Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/15.10.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕНСЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2236 по описа за 2021 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А с
адрес на управление *** , чрез клон „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А, със
седалище *** за приемане за установено по отношение на О.М.Х., ЕГН ********** ***
съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. д. №13635/2020г. по описа на ВРС, 46- ти състав, а именно: сумата
от 1501.80 лева, представляваща главница по договор за кредит
№ PLUS-11852738/12.11.2015 г., възнаградителна лихва в размер на 291.00
лева, за периода от 20.08.2016 г. до 20.07.2017 г., мораторна
лихва в размер на 602.70 лева за периода 20.09.2016г. до
16.10.2020г., ведно със законната върху главницата от датата на подаване на
заявлението 27.10.2020г., до окончателното изплащане на задълженията, на осн.
чл. 422, ал.1 от ГПК, а в условията на евентуалност за
осъждане на ответника да заплати горните суми, на осн.чл.432, ал.1 ТЗ вр.
чл.79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът
излага, че по силата на сключен договор за кредит за кредит
№ PLUS-11852738/12.11.2015 г. кредиторът е отпуснал на ответника сумата от
2240 лева при уговорен срок на издължаване 20 месеца, считано от подписване на договора
и месечна погасителна вноска от 149,40 лева. Заемната сума е предведена по
банкова сметка ***. ГПР по договора е определен въз основа на индивидуалния
кредитен профил на заемателя. Сочи се, че кредитополучателят заплаща и такса за
ангажимент срещу което получава фискиран лихвен процент. Таксата е платима при
сключване на договора, като кредиторът удържа сумата от общия размер на
кредита. Процентът на възнаградителната лихва е фиксиран. Поддържа се, че
начисленото обезщетение за забава се равнява на ОЛП, обявен от БНБ. Поддържа
се, че длъжникът е преустановил плащанията на 20.08.2016г., към която дата са
погасени 8 броя вноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 5 от договора,
съгласно която вземанията по договора стават изискуеми ако кредиторът просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска. В
случая – 20.09.2016г. Позовава се на настъпила предсрочна изискуемост с
изпращането на покана от 16.11.2017г. Като се позовава на изискуемост на
процесните вземания, предявява настоящата искова претенция.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Искът се оспорва.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит,
вкл. твърди липса на съгласие по основното съдържание на подобен договор.
Евентуално възразява, че заемната сума не е предадена на заемателя. Позовава се
на едностранно определен лихвен процент от страна на кредитора. Стича, че
договорът за кредит е недействителен поради нарушение на изискванията на чл.
11, ал.1, т. 7 и т. 9 и т. 10 от ЗПК, в който случая длъжникът дължи единствено
чистата стойност на кредита. Акцентира върху липсата на методика при
формирането на ГПР и как уговорения лихвен процент се съотнася към ГПР. Сочи,
че не става още ясно дали таксите за администриране, теглене на суми и за
справки са включени във величнината на ГПР. Оспорва изискуемостта на длъга,
като намира, че изискуемостта настъпва в едномесечен срок от поканата, а в
случая подобна покана не е изпращана преди подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение. Ответникът ангажира възражение за давност. Въз основа на
изложеното настоява за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание
ищецът не се явява. С нарочна молба поддържа предявените искове.
Ответникът не се явява в
о.с.з. Представлява се от особен представител – адв. Г., която поддържа
отговора.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Производството е с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано по искова молба за установяване
на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
Едномесечният срок за предявяване на иска е спазен.
От приложения по делото
договор за банков кредит № PLUS-11852738/12.11.2015
г. е видно, че „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е
предоставило в полза на О.М.Х. банков кредит за потребителски цели в размер на
2000 лева и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на
240 лева, или общо 2240 лева. Уговорено е връщането на кредита на 20 месечни
вноски всяка в размер на 149, 40 лева. Предвидена е възнаградителна лихва в
размер на 34,03% и ГПР в размер на 45,43%. Уговорена е такса ангажимент в
размер на 70 лева. Съгл. т. 2 от условията по кредита размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ е заплатен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Таксата за ангажимент е уговорена
с оглед фиксиране лихвения процент за целия срок на договора. Същата е платима
при усвояване на кредита. Съгл. чл. 5 при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят държи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените разноски по събиране на вземането (телекомуникационни
услуги, напомнителни писма и/или други действия), извършени по преценка на
кредитора, като вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер.
От заключението по
експертизата става ясно, че в полза на ответника е извършен превод на сумата
от 1930 лева, поради което следва да се
признае възникналото между страните облигационно правоотношение.Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за липса на съгласие за
договаряне. Формалната доказателствена сила на договора за кредит не е
оспорена, поради което на осн. чл. 180 от ГПК като частен документ
представлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в него, са направени от лица, посочени като
автори на изявленията по него, вкл. от ответника. В заключение възражението за
липса на договаряне следва да се отхвърли.
Не могат да се споделят
и доводите на ответната страна за недействителност изцяло на договора поради,
поради отклонение на разпоредбите му от императивната уредба на Закона за
потребителския кредит. Становището, че потребителят не е взел информирано
решение изначално по сключването му е по-скоро бланкетно и не е съпроводено със
съответни доказателствени искания за установяване на това му възражение. Съдът
не констатира нарушение на и на останалите изисквания, на които се позовава
ответника. Налице е яснота какво по общия размер на кредита, така и относно
условията за усвояването му( чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК). Общият размер на
дълга е посочен в раздела „Параметри и условия“, а условията за усвояването му,
вкл. относно отпускането му, възможностите за отлагане на падежа,
предсрочното погасяване и забавата за изпълнение, са детайлно регламентирани в
съдържанието на споразумението. Лихвеният процент също е конкретно посочен с
цифрова величина съгл. изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в раздел
„Параметри и условия“, както и размера на ГПР. Уговорено е в чл. 3 от договора,
че лихвеният процент е фиксиран за целия срок.
По отношение на
съдържанието на сделката в частта по усвояването на кредита за покупка
на Застраховка защита на плащанията,
обаче съдът констатира липса на предварително оповестената съществена за
потребителя преддоговорна информация. По делото не е
ангажиран стандартен формуляр, изискуем по чл. 5 ал.2 от ЗПК, указващ
застраховането на кредитора за сметка на кредитополучателя. Не става
ясно изисквал ли е кредитора обезпечение при сключване на договора, нито е
налице информация за покрития застрахователен риск или за ползващото се от
застраховката лице. Същевременно месечните вноски са включени
е погасителния план по договора, в размер включващ и премията за
застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че няма
данни този разход не е бил ясно обявен в преддоговорния процес, съответно
потребителя не е има възможност да се запознае с действителната икономическа
тежест, която поема. Очевидно е,
че застраховка има типично съдържание на допълнителна гаранция за
отпускаща кредит финансова институция срещу риска от непредвидени
финансови затруднения на кредитополучателя (чл. 383 КЗ) и се сключва
за негова сметка след предварителното
му писмено съгласие за това( чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443,
ал. 1 КЗ). Тавова писмено съгласние за застраховане не е ангажирано по делото,
което допълнително поставя под въпрос информираността на потребителя в
преддоговорния процес.
Същевременно
застрахователният агент „Директ Сървисис“ ЕАД се явява свързано с БНП Париба
Пърсънъл Файненсес“ ЕАД, тъй като застрахователният агент е
преобразувано чрез вливане в това дружество. На свой ред „БНП Париба Пърсънъл
Файненсес“ ЕАД е преобразувано чрез вливане в ищцовото
дружество. Следователно понастоящем
ищцовото дружество се явява едновременно застрахователен агент и ползващо се от
застраховката лице, което е недопустимо.
Същевременно, видно
от заключението по експертизата допълнителното плащане на премията по
застраховка „Защита на плащанията“ е отразено като разход при формиране на
оповестения ГПР(45,43%), което кореспондира на изискуемо съдържане
по т.10 на чл. 11 на ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя и за това как
вноската се разпределя за различните видове разходи. Изпълнението на това условие може да се изведе от клаузите на чл. 2 и
чл. 3 от договора. По тези причини не може да се сподели съображението за
недействителност на договора изобщо, в който случай на осн.чл. 23 от ЗПК
потребителят би дължал само чистата стойност на дълга. Следва обаче да се
отрече действителността на споразумението в частта относно начина на договаряне
на застрахователната премия като част от главницата.
В заключение съдът
намира, че вземането за главница в частта за заплатена застрахователна премия
се явява недоказано и следва да се отхвърли.
Не се е твърдяло друго, а и от заключението
на ССчЕ става ясно, че след усвояване на кредита ответникът е извършил частични
погашения, като последното издължаване е извършено на 20.07.2016г. Предвид
липса на погашения на две и повече вноски към датата на депозиране на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК за кредитора е възникнало правото по т.5
от договора за кредит да обяви вземанията си по процесния договор за изцяло
предсрочно изискуеми. Няма данни кредиторът да е упражнил това си право,
изпращайки нарочно уведомление до длъжника. Въпреки това следва
да се съобрази, че понастоящем е настъпил крайния падеж на дълга, поради което
вземанията са редовно падежирали. Уведомление за настъпил краен падеж
кредиторът няма задължение да изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на
погасяване и са фиксирани падежите на отделните анюитетни вноски. Съгласно постановките на ТР 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК по иск за установяване на
вземания по договор за кредит съдът следа да съобрази настъпилите в ход на
процеса факти, от значение за спорното право, на осн.чл. 235, ал.3 ГПК, отчитайки настъпването на падежа на
вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В
случая доколкото е настъпил крайния падеж на
задълженията по договора, а длъжникът не твърди и не доказва да е погасил
дълга, то следва извода, че претенцията за неиздължена главница е доказана по
основание.
От заключението на ССчЕ
ставя ясно, че неиздължената главница, представляваща чиста стойност на кредита
е в размер на 1340,96 лева.
Същевременно от заключението на ССчЕ
става ясно, че част от погасяванията по договора са отнесени за покриване на
такса ангажимент от 70,00 лева, удържана още при превода на главницата и 36,00
лева разноски за събиране.
В чл. 5 от договора е предвидено, че при
забава за заплащане на текущото задължение, кредитополучателят дължи разходи за
действията по събиране на вземанията, вкл. за телекомуникационни услуги на
напомнителни писма. Съдът намира, че въпросната клауза има характер на
неустоечна, тъй като цели да обезпечи изпълнението на задължението за връщане
на заемната сума и да обезщети в първия случай разходите за събиране на
просрочено задължение. С коментиранота разпоредба фактически се предвижда
начислява обезщетение в полза на кредитора във връзка със забавеното изпълнение
на главното задължение, като по този начин се цели заобикаляне на разпоредбата
на чл. 33, ал.2 от ЗПК предвиждащ, че обезщетението за забава не може да
надвишава размера на законната лихва. С оглед на изложеното договорната клауза, представляваща основание за
начисляване на такса
разходи за събиране се преценява за
нищожна, като заобикаляща императивни законови правила.
Удържането на такса за ангажимент срещу
която кредиторът фиксира лихвения процент за целия срок на договора влиза в
противоречие с имеративната разпоредба на чл. 10а от ЗПК, забраняваща на
кредитора да събира такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Именно като таква следва да се квалифицира услугата по фиксиране на лихвения
процент, защото чрез нея не се предоставят дейности извън договора, а
практически услугата е идентична със самото кредитиране.
Събраните без основание такси
в общ размер на 106 лева следва да се отнесат към останалите задължения
съобразно уговорения погасителен план, като се приспаднат от дължимата главница.
По този начин чрез приспадане на недължимо заплатените суми от оставащия размер
на дълга не се извършва прихващане /така Решение по възз.т.д. № 1054/2017г. по
описа на ВОС/, а вземанията се съобразяват импертивната уредба относно
действителността на отделните договорни клаузи и основието за дължимост на
вземанията по договора. От дължимата
главница следва да се приспадне сумата за заплатена от ответника застрахователна
премия в размер на 79,16 лева(240,00 лева – предвидена в договора застр. премия
минус 160,84 лева –дължим според ВЛ остатък по премията).
Съобразявайки изложеното исковата
претенция за заплащане на неиздължена главница се явява основателна и доказана
до размер от 1155,8 лева.
По отношение на договорната лихва вещото лице, изготвило ССчЕ не е констатирало
кредиторът да е предприел едностранно изменение на уговорения лихвен процент от
34,03 %. Така уговореният лихвен процент на възнаградителна не влиза е
противоречие с изискването за добросъвестност при договарянето при необезпечени
и следователно високо рискови кредити и не нарушава императивни разпоредби на
Закона за потребителския кредит. С оглед приспадане на вземанията за такси от
главницата съдът намира, че на ответника се дължи възнаградителна лихва за
периода от 20.07.2016г. до 20.07.2017г. в размер на 248,41 лева, в който смисъл
е уточнението на вещото лице в о.с.з.
По отношение вземането за мораторна лихва, съдът съобразява, че
договореното в чл.5 от договора мораторно обезщетение не нарушава императивната
уредба на чл. 33, ал.2 от ЗПК, според която това вземе не може да надвишава
размера на законната лихва, поради което исковата претенция се явява доказана
по основание и период. С оглед приспадане на вземанията за такси от главницата
съдът намира, че на ответника се дължи мораторна лихва за периода от
20.09.2016г. до 16.10.2020г. в размер на 473,08 лева, в който смисъл е
уточнението на вещото лице в о.с.з.
По възражението за
давност:
По отношение на
главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането
е изискуемо. Задължението поето от ответника е да внася анюитетните вноски за
погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече
отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо
по отношение на финансовата институция. Предвид това погасени по
давност са вземанията за падежиралите вноски за главница, които попадат извън
пет годишния период, предхождащ подаването на заявлението по чл.410 ГПК
/ в случая преди 27.10.2020г./ така Решение по гр.д. №
6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 1153/2014г. на
ВКС, II ТО; Решение №83/26.05.2017г. по търг. дело №50394/2016 ГК; Решение
№161/08.02.2016г. по търг. дело №1153/2014, 2 -ро ТК; Решение по
възз.т.д № 1457/2018 г. по описа на ВОС/.
От заключението по ССчЕ
става ясно, че последно заплатената сума в размер на 149,40 лева покрива
вноската дължима на падежна дата 20.04.2016г. съгласно уговорения погасителен
план. При това положение първата неиздължена вноска е с падеж 20.08.2016г. От
тази дата до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК не е
изминал петгодишен период, поради което възражението за покриване с давност на
главницата се явява неоснователно.
По отношение на
вземанията за лихви следва да се приложи кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Съгласно ТРОСГТК № 3/2011г. на ВКС тези
суми следва да бъдат квалифицирани като периодични плащания, по смисъла на чл.
111, б. "в" от ЗЗД, доколкото лихвите
и наемите, които са посочени в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД са периодични по
естеството си, тъй като са свързани с периода в който се предоставя насрещната
престация. Становището, че вземането за възнаградителна лихва се
погасява с изтичане на общата давност следва да се счита за изоставено в
практиката, тъй като с ТР
от 3 /2017г. на ОСГТК на ВКС ясно се посочи, че по отношение
на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за
главницата. В тълкувателното
решение се подчертава, че правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса на
кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да
се олихвява, за което е съобразена именно уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата. В този смисъл е и
по- новата съдебна практика- Решение по възз.т.д. 589/2019г. и Решение по
възз.т.д. 1457/2018 по описа на ВОС, Определение №396/18.07.2019 по дело №30/2019 на ВКС,
ТК, I т.о, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, с
което е прието, че погасителната давност за вземания за възнаградителна лихва е
три години.
Съдът
приема, че вземанията за лихви са погасени за период 3 години назад,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –27.10.2020г.
При това положение цялото вземане за възнаградителна лихва за периода 20.07.2016г. до
20.07.2017г. се явява изсрочено по давност.
По вече изложените
съображения следва да се считат погасени по давност вземанията за законна лихва
за периода преди 26.10.2017г. Изчислена с помощта на общодостъпен калкулатор
законната лихва върху главницата от 1155,80 лева за периода 26.10.2017г. до
27.10.2020г. възлиза на 352.51
лева. За разликата до претендираните 602.70 лева искът следва да се отхвърли за
неоснователен и погасен по давност.
Поради несбъдване на
вътрешно процесуалното условие, осъдителният иск не подлежи на разглеждане.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на исковете,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 1508,31 лева и общо и признати разноски за държавна такса
(109,20 лева), възнаграждение за вещо лице ( 300 лева), за особен представител(
300 лева) и за юк. възнаграждение (100 лева) се присъждат 515,80 лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не се изменят разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия
случай. По делото следва да се присъдят сторените разноски за
заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за установени в
настоящото производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира,
че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 57,20 лева
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен
съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А с адрес на управление *** , чрез
клон „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А, със седалище *** против на О.М.Х., ЕГН ********** ***, че ответникът
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А с адрес на управление ***, чрез клон
„БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А, със седалище *** сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13635/2020г. по описа на ВРС както следва:
1.Сумата
от 1155,80 лева,
представляваща главница по договор за кредит
№ PLUS-11852738/12.11.2015 г., ведно със законната от датата на депозиране на
заявлението -27.10.2021г. до окончателното издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1155,80
лева до претендираните 1501.80 лева;
2.
Сумата от 352.51 лева, представляваща обезщетение за забава 26.10.2017г. до
27.10.2020г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 352,51 лева до претендираните 602.70 лева и за периода преди 26.10.2017г., като недоказан
и погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва в размер на 291.00 лева, за
периода от 20.08.2016 г. до 20.07.2017 г., като недоказан и погасен по давност.
ОСЪЖДА О.М.Х., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А
с адрес на управление *** , чрез клон „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А, със
седалище гр. Софиясумата
от 515,80 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 57,20 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: