РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Шумен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202231 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по чл.58д и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, С. Г. С., ЕГН **********, с пост. адрес в гр. Шумен твърди, че
с Наказателно постановление № 22-0869-002341 от 23.09.2022г. на Началник сектор “ПП”
към ОД МВР- Шумен му били наложени две административни наказания - “глоба” за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П и на чл.147, ал.1 от НК. В жалбата се твърди, че НП е
необосновано и незаконосъобразно, като излага подробни аргументи. Моли съда да отмени
изцяло наказателното постановление.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който
изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Административно наказващият орган, редовно призован,
изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното НП. Моли за присъждане и на
юрисконсултско възнаграждение
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на 31.08.2022г., вечерта жалбоподателят С. Г.
С., управлявайки лек автомобил „БМВ 328И“ с рег. № Н48 66ВН се движел по бул. С.
Велики в гр. Шумен. На кръстовището с ул. Алеко Константинов спрял за да изчака
1
светването на зелена светлина на светофарната уредба. Времето било мрачно, валял дъжд и
пътното платно било мокро. На същото кръстовище, също изчаквайки разрешена светлина,
се намирали и свидетелите В. Г. С. и И. Й. И., които били в управлявания от първия, лек
автомобил „БМВ Е90“ с рег. № ЕВ00 10ВВ. Зад тези два автомобила бил и свидетелят
Б.К.К., който управлявал също лек автомобил, марка „БМВ“. След светването на
разрешителен сигнал на светофара, жалбоподателя С. С. и свид. В. С. продължили
движението си в посока кв. Тракия. Свидетелят С. се движел в дясната лента, а
жалбоподателя в средната лента за движение. Около кръстовището на бул. С. Велики с ул.
Станционна, свид. В. С. предприел маневра за навлизане в средна пътна лента, тъй като под
моста имало събрана вода от дъжда. Жалбоподателят С. натиснал спирачки и автомобила
поднесъл наляво и се ударил в разделителната метална мантинела, в ляво, в следствие на
което се завъртял на пътното платно. Свидетелят С. видял в огледалото за обратно виждане,
че автомобил се ударил в мантинелата, поради което направил обратен завой е се върнал до
автомобила на жалбоподателя С.. Бил подаден сигнал на тел.112 и свидетелите Н. Т. Н. и А.
С. С. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен били изпратени от ОДЧ. Свидетелите
Н. и С. констатирали, че в следствие на ПТП-то имало само материални щети. Служителите
на сектор „ПП“ установили, че жалбоподателя С.е управлявал автомобил, който не бил
представен на годишен технически преглед. Свидетелите Н. и С. провели разговор с водача
на катастрофиралия автомобил – жалбоподателя С., който им съобщил, че бил управлявал
със 60 км. в час и бил засечен и ударен в задната част от друг автомобил, затова се е блъснал
в мантинелата. Следи от части от друго МПС не били установени по платното за движение,
нито удар в задната дясна част на автомобила на жалбоподателя. Свидетелят А. С. съставил
Протокол за ПТП № 1817902 от 31.08.2022г., а за установените две административни
нарушения на: 1. - чл.20, ал.2 от ЗДв.П и 2. – чл.147, ал.1 от ЗДвП, свид. Н. съставил на
31.08.2022г., АУАН сер. GA, № 705891 в присъствието на свидетеля С. и на жалбоподателя
С. Г. С., предявен му и подписан с отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44,ал.1 от
ЗАНН било депозирано писмено възражение. По повод постъпилото възражение била
извършена допълнителна проверка и било снето писмено сведение от водача на другия
автомобил – свидетеля В. Г. С.. Проверката приключила с изготвена Докладна записка рег.
№ 869р-5859/13.09.2022г., с която възражението било счетено за неоснователно. Въз основа
на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник сектор “ПП”
към ОД МВР - Шумен на 23.09.2022г. издал Наказателно постановление № 22-0869-002341,
с което на жалбоподателят С. С. били наложени следните административни наказания: 1.
“глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П, за това, че на 31.08.2022г. около 21,40 часа
в гр. Шумен на бул. С. Велики, в посока от ул. Станционна към ул. Спортист, водачът С.
управлява лек автомобил “БМВ 328 И”, рег. № Н48 66ВН, собственост на С.С.Б., като при
избиране скоростта си на движение, водачът не се е съобразил с атмосферните условия
/дъжд/ и състоянието на пътя /мокър асфалт/ и на прав участък, непосредствено преди бул.
Плиска излиза в ляво от пътното платно, блъска се в метална крайпътна мантинела, в
следствие на което се завърта на пътното платно, с което реализира ПТП с материални щети.
2
2. Управлява МПС, което не е представено на задължителен годишен технически преглед.
Нарушенията не може да бъдат квалифициране като „маловажен случай“ по чл.28а от
ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно заседание
актосъставител и свидетели.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното
постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се установяват нарушения и на
правилата за връчване на АУАН и НП.
По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП съдът установи следното:
В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно
той е управлявал лек автомобил „БМВ 328 И” на 31.08.2022г. около 21,40 часа по бул. С.
Велики в гр. Шумен. Както в АУАН, така и в атакуваното НП се Наказващият орган твърди,
че с деянието си жалбоподателя е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като словом е описано, че
водача "при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с атмосферните условия
/дъжд/ и състоянието на пътя /мокър асфалт/ излиза вляво от пътното платно, блъска се в
метална крайпътна мантинела, в следствие на което се завърта по пътното платно, с което
реализира ПТП с материални щети". Разпоредбата, която се твърди, че е нарушена е чл.20,
ал.2 ЗДвП (несъобразена скорост), като на водача видно от НП е наложено наказание по
чл.179, ал.2, предл. 1, а именно за несъобразена скорост. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП,
водача на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган е посочил
констатации за характеристики на атмосферните условия и пътната обстановка и
движението на процесното МПС. От събраните по делото доказателства, съдът стига, до
извода, че жалбоподателя действително е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Установен по безспорен начин е механизма на станалото ПТП. Събраните в хода на
съдебното следствие, свидетелски показания водят до безспорния извод, че жалбоподателя
при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия – дъжд и
мокър асфалт, каквото обвинение му е било вменено. Дори и да се приеме за достоверно, че
друг участник в движението е навлязъл в лентата му за движение пред него, водачът С. е
следвало да се движи с такава скорост, която би му позволила да е в състояние да спре, без
да излиза от пътното платно и да се удря в разделителната метална мантинела.
Вмененото за извършено от жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
3
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като е
налице и коректно посочване на нарушената материално - правна норма.
От обективна и субективна страна съдът намира, че жалбоподателя е осъществил
състава на административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От субективна страна,
деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, при нейната разновидност -
небрежност, тъй като жалбоподателят е била длъжен да знае задължението си по чл.20, ал.2
от ЗДв.П и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба.
Административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДв.П предвижда за
водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна
разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия
абсолютен предвиден в закона размер.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че наказателното
постановление в пункт 1 е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По отношение на визираното в пункт 2 от процесното наказателно постановление,
съдът установи следното: Също така правилно е била ангажирана и административно-
наказателната отговорност именно на жалбоподателя като водач на лек автомобил, който не
е представен за годишен технически преглед, доколкото по делото не съществува спор, че
управляваното от жалбоподателя, МПС е собственост на С.С.Б., с ЕГН **********. В тази
връзка правилно административнонаказващия орган е съобразил обстоятелството, че в
случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДв.П,
От съдържанието на чл.147, ал.1 от ЗДв.П следва извода, че законовата разпоредба
регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за
проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на
определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП със
санкционната разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДв.П /предвиждаща
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице,
което не го представи в законоустановения срок за технически преглед/, се следва извода, че
задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е спорно, че
санкционираният за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П, водач на автомобила не е негов
собственик, поради което за него не е съществувало задължение да го представя за
технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидена в ЗДв.П, санкционна
разпоредба за водач, който управлява непредставено на годишен технически преглед, МПС
да се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДв.П, за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П. В този смисъл е и константната съдебна практика.
Наказанието е определено императивно в санкционната норма и съда не може да го измени.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление и в частта по
4
пункт втори се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
С оглед изхода на делото и заплатените пътни разноски на свидетеля И. Й. И. от гр.
София до гр. Шумен и обратно на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от
НПК, жалбоподателя С. С. следва да заплати по сметка на ШРС направените разноски в
размер на 117,47 /сто и седемнадесет лв. и четиридесет и седем ст/.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0869-002341 от 23.09.2022г. на
Началник сектор “ПП” към ОД МВР- Шумен, с което на С. Г. С. с пост. адрес в гр. Шумен,
ул. Тракия № 2, бл.1, ет.3, ап.8, с ЕГН ********** са наложени: 1. “глоба” в размер на 200
лева на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П и 2.
„глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П,за нарушение на чл.147, ал.1 от
ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на ОД
МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на
Районен съд гр. Шумен сумата в размер на 117,47 /сто и седемнадесет лв. и четеридисет и
седем ст./ лева, представляваща изплатени пътни разноски на свидетел.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6