Решение по дело №321/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 332
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20227120700321
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 26.10.2022 г.

 

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана Кадиева

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело 321/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Образувано е по жалба на А.Ю.Ю. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-268/ 27.06.2022 г. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01130729/ 16.05.2022 г. и  Задължителни предписания (ЗП) № ЗД-1-08-01130762/ 16.05.2022 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилно тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата се посочва, че директорът на ТП на НОИ – Кърджали е изложил едностранчиви и субективни мотиви, буквално пренесени от задължителните предписания. В решението си административният орган не е посочил издателя на задължителните предписания, не е индивидуализирал същия с обозначаване на името му. Изразява се становище, че ЗП за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, са бланкетни и не кореспондират с мотивите, изложени в констативен протокол, изх. № КВ-5-08-01130651/ 16.05.2022г.

В жалбата се изразява несъгласие с приетото в оспореното решение, че не съществуват основанията по чл.10, ал.1 от КСО за осигуряване на А.Ю..Твърди се, че като земеделски производител той е регистриран на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин с начало на дейност, считано от 26.03.2019г. и до момента на проверката няма прекъсване или прекратяване на дейността.

На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ декларирал, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

За периода от 26.03.2019 г. до 31.03.2022 г. вкл. подал данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице" с код за вид осигурен „13".

От предоставените справки от Областна дирекция „Земеделие" - Кърджали е видно, че е регистриран като земеделски стопанин на 26.03.2019 г. с 16 бр. птици.

При извършена пререгистрация на 28.11.2019г. декларирал, намерение да засее основни култури: картофи с площ 0.0200 ха, зелен фасул с площ 0.0100 ха и други зеленчуци с площ 0.0300 ха, с обща площ 0.0600 ха.

На 15.10.2020г. декларирал намерение да засее същите площи основни култури.

При извършена пререгистрация на 14.10.2021 г. декларирал намерение да засее основни култури: картофи с площ 0.0400 ха, зелен фасул с площ 0.0200 ха и други зеленчуци с площ 0.0400 ха, с обща площ 0.1000 ха.

В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на контролния орган и директора на ТП на НОИ – Кърджали, че продажба на продукция от такова незначително по площ „стопанство", в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин би се стимулирала дейността на земеделския стопанин ежегодно е нереално и практически необосновано. Твърди се, че тези констатации не се базират на верни доказателства и такива не са изискани от жалбоподателя в хода на проверката. На следващо място се посочва, че за стопанската 2020 година и 2021 година подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за декларирани доходи по чл.29 от ЗДДФЛ, съответно 3480,00 лв. и 4010,00 лв. Част от доходите били от продадена на пазара продукция и една част на фирми.

Твърди се, че във високопланински населени места, дворните места не са с големи размери, т.е. няма как в личното стопанство да отглеждаш толкова култури, поради което не е правилен извода на органа издал оспореното разпореждане, че в случая не се касае за производство на продукция с цел продажба по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

В жалбата се сочи, че производството на растителна продукция е продължителен процес, който обхваща различни дейности - подготовка на почвата за сеитба, окопаване и прибиране на картофите. Преценява се като несъстоятелно твърдението на административния орган, че от 400 кв. може да се реализира продукция от 1,7 т. картофи.

Твърди се, че административният орган се е позовал само на един източник за установяване на среден добив на зеленчуци от единица площ. Бюлетин № 386 от април 2021 „Производство на зеленчуци в България - реколта 2020" на Министерство на земеделието. Добивът от декар зависи от сорта,почвените условия,поливни или неполивни площи, от наторяване и др.

Произведената продукция по видове и количество е декларирана по години.

Искането е да се отмени оспореното решение и задължителните предписания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали, алтернативно – прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на А.Ю.Ю. срещу ЗП № ЗД-1-08-01130729/ 16.05.2022 г. и  ЗП № ЗД-1-08-01130762/ 16.05.2022 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

          I. Със ЗП № ЗД-1-08-01130762/ 16.05.2022 г.  А.Ю.  е бил задължен да:

          1. 3аличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО, за периода от 26.03.2019 г. до 31.12.2021, с вид осигурен 13, декларация образец № 1. Определен е срок от 14 работни дни от получаване на ЗП.

          2. Заличи историята на осигуряването с начало на осигуряване 26.03.2019г., вид на осигуряване - фонд „Пенсии“ и в 3-дневен срок от подаване на информацията във връзка с изпълнението на задължителните предписания, следва да представите в ТП на НОИ –Кърджали входящ номер и дата на заявлението за входиране на задължителните предписания в ТД на НАП или заверено копие на протокола от ТД на НАП.

          II. Със ЗП № ЗД-1-08-01130729/ 16.05.2022 г.  А.Ю.  е бил задължен да:

          1. 3аличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022, с вид осигурен 13, декларация образец № 1. Определен е срок от 14 работни дни от получаване на ЗП.

          2. Заличи историята на осигуряването с начало на осигуряване 26.03.2019г., вид на осигуряване - фонд „Пенсии“ и в 3-дневен срок от подаване на информацията във връзка с изпълнението на задължителните предписания, следва да представите в ТП на НОИ –Кърджали входящ номер и дата на заявлението за входиране на задължителните предписания в ТД на НАП или заверено копие на протокола от ТД на НАП.

          В Констативен протокол, № КВ-5-08-01130651/ 16.052022 г. (цитиран в ЗП), е посочено, че той е съставен по сигнал, вх. № 21102-08-248 от 11.04.2022г. относно потвърждаване на осигурителния стаж и доход на А.Ю.Ю. като самоосигуряващо се лице за периода: 26.03.2019 г.-31.03.2022 г. Съгласно отразеното в КП, А.Ю.Ю. е регистриран, на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин с начало на дейност от 26.03.2019 г. и до момента на проверката няма информация за прекъсване или прекратяване на дейността. На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, лицето декларира, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За периода на проверката, от 26.03.20219г. до датата на извършване на проверката, лицето има статут на регистриран земеделски стопанин, съгласно справка на регистрирани земеделски стопани по данни от МЗХ. За периода от 26.03.2019 г. до 31.03.2022 г.вкл. има подадени данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице” за А.Ю.Ю. с код за вид осигурен „13”.

          От предоставени справки от Областна дирекция „Земеделие“ - Кърджали е видно, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 26.03.2019 г. с 16 бр. птици. При извършена пререгистрация на 28.11.2019г. лицето декларира, намерение да засее основни култури: картофи с площ 0.0200 ха, зелен фасул с площ 0.0100 ха и други зеленчуци с площ 0.0300 ха с обща площ 0.0600 ха. На 15.10.2020г. с пререгистрация лицето е декларирало намерение да засее същите площи основни култури. При извършена пререгистрация на 14.10.2021г. лицето отново е декларирало, намерение да засее основни култури: картофи с площ 0.0400 ха, зелен фасул с площ 0.0200 ха и други зеленчуци с площ 0.0400 ха с обща площ 0.1000 ха.

          При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

          Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, изпълняващ функциите на директор на ТП на НОИ – Кърджали съгласно Заповед № 1015-08-13/ 27.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Заповед № 15305/ 15.06.2022 г. на управителя на НОИ, с която се разрешава ползване на платен годишен отпуск на директора на ТП на НОИ – Кърджали от 27.06.2022 г. до 01.07.2022 г. вкл.

          Като правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.

          Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В жалбата срещу него не са наведени твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта и не се констатираха допуснати съществени такива.

          Спорният въпрос, както в административното, така и в съдебното производство, е дали жалбоподателят има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Съгласно тази норма, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

          Предвид налична регистрация на жалбоподателя от 23.03.2019 г. до 28.11.2019 г. като земеделски стопанин, отглеждащ 16 броя птици следва да се установи дали съществуват основанията да се приеме, че същият отговаря на изискването в § 1, ал.1, т.5 от ДРКСО.

          Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл. 7 от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (изм. заглавие ДВ бр. 31/2015 г.). Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателя дейност – отглеждане на птици и отглеждане на други зеленчуци, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по отношение на животновъдния обект – чл. 13, ал. 4 и 5. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В Закона за животновъдство – §. 1, т. 46 и 47 се дава легално определение на "ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и допълнение от ДВ бр. 13/2020 г., собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Така за жалбоподателят следва да се приеме, че е бил регистриран като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирал в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. При безспорно установеното между страните, че този обект не представлява ферма, то не може да се приеме, че земеделският стопанин А.Ю. – като собственик на животновъден обект, е регистриран по съответния ред, както и не е налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДРКСО – да се произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

          Относно регистрацията на жалбоподателя като земеделски стопанин от 28.11.2019 г. до датата на извършване на проверка от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, предвид наличните доказателства, са правилни изводите в оспореното решение, че лицето не е извършвало дейността, за която е регистрирано.

          Представената, с жалбата срещу задължителните предписания, фактура № 1/ 02.11.2021 г. за продадена растителна продукция (картофи, лук и чушки капия) от жалбоподателя е била обсъдена в оспореното решение. Правилни са констатациите, че поради заявеното намерение за засаждане на 0.0200 ха картофи (регистрация в ОДЗ – Кърджали с дата 15.10.2020 г.) не може да се приеме, че жалбоподателят е произвел посоченото във фактурата количество картофи. Следва да се посочи, че съгласно регистрацията от 15.10.2020 г. декларираното намерение за отглеждане на земеделски култури – картофи, зелен фасул и други зеленчуци, е върху площ от 0,0600. Обработването на такава площ и добивът от нея е по-скоро за лично ползване, а не за продажба.

          Подаването на годишна данъчна декларация по  Закона за доходите на физическите лица не е доказателство, че посоченият доход е реализиран от дейност като земеделски производител. Поради изложеното тази декларация по ЗДДФЛ е неотносима в производството по доказване дали лицето е произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, съответно – дали отговаря на определението за  регистриран земеделски стопанин и тютюнопроизводител по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДРКСО.

          Непосочването, в оспореното решение, на името на контролния орган, издал ЗП не представлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалвания административен акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Това е така, защото ЗП са били изпратени на жалбоподателя и той се е запознал със същите, като е упражнил правото си на жалба срещу тях пред горестоящия административен орган, постановил оспореното в настоящото производство решение. При упражнения контрол за законосъобразност върху този административен акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали не се установиха основанията за отмяна или прогласяване на нищожност по чл.146 от АПК. От изложеното следва, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли.

          При този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да заплати в полза на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултсок възнаграждение в размер на 100 лв.

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля жалбата на А.Ю.Ю. от *** срещу Решение № 2153-08-268/ 27.06.2022 г. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01130729/ 16.05.2022 г. и  Задължителни предписания № ЗД-1-08-01130762/ 16.05.2022 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

Осъжда А.Ю.Ю. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

 

                                                                                  Съдия: