О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр.Плевен, 09.04.2021 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІІ-ри състав, в
закрито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 280/2021 г. по описа на Административен съд
– Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от В.Л.П. – ЧСИ с рег. № 879 по регистъра на КЧСИ с адрес по чл.8 ДОПК в
гр. Плевен, ул.“Морава“ № 1, ет.4, ап.14, срещу Решение № 37/18.03.2021 г. на
Директор на ТД на НАП- В. Търново.
С жалбата е направено особено искане, а
именно да се постанови спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното
дело. От материалите по приложената адм. преписка може да се направи извод, че
особеното искане касае спиране на принудителното изпълнение по изп.дело № *********/2021
по описа на Дирекция „Събиране“, ТД на НАП- В.Търново.
Съдът намира, че особеното искане е
неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
Разпоредбите на глава Двадесет и седма от ДОПК
"Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на
действията на публичния изпълнител пред Изпълнителния директор на АДВ и
съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично
правомощия на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре
изпълнението (изпълнителното дело), респ. обжалваните действия на публичния
изпълнител. В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по
административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако
е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение, като тези самостоятелни права следва да
бъдат установени с писмени доказателства, приложени към жалбата. Безспорно,
жалбоподателят не е трето лице по смисъла на закона, а длъжник по цитираното
по-горе изпълнително дело по силата на разпореждане за изпълнение, издадено на
основание чл.211 ДОПК. В чл. 222 от ДОПК са регламентирани правомощията на
публичния изпълнител с разпореждане да спре принудителното изпълнение в
следните случаи: 1. поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на
настойник или попечител; 2. при
повикването му на учебен сбор - до завършването му; 3. при смърт на длъжника -
до приемане на наследството; 4. други случаи, предвидени в закона. Такива основания
за спиране не се твърдят от страната, поискала спирането и не са налице
основания съдът да го постанови. Доколкото нормите, съдържащи се в ДОПК, са
специални, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 297 от АПК,
уреждаща производството по жалба срещу постановленията, действията и
бездействията на органите по изпълнението и по-конкретно на нейната ал. 4,
предвиждаща, че подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да
го спре до разрешаването ѝ. Следва да се посочи, че в АПК не е предвидено
задължително обжалване на действията на органа по изпълнението по
административен ред, за разлика от ДОПК. Съгласно § 2 от ПЗР на ДОПК, нормите
на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно, т. е. само доколкото в този кодекс не е
предвидено друго, респ. за неуредените случаи. При наличието на разпоредбата на
чл. 266, ал. 4 от ДОПК, в която е уреден случаят на спиране на действията по
принудителното изпълнение, а именно - само при подадена жалба от трети лица със
самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение
и при липсата на изрично овластяване на съда да спре обжалваните действия по
собствена преценка до приключване на производството по обжалването им,
направеното искане е неоснователно. Освен това следва да се посочи, че, както
ДОПК, така и АПК не предвиждат процедура
и основания за обжалване и съответно спиране на бъдещи и евентуални действия по
изпълнението, което само по себе си е достатъчно основание искането да бъде отхвърлено.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ направеното особено искане за
спиране действията по принудително изпълнение спиране на принудителното
изпълнение по изпълнителното дело изп.дело № *********/2021 по описа на
Дирекция „Събиране“, ТД на НАП- В.Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7 – дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ : /п/