Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

3658 / 11.8.2011г.

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на  двадесет и осми юни  две хиляди и единадесета  година  в състав:                                                       

                                                                     Районен съдия: Даниела П. 

 

при участието на секретаря Хр.И.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9207 по опис на ВРС за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са съединени искове с пр.осн.чл.108 от ЗС и чл.59 ЗЗД.

Ищците З.Г.И., с ЕГН **********, П.Г.П. с ЕГН ********** лично и като правоприемници по реда на чл.120 ГПК отм.  на починалата в хода на производството ищца  К.Р.Е.  молят ответниците М.П.П. с ЕГН **********,  Г.Д.И., ЕГН ********** и А.И. Кръстева, ЕГН ********** *** да бъдат осъдени да им предадат владението върху недвижим имот, представляващ  реална част с площ 585 кв.м. от поземлен имот № 589, в землището на кв. Галата, местност „Малък Прибой, целият с площ 603 кв.м., при граници на реалната част: останалата част от ПИ № 589, ПИ № 584, ПИ № 590, Пи № 592 и път, повдигнат в син цвят на скицата на л.24 от делото, както и ответниците Г.Д.И., ЕГН ********** и А.И. Кръстева, ЕГН ********** да бъдат осъдени  да им  заплатят обезщетение за ползата, от която  са били лишени, като са били възпрепятствани да ползват процесния имот в размер на 400 лева за периода от 28.04.2005 г. до 20.05.2008 г. /след отказ от иск против първата ответница и уточнение на периода в първото с.з./ .

    В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител адв.Деведжиева поддържат предявения иск и молят същия да се уважи.

   Ответниците Г.И. и А. Кръстева  чрез процесуалния си представител адв.Д.П. оспорват исковете като неоснователни, твърдят, че решението на ПК е нищожно тъй кто заявлението от Г.П. Еремиев е подадено след срока по 11, ал.1 ЗСПЗЗ, който е преклузивен. Заявяват, че владеят имота на правно основание от 28.05.2005 г. когато са го придобили с договор за продажба от отв.М.П., която е била собственик след проведена процедура по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и към 01.03.1991 г. в имота е имало изградена сграда. За периода 14.11.2002 г. – 28.04.2005 г. не са владяли имота, а след 28.05.2005 г. го владеят на правно основание, поради което предявения иск за заплащане на обезщетение е неоснователен.  Не е налице правен интерес от водене на иск против праводателката им М.П..

   Съдът след преценка по реда на чл. 188 от ГПК отм. на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

   Искът  с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищците носят тежестта на доказване относно твърдяното от тях право на собственост за процесния имот на заявеното основание, както и относно твърдението, че ответниците осъществяват фактическа власт върху същия  без основание. Основателността на иска за обезщетение е обусловена от основателността на иска за собственост.

    Не е спорно между страните и е прието за безспорно установено че процесния имот се владее от ответниците Г.И.А. Кръстева, което обстоятелство е прието за безспорно между тях. 

     Решение № 525 от 25.06.1998 г. на ПК Варна е издадено в  полза на Г.П. Еремиев  на осн.чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ  в редакцията на чл.14, ал. 1 ЗСПЗЗ преди изм.доп.ДВ бр.68 от 30.07.1999 г.,  поради което съдът намира, че реституцията за описания в решението  имот е завършила, поради което  предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС не е преждевременно предявен и същият е допустим.  

      По основателността на иска:  

      В същото решение на Г. Еремиев е възстановена собствеността върху нива от 23.237 дка в местността Прибой /Мимишона/. Имота попада в терен по пар.4 на Галата и представлява имот № 2017 като са посочени имотите и части от имоти по комбинирания план които обхваща. Посочено е че имота е заявен с пореден № 1 и е установен с емлячен регистър.  Видно от представените удостоверения за наследници  ищците са наследници по закон на лицето в чиято полза е издадено решението на ПК.

По възражението за нищожност на решението: От изисканата преписка от ОСЗ Варна се установява, че Г.П. Еремиев е подал заявление № 50386 на 24.02.1992 г. Към същата дата е била действаща разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 74 от 10.09.1991 г. съгласно която срока за подаване на заявлението е едногодишен, считано от влизане в сила на закона. ЗСПЗЗ е обнародван в ДВ бл.17 от 01.03.1991 г. Заявлението е подадено на 24.02.1992 г., тоест в едногодишния срок. Възражението на ответниците И. и Кръстева за нищожност на решението на ПК е неоснователно. 

В същото са заявени четири земеделски имота и под № 1 е заявена нива с площ 4 дка в местност Мимишона. В същата местност са заявени общо три имота съответно нива от 4 дка, лозе от 4.5 дка и овощна градина от 4 дка. Заявен е и един имот в местност Кешиш йолу – нива от 8 дка. На л.2 от заявлението е посочено, че общо земите за възстановяване са в размер на 20.5 дка.  В преписката се съдържа нот.акт № 164, том ІІ от 1940 г. видно от който наследодателят е притежава нива от 20.5 дка в местността Кешиш йолу. В същата се съдържат още два нот.акта  - № 27, том ІІІ от 1934 г. и № 601 от 1924 г. където е посочен имот от 20.5 дка в м.Кешиш йолу.  

      От заключението на проведените СТЕ - основно и допълнителни  изготвено от в.л. А., които съдът цени като компетентно дадени се установява, че са заявени четири имота, а е възстановен един имот от 20.5 дка. В заявлението  не са посочени граници и съседи, поради което има съществена разлика между заявените имоти и възстановения имот.  Вещото лице дава заключение за идентичност между предоставения за ползване имот на М.П. по удостоверение № 19 от 03.05.1985 г. и процесния имот № 589 по ПКП към ПНИ, както и е налице идентичност с  имотите по нот.акт № 135/95 г. и нот.акт № 7/94 г. на ответниците. Пазарния наем за процесния имот за периода от 28.04.2005 г. до 20.05.2008 г. е в размер на 223 лева.  От заключението по допълнителната задача на СТЕ се установява, че не е налице идентичност между имота по клетвена декларация от  12.05.1992 г. и имота по нот.акт № 164 от 1940 г. Налице е идентичност между имота по клетвената декларация  и решението на ПКП. По същия план имот № 2017 е идентичен с имот 132.

От заключението на в.л. А., което съдът цени като компетентно дадено се установява, че след запознаване с аерофотоснимки от летене от 1942 г. и 1953 г. и измервания с аналогов уред, позволяващ увеличение 16.5 пъти се установява, че процесния имот попада в имот с обща площ 22-23 дка, като грешката може да достигне до 10%, тъй като липсват опорни точни на аерофотоснимките. Процесния имот представлява ПИ № 589 по плана на м.Малък Прибой . Върху аерофотоснимките от 1991 г. няма заснета постройка. От допълнителната СТЕ се установява, че след разшифроване на аерофотоснимките от 1957 г. имота на наследодателя е с различни културни видове – нива, лозе и овощна градина, записани по разписен лист на ДЗС „Евксиноград”, представляващи ПИ № 1481 – нива, ПИ № 1594-овощна градина и ПИ № 1595 – лозе.  Същото се потвърждава от протоколи № 22/10.12.1957 г. и № 13/17.10.1957 г. на КТПС комисия – л.79-81 от делото.

  В цитираните от вещото лице протоколи на ТПС комисия № 22/10.12.1957 г. и № 13/17.10.1957 г.  на Г. Еремиев са записани имоти – нива от 12 дка, лозе от 4.5 дка и овощна градина от 4 дка.  

    При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

    Основателността на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна материално правна легитимиция на страните.

    Собствеността на ищците върху процесния недвижим имот, представляващ новообразуван такъв по влязъл в сила ПНИ  и упражняването на фактическа власт от ответниците върху същия имот  без правно основание са обстоятелствата, които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В настоящия случай, ищците се легитимират като собственици на процесния имот  по силата на позитивно реституционно решение  

   Предвид направеното от ответниците оспорване на правата на наследодателя на ищците, последните е  следвало да  установят наличието на идентичност между притежавания от наследодателя им имот и възстановения с решението на ПК Варна.  В тяхна тежест е било също така да установят  правата на наследодателя им за възстановения от ПК Варна имот, както и придобивното основание за възникване на правото на собственост. 

    От събраните в производството доказателства се установява   несъответствие в заявените  пред органа по реституцията имоти и възстановения с решение № 525 от 25.06.1998 г. имот, както и придобивното основание като  в заявлението до ПК Варна под № 1, който е възстановения имот съгласно решението е посочена нива от 4 дка в местност „Мимишона”, а е възстановен имот от 23.237 дка в същата местност.  В представения нот.акт № 164/1940 г. е посочен имот от 20.5 дка в местност „Кешиш йолу”, придобит чрез договор за продажба от Г.П. Еремиев.   В решение № 525/25.06.1998 г. на ПК Варна е посочено, че правото на собственост е установено с емлячен регистър. От изготвените заключения на СТЕ се установява съществена разлика в заявения  и възстановения имот, доколкото е заявен имот от 4 дка, а възстановения имот е с площ 23.237 дка, която площ е повече от общата площ от 20.5 дка заявена от наследодателя на ищците за четирите имота по заявлението.   Същите констатации се установяват и  предствените протоколи на ТПС комисия № 22/10.12.1957 г. и № 13/17.10.1957 г. в които на Г. Еремиев са записани три имота – нива от 12 дка, лозе от 4.5 дка и овощна градина от 4 дка.

Предвид горното, съдът намира, че не са  установени по безспорен начин правата на ищците и на наследодателя им за възстановения имот преди кооперирането на земята, поради което и неустановено е останало в настоящото исково производство правото им на земеделска реституция по ЗСПЗЗ за същия имот  на заявеното в молбата  придобивно основание, което право се оспорва от ответниците.   Съдът  намира, че не е установена по безспорен и категоричен начин  активната  материалноправна легитимация на ищците,  поради което предявения от тях ревандикационен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. От неоснователността на същия, следва че и иска за обезщетение е неоснователен и също следва да се отхвърли.

Ищците следва да заплатят на ответниците И. и Кръстева разноски за производството в размер на 472.50 лева  

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от  З.Г.И., с ЕГН ********** и П.Г.П. с ЕГН ********** лично и като правоприемници по реда на чл.120 ГПК отм.  на починалата в хода на производството ищца  К.Р.Е.  иск против М.П.П. с ЕГН **********,  Г.Д.И., ЕГН ********** и А.И. Кръстева, ЕГН **********  за предаване  владението  върху недвижим имот, представляващ  реална част с площ 585 кв.м. от поземлен имот № 589, в землището на кв. Галата, местност „Малък Прибой”, целият с площ 603 кв.м., при граници на реалната част: останалата част от ПИ № 589, ПИ № 584, ПИ № 590, ПИ № 592 и път, повдигнат в син цвят на скицата на л.24 от делото, осн. чл. 108 от ЗС.

           

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Г.И., с ЕГН ********** и П.Г.П. с ЕГН ********** лично и като правоприемници по реда на чл.120 ГПК отм.  на починалата в хода на производството ищца  К.Р.Е.  иск против  Г.Д.И., ЕГН ********** и А.И. Кръстева, ЕГН **********  за заплащане на  обезщетение за ползата, от която  са били лишени, като са били възпрепятствани да ползват описания по-горе имот  в размер на 400 лева  за периода от 28.04.2005 г. до 20.05.2008 г., на осн.чл.59 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА  З.Г.И., с ЕГН ********** и П.Г.П. с ЕГН **********  да заплатят на Г.Д.И., ЕГН ********** и А.И. Кръстева, ЕГН **********   сумата от 472.50 лева, представляваща разноски за производството, на осн.чл.64 ГПК отм.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба  пред ВОС в 14 -дневен срок от връчване на съобщението до страните.

 

Районен съдия: