнесъл по направено с допълнителната
искова молба искане за събиране на доказателства относно датата на получаване
на исковата молба за делба, от която дата твърди че е узнал за допуснатата
грешка в атакувания договор. Твърди че доказателства за датата на узнаване на
грешката не са събирани, както и че в доклада на съда няма указания за това.
Твърди че без да е изследван от съда въпросът за тази дата, съдът е приел за
дата на узнаване на грешката датата на сключване на договора, и практически не
е разгледал претенцията за унищожаване на договора.
По иска
за нищожност на нотариалното действие и липсата на форма на атакувания договор:
Твърди че
от изложеното от съда, не става ясно как изявлението на Ч, че разбира езика, на
който си служи нотариуса и не желае да му бъде назначен преводач, написано и
прочетено на български език, може да обвързва Ч, който не разбира този език.
Излага, че съдът е кредитирал показанията на свидетелката П, че владее руски
език, защото била завършила руска гимназия. Твърди че липсват доказателства за завършено
образование, а предвид възрастта на свидетелката това образование е завършено
преди повече от четиридесет години. Твърди, че в нотариалният акт е отразено,
че Ч разбира езика на провеждане на производството – български и липсва
посочване, че нотариусът владее руски език, че е било извършено разясняване на
този език или прочитане на акта на руски език по реда на чл.579 от ГПК за да е
редовно нотариалното действие. Твърди че в противоречие на показанията на
свидетелката е фактът че в предхождащи и последващи производства при същия
нотариус и при други нотариуси на Ч е назначаван преводач. Позовава се и на
проекто – скица от 06.12.2012г. на процесния имот, в която с отделен номер и
граници е обособена реална част от имота, съответстваща по площ на предмета на сделката, която площ е
обособена на място.
По иска
за нищожност поради липса на съгласие:
Оспорва
извода на съда, че Ч е могъл валидно да формира и изрази съзнателна воля
относно предмета на сделката при установения факт на незнание на български
език. Твърди че полагането на подпис под документ със съдържание, изписано на
български език, не означава, че подписалият документа е наясно с конкретното
съдържание. Твърди че наличието или липсата на взето решение на общото събрание
на съдружниците, не може да съставлява аргумент относно наличието или липсата
на изявено валидно съгласие за сделката.
Оспорва
извода на съда, че при опорочена воля на един от управителите липсва основание
за нищожност поради липса на съгласие, като твърди че тримата управители не са
колективен орган. Твърди че към момента на сделката тримата управители действат
само заедно и опорочаването на волята на който и да било от тях опорочава
съгласието на страната. Излага, че неправилно съдът се позовава на правилото на
чл.301 от ТЗ, което е неприложимо, тъй като то регламентира потвърждаване на
действия, осъществени от лице, различно от търговеца, а не такива, извършени от
органния представител на дружеството при опорочена воля. В отношение на
евентуалност твърди, че Ч се е противопоставил веднага след узнаване на порока
на волята, получавайки исковата молба за делба на имота, чрез образуване на
производството по настоящето дело.
По иска
за нищожност поради невъзможен предмет:
Твърди че
съзнанието на изявяващия воля Ч е бил разпореждане с реална част от имота. Сочи
че действителната обща воля на страните следва да бъде установена чрез
тълкуване на договора по реда на чл.20 от ЗЗД и чрез анализ на преддоговорните
отношения, а също и след оценка на извършените от страните фактически действия
след сключване на атакуваната сделка. Позовава се на записването в договора на
обекта на сделката като декари площ, а не като дробно число – съотношение на
идеални части спрямо общата площ на целия имот, както и на наличието в
нотариалното дело на проекто – скица от 06.02.2012г. с обособяване на
посочената реална част, включително и със съответен номер.
Оспорва
изложените от окръжния съд съображения за наличие на относителна симулация –
наличие на привидна и прикрита сделки, каквито не са били въвеждани. Твърди че
ако съдът намира, че от твърдяните факти може да се направи извод за нищожност
поради невъзможен предмет на прикритата чрез симулация сделка, не съществува
пречка да констатира нищожността и без наличието на нарочен иск за разкриване
на симулация, тъй като тогава има наличие на нищожни и симулативна, и прикрита
сделки и по отношение на симулативната това може да бъде установено и само в
мотивите на решението. Сочи че не е съобразено и заключението на назначената експертиза,
установяващо правна невъзможност за обособяване на реална част.
По иска
за унищожаване на договора поради грешка в предмета:
Оспорва
извода на съда, че искът е погасен по давност, приемайки за дата на откриване
на грешката датата на сключване на договора. Твърди че откриването на грешката
е станало едва при получаване на препис от исковата молба за делба. Позовава се
и на представената по нотариалното дело проекто-скица от 06.02.2012г. с
обособяване на площ, съответстваща на посочената в атакувания договор.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните от него части и
да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като
претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи.
Въззиваемите
страни А.П.Б. и Я.П.Б.,***, в депозиран срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор,
изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да
потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части. Претендират
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, молят съда да потвърди решението в обжалваните части.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Висящо пред въззивна инстанция е
производството по предявените обективно съединени искове от „Асперия“ ООД със
седалище гр.Варна срещу А.П.Б. и Я.П.Б.,*** с правно основание чл.26 ал.2
предл.трето от ЗЗД, чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД, и чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД с искане да бъде прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен по нотариален акт № ХХ, том Х, рег.№ ХХ, нот.дело № ХХ
от 09.02.2012г., по силата на който „Асперия“ ООД продава на А.П.Б., по време
на брака му с Я.П.Б. 1.145 дка ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.2464.67 по
КК на КР на гр.Варна, район Приморски, м.“Баба Алино“ поради липса на форма при
нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като не е назначен преводач на
управителя А Ч, поради липса на съгласие и поради невъзможен предмет, и в
отношение на евентуалност иск с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на
договора поради грешка в предмета.
С договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 09.02.2012г., сключен по нотариален акт № 12, том І, рег.№ 233, дело №
11/12г. на нотариус с рег.№ 382 на регистъра на НК, дружеството въззивник
„Асперия“ ООД е продало на въззиваемия А.П.Б. следните идеални части от
недвижим имот, а именно: 1.145 дка идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 10135.2464.67, по кадастралната карта на гр.Варна, с
административен адрес м.“Баба Алино 464“ № 67, целият с площ 5 976 кв.м.
по скица, а по предходен документ за собственост с площ от 6 000кв.м., с
начин на трайно предназначение горска за сумата 30 045лв.
Не е спорно, че имотът е придобит от
въззиваемия Б. по време на брака му с втората въззиваема Я.П.Б..
По иска за нищожност на договора за продажба
на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие:
Липсата
на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизялвението е направено при т.нар.
„съзнавана липса на съгласие” /например – изтръгнато с насилие, направено без
намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.подобни/. Липса на
съгласие е налице ако няма две насрещни, противоположни по съдържание
волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет.
Твърдението
на въззиваемото дружество са липса на съгласие се извежда от обстоятелството,
че единия от тримата управители Ч не е разбирал български език и при
изповядване на сделката не му е бил назначен преводач, поради което и се твърди
че не е налице съгласие. Въззивният съд приема, че в сключения по нотариален
акт № 12/2012г. договор за продажба волята на дружеството – продавач е ясно
изразена чрез съвпадащите изявления на неговите трима управители, поради което
и искът за прогласяване на нищожност на договора поради липса на съгласие е
неоснователен. Очертаните от страната факти се отнасят към порока за нищожност
поради липса на форма при нищожност на нотариалното удостоверяване, по който
иск от съда ще бъдат изложени мотиви.
По иска
за нищожност на договора на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на форма:
Ищецът твърди
нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.576 от ГПК във връзка
с чл.582 от ГПК, а именно изповядване на сделката без участието на преводач,
въпреки че А Ч не е разбирал български език.
Към
датата на изповядване на сделката – 09.02.2012г. дружеството продавач „Асперия“
ООД се е представлявало само заедно от своите трима управители – Я.П.Б., А Г В.
и А А Ч. Управителният орган на дружеството е колективен. Колективното управление
се осъществява чрез съставни волеиязявления – еднакви по съдържание множество
волеизявления, насочени към определени правни последици.
На
основание чл.582 от ГПК когато някое от участващите в нотариалното производство
лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на
нотариуса, той назначава преводач. Не е
спорно по делото, че единия от тримата управители на дружеството продавач – А Ч
е роден в Армения и е гражданин на Руската федерация. Не е спорно че сделката е
била изповядана без участието на преводач от руски език, с който език е говорим
от Ч.
За да
формира извод, че нотариалното удостоверяване е нищожно поради нарушение на
чл.582 от ГПК, съдът следва да установи, че участващото в производството лице
не знае български, а езикът, с който си служи е непознат на нотариуса. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени при условията на главно и пълно
доказване от ответниците по делото Башеви, съобразно правилата на
доказателствената тежест в гражданския процес.
За установяване
на знанието на български език от въззиваемите в първата инстанция са
представени писмени доказателства, изготвени във връзка с дейността на
„Асперея“ ООД, предхождащи във времето и последващи процесната сделка -
протоколи от събрания на съдружниците, дружествен договор, декларации, с
участието на Ч, всички, изготвени само на български език и подписани от Ч.
Представен е по делото и протокол от 08.02.2012г. от общо събрание на
съдружниците на „Асперия“ ООД с взето решение по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ за
продажба на идеални части от собствен на дружеството имот, който съдържа
изрично изявление на Ч, че разбира български език, че разбира ясно и
недвусмислено смисъла и значението на настоящия протокол, както и правните
последици, произтичащи от него и не желае да му бъде назначен преводач от
съдружниците в дружеството.
От
въззивното дружество са представени друга група писмени доказателства,
съставени преди и след датата на сделката, в които Ч е участвал в други
нотариални производства, в които му е бил назначен преводач на основание чл.582
от ГПК, както и документи във връзка с „Асперия“ ООД, съставени след процесната
сделка. Следва да се отбележе, че в част от представените нотариални актове
/тези от сделки от 21.08.2012г и 03.07.2008г./, освен Ч в сделките участват и
други лица, които не са български граждани.
За
установяване на обстоятелството дали Ч говори български език по делото са
събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите П, Йорданов /в частта
им досежно това обстоятелство/ и Стоева, които съдът кредитира като преки,
непосредствени, депозирани непроитиворечиво и убедително и взаимно допълващи
се. От показанията съдът приема за установено, че Ч не говори и не знае
български език.
От
показанията на свидетелката П, която е нотариуса, пред който е била изповядана
процесната сделка, и пред който дружеството и Ч са извършвали и други
нотариални удостоверявания, въззивният съд приема за установено, че при
извършване на нотариални действия, включително и процесното, нотариусът лично е
разговарял с Ч на руски език, който език нотариусът владее, и лично му е
обяснявала и превеждала съдържанието и значението на документите, които трябва
да подпише, както и винаги, е задавала въпроса желае ли преводач, независимо от
нейните познания на езика.
От
експертното заключение на приетата по делото съдебно-лингвистична експертиза,
обективно и компетентно дадена, и кредитирана от въззивния съд изцяло, и от
обясненията на експерта в съдебно заседание, съдът приема за установено, че
нотариус Катя П владее руски език на ниво В1. Според експерта това ниво на
владение на руски език е средно нива на комуникативна компетентност и и
позволява да отговоря на основните комуникативни потребности в реални ситуации
на общуване с носители на езика в ежедневната, социално-културната и
професионалната среда на общуване. От експерта е проверена езиковата
компетенция на нотариус П и е установено, че тя и позволява да възпроизведе на
разбираем руски език съдържанието на документ - нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот. Обяснено е
експерта, че в случаите когато специализирана терминология не може да бъде
точно преведена от нотариуса, тя е в състояние да разясни и обясни на руски
език съдържанието на термина и негови специфики.
При така
събраните от двете инстанции доказателства, въззивният съд намира, че единият
от тримата управители на дружеството продавач – А Ч не знае български език, но
руският език, с който той си служи не е неопознат на нотариуса. Нотариус П
разбира, знае и говори руски език на ниво, позволяващо и да преведе и най-вече
да обясни на руски език правни изрази, чрез които се обективират
волеиязявленията на страните. С оглед установеното по делото знание на руски
език от страна на нотариус П, съдът приема, че извършеното нотариалното
удостоверяване на покупко-продажба по нотариален акт № 12/2012г. от
09.02.2012г. не е в нарушение на чл.582 от ГПК, поради което сключения между
страните договор по нотариалния акт договор за продажба не е нищожен поради
липса на форма, а предявеният иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска за нищожност на договора за продажба
на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет:
На основание чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД нищожен е договора, който има невъзможен предмет. Невъзможният предмет е равнозначен на липса на предмет. Тази нищожност е нищожност поради липса на фактически състав. Предметът може да бъде невъзможен, т.е. неосъществим по обективни или субективни причини. Необходимо е невъзможността да е начална, а не да настъпи след сключване на сделката. За да има нищожност необходимо е да е налице пълна невъзможност на предмета. Невъзможността може да бъде фактическа и правна.
Предмет на процесния договор е продажба на идеални части от недвижим имот, който е напълно възможен предмет, както правно, така и фактически. Поради което и въззивният съд намира, че предметът на процесния договор от 09.02.2012г. е възможен, а искът за нищожност на договора на това основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска
с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в
предмета:
От ищеца
се твърди че договорът за продажба е унищожаем като скпючен при опорочена воля
на продавача по отношение на предмета на договора. От ищцовото дружество се
твърди че волята за продажба е била за реално обособена част от имота, а не на
идеални части от него.
Въззивният
съд намира направеното от ответниците – въззиваеми, възражение за погасяване на
иска за унищожаване на договора поради изтекъл давностен срок на основание
чл.32 от ЗЗД за основателно.
На
основание чл.32 ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожаване на договора се
погасява с тригодишна давност, която започва да тече от момента, в който
грешката е била открита или от деня на сключване на договора.
Договорът
за продажба е сключен на 09.02.2012г. Искът е предявен в съда на 21.12.2015г.
Тригодишният давностен срок, изчислен от датата на сключване на договора е бил изтекъл
към датата на предявяване на иска в съда.
В тежест на ищеца е да докажа по-късното
узнаване на грешката. Ищцовото дружество сочи като по-късна дата на узнаване
датата на получаване на препис от исковата молба на настоящите въззиваеми за
делба на съсобствения между страните имот. Установено е по делото че исковата
молба за делба, по която е образувано гр.дело № 6952/15г. по описа на ВРС, е
постъпила в съда на 15.06.2015г., от съда е разпоредено връчването и на
ответниците – настоящи ищци на 14.07.2015г., а отговор на исковата молба е
постъпил на 07.08.2015г.
Въззивният
съд намира, че получаването на искова молба за делба от страна на съсобственика
не доказва по-късно узнаване на грешката. В нотариалния акт за продажба имотът,
предмет на продажба е индивидуализаран като идеални части от недвижим имот, с
идентификатор и граници е описан целия имот, в нотариалното дело е представена
скица на целия имот. С настоящето решение по иска за нищожност поради липса на
форма, въззивният състав обсъди и прие, че независимо от неучастието на
преводач, нотариалният акт е преведен на руски език от нотариуса и на
неразбиращия български език управител на дружеството преводач е обяснено
съдържанието на волеизявленията на страните. Имотът, предмет на договора за
продажба е съществен елемент на договора, поради което и въззивният съд приема,
че при сключване на договора дружеството продавач е знаело каква част от имота
си продава. Още повече, че по делото е налице и взето от съдружниците решение
за продажба именно на идеална част от собствения им имот.
С оглед
на така изложеното, въззивният съд намира, че искът за унищожаване на договора
поради грешка е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
на така изложеното, обжалваното първоинстнационно решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане
в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени направените пред въззивна
инстанция разноски, а именно в полза на Б. сумата 3 300лв., представляваща
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в полза на Б. сумата
3 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно тъй като не са
налице предпоставките на 78 ал.5 от ГПК за намаляването им.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 954 от 27.12.2016г. по търг.дело № 1669/15г. по описа на Варненски
ОС, в обжалваните му части, с които са отхвърлени предявените от него срещу А.П.Б.
и Я.П.Б.,*** искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.трето от ЗЗД, чл.26
ал.2 предл.второ от ЗЗД, и чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД да бъде прогласен за
нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт
№ ХХ, том Х, рег.№ ХХХ, нот.дело № ХХ от 09.02.2012г., по силата на който
„Асперия“ ООД продава на А.П.Б., по време на брака му с Я.П.Б. 1.145 дка ид.ч.
от ПИ с идентификатор № 10135.2464.67 по КК на КР на гр.Варна, район Приморски,
м.“Баба Алино“ поради липса на форма при нищожност на нотариалното
удостоверяване, тъй като не е назначен преводач на управителя А Ч, поради липса
на съгласие и поради невъзможен предмет, и с което е отхвърлен евентуалния иск
с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в
предмета.
ОСЪЖДА
„Асперия” ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, м.“Баба
Алино“ 464 № 67, ЕИК *********, да заплати на А.П.Б. ***, ЕГН **********,
сумата 3 300лв. /три хиляди и триста лева/, представляваща направени пред
въззивна инстанция разноски.
ОСЪЖДА
„Асперия” ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, м.“Баба
Алино“ 464 № 67, ЕИК *********, да заплати на Я.П.Б. ***, ЕГН **********,
сумата 3 000лв. /три хиляди лева/, представляваща направени пред въззивна
инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: