Решение по дело №1904/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано във връзка с постъпила касационна жалба от директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу решение №18/26.01.2023г. на Районен съд гр.Девня, постановено по а.н.х.д. № 20223120200343/2022г., с което е отменено наказателно постановление №60/05.10.2021г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.234 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.1 от Закона за митниците на „Стройтранс 2011“ ЕООД, представлявано от управителя М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 85 273.76 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за извършено нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците /ЗМ/.

Касаторът оспорва решението с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Счита, че нарушението е установено по безспорен начин и наказателното постановление е издадено при спазване на административно-производствените правила, поради което няма основания за отмяната му като незаконосъобразно. Подчертава, че закупените от наказаното дружество стоки от китайската фирма са на стойност по-голяма от декларираната в процесната митническа декларация и извършените плащания – неусвоения аванс от 2 079 822.66 лева и допълнително платените суми се явяват част от действително платената цена на внесените стоки. Смята, че правилно направените плащания са били прибавени към митническата стойност на стоките съгласно чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции.

Подадена е и частна жалба от директора на ТД Митница Варна срещу определение №102/20.07.2023г. на Девненския районен съд, постановено по а.н.х.д. № 20223120200343/2022г., с което е оставена без уважение жалбата на директора на ТД Митница Варна по чл.248 от ГПК относно присъдените с въззивното решение съдебни разноски в полза на дружеството, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева.

В частната жалба са изложени оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на „Стройтранс 2011“ ЕООД е прекомерно с оглед сложността на делото и неразумно, тъй както изисква решение на Съда на Европейския съюз по дело С-57/2015. Иска се отмяна на определението и съответно отмяна на решението в частта на присъдените съдебни разноски в полза на дружеството.

Ответникът по касация – „Стройтранс 2011“ ЕООД чрез адв. Ж. в писмена молба с.д. № 15067/25.10.2023г. и приложени към нея писмени бележки се позовава на решение на Административен съд гр.Варна, постановено по адм.дело №760/2021г., оставено в сила от Върховния административен съд с решение по адм.дело № 8424/2021г., като смята, че те обосновават правилността на обжалваното от митницата въззивно решение, което иска да бъде оставено в сила. Отбелязано е, че счетоводната експертиза е установила извършени нови доставки след 25.10.2020г. /след изтичане на срока на договора/ и прихващане на тяхната стойност от вече извършените авансови плащания, с което се е намалило задължението на доставчика към „Стройтранс 2011“ ЕООД. Намира за правилен извода на съда, че невръщането на авансово заплатени суми, но недоставени стоки в срок от 90 дни би могло да даде основание за търсене на договорна отговорност, но не може да представлява доказателство, че декларираната митническа стойност не съответства на реално платената, още повече, че търговските отношения между двете дружества продължават да съществуват и до днес. Претендира се заплащане на съдебни разноски представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на контролиращата страна – ВОП не споделя възраженията в касационната жалба и иска оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Смята, че установените по делото факти и събраните доказателства не са достатъчни, за да се обоснове извода за извършено нарушение по чл.234 от Закона за митниците.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от страна в административно-наказателното производство, за която е налице правен интерес от оспорване на въззивното решение, доколкото същото се явява неблагоприятно за нея. Изложеното сочи за допустимост на жалбата, поради което съдът следва да я разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Девня, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт със санкционен характер.

Административен съд-Варна в настоящия си състав, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С отмененото наказателно постановление, наказващият орган е приел, че на 25.04.2019г. на МП BG 002002 Варна-запад, „Стройтранс 2011“ ЕООД е извършило митническа измама и е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците като е декларирало в митническата си декларация MRN: 19BG002002006772R2/25.04.2019г. по-ниска стойност и данъчна основа на стоки от позиция 1 до позиция 4 без включи в митническата стойност плащане в размер на 268 545.95 лева към доставчик China Gorizont International Trade Co, Limited в съответствие с условията по договор № 45/2016г. от 15.12.2016г., като по този начин българското дружество е избегнало заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер от 85 273.76 лева, от които: мито – 26 303.82 лева и ДДС – 58 969.94 лева. При повторното разглеждане на делото, Районен съд – гр.Девня се е позовал на приобщената съдебно-счетоводна експертиза приета при първоначалното обжалване на наказателното постановление и е приел, че неправилно митническите органи са разпределили пропорционално неусвоения в началото на 2018г. аванс в размер на 2 079 822.66 лева, който предварително е бил платен на китайския доставчик върху стойността на всяка от фактурите във връзка с доставките по договор № 45/15.12.2016г. Въззивният съд е извел извода, че неусвоеният аванс не представлява реално платената – договорена стойност на доставените от Китай стоки, тъй като стойността на всяка фактури съпровождаща съответната доставка е приспадната в счетоводството на българското дружество от сумата на предварително платения аванс. Тоест, действителната цена на доставените стоки е тази посочена във всяка от фактурите по митническите декларации, които са общо 19 на брой в периода от 25.10.2017г. до 25.10.2020г. С оглед на това, районният съд е счел обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради неправилното приложение на материалния закон и го е отменил.

Касационната инстанция намира за правилно решение №18/26.01.2023г. на Районен съд гр.Девня, постановено по а.н.х.д. № 20223120200343/2022г. и на основание чл.221 ал.2 от АПК, препраща към неговите мотиви без да се налага да ги повтаря.

На касационната инстанция е служебно известно решение № 5464/07.06.2022г. по адм.д. № 8424/2021г. на Върховния административен съд, което оставя в сила решение № 904/01.07.2021г., постановено по адм.д. № 760/2021г. на Административен съд – гр.Варна. Установяване законосъобразността на определената нова митническа стойност от митническите органи при проверката на митническата декларация на дружеството-вносител е в правомощията на административният съд, който в случая по административно дело №760/2021г. е установил, че по митническа декларация MRN: 19BG002002006772R2/25.04.2019г. митническа стойност и данъчна основа на стоки от № 1 до №4 не са по-ниски от договорената стойност – платена или подлежаща на плащане цена, респ. няма разминаване между реалната икономическа стойността на внесените стоки и тази, която е декларирана и върху нея са платени мито и данъци. При потвърждаване на първоинстанционното решение по цитираното административно дело, върховната инстанция е приела, че не е било налице основание декларираната от дружеството митническа стойност да бъде преобразувана по реда на чл.70 от Митническия кодекс на Съюза.

Незаконосъобразността на наказателно постановление №60/05.10.2021г., издадено от директора на ТД Митница Варна се обуславя от изводите на Варненския административен съд и на Върховния административен съд във връзка с отмяната като незаконосъобразно на решение № 32-88755/17.03.2021г. на директора на ТД Митница Варна, с което са отменени: отказа за приемане на митническата стойност на стоки, декларирани от „Стройтранс 2011“ ЕООД с 19 броя митнически декларация, сред които и процесната, касаеща настоящото производство; определената нова митническа стойност по същите митнически декларации и са установени за доплащане вносни мита и данък върху добавената стойност.

Следователно, правилно предходната съдебна инстанция е приела, че наказаното дружество не е извършило нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ във връзка с подадена от него митническа декларация MRN: 19BG002002006772R2/25.04.2019г., поради което неправилно му е било наложена имуществена санкция по чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ. В същия смисъл са решения на Варненския административен съд по касационни административно-наказателни дела с №№ 1449/2022г., 1452/2022г. и 1493/2022г.

По отношение на разноските съдът съобразява следното:

С решение №40/15.04.2022г. постановено по а.н.х.д. № 291/2021г. Девненският районен съд е отменил наказателно постановление №60/05.10.2021г., издадено от директора на ТД Митница Варна и е осъдил ТД Митница Варна да заплати на „Стройтранс 2011“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 3660 лева, както и депозит за вещо лице в размер на 500 лева.

В производството по касационно административно-наказателно дело № 1448/2022г. на Варненския административен съд, образувано по касационната жалба на директора на ТД Митница Варна, „Стройтранс 2011“ ЕООД е претендирало присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3660 лева платена по банков път на 30.05.2022г. във връзка с договор от 27.05.2022г. за правна защита и съдействие, по силата на който адв. Ж. е трябвало да изготви отговор по касационната жалба на директора на ТД Митница Варна срещу решението по а.н.х.д. №291/2021г. на ДРС и да осъществи процесуално представителство пред касационната инстанция – Варненски административен съд, който обаче е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане, като не е дължал произнасяне относно съдебните разноски.

При повторното разглеждане на жалбата срещу същото наказателно постановление, наказаното дружество отново е претендирало пред въззивния съд присъждането на адвокатско възнаграждение в размер в размер на 3660 лева и 500 лева депозит за вещо лице. С решение №18/26.01.2023г. по а.н.х.д. № 343/2022г., Девненският районен съд отменяйки оспореното наказателно постановление е присъдил в полза на „Стройтранс 2011“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева /като е намалил претендирания размер/, както и 500 лева за съдебно-счетоводна експертиза.

В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна е имало отделно оспорване в частта относно разноските и по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, въззивният съд се е произнесъл с определение № 102/20.07.2023г. постановено по а.н.х.д. № 343/2022г., като е оставил без уважение искането на директора на ТД Митница Варна за изменение на решението в частта на присъденото в полза на „Стройтранс 2011“ ЕООД адвокатско възнаграждение от 3000 лева и 500 лева депозит за вещо лице.

Присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 3000 лева е под минимума от 7472 лева по чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което частната жалба на директора на ТД Митница Варна срещу определение №102/20.07.2023г. на Девненския районен съд, постановено по а.н.х.д. № 343/2022г. е неоснователна и на основание чл.236 от АПК във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, определението трябва да бъде оставено в сила.

В настоящото касационно производство /второ по ред/, „Стройтранс 2011“ ЕООД претендира възстановяване на адвокатското възнаграждение в размер на 6 600 лева с ДДС платено по фактура №1409/13.03.2023г. във връзка с договор за правна защита и съдействие от 13.03.2023г. с адв. Ж..

Съгласно субсидиарно приложимия чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Според съдебната практика на Върховния касационен съд, тази разпоредба трябва да се тълкува съобразно предвидения брой съдебни инстанции за съответния съдебен процес, т.е. административно-наказателните дела се разглеждат в две инстанции и адвокатско възнаграждение се дължи за всяка от инстанциите, но не за повече от две, дори и делото да е било отменено и върнато за ново разглеждане и после отново обжалвано пред касационната инстанция.

В настоящия случай, „Стройтранс 2011“ ЕООД претендира присъждане на адвокатско възнаграждение само за две инстанции, и предвид липсата на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, дружеството-ответник има право да му бъдат присъдени сторените в това касационно производство разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 6600 лева. Този размер е по под минимума от 7472 лева съгласно чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До този момент в ЗАНН и в АПК не е предвидено никакво ограничение спрямо общия размер на адвокатското възнаграждение за всички съдебни инстанции – въззивна и касационна по делата от административно-наказателен характер, когато от бюджета на наказващия орган трябва да бъде възстановено платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Адвокатското възнаграждение заплатено от „Стройтранс 2011“ ЕООД за касационната инстанция трябва да бъде възстановено от бюджета на Агенция „Митници“, която е юридическо лице съгласно чл.3 ал.2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63д ал.4 от ЗАНН, Шести тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №18/26.01.2023г. на Девненския районен съд, постановено по а.н.х.д. № 20223120200343/2022г.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 102/20.07.2023г. на Девненския районен съд, постановено по а.н.х.д. № 20223120200343/2022г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр.София да заплати на „Стройтранс 2011“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.В. С.адвокатско възнаграждение в размер на 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: