Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Велико Търново, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
М. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10258 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Производството е образува по две касационни жалби.
Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“ – СОфия, е обжалвала решение
№63/01.07.2019 г., постановено па АНД №71/2019 г. по описа на районен съд –
Свищов в частта му, с която е изменено наказателно постановление
№5511/7.12.2018 г. на началника отдел „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ, като е намалено наложеното с това постановление
наказания глоба от 2500 лв. на 1500 лв. ОТ пределно лаконичното оплакване,
изложено в касационната жалба се изведжа аргумент, че решението е неправилно,
тъй като е нарушен закона – чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на
посоченото решение в тази му част и пълно потвърждаване на наказателното
постановление.
Касаторът Д.Е.Р., чрез *** Г.от ПАК, обжалва същото решение в частта
му, с която е потвърдено наказателното постановление и глобата от 1500 лв.
От съдържанието на тази касационна жалба се следва аргумента, че
решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и неправилно приложен закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и 2 от НПК.
Претендира се, че решението е неправилно, тъй като претендираното
нарушение е извършено на територията на село Българене, и компетентен да
разгледа жалбата и оттам делото е бил друг районен съд, а не този, който е
постановил процесното понастоящем нарушение. Касаторът поддарже, че именно в
това се състои и същественото процесуално опущение, довело до неправилност на
касираното решение. Извън горното, касаторът поддържа, че съдът неправилно е
приложил разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като неправилно
е приел, че е налице правно единство между текстовете, посочени в
обстоятелствената част на АУАН и НП и описателните им части. Най – сетне,
поддържа се и, че деянието е несъставомерно, тъй като предмета, с който е
извършено нарушението, а именно трактор, е снабден с разрешение за движение по пътищата, като не е ясно какво се
поддържа от наказващия орган – дали се управлява ППС без заплатена такса за
специално ползване на пътя или за движение по този път на ППС, което е
извънгабаритно. Поддържа се и, че тълкуването на нормите на чл.26, ал.1, буква
„а“ и чл.53, ал.1, т.2 от ЗП води до извод, че не всяко движение на
извънгабаритни и тежки ПС е нарушение, а само онова, което се извършва без
разрешение на администрацията на пътя. В този контекст се поддържа, че тъй като
водачът на ППС няма задължение да се снабдява със съответното разрешително, не
той следва да носи съответната отговорност поради липса на субективния елемент
на нарушението.поддържа и, че при това положение, приложим е ЗДвП по аргумент
от чл.139, ал.2 от този закон, за каквото нарушение отговорност носят именно
водачите на ППС. С тези и други оплаквания моли решението да се отмени, като се
отмени и потвърдената с него част на наказателното постановление.
Първият касатор е депозирал становище по делото, което повтаря
релевираните в жалбата оплакавния и искания.
Вторият касатор не заема становище по първата касационна жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност и на двете касационни
жалби.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбите
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.
По същество жалбата на касатора Д.Е.Р. е основателна, а жалбата на
Агенция „Пътна инфраструктура“ е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил наказателно
постановление №5511/7.12.2018 г. на началника отдел „Мониторинг“, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ /наказващият орган за
лаконичност/, като вместо определеното в постановлението административно
наказание глоба от 2 500 лв. е наложил глоба от 1500 лв.
За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е приел, че
събраните доказателства установяват следната обстановка, а именно: на
21.11.2018 г. двама служители на АПИ /главен инспектор и старши специалист/,
разпитани като свидетели, се движели със служебният си автомобил по трето класен
път в село Царевец, община Свищов, застигайки трактор марка „Джон Диър“ с №***,
управляван от втория касатор. Констатирано било при спирането му, че е
собственост на дружеството „Октопод“. Узнали от втория касатор, че пътува към
село, намиращо се в Плевенска област. Преценявайки, че тракторът бил по – широк
от допустимото и с оглед на служебно известното им обстоятелство, че това
дружество е адресат на разрешение за движение на собствените и ППС на
територията на България, посочените свидетели предупредили водача, че дори и да
притежава такова разрешително, той не може да се движи по главния път I-3 без специално разрешително, като единият свидетел извадил нормативен
акт, показвайки на водача приложение от него в подкрепа на предупреждението си.
Час по – късно посочените свидетели се намирали на посоченото в постановлението
място, след разклона за село Морава, като забелязали движението на това ППС и направили проверка. Приели
– с оглед широчината на ППС и конкретните метеорологични условия, че движението
му създава опасност за останалите участници в пътното движение иго придружили
до с.Българене, където измерили ППС и се оказало, че ширината му е от 4,30
метра, а не от нормативно установените 2,55 м. съобразно разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Констатирано било, че водачът е осъществил
движение на извънгабаритно ППС без разрешение за дейност от специално ползване
на пътищата от АПИ. Преценено е било от свидетелите, че е налице нарушаване на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП. В акта е посочено – както
впрочем се установява от съдържанието му – че е нарушена разпоредбата на тази
цитирана разпоредба във връцка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата. Съдът е констатирал липса на писмени
възражения в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на този акт е било издадено и
процесното пред районният съд постановление. Тези обстоятелства съдът е приел
за доказани въз основа на събраната административно-наказателна преписка и
изслушаните в откритото заседание на 21.05.2019 г. свидетелски показания на
съставителя на акта за нарушението.
От правна страна съдът е приел, че липсват съществени нарушения на
административно – наказателните правила, а и като АУАН, така и НП са формално
законосъобразни, като НП е издадено от компетентен орган. Приел е, че то
съдържа описани на нарушението, датата и мястото на извършването му и прочие
относими обстоятелства. Анализирайки в съвкупност разпоредбите на чл.26, ал.1,
т.2, б.“а“ и §1, т.8 от ДР на ЗП, съдът е приел, че в обхвата на това ползване
се включва и превозването на извънгабаритни ППС, независимо от това дали тези
ППС са натоварени или не. Съдът приема, че по чл.18 от ЗП специалното ползване
на пътищата се ползва след разрешаването му на собственика или на
администрацият, управляваща пътя, за което се заплаща такса, като разрешението
е еднократно, като разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.6 и на чл.14, ал.7 от
Наредбата давар възможност за издаване на едногодишни разрешителни за колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделско стопанство,
валидни в определен териториален обхват. Прието е, че забраната по чл.26, ал.2,
т.1 от закона касае всички лица, ангажирани с движението на превозни средства
по пътищата и поради това първата хипотеза на административно-наказателният
състав касае физическите лица, а не превозвачите, реализиращи транспортна
дейност. По този начин съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността на
конкретния водач – вторият касатор. Най – сетне, съдът е приел и, че е
неоснователно оплакването за приложимост на разпоредите на ЗДвП. Посочено е, че
нормите на чл.177, ал.3 от ЗДвП и на
чл.53 от ЗП защитават различни обществени отношения, като първата е свързана с
целта на този закон, а втората – с целта на другия закон. Най-сетне съдът е
приел, че неправилно е приложен чл.27 от ЗАНН и е определил съобразно
разписаните там правила по-нисък размер на предвиденото в състава наказание.
Решението е неправилно, тъй като
е нарушен закона в хипотезата на неправилното му прилагане 9 касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
На първо място - предвид касационното оплакване – следва да се отбележи, че не е
налице претендираното касационно основание по чл.348, ал.3, т.3 от НПК. От
потвърдените с годни доказателства факти се установява, че нарушението е
извършено на пътен участък, път I-3 след разклона за
село Морава, на 10 метра. Именно на посоченото място е претендирано като
извършено нарушението, като от събраното удостоверение от ОПУ – Плевен
се установява, че този път на
територията на област Плевен започва от км.38,800, а не от км.38,100.
Обстоятелството, че ППС е измерено на територията на ОПУ – Плевен не означава,
че по време на движението от констатираното местоизвършване на деянието до
мястото, на което ППС е измерено, последното по някаква причина е променило
габаритите си.
Действително, съдът е допуснал и друг нарушение, като не е соъбразил
разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК. В хода наделото актосъставителят, разпитан
като свидетел, е дал показания, които са в смисъл, че знаел, че собственикът на
трактора - търговско дружество – имало
разрешение на АПИ, което обаче било различно, като не е посочено кое именно от
релевантните по чл. 26, ал.3 от ЗП разрешения са били издадени на собственика
на колесния трактор. Следвало е съдът служебно да изиска от ответника по
жалбата всички издадени му от АПИ разрешения по смисъла на цитираната
разпоредба, за да се установи дали процесният трактор е вписан в тях, какъв е
предмета на тези разрешения и какви са времевите им параметри. Това е така, тъй
като конкретният водач – предвид данните по делото, че не той е собственик на
ППС – не е титуляр на издадено по реда на чл.18 от закона разрешително и то не
следва да се намира в негово държане, а и това следва и по аргумент от
разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата за специалното ползване на пътищата.
Настоящата инстанция намира, че този порок на решението не е неотстраним с
оглед на останалите изложени по-долу доводи.
Съдът обаче неправилно е приложил материалния закон.
Според състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, който е посочен в крайна
сметка от наказващият орган, се наказват с глоба физически лица, които
извършват, респ. наредят да се извършват следните дейности, а именно: движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
По принцип субект на това нарушение е физическо лице, като не се
изисква особено негово качество, като например да бъде водач на ППС или МПС в
първата алтернативно предложена диспозиция, като изпълнителното деяние на
втората предвидена диспозиция е волевото поведение на субекта, който нарежда –
очевидно на подчинен му по различни причини друг субект – да извърши именно
такива дейности.
Извън това обективната страна на това нарушение изисква самите дейности
да съставляват движение на ППС, което следва да е едновременно и тежко, и
извънгабаритно. Изнвънгабаритните средства винаги включват в понятието си
тежкото ППС – арг. от §1, т.1 от ДР на Наредбата.
При това положение е следвало в обстоятелствената част на
постановлението да се посочи изрично, че става въпрос за извършено от втория
касатор деяние в качеството му на пряк извършител на дейността движение на
извънгабаритно и едновременно тежко ППС без конкретно разрешение от конкретна
администрация, която разрешава такова движение на самото ППС в обхвата на
конкретния път, под които факти и констатации би се субсумирал приложения от
наказващият орган състав.
Процесното постановление не съдържа тези изисквания от формална страна
– арг. от чл. 57, ал1, т.5 и 6 от ЗАНН. Според обстоятелствената му част
вторият касатор управлява МПС с две оси, което – предвид направените и
неоспорени измервания – се явява извънгабаритно по смисъла на НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
/Наредбата за лаконичност/. Посочено е, че не било представено валидно
разрешително или квитанция за пътна такса по смисъла на същата Наредба. Това е
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП. Именно тази
квалификация на наказващият орган е неправилна и компрометира правото на защита
на втория касатор. Всъщност при това описание на противоправното поведение от наказващият
орган се поддържа, че водачът нарушава императивната забрана на тази именно
разпоредба на ЗП. Очевидно е, че наказващият орган визира някое от разрешенията,
които са предвидени в чл.26, ал.3 от закона, тъй като те биха били относими към
дейностите от специалното ползване на пътя.
Задължението по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП обаче касае
ползването на пътя единствено за целите на специалното му ползване по
смисъла на §1, т.8 от ДР на закона. Съответно забраната се отнася до случай,
когато единствено за целите на това специално ползване в обхвата на пътя се
движат извънгабаритни и тежки ППС. Според разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗП "Специално
ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на
тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата
на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски
крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на
пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други
лица.“. Внимателният анализ на нормата сочи, че специалното ползване не е
самото движение по пътя, а използването му или за превозване на
тежки/извънгабаритни товари или ползването, употребата му за определени
конкретни дейности, които не представляват във функционален аспект превоз. Логиката
на закона е, че именно това превозване прави съответното ППС тежко или
извънгабаритно. Т.е. движението по пътя, което има предвид нормата на чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“ касае не движение на ППС, което е извънгабаритно или тежко
по смисъла на §1, т.1 от Наредбата, а превозването от страна на ППС на тежък
или извънгабаритен товар, което превозване води до превръщането на превозващото
такъв товар ППС в извънгабаритно.
На тази плоскост следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на такова
нарушение, което представлява управление на тежко или извънгабаритно ППС, което
не превозва тежък/извънгабаритен товар, и е относимо именно към физическо лице
– водач на това извънгабаритно и тежко ППС, се извежда и от разпоредбата на
чл.37, ал.1 от Наредбата. При това именно такова изпълнително деяние - което не
винаги изисква изисква субекта му да е конкретният водач на съответното ППС - е
предвидено в разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Този конкретен състав
обаче не предвижда в признаците си посочване на нарушена правна норма от същия
закон, тъй като самият той съдържа всички съставомерни признаци.
Изложените по-горе несъответствия между обстоятелствената част на
наказателното постановление досежно квалифицирането на поведението на водача
като нарушаване на неприложима към съответният административно наказателен
състав правна норма е израз на неспазена от наказващият орган форма на
наказателното постановление, при което несъобразяването на това нарушение от
страна на съда е форма на неправилно приложен закон.
В аналогичен смисъл е например решение №286/2.10.2015 г. на АСВТ.
Следва да се отбележи, че не случайно в Наредбата, в разпоредбата на
чл.37, ал.1 от нея е предвидено спирането и проверките в хипотезите на т.1 от
разпоредбата да се правят съвместно с органите от МВР, тъй като при
констатирането на конкретно поведение е възможно да се установи наличен състав
на чл.177, ал.3 от ЗДвП, когато не става въпрос за специално ползване на пътя,
изискващо определено разрешение и нарушението е извършено от самия водач и
обратното. Тази възможност е предвидена както с оглед различните нарушения,
предвидени в ЗДвП и ЗП, така и с оглед компетентността на актосъставителите при
констатирането им – арг. от чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.56, ал.2 от ЗП.
Най – сетне, извън дотук изложеното и независимо от него, касационният
състав намира, че конкретното деяние е несъставомерно по текста на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП, на който в крайна сметка е основано постановлението. Квалификацията
за извънгарабитност на конкретният трактор е направена въз основа на измерване,
касаещи размерите /габаритите/ му, без да е направено измерване на допустимата
му маса или натоварване на ос, т.е. не е констатирано дали това превозно
средство е и тежко по чл.3 от Наредбата. Това означава, че конкретното деяние е
несъставомерно, тъй като констатацията не касае реципрочният случай, при който се
констатира наличие на тежко ППС, което винаги е приравнено на извънгабаритно. Както се отбеляза, изискването на чл.53, ал.1,
т.2, буква „а“ от ЗП е за движение на ППС, които са едновременно извънгабаритни
и тежки, като втората предпоставка не се установява. Кумулативното наличие на
тези предпоставки следва от изричния израз „тежки“, като с оглед характера на
производството е неприемливо да се счита, че изискването касае винаги
извънгабаритните ППС по §1, т.1 от ДР на Наредбата, тъй като това би
обезсмислило законовата норма, предвиждаща административно-наказателната отговорност.
Следва решението да се отмени, като се отмени и наказателното
постановление.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №63/01.07.2019 г., постановено па АНД №71/2019 г. опо
описа на Свищовският районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № №5511/7.12.2018 г. на началника
отдел „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.