Р Е
Ш Е Н
И Е №186
Гр.Кнежа,25.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно заседание на 08.10.2019г./осми
октомври/ през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : Пламен Тодоров
при
секретаря Ивета Ружова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№300/2019г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по осн.чл.422,ал.1 от ГПК.
„Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р
П. Д.“№**,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис 4,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д.
Д.,представлявани от Ц.П. юрисконсулт със същия съдебен адрес е предявило против М. И. Н. с ЕГН********** *** относно
задълженията му по ЧГрд.№85/2019г. по описа на РС-гр.Кн., обективно-кумулативно
съединени искове с правни осн.чл.422 вр.чл.415 от ГПК с цена на исковете от 1156,37лв.
Ищцовото дружество описва,че на 27.07.2017г. е било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017г. ,на осн.чл.99 от ЗЗД,между „БНП Париба Пърсънъл
Файнанс“ЕАД,с ЕИК130697606 и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК
*********,по силата на който вземането ,произтичащо от договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-14293271 от 21.12.2016г.между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и М.И.Н. е било прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ООД,с ЕИК201318404 изцяло с всички привилегии,обезпечения
и принадлежности,включително и всички лихви. Ищцовото дружество сочи ,че
договорът за кредит съдържа изрична клауза,която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица,а длъжника е уведомен по реда на
чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файнанс“ЕАД с уведомително писмо,изпратено с известие за доставяне.
Твърди се от
ищцовата страна ,че „БНП Париба пърсънъл Файненс“ЕАД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания“ООД,понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Твърди се от ищцовата страна ,че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-БНП/CREX14293271/01.08.2017г. за станалата продажба чрез
„Български пощи“с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
адрес,но това писмо се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „Непотвърдена пратка“,което е наложило на 22.04.2019г. да му се
изпрати от ищцовата страна повторно уведомително писмо с Изх.№УПЦ-С-БНП/CREX-14293271/22.04.2019г.за станалата продажба чрез
куриер на същия адрес като към датата на изготвянето на исковата молба
обратната разписка не е била върната.
Ищцовото
дружество сочи ,че към настоящата си искова молба представя и иска от съда да
приеме копие от уведомително писмо с Изх.№УПЦ-С-БНП/CREX-14293271/22.04.2019г. за извършена цесия от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А.“,универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД,което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
От ищцовата страна е посочено ,че се позовава на постановените от ВКС на
осн.чл.290 и чл.291 от ГПК,Решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на 1-во
т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на 2-ро ,т.о.,съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия,същото уведомление ,достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба,съставлява надлежно съобщаване за
цесията,съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД,като прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника,на осн.чл.99,ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
Ищцовото
дружество сочи ,че в случая ответникът не е бил намерен на установения му по
делото адрес,съобщението следва да се счита ,че му е било връчено по реда на
чл.47,ал.1 от ГПК,а в настоящото производство безспорно се е установило
задължението на ответника,произтичащо от посочения договор за потребителски
паричен кредит,което не е погасено. Иска се от съда да приеме ,че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
Според
ищцовата страна,уведомлението по реда на чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза
на длъжника,с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение,но
длъжникът може да възрази за липсата на уведомление за извършената цесия само
ако едновременно с това твърди,че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Предвид това
ищцовото дружество счита ,че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска,след като по
делото безспорно се установи,че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено като сочи ,че в тази насока са Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по
Гр.д.№867/2011г. ,на 4-то г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
Гр.д.№788/2013г. на ТК.
Ищцовата
страна изтъква ,че на 21.12.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД като
кредитор и М.И.Н. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит за
покупка на стоки и услуги с №CREX-14293271 ,ри спазване на разпоредбите на
ЗПК/Закон за потребителския кредит/,а редът и условията при които кредитът е
бил отпуснат от кредитора на кредитополучателя са уредени от договора за кредит
за покупка на стоки или услуги. Описва се от ищцовата страна,че размерът на
този кредит е равен на посочената в поле „Размер на кредита“,който представлява
сбор от следните компоненти:обща цена на стоките:779,00лв. и застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“ :62,32лв. като страните са
постигнали съгласие ,размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ЕАД
като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски,съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска,посочена в поле „месечна погасителна вноска“,поради
което общия размер на кредита е от 841,32лв.,който включва в себе си обща цена
на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията“,която сума кредитополучателя се е задължил да заплати на кредитора
на 12 бр. равни части,които са включени в размер на всяка отделна месечна
погасителна вноска.
Според
ищцовото дружество с подписването на договора за кредит,кредитополучателят се е
съгласил предоставения му с договора потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя,а именно „Технополис
България“ЕАД и извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита,предмет на договора,съставляващ плащане,извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя,което създава задължение за кредитополучателя
да заплати на кредитора погасителни вноски,указани по размер в поле „месечна
погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Ищцовата страна сочи ,че погасителната вноска
посочена по-горе съставлява изплащане на главницата по кредита ,ведно с
надбавка,покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужването на
кредита и определената добавка,съставляваща печалбата на кредитора,като
лихвения процент е фиксиран в срока на договора и е посочен в него,при което
общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 982,56лв.,така договорената лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 141,24лв.
Според
ищцовата страна на основание сключения между страните договор кредитополучателя
се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2017г. на 12 бр. равни
месечни погасителни вноски ,всяка от които по 81,88лв. ,при първа погасителна
вноска на 20.01.2017г.,съгласно погасителния план посочен в договора за кредит,в който е
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска,а срокът на договора е
изтекъл на 20.12.2017г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Сочи се от ищцовото дружество ,че съгласно условия към
договора за кредит за покупка на стоки или услуги, с който заемателят е закупил епилатор „Филип“ при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски,кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска и на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
21.01.2017г. /датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на
подаване на заявлението до съда- 01.02.2019г. като размерът на начислената
лихва е 173,81лв.,който е съвкупност от лихвите за забава,изчислени за всяка
отделна падежирала,неплатена погасителна вноска.
Ищцовата страна изтъква,че длъжникът не е извършил
плащане по дължимия паричен заем към дружеството кредитор и с оглед на
изложеното за неяе възникнал правния интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника М.И.Н.
за всички дължими суми по договор за потребителски кредит №CREX-14293271 от 21.12.2016г. и съдът е уважил
претенцията му о образуваното ЧГр.д.№85/2019г. по описа на РС-Кн. като е издал
заповед за изпълнение за следните суми:сума в общ размер на 1 156,37лв.
,от която главница от 841,32лв.,договорна лихва от 141,24лв. и законна лихва за
забава в размер на 173,81лв.
Описва се от
ищцовото дружество ,че длъжникът не е бил намерен на установените му в
заповедното производство адреси,а заповедта за изпълнение му е била връчена по
реда на чл.47,ал.5 от ГПК,но той не се е явил в съда да получи книжата по
делото,което обуславя правния интерес на ищеца от подаването на настоящата
искова молба.
Въз основа
на изложеното ищцовото дружество иска от съда след като се запознае с всички
доказателства по делото и се убеди във верността на твърденията му да постанови
съдебно решение,по силата на което да признае за установено по отношение на
ответника М.И.н. с ЕГН**********,***,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,с
ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П. Д.“№**,офис
сграда Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д. сумите: 841,32лв./осемстотин четиридесет и един
лев и тридесет и две ст./,представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит №CREX-14293271/21.12.2016г.,която включва в себе
си стойността на закупената стока в размер на 799,00лв./седемстотин деветдесет
и девет лева/ и 62,32лв./шестдесет и два лева и тридесет и две
ст./,застрахователна премия, 141,24лв./сто четиридесет и един лев и двадесет и
четири ст./,представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017г. /падеж на
първа неплатена вноска/ до 20.12.2017г. /падеж на последна погасителна
вноска/,173,81лв./сто седемдесет и три лева и осемдесет и една
ст./,представляваща обезщетение за забава считано от 21.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението в районния съд- 01.02.2019г.,както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Освен това ищцовата страна иска от съда да й
присъди и разноските направени в хода на настоящото производство,както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв./триста и петдесет лева/ на
осн.чл.78,ал.8 от ГПК.
Направено е искане от ищцовото дружество до съда в
насока уведомлението за цесия да бъде
връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Ищцовото дружество е подкрепило твърденията си със
следните писмени доказателства: Договор
за потребителски паричен кредит №CREX-14293271/21.12.2016г.
и условия по договор за кредит;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит; Сертификат CREX-14293271; Фактура №**********/21.12.2016г.,издадена
от „Технополис България“ЕАД;
Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г.,сключен между „БНП Париба Пърсънънл Файненс“ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на
осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД;Извлечение от Приложение №1 от 27.07.2017г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземния /цесия/от 27.07.2017г.; Пълномощно от
управителя на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД ,с което е упълномощено „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД да уведомява длъжниците от името на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД,както и пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.-
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД ,в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД от 01.08.2017г. за извършената цесия,ведно
с известие за доставяне и обратна разписка, уведомително писмо от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А.Франция чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД от
22.04.2019г. за извършена цесия.
Направени са подробно описаните в исковата молба доказателствени искания: за прилагане
към настоящото дело на ЧГр.д.№85/2019г. по описа на РС-Кн. и за извършване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Заявено е
искане при оспорване на исковата претенция от ответника да се предостави
възможност на ищцовата страна след като се запознае с твърденията,възраженията
и мотивите му да ангажира и допълнителни доказателства,както и да вземе
допълнително становище.
Понеже при започването на производството
ответникът не е бил установен на известните му по делото постоянен и настоящ
адреси на осн.чл.47,ал.6 от ГПК ,същият е представляван по делото от
определения му от АК-Плевен и назначен от съда особен представител адв.Й.Я. за
сметка на ищцовата страна ,за което е заплатена сумата от 311,00лв.
В предоставеният от ГПК срок за отговор на ИМ от ответника чрез особения си представител адв.Й.Я. е
представил такъв ,с който счита за недопустима претенцията,поради липса на
процесуални правомощия на процесуалния представител юрисконсулт да предяви
искове и алтернативов случай ,че съдът прецени претенцията за допустима,
развива доводи в насока ,че същата е неоснователна и недоказана,а ако се
установи ,че е основателна и доказана е несъразмерно завишена по размери и
следва да се намали от 1156,37лв. на 1002,56лв.
По делото се
проведе едно о.с.з. на 08.10.2019г. за
което страните бяха редовно призовани.
Ищцовата
страна не изпрати процесуалнен представител ,но е изпратила писмена молба ,в
която развива правните си аргументи и поддържа исковите си претенции ,така
както са заявени в исковата молба.
Ответникът беше представляван от особения си
представител адв.Й.Я. от ПАК ,който поддържа отговора на исковата молба.
Съобразявайки събраните по делото писмени
доказателства и тезите на страните,разгледани по отделно и съвкупно,съдът счита
за установена следната фактическа
обстановка:
На 01.02.2019г. ищцовото
дружеството е депозирало в РС-Кн. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.И.Н. с ЕГН **********,***, в качеството си
на кредитополучател, да му заплати сумата
от общо сумата от 1 156.37 лв. (хиляда сто петдесет и шест
лева и тридесет и седем стотинки), от които: 841.32 лв. (осемстотин четиридесет
и един лева и 32 ст.) главница; договорна лихва за периода от 20.01.2017 год.
до 20.12.2017 год. год. в размер на 141.24 лв. (сто четиридесет и един лева и
24 ст.); обезщетение за забава от 21.01.2017 год. до датата на подаване на
заявлението в РС /01.02.2019 год./, в размер на 173.81 лв. (сто седемдесет и
три лева и 81 ст.) – представляваща парично вземане по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-14293271 от 21.12.2016 год., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019
год., до окончателно изплащане на задължението, както и разноски по делото –
платена държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 0 ст.) и
50.00 лв. (петдесет лева и 0 ст.) юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгл. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Въз основа
на това искане ,съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК с №69 от 01.02.2019г.,с която е уважил направеното искане изцяло.
Понеже
длъжникът не е бил установен на известните му по делото постоянен и настоящ
адреси и не са били установени налични негови трудови договори,с изрично
определение от р.с.з. от 15.11.2018г. на осн.чл.415,ал.1,т.2
вр.ал.3,пр.1 вр.ал.4 и ал.5 от ГПК,съдът е указал на ищцовата страна, че
дружеството може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищцовото
дружество в законоустановения срок по чл.415,ал.4
от ГПК,предявява исковите си претенции против ответника.
Безспорно е ,че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и М.И.Н. е сключен
договор за покупка на стоки или услуги №CREX-14293271/21.12.2016г. по силата на който заемодателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставило на заемателя Н. заемната сума в
общ размер на 841,32лв. ,от която обща цена на стоките от 779,00лв. и
застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ от 62,32лв.,като
последния се е задължил да върне сумата на 12 погасителни вноски от по 81,88лв.
в срок до 20.12.2017г.,с посочени падежи на всяка една от вноските.
Срокът на договора е изтекъл на 20.12.2017г. и не е
обявен за предсрочно изискуем.
Размерите на
задължението на ответника към първоначалния му кредитор е бил от общо 982,56лв.
заедно с договорената по кредита лихва от 141,24лв.
Спорно е дали извършената цесия между първоначалния кредитор и
ищцовото дружество има правно действие по отношение на длъжника –ответник М.Н..
Формално
този договор е бил сключен при спазването на разпоредбите на ЗПК /Закон за
потребителския кредит/ и с подписването му заемателя е удостоверил,че е получил стандартен
европейски формуляр,посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Безспорно е ,че ответника е получил договорената сума от
първоначалния си кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД,което се установява
от договора /Договор за потребителски паричен кредит №CREX- 14293271/21.12.2016г. и Фактура №**********/21.12.2016г.,издадена
от „Технополист“ЕАД.
Видно от съдържанието на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/от
27.07.2017г. на осн.чл.99 от ЗЗД и Извлечение от Приложение №1 към него от
27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД,вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД към М.И.Н. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД изцяло с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности.
Обаче в материалите по делото липсват данни и
доказателства за последното /извършената цесия/ т.е. за Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/от 27.07.2017г. на осн.чл.99 от ЗЗД и
Приложение №1 към него от 27.07.2017г. заемодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД-гр.С.
или правоприемника му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“СА да е уведомило заемателя
за това лично или чрез настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.
Съгласно
чл.99,изр.3 от ЗЗД ,предишният кредитор в случая „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД-гр.С.
или правоприемника му е длъжно:
1. да съобщи
на длъжника,в случая М.И.Н. прехвърлянето на вземането си към него на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.С.;
2.да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи,които
установяват вземането ,както и
3.да му потвърди
писмено станалото прехвърляне и ако това не е
направено няма как да бъде заобиколено или санирано в един по-късен момент вече
при висящото Гр.д.№300/2019г. по описа на РС-гр.Кн.,дори и хипотетично съдът да е връчил лично на ответника книжата по
чл.131 и сл. от ГПК т.е. исковата молба с приложението й,вкл. уведомлението
за извършената цесия между първоначалния кредитор и последващия такъв .
Освен
това,според настоящия съдебен състав при
разглеждането на делото с особен представител на ответника е реално и практически неприложимо
уведомяването на длъжника-ответник за извършената цесия, защото особения
представител е законова алтернатива за процесуално представителство,която не е
индентична по обем и правни последици с личното уведомяване на ответника или на
уведомяването му чрез упълномощения от него договорен процесуален представител.
Видно от
разпоредбата на чл.99,изр.5 от ЗЗД, прехвърлянето
на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,когато
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
При наличието на описаната по-горе липса на уведомяване
на длъжника М.Н. от кредитора му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД за
прехвърлянето на вземането срещу него на ищцовото дружество по силата на
чл.99,изр.5 от ЗЗД ,прехвърлянето на това вземане спрямо длъжника Н. няма
действие т.е. не води до желаните правни последици от ищцовото
дружество.
Обаче при
наличието данни за извършена цесия/т.е. прехвърляне на вземане/между
цедента/първоначалния кредитор/ и цесионера/последващия кредитор/ между тях е
налице облигационно правоотношение ,по силата на което цесионера има правен
интерес да предяви вземането срещу длъжника пред съда,поради което тези искови претенции са допустими.
Разгледани по
същество същите са неоснователни и недоказани.
Изложеното е в насока,че в такива случаи съдилищата
у нас са длъжни да постановяват съдебни решения ,с които да оставят без
уважения/отхвърлят/ направените от такива ищци искове,поради липсата на
действие на цесията по отношение на ответниците.
Предвид
горното ,съдът следва да постанови съдебно решение, с което да остави без
уважение предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р
П. Д.“№**,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис 4,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д.
Д. против М. И. Н. с ЕГН********** ***
относно задълженията му по ЧГрд.№85/2019г. по описа на РС-гр.Кн.,
обективно-кумулативно съединени искове с правни осн.чл.422 вр.чл.415 от ГПК с
цена на исковете от 1156,37лв., да
признае за установено по отношение на ответника М.И.Н. с ЕГН**********,***,че
дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,с ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П.
Д.“№**,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д.
сумите: 841,32лв./осемстотин
четиридесет и един лев и тридесет и две ст./,представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски паричен кредит №CREX-14293271/21.12.2016г.,която включва в себе си
стойността на закупената стока в размер на 799,00лв./седемстотин деветдесет и
девет лева/ и 62,32лв./шестдесет и два лева и тридесет и две
ст./,застрахователна премия, 141,24лв./сто четиридесет и един лев и двадесет и
четири ст./,представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017г. /падеж на
първа неплатена вноска/ до 20.12.2017г. /падеж на последна погасителна
вноска/,173,81лв./сто седемдесет и три лева и осемдесет и една
ст./,представляваща обезщетение за забава считано от 21.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението в районния съд- 01.02.2019г.,както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението като неоснователни и недоказани.
Да отхвърли предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,с ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П.
Д.“№**,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д.
против М.И.Н. с ЕГН**********,*** иск да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 375лв. ,от които
държавна такса от 25,00лв./двадесет и
пет лева/ и юрисконсултско
възнаграждение от 350лв./триста и петдесет лева/ като неоснователен и недоказан.
Да остави за
сметка на ищцовата страна сумата от 311,00лв./триста и единадесет лева/
,заплатена за особен представител на ответника по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р
П. Д.“№**,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис 4,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д.
Д. против М. И. Н. с ЕГН********** ***
относно задълженията му по ЧГрд.№85/2019г. по описа на РС-гр.Кн.,
обективно-кумулативно съединени искове с правни осн.чл.422 вр.чл.415 от ГПК с
цена на исковете от 1156,37лв., да
признае за установено по отношение на ответника М.И.Н. с ЕГН**********,***,че
дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,с ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П.
Д.“№**,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д.
сумите: 841,32лв./осемстотин
четиридесет и един лев и тридесет и две ст./,представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски паричен кредит №CREX-14293271/21.12.2016г.,която включва в себе си
стойността на закупената стока в размер на 799,00лв./седемстотин деветдесет и
девет лева/ и 62,32лв./шестдесет и два лева и тридесет и две
ст./,застрахователна премия, 141,24лв./сто четиридесет и един лев и двадесет и
четири ст./,представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017г. /падеж на
първа неплатена вноска/ до 20.12.2017г. /падеж на последна погасителна
вноска/,173,81лв./сто седемдесет и три лева и осемдесет и една
ст./,представляваща обезщетение за забава считано от 21.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението в районния съд- 01.02.2019г.,както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението като неоснователни
и недоказани.
Отхвърля предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,с ЕИК203670940 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П.
Д.“№**,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис 4,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д.
против М.И.Н. с ЕГН**********,*** иск да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 375лв. ,от които държавна такса
от 25,00лв./двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение от
350лв./триста и петдесет лева/ като неоснователен и недоказан.
Оставя за сметка на ищцовата страна
сумата от 311,00лв./триста и
единадесет лева/ ,заплатена за особен представител на ответника по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Плевен в 14 дневен
срок от съобщението на страните ,че е изготвено.
Районен съдия
:..........................
/Пл. Тодоров /