РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. П., 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101714 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Образувано е по подадена искова молба (поправена такава) от Ж. Т. Т., ЕГН:
**********, от гр. П., ул. „З.“ № 24, чрез адв. Г. Л. Б., АК – Благоевград, с адрес за
призоваване гр. П., ул. „К. I“ № 16, против А. Т. Т., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „З.“ № 24,
Ж. Т. Т., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „З.“ № 24 и Община П., ЕИК: ****, с адрес гр. П., ул.
„Ц. III“ № 24, представлявана от Д.П.Б..
Ищецът е сезирал съда с претенция да бъде разпределено ползването на поземлен
имот, общинска частна собственост, в който имот е построена съсобствена между ищеца и
ответниците А. Т. Т. и Ж. Т. Т. жилищна сграда.
Сочи се в исковата молба, че Т.А. Т. - наследодател на ищеца и на ответника А. Т., на
17.01.1959 г. по силата на Удостоверение № I – 54 на П.ки градски народен съвет, е станал
собственик на постройка от 56 /петдесет и шест/ кв.м. в държавно дворно място,
представляващо Парцел XII, в кв. 168 по плана на гр. П., целият парцел от 490
/четиристотин и деветдесет/ кв.м., която постройка през годините е била пристроявана и
надстроявана.
Навежда се, че ищецът и ответникът А. Т. са собственици на по 1/2 /една втора/
идеална част от втория жилищен етаж, придобит на основание дарение и на по 1/3 /една
трета/ идеална част от първия жилищен етаж по наследство, или общо на по 5/12 /пет
дванадесети/ идеални части, а ответникът Ж. Т. Т. е собственик на 1/3 /една трета/ идеална
част, или 2/12 /две дванадесети/ идеални части, придобити чрез дарение от леля си.
Релевира се, че поземлен имот с идентификатор 56126.602.2996 по КККР на гр. П.,
подробно описан в молбата, по силата на § 42 от преходните и заключителни разпоредби на
влезлия в сила през 1996 г. Закон за общинската собственост, е станал общинска
собственост, поради което Община П. следва да участва в производството по делото като
необходим другар.
1
Твърди се, че ищецът и ответниците А. Т. Т. и Ж. Т. Т., не могат доброволно да си
разпределят правото на ползване на празното дворно място.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да разпредели правото на
ползването, съгласно квотите на собственост - по 5/12 /пет дванадесети/ идеални части за
ищеца Ж. Т. Т. и ответника А. Т. Т. и 2/12 /две дванадесети/ идеални части за ответника Ж. Т.
Т., от поземлен имот с идентификатор 56126.602.2996, град П., община П., област
Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
70/14.12.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот: няма данни за
изменение. Адрес на поземления имот: град П., п.к. 2850, ул. „З.“ № 24, площ 505 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 m). Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 2996,
квартал 168, парцел XIII. Съседи: 56126.602.2994, 56126.602.2993, 56126.602.3635,
56126.602.2997, 56126.602.2998, 56126.602.2995.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок отговор на
исковата молба е постъпил от Община П. и от ответника А. Т. Т..
Ответната Община П. посочва, че поземлен имот с идентификатор 56126.602.2996 по
КККР на гр. П., чието разпределение на ползването се претендира, е собственост на Община
П. по силата на съставен акт за частна общинска собственост № 5686/04.04.2024 г. и скица
на поземлен имот № 15-171403/20.02.2024 г. Твърди, че с действията си Община П. не е
допринесла за необходимостта от предявяване на иска, като съсобствениците на жилищната
сграда, в това число ищецът и ответниците, не са уведомявали общината за възникнало
напрежение между тях, което е довело до затруднение или обективна невъзможност за
ползване на процесния недвижим имот, нито са искали нейното съдействие по отношение
разпределение ползването на имота. В тази връзка, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, моли да
не бъдат възлагани в нейна тежест сторените по делото разноски, тъй като не е допринесла
за образуване на настоящото производство. Претендира сторените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора си ответникът А. Т. Т., чрез процесуалния си представител, не оспорва
обстоятелството, че страните са съсобственици на построената в процесния имот жилищна
сграда, както следва: на първи жилищен етаж собственици са ищецът и ответниците А. Т. и
Ж. Т., при квота на собственост от по 1/3 ид.ч. за всеки, а на втори етаж собственици при
равни квоти от по 1/2 ид.ч. са ищецът и ответникът А. Т.. Не оспорва и обстоятелството, че
страните не са разпределили ползването на процесния имот по съдебен ред. Оспорва
ищцовото твърдение, че в имота не е налице съгласие и доброволно разпределение правото
на ползване, като твърди, че повече от 40 години в имота е налице фактическо
разпределение на ползването, направено посредством трайни огради, извършвани са
подобрения свързани с облагородяването на имота и всяко разпределение на ползването,
различно от съществуващото към момента, ще бъде свързано със съответни преустройства.
Твърди, че ползва по-малка част от дворното място от разполагаемата му такава, съобразно
притежаваното право на собственост от сградата, построена в процесния имот. Моли съда да
отхвърли така предявения иск, като неоснователен, а при условията на евентуалност да
разпредели правото на ползване между страните съобразно квотите на собственост и
правото на ползване на процесния недвижим имот да бъде съобразено с трайно направените
подобрения и огради в имота.
В хода на производството, с протоколно определение от 03.07.2024 г., постановено в
първото открито заседание по делото, като трето лице в производството, на страната на
ответника А. Т. Т., е привлечено лицето Т. А. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ №
16, приобретател на притежаваните от ответника А. Т. идеални части от жилищната сграда,
построена в поземления имот, чието право на ползване се иска да се разпредели, тъй като
2
съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане № 107, том II, рег. № 5974, дело № 296 от 24.06.2024 г., участника в спора по
съдебна администрация А. Т. Т. е прехвърлил на дъщеря си Т. А. Н., собствените си идеални
части от недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. „З.“ № 24, а именно: 1/3 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.2996.1.1 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК-Благоевград, с адрес на
имота гр. П., ул. „З.“ № 24, ет. 1, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 56126.602.2996.1, с предназначение жилищна сграда-многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.602.2996, предназначение
на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна сграда или вилна сграда или в
сграда със смесено предназначение, със застроена площ по строителни книжа 92 кв.м., ведно
с прилежащите на обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на
ползване на строеж върху мястото, както и 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.2996.1.3 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от
14.12.2010 г. на ИД на АГКК-Благоевград, с адрес на имота гр. П., ул. „З.“ № 24, ет. 2,
самостоятелния обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 56126.602.2996.1, с
предназначение жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56126.602.2996, предназначение на самостоятелния обект жилище,
апартамент в жилищна сграда или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение,
със застроена площ по строителни книжа 92 кв.м., прилежащите части: 1/2 ид.ч. от
зимничните помещения и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
В проведените съдебни заседания ищецът се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа предявената претенция. В хода на устните
състезания по делото изразява становище, че най-удачният вариант за разпределение
правото на ползване по отношение на поземления имот, съобразно притежаваните квоти на
собственост от жилищната сграда, е Вариант 2 от заключението по назначената съдебно-
техническа експертиза по гр.д. № 1465/2021 г. по описа на РС-П., приобщено към
настоящото дело.
Ответникът А. Т. се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа подадения писмен отговор на изложените в същия
обстоятелства. В хода на устните състезания изразява становище за недопустимост на
ищцовата претенция, като в тази връзка сочи, че съществува друг ред за разпределение
правото на ползване на собствения на Община П. поземлен имот. В хипотезата на
допустимост на претенцията, поддържа, че най-удачният вариант за разпределение правото
на ползване на поземления имот е Вариант 3 от заключението по назначената съдебно-
техническа експертиза по гр.д. № 1465/2021 г. по описа на РС-П., приобщено към
настоящото дело.
Ответникът Ж. Т. не се явява, не се представлява и не изразява становище по
настоящото дело.
Ответната страна Община П. се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа, че ищецът или останалите съсобственици на жилищната
сграда, построена в поземления имот, чието право на ползване се иска да бъде разпределено,
не са подавали заявление до общината с искане за съдействие от нейна страна да бъде
разпределено ползването на имота по административен ред. В хода на производството
изразява становище, че Община П. не възразява да бъде разпределено правото на ползване
върху процесния общински имот между лицата, имащи това право, което разпределение да
бъде извършено по най-удачния и справедлив начин. В тази връзка, на основание чл. 78, ал.
2 ГПК, моли да не бъдат възлагани в нейна тежест сторените по делото разноски, тъй като
не е допринесла за образуване на настоящото производство. Посочените съображения са
изложени повторно и в депозирано писмено становище.
3
Третото лице помагач на страната на ответника А. Т. Т. Н. се явява лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, същият, който е ангажиран и от
ответника А. Т., като поддържа изложените от процесуалния й представител съображения.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите Г. С.С. и Т.И.
А., повторно е изслушано вещото лице по приетото по гр.д. № 1465/2021 г. по описа на РС-
П., приобщено към настоящото дело, заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза.
След като съобрази становището на страните, приложените към делото
писмени доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че по силата на Договор № I-54 от 17.01.1959 г. по описа на
Общински народен съвет – гр. П., на Т.А. Т. от гр. П. е учредено право на строеж на
жилищна сграда върху държавно дворно място, като съгласно удостоверение, издадено от
Градски общински народен съвет - гр. П., въз основа на чл. 4 от Закона за уреждане правата
на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (отм.), Т. Т. е признат за
собственик на жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и една кухня, с обща
застроена площ от 56 кв.м., находяща се в държавно дворно място, съставляващо парцел XII
в кв. 168 по плана на гр. П., одобрен през 1958 г., последният идентичен на парцел XIII -
2996, в кв. 168 по плана на гр. П., одобрен през 1988 г.
От доказателствения материал по делото се установява, че процесната жилищна
сграда е пристроявана и надстроявана, като същата представлява двуетажна масивна
жилищна сграда.
Безспорно установено е и обстоятелството, че посредством дарствена сделка,
обективирана в нотариален акт № 87, том II, дело № 292 от 1975 г. на РС - П., Т.А. Т. е дарил
на синовете си ответника А. Т. Т. и ищеца Ж. Т. Т. втория етаж от двуетажната жилищна
сграда - къща, построена в парцела XIII /тринадесета/ в кв. 168 /сто шестдесет и осем/ по
плана на гр. П., ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от зимничните помещения и една втора
идеална част от общите части на същата жилищна сграда, като в цитирания акт е отбелязано
заявлението на дарените лица, че А. Т. ще владее западната страна от втория етаж, а Ж. Т. ще
владее източната му страна.
На 03.05.1997 г. Т.А. Т. е починал, като съгласно представеното по делото
Удостоверение за наследници с Изх. № 81 от 15.01.2024 г., издадено от Община П., същият е
оставил наследници по закон, както следва: С. С. Т.а /съпруга/, починала на 13.07.2006 г., С.
Т. Р. /дъщеря/ и двама сина - ответникът А. Т. и ищецът. Съпругата С. С. Т.а се е отказала от
наследството останало й от съпруга Т. Т., който отказ е вписан в особените книги на съда за
приемане и отричане на наследството под № 3/18.06.1997 г., съгласно представено по делото
Удостоверение № 337 от 19.06.1997 г. по описа на РС - П..
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том I, рег. № 593, дело
№ 33 от 2015 г. на Нотариус с рег. № 510 в РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. П.
под дв.вх.рег. № 165 от 30.01.2015 г., акт № 102, том I, дело № 60/2015 г., С. Т. Р. е дарила на
ответника Ж. Т. притежаваната от нея идеална част от недвижим имот, придобит по
наследство от баща й Т.А. Т. и представляваща 1/3 идеална част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56126.602.2996.1.2, находящ се в сграда № 1 /едно/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56126.602.2996 по КККР на гр. П., представляващ съгласно
документи за собственост (Удостоверение I-54/17.01.1959 г. на П.ки градски общински
народен съвет за признаване право на строеж и собственост върху построени сгради в
държавно място) и одобрени архитектурни проекти и строителни книжа, първи жилищен
етаж от масивната жилищна сграда, построена върху държавна земя в парцел XII, кв. 168 по
плана на гр. П. от 1958 г.
4
Съгласно представена по делото Скица на поземлен имот № 15-94561-31.01.2024 г. на
СГКК - гр. Благоевград, имотът, чието разпределение право на ползване се иска
представлява Поземлен имот с идентификатор 56126.602.2996 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка, две хиляди деветстотин деветдесет и шест)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-
70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. П., ул.
„З.“ № 24, с площ от 505 (петстотин и пет) кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 2996 (две хиляди деветстотин деветдесет
и шест), квартал 168 (сто шестдесет и осем), парцел XIII (тринадесет), при съседни
поземлени имоти с идентификатори: 56126.602.2994, 56126.602.2993, 56126.602.3635,
56126.602.2997, 56126.602.2998, 56126.602.2995.
Процесният поземлен имот представлява частна общинска собственост, съгласно Акт
№ 5686, съставен на 04.04.2024 г. от Община П., вписан в Служба по вписванията - гр. П. в
дв.вх.рег. № 684, вх.рег. № 688 от 08.04.2024 г., акт № 49, том III, дело № 272/2024 г., в който
е отразен съставеният по-рано Акт за държавна собственост № 211 от 15.08.1951 г. Видно от
последния, за държавна собственост е актуван парцел XIII в кв. 168 по плана на гр. П.,
представляващ застроено дворно място с построена през 1930 г. масивна жилищна сграда на
един етаж, с площ от 40 кв.м. и незастроена площ от 794 кв.м., с отстъпено право на строеж
на Т.А. Т..
В предходно представено по делото Удостоверение с Изх. № 7 от 11.01.2024 г.,
издадено от Община П., е посочено, че за процесния поземлен имот има съставен акт за
държавна собственост № 211/15.08.1951 г., както и че по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС и във връзка с чл. 58, ал. 5 от ЗОС застроените имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство, преминават в собственост на общините.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, генерирани чрез разпита на
свид. С. и свид. А., се установява, че част от процесния недвижим имот, чието
разпределение право на ползване се иска, представлява дворно място, находящо се пред
собствената на ищеца и на ответниците А. и Ж. Т.и жилищна сграда, което е разделено на
две части посредством ограда, което фактическо положение съществува от около минимум
десет години. Установява се още, че в западната част на дворното място пред жилищната
сграда - тази ползвана от ответника А. Т., има изградена рампа за по-лесен достъп.
Свид. А. изнася, че от ляво е входа на А., а от дясно е входа на Ж., като
преграждащата дворното място ограда съществувала още когато дядото (има се предвид
бащата на ищеца и на ответника А. Т. - Т. Т., починал на 03.05.1997 г.) бил още жив.
Уточнява, че има лични впечатления по отношение на имота, тъй като от 1977 г. живее в
съседство на процесния имот и многократно го е посещавала през годините при общуването
си със семейството на ответника А., както и с неговите родители. Допълва, че и двамата
братя – А. и Ж., имали дворно място, което ответникът А. облагородил, за да има по-лесен
достъп за болното му дете, а ищецът застроил по-голяма част от дворното място чрез
изграждане на пристройки към съществуващата жилищна сграда. Свидетелката е
категорична, че ищецът и ответникът А. Т. имат отделни входове, през които се осигурява
достъп до жилищата им.
От заключението на допуснатата и приета по гр.д. № 1465/2021 г. по описа на РС-П.,
приобщено към настоящото дело, съдебно-техническа експертиза, въз основа на
извършения от вещото лице оглед на място, се установява фактическото състояние на
сградата и на поземления имот, включително и за начина на реалното им ползване от
страните по делото, с изключение на Община П.. Съгласно експертното заключение
жилищната сграда е на два етажа с обособени три отделни входа за достъп до собствеността
на страните, а дворното място е разделено с ограда, посредством която са оформени две
5
половини, като ищецът ползва площ от 155,20 кв.м., разделена на две части – 21,08 кв.м.
пред жилищната сграда и 133,12 кв.м. зад тази сграда, ответникът А. Т. ползва площ от
185,50 кв.м., а ответникът Ж. Т., без да ползва части от свободното дворно място,
единствено преминава през частта, която се ползва от ищеца и се намира пред жилищната
сграда (с площ от 21,08 кв.м.). В заключението на вещото лице е посочено, че дворното
място, находящо се пред жилищната сграда, което се полза и от ищеца и от ответника А. Т.,
е напълно облагородено и се поддържа, а частта от поземления имот, която се намира зад
сградата и фактически се ползва единствено от ищеца, е изоставена и не се поддържа.
В изпълнение на поставената задача по съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е изготвило три варианта за обособяване на площи от поземления имот, които да бъдат
разпределени за ползване между собствениците на сградата, както следва:
Вариант I, според който се обособява площ за общо ползване от 60,10 кв.м., оформена
като пътека около жилищната сграда, както и три индивидуални площи за ползване от всяка
от страните, включващи: 116,50 кв.м. – за ищеца, позиционирани само в задната част от
поземления имот, 116,50 кв.м. – за ответника А. Т., и 46,60 кв.м. – за ответника Ж. Т.,
разделени на две части (в предната и в задната част на поземления имот);
Вариант II, съгласно който също се оформя пътека за общо ползване от 60,10 кв.м.
около жилищната сграда, както и три индивидуални площи за ползване от всяка от страните,
включващи: 116,50 кв.м. – за ищеца, позиционирани в предната и в задната част от
поземления имот, 116,50 кв.м. – за ответника А. Т., и 46,60 кв.м. – за ответника Ж. Т.,
разположени в задната част на поземления имот, и
Вариант III, съобразно който се създава пътека от 10,12 кв.м. около задната част на
къщата – за общо ползване от ищеца и от ответника Ж. Т., както и три индивидуални площи
за ползване от всяка от страните, включващи: 134,31 кв.м. – за ищеца, позиционирани в
предната и в задната част от поземления имот, 141,54 кв.м. – за ответника А. Т., и 53,73 кв.м.
– за ответника Ж. Т., разположени в задната част на поземления имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни
изводи:
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е средство за осъществяване на съдебна администрация
между съсобственици, като целта на производството е да се замести решението на
мнозинството чрез постановено от съда разпределение на ползването, което да е съобразено
в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на общата вещ.
В настоящия случай собственик на недвижимия имот, чието разпределение право на
ползване се иска, е Община П., т.е. ищецът и останалите ответници - А. и Ж. Т.и не са
съсобственици на общата вещ, по отношение на която липсва решение на мнозинството за
нейното ползване и управление.
Същевременно обаче, Т. Т. е построил жилищната сграда, находяща се в поземления
имот, чието разпределение право на ползване се иска, на законно основание – въз основа на
отстъпено с Договор № I-54 от 17.01.1959 г. право на строеж върху държавна земя,
представляваща парцел XII в кв. 168 по плана на гр. П., одобрен през 1958 г., съгласно
представено по делото удостоверение, издадено от Градски общински народен съвет - гр. П.,
въз основа на чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили
държавни дворни места (отм.). Коментираното право на строеж върху държавна земя е
отстъпено въз основа на условията и разпоредбите на приложимия към онзи момент
Правилник за държавните имоти (Приет с ПМС № 545 от 5.07.1952 г., обн., Изв., бр. 59 от
15.07.1952 г., отм., бр. 79 от 14.10.1975 г.), като съгласно чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от цитирания
правилник, на основание отстъпеното право на строеж върху държавния имот, Т. Т. е
придобил собствеността върху построената от него в този държавен парцел жилищна сграда,
6
както и правото на ползване на същия този държавен парцел, в който е построена сградата.
По делото безспорно се установи, че процесната жилищна сграда е пристроявана и
надстроявана, че в резултат на извършените сделки (дарението от Т. Т. на синовете му А. и
Ж. Т.и на втория етаж от двуетажната жилищна сграда; дарението от С. Т. Р. в полза на
ответника Ж. Т. на притежаваната от нея идеална част от недвижим имот, придобит по
наследство от баща й Т.А. Т. и представляваща 1/3 идеална част от първи жилищен етаж от
същата масивна жилищна сграда), както и настъпилото наследствено правоприемство,
ищецът Ж. Т. и ответникът А. Т. са собственици на по 1/2 (една втора) идеална част от
втория етаж на масивната жилищна сграда, разположена в общинския поземлен имот, чието
разпределение право на ползване се иска, и ищецът и ответниците А. Т. и Ж. Т. са
собственици на по 1/3 (една трета) идеална част от първия етаж на същата жилищна сграда.
Освен вещното право на собственост по отношение на жилищната сграда,
посредством дарствените сделки и наследственото правоприемство, върху приобретателите
на сградата е преминало и правото на ползване на незастроената площ до пълния размер на
поземления имот, в който е построена същата тази жилищна сграда. Изхождайки от
принципа, че правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху постройката и
се съдържа в него, при разпореждане със собствеността върху построеното върху
приобретателя преминава и имплицитно съдържащото се в правото на собственост право на
строеж. А съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
правото на ползване на държавен /общински/ парцел от страна на лицето, в чиято полза е
учредена суперфиция, е акцесорно право, което е по-широко в сравнение с общото правило
на чл. 64 ЗС, предвиждащо, че суперфициарните собственици могат да ползват земята само
доколкото това е необходимо за ползването на постройката по предназначение. Правото на
ползване на държавен /общински/ парцел, съгласно чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) се разпростира
върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж, като
правилото на цитираната разпоредба е приложимо при всички случаи на суперфициарна
собственост на граждани върху държавен терен, включително когато правото на строеж е
придобито преди изменението на чл. 15 ЗС в ДВ, бр. 87 от 1974 г. Въз основа на изложеното
следва да се приеме, че при прехвърляне/наследяване на обект (или част от него), изграден
като суперфициарна собственост върху държавна /общинска/ земя, върху приобретателя
преминава и правото на ползване на незастроената част от терена, притежавано от
прехвърлителя/наследодателя.
Доколкото в настоящия случай правото на собственост, респективно правото на
ползване на държавен /общински/ парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена
суперфиция, принадлежи на повече от един субект, то предявената претенция по чл. 32, ал. 2
ЗС е допустима.
В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника А. Т. и на третото лице помагач Т. Н. за недопустимост на иска. С оглед
изложените предходно съображения, които съдът намира, че не е необходимо да преповтаря,
се установи, че макар собствениците на жилищната сграда да не са собственици на имота,
чието разпределение право на ползване се иска, същите притежават правото на ползване на
незастроената част от общинския имот като суперфициарни собственици.
На следващо място, посочените страни изтъкват, че съществува друг ред, различен от
този по настоящото производство, по който следва да се реши липсата на решение на
мнозинството за ползване на общата вещ, като се мотивират с обстоятелството, че ответната
Община П., в качеството си на собственик на процесния поземлен имот, е следвало да реши
възникнали спор, както и да даде становище по отношение ползването му. Доколкото
ищцовата страна е тази, която очертава предмета на делото чрез фактическите си твърдения
и защитавания интерес, както и изричното посочване от страна на процесуалния
представител на Община П., че последната не е сезирана с такова искане (за разпределение
7
правото на ползване на собствения й имот), съдът намира, че именно искът по чл. 32, ал. 2
ЗС е редът, по който следва да се замести липсващото решение на мнозинството за
ползването на процесната вещ. А касателно твърдението, че Община П. не е изразила
становище по предмета на делото, то такова има както в отговора на исковата молба, така и
в изявлението на процесуалния й представител, направено в открито съдебно заседание,
също и в депозирано писмено становище.
По отношение основателността на предявената претенция, съдът намира
следното:
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по гр.д. № 1465/2021 г. по
описа на РС-П., приобщено към настоящото дело, съдебно-техническа експертиза, в частта
касаеща извършения от вещото лице експертен оглед на място, категорично се установява,
че в съсобствената жилищна сграда, построена в държавен /общински/ имот, са обособени
две отделни и самостоятелни жилища, с отделни входове, като едното се ползва от ищеца и
от семейството му, в което се включва и ответникът Ж. Т., който е негов внук, а другото
жилище се ползва от ответника А. Т. и семейството му. По идентичен начин същите ползват
и дворното място около жилищната сграда, което посредством поставена на място ограда е
разделено на две отделни части, като ищецът ползва площ от 155,20 кв.м., разделена на две
части – 21,08 кв.м. пред жилищната сграда и 133,12 кв.м. зад тази сграда, ответникът А. Т.
ползва площ от 185,50 кв.м., която се намира пред и до западната част на жилищната сграда
(съгласно приложената към заключението скица), а ответникът Ж. Т., без да ползва части от
свободното дворно място, единствено преминава през частта, която се ползва от ищеца и се
намира пред жилищната сграда (с площ от 21,08 кв.м.). В заключението на вещото лице е
посочено, че дворното място, находящо се пред жилищната сграда, което се полза и от
ищеца и от ответника А. Т., е напълно облагородено и се поддържа, а частта от поземления
имот, която се намира зад сградата и фактически се ползва единствено от ищеца, е
изоставена и не се поддържа.
От събраните в хода на производството гласни доказателствени средства се установи,
че това фактическо положение – разделение посредством ограда на дворното място на две
условни части, които включват дворното място пред жилищната сграда, ползвано от ищеца
и от ответника А. Т., и частта от имота, находяща се зад сградата, ползвано единствено от
ищеца, съществува от дълъг период от време - от около десет години, според свид. С. и още
приживе на бащата на ищеца и на ответника А. Т. - Т. Т. (починал на 03.05.1997 г.), според
свид. А.. Последната сочи още, че дворът е облагороден от семейството на ответника А. Т.
(„Дворът го оправи А., той с жена му направиха всичко, лично той си го направи.“).
Следователно, по отношение на процесния имот съществува фактическо разделение
между съсобствениците на жилищната сграда, построена в него, което е установено от дълъг
период от време, в резултат на което в имота са настъпили съответни преустройства,
изразяващи се в изграждането на ограда между отделни площи от имота и облагородяване
на част от него.
Същевременно, всеки от трите предложени от вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза възможни варианта за разпределение ползването на процесния
недвижим имот предвижда някакъв вид преустройство, което следва да се реализира в
имота, за да се обособят съответни за всеки от имащите право на ползване дялове, съобразно
квотата им на собственост по отношение на жилищната сграда, построена в имота. В
първите два от предложените варианти, които предвиждат площ за общо ползване,
представляваща пътека за достъп и обслужване на фасадите и покрива на съсобствената
жилищна сграда, при нужда от ремонт, е необходимо отварянето на две врати на
изградените вътрешни огради пред и зад сградата, като при Вариант II, видно от
представената скица, в който същият е обективиран, следва да се извърши и допълнително
действие - да се премахне съществуваща на място ограда. В третия вариант предложен от
8
вещото лице, изготвен от последното по собствена инициатива, като е посочено, че е
съобразен в по-голяма степен с реалното ползване на имота, се предвижда пътека за общо
ползване единствено от ищеца и от ответника Ж. Т., позиционирана зад жилищната сграда и
по продължение само на част от къщата, съгласно скицата, в която е обективиран Вариант III
на разпределението ползването на имота. Последният вариант не предвижда пътека за общо
ползване около цялата жилищна сграда, която да служи за достъп и обслужване на фасадите
и покрива на жилищната сграда при нужда от ремонт от всеки от съсобствениците й, като и
този вариант на разпределение предвижда и допълнително действие - да се премахне
съществуваща на място ограда.
В обобщение, в настоящия случай, безспорно се установи по делото, че по отношение
на незастроената част от недвижимия имот, чието разпределение право на ползване се иска,
съществува фактическо разделение между съсобствениците на жилищната сграда, построена
в него, което е установено от дълъг период от време. Безспорно е още, че в резултат на това
фактическо положение в имота са настъпили съответни преустройства, изразяващи се в
изграждането на ограда между отделни площи от имота както пред жилищната сграда, така
и зад нея, и облагородяване на част от него. Констатира се, че всеки от трите предложени от
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза възможни варианта за
разпределение ползването на процесния недвижим имот, предвижда някакъв вид
преустройство, което следва да се реализира в имота, за да се обособят съответни за всеки от
имащите право на ползване дялове, съобразно квотата им на собственост по отношение на
жилищната сграда, построена в имота.
Във връзка с изложеното, константна е практиката на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, което по същество е спорна съдебна
администрация, съдът следва да се съобразява с действителното положение на имота, като
не може да предписва каквито и да било преустройства и премествания на сгради, огради и
съоръжения, нито да извършва разпределение на ползуване на основата на проект, който
изисква преустройство.
Предвид изложеното, съдът намира, че така предявената претенция по смисъла на чл.
32, ал. 2 ЗС за разпределение правото на ползване на недвижимия имот, собственост на
Община П., е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот, доколкото всяка
една от страните се ползва от решението, макар и формално да има противопоставени
страни – ищец и ответник, предвид особения му характер, общите правила за разпределение
на тежестта за разноски, регламентирани в чл. 78 ГПК, проявяват отклонение. В това
производство страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността (в случая правото на ползване), а относно заплатените
от страните възнаграждения за процесуално представителство, разноските следва да останат
за всяка страна в обема, в който са направени.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Ж. Т. Т., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „З.“ № 24, чрез
адв. Г. Л. Б., АК – Благоевград, с адрес за призоваване гр. П., ул. „К. I“ № 16, против А. Т. Т.,
ЕГН: **********, от гр. П., ул. „З.“ № 24, Ж. Т. Т., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „З.“ № 24
и Община П., ЕИК: ****, с адрес гр. П., ул. „Ц. III“ № 24, представлявана от Д.П.Б., искове, с
които се иска да се разпредели правото на ползването, съгласно квотите на собственост - по
9
5/12 /пет дванадесети/ идеални части за ищеца Ж. Т. Т. и ответника А. Т. Т. и 2/12 /две
дванадесети/ идеални части за ответника Ж. Т. Т., от поземлен имот с идентификатор
56126.602.2996, град П., община П., област Благоевград, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 год. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащи поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: град П.,
п.к. 2850, ул. „З.“ № 24, площ 505 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 2996, квартал 168, парцел XIII, съседи:
56126.602.2994, 56126.602.2993, 56126.602.3635, 56126.602.2997, 56126.602.2998,
56126.602.2995.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника А. Т. Т., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „З.“ № 24, а именно Т. А. Н., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ № 16.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10