Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.02.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

01.02.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

АД

дело номер

72

по описа за

2023

година.

Производството е реда на чл. 27а, ал. 5 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Депозирана е жалба от Р.Ш.И. от ***, действащ чрез пълномощник, против Заповед № ЗД/Д-К-006/19.01.2023 г., издадена от директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, с която е постановено спешно настаняване на детето М.Р.И., с ЕГН **********, с родители: майка – Е.Р.Р., с ЕГН ********** и баща – Р.Ш.И., с ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „***“ ***, до произнасяне.

Излага съображения, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЗД/Д-К-006/19.01.2023 г., издадена от директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, с която е постановено спешно настаняване на детето М.Р.И., с ЕГН **********, с родители: майка – Е.Р.Р., с ЕГН ********** и баща – Р.Ш.И., с ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „***“ ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

В съдебно заседание, лично и чрез адв. К. и адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания пълномощникът адв. К. излага доводи, че процедурата по издаване на процесната заповед е опорочена, тъй като в състава на мултидисциплинарния екип, сформиран по случая, не е взел участие представител на РУ на МВР – Кърджали, което е задължително условие и няма как да бъде игнорирано. Намира, че не е в интерес на децата, те да бъдат разделени от родителя, който не е упражнил никакво насилие върху тях. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че между децата и този родител не е провеждана среща близо 14 дни и понастоящем било неясно, защо се ограничават техните контакти. Сочи, че на практика децата били откъснати от семейната им среда и не знаяли какво се случва нито с родителите им, нито дали родителите им работят по въпроса, евентуално, да им бъдат върнати. Твърди, че в хода на съдебното заседание се събрали доказателства, че ***, както го наричат, по никакъв начин до момента не е посягал на децата си, не ги е наранявал нито физически, нито психически. Не било в интерес на децата и на обществото, те да бъда изведени от дома си, в който те живеят, при положение, че можело да бъде изведена само майката, ако били предприети, евентуално, съответните действия за ангажиране на отговорността по Закона за защита от домашно насилие, като по този начин децата щели да останат в дома си, в семейна среда, а съответно, нейният достъп да бъде ограничен. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт. Моли съда да отмени същия и присъди деловодни разноски.

В хода на устните състезания жалбоподателя заявява, че искал да си взема децата. Цял ден мислел за децата си и всеки ден плачел за тях. Откакто са ги взели не ги бил виждал, а искал да се грижа за тях. Сочи, че майката Е. започнала ****

*****

*****

*****, това било на 15 януари, а на 17 или 18 януари дошли да вземат децата. Децата не ги завел на лекар, защото този случай беше вечерта, а той купил крем от аптеката.

Ответникът по жалбата, директорът на дирекция “Социално подпомагане” - Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт В. Д., която оспорва изцяло постъпилата жалба по основание. Счита заповедта за законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и отговаряща на всички изисквания по форма и съдържание на административния акт.

След приключване на устните състезания по делото е представена е писмена защита от ответника, в която са въведени доводи, че в случая е постигната целта на закона, визирана в чл. 3, т. 3 от ЗЗДет, а именно, осигуряване на най-добър интерес на детето Б. Изложени са подробно осъществените от служителите на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали действия по изпълнение на законовите изисквания при извеждането на децата и настаняването им в център за от семеен тип за деца без увреждания. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Е.Р.Р. – майка на детето, се явява лично. Заявява отказ от участие в производството по делото.

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:     

М.Р.И. е роден на *** г. от родители: майка – Е.Р.Р. и баща – Р.Ш.И./Удостоверение за раждане – л. 61/. През 2017 г. детето е било настанено в ДМСГД – ***, предвид ***. Впоследствие детето е било настанено в ЦНСТБУ ***, като със Заповед № ЗД/Д-К-031/25.05.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, е прекратено настаняването на М. в специализирана институция и детето е реинтегрирано в биологичното му семейство;

На 19.01.2023 г. в ОЗД при ДСП – Кърджали е регистриран сигнал за дете ***, видимо от публикация в социалните мрежи. Налице е самосезиране на отдела след получена информация от ДАЗД/формуляр за приемане на устен сигнал (л. 9/;

По повод информацията в сигнала е извършена проверка от дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кърджали на адреса по местоживеене ***. Констатирано е, че М. и двамата му братя Б. и Д., се намират в жилището заедно със своята баба ***. По *** на най-голямото дете М. са били налични ***, за които детето обяснило, че са причинени от майка му, която ***. По тялото на Б. и М. за констатирани ***. Предвид това е било предприето незабавно извеждане на децата от семейната им среда. Съставен е доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-К/7/19.01.2023 г. (л. 25 – л. 29), изготвен от социалния работник А. Д. К. Видно от съдържанието на доклада, спрямо децата Б. Р.И. и М. Р.И. е констатирано насилие от страна на майката  децата са горени с цигари. Изразено е мнение, че детето М. е дете в риск и то е изведено от семейната среда, след което е настанено в Кризисен център към ЦОП – ***.

На 19.01.2023 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали е издал оспорената Заповед № ЗД/Д-К-006/л. 64, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет във вр. с чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, е постановено спешно настаняване на детето М.Р.И., с ЕГН **********, с родители: майка – Е.Р.Р., с ЕГН ********** и баща – Р.Ш.И., с ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „***“ ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Изложени са мотиви, че на 19.01.2023г., е получена информация от ДАЗД, че в публикация в социалните мрежи се вижда, че ***. В ОЗД при ДСП – Кърджали е регистриран сигнал. Директорът на ДСП – Кърджали, социални работници от ОЗД към същата дирекция и представители от РУ – Кърджали посетили адреса: ***.

При посещението се установило, че М. и двамата му братя са вкъщи с баба си ***. Видимо по *** на най-голямото дете М. имало ***. Самото дете казало, че майка му ***. По тялото му имало ***. При събличането на другото дете – Б. се виждали ***. Следи *** по Д. не били открити. Родителите на децата били задържани от органите на реда. Децата незабавно били изведени от семейната среда и настанени в Кризисен център към ЦОП-*** за времето от 10.30 часа до 16:00 часа.

Видно от Писмо, рег. № *** от *** г. на РУ – Кърджали, на 19.01.2023 г. е образувано ДП № **/*** г. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК (средна телесна повреда). Към момента на изготвяне на писмото не са установени по безспорен начин доказателства за виновността на дадено лице в извършване на престъпление, поради което разследването продължава спрямо двамата родители. Назначени са съответните експертизи.

От Удостоверение с дата 31.01.2023 г. на РП – Кърджали, се установява, че спрямо Р.Ш.И. с ЕГН **********, към 30.01.2023 г., няма обвинения по неприключени наказателни производства.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели Р. Е. и Р. Д. – социални работници, извършили посещението в дома на детето. Свидетелите сочат, че извършили проверката във връзка с получен сигнал за насилие над дете.

Посетили адреса и установили трите деца – Б. Р.,  М. Р. и Д. Р., които били в жилището и под грижите на баба им, която е майка на Р.И. По *** на голямото дете – М., имало ***. При зададен въпрос към детето М.: „***?“ то отговорило: „***“. След това вдигнахме блузите на децата, ****

*****

*****

*****.

Предвид констатираното при посещението и наличието на клип, в който са видими наранявания по едно от децата, предприели спешно извеждане на децата от семейството и настаняването им в кризисен център. Родителите не присъствали при извеждането на децата, като по-късно разбрали, че са задържани. Сочат, че до датата на съдебното заседание никой от родителите не бил депозирал заявление за връщане на децата в семейството.  

От показанията на свидетеля Ю. К. – кметски наместник ***, се установява, че познавал Р.И. като загрижен баща. Виждал го няколко пъти седмично как води децата на училище.

Свидетелката С. С. сочи, че била *** на жалбоподателя, който се грижел добре за децата. Отивайки до магазина видяла полицаи до дома на ***, както всички наричали Р. Приближавайки се констатирала и присъствие на социални работници. *** бил с белезниците пред къщата му, в полицейска кола. Видях децата, които плачели и социалните ги отвели. Знаела за наличието на клип с едно от децата, което ***. След като разбрал за това *** я изгонил от къщата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата за неоснователна, п следните съображения:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липсва противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, респ. не са налице отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК.

Съображенията на съда за това, са следните:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. В конкретния случай детето Б. е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, като процесната заповед е издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали.

В оспорения акт са посочени правните и фактически основания за издаването му в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл, издателят на заповедта е изложил необходимите мотиви, позволяващи да се установи, защо органът е предприел по спешност настаняване на детето в център за настаняване. Изложените мотиви се съдържат, както в самата заповед, така и в социалния доклад, изрично отразен в заповедта, ведно с приложените доказателства по преписката.

Оспореният акт е издаден след изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, без да е налице накърняване правата на страните в административното производство, образувано по постъпил по реда на чл. 10 от ППЗЗДет сигнал за дете в риск и извършена оценка на същия по реда на чл. 9, ал. 1 от ПЗЗДет. Извършено е изискуемото проучване и оценка на сигнала по реда на чл. 14, ал. 1 от ППЗЗДет.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗДет, може да бъде настанено извън семейството дете: което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие/т. 4/ и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г. В конкретния случай съдът намира за установено по делото, че спрямо детето М. е било установено насилие в семейството и съществува опасност от увреждането му. Данните по делото сочат безспорно, че спрямо детето М. е извършено физическо насилие от неговата майка, а именно ***, на които действия е бил свидетел Б., както и по-малкият брат Д. Тези действия на майката са били достояние на бащата на детето – жалбоподателят Р.И., за когото липсва данни, да е предприел адекватни действия по осигуряване на  медицински грижи за някое от децата или информиране на институциите. Нещо повече, според съда, с публикуването в социалните мрежи на клип от бащата, в който са акцентира върху нараняването на детето М. е налице поведение, което е несъвместимо твърденията за загриженост спрямо децата и осигуряването на безопасна семейна среда. Както в депозираната жалба, така и в писмената защита на пълномощника на жалбоподателя са изложени твърдения, че публикуването на клипа с детето е извършено от неговия баща, което е в съществено противоречие с изложеното от Р. в хода на устните състезания, че ***. В този смисъл, обстоятелството, че след като разбрал за действията на Е. спрямо детето, същата била изгонена от жилището не обосновава липсата на опасност от настъпването на психически, физически, нравствени, социални и интелектуални увреждания на детето М.

Съгласно § 1 от ДР на ППЗЗДет., „насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда (т. 1);

„физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда,включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (т. 2); „психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда (т. 3).

   Настоящият състав счита, че анализът на релевантните доказателства сочи за наличието на упражнено физическо и психическо насилие над детето Б. по смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, като в случая правилно е преценено от служителите на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, че при тези данни оставянето на детето в семейна среда, крие риск от увреждането му. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, предвиждаща, че спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

Липсват данни, които да обосновават твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване изискването на чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет за незабавно произнасяне на административния орган. Заповедта е издадена след изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, без да е налице накърняване правата на страните. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет, настаняването извън семейството следва да бъде извършено след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешно извеждане, т.е. в хипотезата на чл. 33 от ППЗЗДет. – при установена опасност за здравето и живота на детето, какъвто е и настоящия случай.

Спазени са изискванията на чл. 36 г и 36д от ЗЗДет, респ. нормативно установената процедура, която служителите на дирекция „Социално подпомагане“ следва да спазват при получаване на сигнал за насилие над дете. В тази връзка съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при сформиране и заседаване на „мултидисциплинарен екип“.

Видно от приложения по делото протокол от 19.01.2023 г. /л. 19/, за проведена екипна среща по Координационен механизъм при работа по случаи на деца, жертва или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, на посочената дата е проведена среща на представители на екипа по координационен механизъм, на която са присъствали представители на община Кърджали, прокурор в РП – Кърджали и социални работници в ДСП – Кърджали.

Безспорно при провеждането на срещата не е участвал е представител на РУ – Кърджали, независимо от надлежното уведомяване за това (за срещата са били уведомени всички представители на екипа на Координационен механизъм), но отсъствието на представител на РУ – Кърджали не обосновава наличие на съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед.

В случая е надлежно свикан Координационен екип, който е приел план за действие на децата М., Б. и Д., респ. осъществени са законоустановените действия по предоставяне на защита на дете-жертва на насилие, предвидени в чл. 36 г и чл. 36 д от ЗЗДет.

Поради това съдът счита, че при постановяване на процесната заповед ответният орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Представените по преписката доказателства обосновават извода, че конкретния случа е налице хипотезата на по § 1, т. 11, б.„б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет. по отношение на М. Р.И., а именно „дете в риск“, което е жертва на насилие в семейството му и; за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, поради което законосъобразно и в съответствие с целите на закона, спрямо него, с процесната заповед е приложена мярка на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. Правилни и законосъобразни са констатациите на административния орган, че се налага прилагане на мярка за закрила – настаняване в център за настаняване от семеен тип по спешност, предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Мярката е предприета в условията на незабавност, като при това е извършена и проверка дали има подходящо приемно семейство, в което да бъдат настанени трите деца, при което не е установено такова.

Спазени са и принципите, на които се основава закрилата на детето, въведени в разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДет.

Релевантните доказателства установяват, че спрямо детето М. е осъществено физическо насилие, изразяващо се в ***, на което са били свидетели двамата му по-малки братя. Това от своя страна създава пряка и непосредствена опасност от увреждане на физическото, психическото и нравственото развитие на М. Р., респ. риск за нормалното физическо, интелектуално и емоционално развитие на детето, поради което обосновава незабавното му извеждане от семейната му среда и настаняване в условията на спешност в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания. Липсата на доказателства за преки действия на бащата Р.И. по физическо посегателство върху детето и неговите братя не води до обратния извод. Следва да се отбележи, че в жалбата и изявленията на жалбоподателя в хода на устните състезания, се съдържат коренно различни и взаимно противоречащи се твърдения за публикуването на клипа с детето М. в социалните мрежи. В тази връзка в жалбата се твърди, че публикацията била извършена от жалбоподателя, за да се даде гласност на случая, което от своя страна е крайно неуместно и лишено от всякаква логика, а на следващо място в съдебно заседание се сочи, ***, което обяснение е крайно неясно и уклончиво и очевидно представлява защитна позиция.

На следващо място самият жалбоподателя сочи, че от датата на узнаване за действията на майката на децата, до публикуването на клипа, минали няколко дни, като липсва каквото и да е разумно обяснение, защо не са предприети действия по сезиране на институциите или търсене на медицинска помощ за децата.

С други думи, според съда, спешното извеждането на детето М. от семейната му среда е в съответствие с материалния закон, т.е. към датата на издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките на чл. 27а от ЗЗДет за настаняване извън семейството. С предприетата мярка е постигната и целта на закона, а именно да бъдат защитени интересите на детето, неговото физическо и психическо здраве. Следва да се отбележи, че приложените към административната преписка декларация и заявление от Е. Б. А. са от 25.01.2023 г., т.е. няколко дни след датата на издаване на оспорената заповед. Към настоящия момент няма и депозирано заявление от страна на жалбоподателя за реинтеграция на детето, респ. на което и да е от трите деца, в семейството на Р.И., като с извеждането на детето възможността за реинтеграцията му в семейството не отпаднала, но същата е самостоятелна процедура и наличието или липсата на предпоставките за провеждането й не са предмет на разглеждане в настоящото производство.

Във връзка с изложеното, съдът изследва и висшите интереси на детето, тъй като съгласно чл. 4 от ППЗЗД, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства.

Органите за закрила на детето са длъжни да осигурят на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки.

С оглед горното, извършвайки преценка на всички релевантни факти по конкретния случай, изпълнението на Конвенцията за правата на детето; съобразяване с гледната точка на детето; цялостния подход за оценка на висшият интерес и съобразяване с краткосрочните и дългосрочните интереси на детето, съдът намира, че предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет - настаняване на М. в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания е съобразена с висшия интерес на детето. Наложената мярка няма за цел да прекъсне връзката между детето и родителя, а постигане на максимална защита на интересите му.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената Заповед № ЗД/Д-К-006/19.01.2023 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет във вр. с чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, е постановено спешно настаняване на детето М.Р.И., с ЕГН **********, с родители: майка – Е.Р.Р., с ЕГН ********** и баща – Р.Ш.И., с ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „***“ ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, е законосъобразна и обоснована, респ. постановена при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на делото, в полза на ответника не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като липсва надлежно искане за присъждане на разноски, релевирано до приключването на устните състезания по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.Ш.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен  адрес:***, срещу Заповед № ЗД/Д-К-006/19.01.2023 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет във вр. с чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, е постановено спешно настаняване на детето М. Р.И., с ЕГН **********, с родители: майка – Е.Р.Р., с ЕГН ********** и баща – Р.Ш.И., с ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „***“ ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: