ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 08.09.2020 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на осми септември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 495 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 163, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по искане на Д.М.Х. *** за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-01-2164/13.08.2020 г. на кмета
на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката
и нейния съпруг Х.И.Х., за жилищен имот, частна общинска собственост, находящ
се на адрес гр.Русе, ж.к.“Чародейка“, бл.210, вх.5, ет.7, състоящ се от три стаи, кухня-столова и
сервизни помещения. В жалбата, с която е оспорена заповедта, е обективирано
искането, като с допълнителна молба са изложени съображения в негова подкрепа.
Посочено
е, че предварителното изпълнение на заповедта би оставило семейството без дом,
тъй като не разполагат с друго жилище, нямат роднини, които имат възможност да
ги приютят, като не разполагат и с парични средства, чрез които да заплащат
наем, имат кредити, които следва да обслужват редовно.
Твърди,
че децата им живеят в чужбина, но не разполагат с финансова възможност да ги
подпомагат.
Релевира
се възражението, че предварителното изпълнение на оспорената заповед ще ги
остави на улицата, ще станат бездомници, което ще им причини непоправима
психическа травма за цял живот.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо.
Разгледано
по същество, искането е основателно.
Разпоредбата
на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС предвижда,
че жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата
разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се
спира,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на
обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от
оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
Съдът
намира, че в случая посочените предпоставки са налице.
От
представеното удостоверение за брутен доход, издадено от „Пристанищен комплекс
– Русе“ ЕАД е видно, че за периода от месец август 2019 г. до месец юли 2020г.
включително средномесечното брутно трудово възнаграждение, получавано от
жалбоподателката, възлиза на 852.00 лева, т.е. то е под границата по чл.3,
ал.1, т.6 от Наредба № 6 от една и половина минимална работна заплата месечно
през последните дванадесет месеца, дори да се възприеме тезата на
административния орган, че предвиденият в тази норма доход е в брутен, а не в
нетен размер.
Очевидно
е, че с доходи в посочения размер жалбоподателката не би могла да се издържа и
да си осигури жилище при пазарен наем, като пълнолетните деца на оспорващата нямат
правното задължение да осигуряват издръжката й.
Въпреки,
че предоставянето на такава издръжка и грижа би било в съответствие с
обществения морал, пълнолетното дете има правното, а не само морално,
задължение да се грижи и издържа своя родител, само когато последният е неработоспособен,
стар или болен и не може да се издържа от имуществото си – чл.141, ал.1, т.1,
пр.първо вр.чл.139 от СК и чл.124, ал.5 от СК.
При
тези обстоятелства съдът намира доказан личния интерес, противопоставим на
презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен
такъв. Правото на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от
ЕКПЧ, е от такава значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез
лишаването от жилище безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166,
ал.2 от АПК.
От
друга страна трудността те да бъдат поправени, е последица от съдържанието на
засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права.
В
случая, предвид временната закрила, която спирането дава, не е налице и такъв важен
обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение
на акта. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното
действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва ли ще бъде
съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на нейната законосъобразност, респ. влизането й в сила.
Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС,
решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно.
Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното.
Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство (в този смисъл
изрично определение № 11989 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9387/2019 г., II о.). Затова в определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да бъде посочено, че то е окончателно.
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед № РД-01-2164/13.08.2020 г. на кмета на Община Русе, с
която е прекратено наемното правоотношение с Д.М.Х. и Х.И.Х. ***, за жилищен
имот, частна общинска собственост, находящ се на адрес гр.Русе,
ж.к.“Чародейка“, бл.210, вх.5, ет.7,
състоящ се от три стаи, кухня-столова и сервизни помещения, до
приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: