Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6329 по описа на съда за 2020 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Л.И.К. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.05.2018
г., ведно със законната лихва от 12.05.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 23.05.2018 г. около 13.40 часа пострадал при ПТП в гр. София. На
посочената дата по ул. „История славянобългарска“ от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделска“ Н.З. управлявал л.а. „Рено“, модел „Меган
Сценик“. В същото време ат ул. „Каменоделска“ към
надлез „Надежда“ С.Ф.управлявал л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“. Върху
тротоарната площ, след кръстовището с ул. „Заводска“ Л.К. изчаквал зелен сигнал
на светофара, за да пресече бул. „История славянобългарска“. На кръстовището З.
предприел маневра завой наляво към входа на Централни софийски гробища, като не
пропуснал насрещно движещия се л.а. „Фолксваген“. Настъпил удар, при който
задната част на л.а. „Фолксваген“ достигнала до тротоарната площ и засегнал
тялото на пешеходеца Л.К..
Водачът Н.З.
станал причина за настъпилите за К. телесни увреждания. Екип на ЦСМП
транспортирал пострадалия до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД с оплаквания от
болки в областта на двете подбедрици. Извършила се първична хирургична
обработка на раните с хирургичен шев и се приложила противотетанична
инжекционна профилактива. К. бил прегледан и от
съдебен лекар, който устанавил оток и охлузване на
ляво коляно, разкъсване на лява подбедрица в долна трета, охлузване на дясно
коляно и разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица в долна трета.
На
28.05.2018 г. е било извършено МРТ изследване на лява коленна става, при което
се установила комплексна лезия на задния рог на
медиалния менискус, посттравматичен хондрит и бурсит и контузионни промени в меките тъкани около лява коленна
става.
На
11.06.2018 г. се извършил преглед от ортопед-травматолог, който констатирал
контузия на коляното.
Ищецът
претърпял продължителни физически страдания, както и отрицателни психически
преживявания – тревожност, слабост, нарушения на съня, лесна раздразнителност,
безпокойство и притеснение. Изпитал и затруднения в бита и срив в
самочувствието.
Неимуществените
вреди оценява на сумата от 50 000 лева.
За
управлявания от Н.З. автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със З. „Б.и.“ АД.
На 11.02.2020
г. ищецът подал молба до З. „Б.и.“ АД за определяне и изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, но обезщетение не било определено и изплатено от
застрахователя, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го
осъди да му заплати сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 12.05.2020
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва описаните в
исковата молба увреждания на ищеца и причинната им връзка с произшествието. Счита,
че вина за настъпване на произшествието има водачът на л.а. „Фолксваген“, както
и Столична община, чиито служители поставили неизправна и опасна ограда, която
паднала и ударила Л.К.. Според ответника претендираният размер на обезщетението
от 50 000 лева е завишен.
Третото
лице помагач на страната на ответника Столична община счита, че не носи
отговорност за настъпване на произшествието, тъй като пострадалият ищец е бил
ударен от автомобил, а не от метална ограда.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 11.02.2020 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Рено“, модел „Меган Сценик“ с ДК № ******и З. „Б.и.“ АД със срок на валидност
от 13.11.2017 г. до 12.11.2018 г.) – обстоятелство, което ответникът изрично е
признал в подадения от него отговор и което се установява от справка от
информационния център на Гаранционен фонд.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Относно
обстоятелствата около настъпване на произшествието са ангажирани гласни
доказателства. Въз основа на писмените и гласни доказателства и на записи от
охранителни камери вещото лице доц. д-р инж. А. е дал заключение за механизма
на ПТП. Установява се, че към 23.05.2018 г. е била създадена временна
организация на движението в пътния участък, където е настъпило произшествието.
Автомобилите, движещи се направо от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделска“ са отклонявани първо в лента за ляв завой,
след кръстовището са насочвани в
платното за насрещно движение, като са продължавали движение в лентата за ляв
завой, срещу движението му. Л.а. „Фолксваген“, управляван от Станимир Ферадов,
се е движил от ул. „Каменоделска“ към надлез
„Надежда“ в най-дясна за него лента със скорост 66 км/ч, при зелен сигнал на
светофарната уредба, на около 2.7 сек преди края на този сигнал. В същото време
в най-лява лента от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделска“
се е движил л.а. „Рено“, модел „Меган Сценик“,
управляван от Н.З.. При достигане на стоп-линията З. е предприел ляв завой за
навлизане в гробищния парк при зелен сигнал на светофарната уредба и е пресякъл
2.733 сек преди края на зеления сигнал. Към този момент, движещата се колона от
товарни автомобили е пречила на видимостта на всеки от водачите. Водачът З. при
извършване на ляв завой е имал възможност да наблюдава насрещно движещите се
автомобили и да избере скорост, при която може да спре преди навлизане в
лентата за насрещно движение. Вместо това обаче, той продължил да завива наляво
и при навлизане в най-дясната лента за движение в посока надлез „Надежда“,
ударил с предната си част лявата страна на намиращия се пред него л.а.
„Фолксваген“. От удара този автомобил л.а. „Фолксваген“ се отблъснал надясно и
придобил ротация в посока, обратна на часовниковите стрелки. С предна дясна
страна ударил предпазната мрежева рамка с пътни
знаци. По това време на десния тротоар, до стълба със светофарни секции са
намирали четирима пешеходци, двама от които са били ударени от рамката.
Като
основна причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи действията на
водача Н.З.. По време на извършване на ляв завой той не се съобразил с насрещно
движещите се автомобили. Движението на л.а. „Фолксваген“ със скорост от 66 км/ч
също се намирало в причинна връзка с произшествието. Бързото му приближаване до
кръстовището и липсата на видимост за водача З. довело до намаляване на времето
за реакция.
Л.а.
„Рено“ навлязъл в кръстовището по време на зелен сигнал, а л.а. „Фолксваген“ –
на жълт за него сигнал.
При така
даденото заключение се установява, че всеки от водачите на двата автомобила е
допринесъл за настъпване на произшествието. С.Ф.се е движил с превишена и несъобразена
с пътните условия скорост, като е пресякъл кръстовището на жълт сигнал на
светофарната уредба. От своя страна Н.З., извършвайки ляв завой, макар и на
зелен сигнал на светофарната уредба, е следвало да пропусне попътно движещите
се превозни средства. Нарушението на правилата за движение по пътищата,
визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и съответно на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП е
довело до настъпване на пътния инцидент. След като и двамата водачи способстват
за това, без пострадалият Л.К. да има собствен принос за вредите, съотношението
в приноса на делинквентите е без значение за размера
на дължимото обезщетение. Това е така, защото по силата на чл. 53 от ЗЗД, когато
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно за пълния размер
на вредите, а не съобразно личният им принос за увреждащото действие. Обемът на
приноса е релевантен само във вътрешните отношения между делинквентите.
Чл. 122, ал. 1
от ЗЗД легитимира кредиторът да търси изпълнение на цялото задължение от когото
и да е от длъжниците. По аналогичен начин и чл.
499, ал. 7 от КЗ изрично урежда солидарната отговорност на застрахователите. При
множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря
пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато последните отговарят
солидарно, застрахователите също отговарят солидарно.
По тези
съображения установяването на виновно и противоправно поведение на единия от делинквентите ангажира отговорността на неговия
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а съотношението в приноса е ирелевантно от гледна точка на
интереса на увреденото лице.
Затова и
в случая З. „Б.и.“ АД следва да понесе отговорността за заплащане на дължимото
на пострадалия ищец застрахователно обезщетение.
Не се
установи, при отчитане на механизма на произшествието, че металното съоръжение е
било неправомерно поставено и съответно, че служител на Столична община е
реализирал неправомерно поведение, с което да е допринесъл за настъпване на
процесния инцидент.
Въз основа
на медицинската документация вещото лице д-р К. С. е дал заключение, че в причинна
връзка с пътния инцидент са получените от К. телесни увреждания, изразяващи се
в разкъсно-контузни рани на двете подбедрици, контузия с охлузване на ляво
коляно и разкъсване на вътрешния менискус на ляво
коляно, засегнал колянната става. Увредите са довели
до временно разстройство на здравето, причиняващо болка и страдание, а
разкъсването на менискуса – трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Разкъсно-контузните рани са били обработени хирургично, с
поставяне на шев. Приложени са били профилактика срещу тетанус и антибиотично лечение. Възстановителният период на раните на
подбедриците и на контузията на дясно коляно е продължил около 20 дни, а на менискуса – около 2 месеца. При извършен на 31.08.2021 г.
личен преглед са установени белези в областта на двете подбедрици, както и
запазен обем движение в ставите на долните крайници.
За
търпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни доказателства. В
показанията на разпитания свидетел Л.С. се установява, че двата долни крайника
на К. са били наранени и това е наложило поставяне на превръзки. В продължение
на две седмици се извършвала смяната им. Около един-два месеца имал проблеми.
Трудно изкачвал стълби и имал затруднения в походката.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Настоящият
съдебен състав съобразява изцяло дадените от вещото лице д-р К. С. отговори
относно обективно установените увреди на Л.К. и периода на възстановяването му.
Мястото на уврежданията и техния характер, възрастта на пострадалия – 77 г. към
датата на инцидента, както и обстоятелството, че нормалният начин на живот на ищеца
е бил нарушен, съдът намира, че 7 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. Ищецът не е търпял оперативни интервенции. Липсват трайни и
тежки последици за здравословното му състояние и липсва функционален дефицит на
двата долни крайника. Към момента състоянието му е добро, поради което е
настъпило пълно възстановяване от получените при процесното ПТП увреди.
Определянето
на размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 23.05.2018 г., когато е настъпилото
произшествието, от което са произтекли вредите.
Искът за обезщетяване на неимуществените вреди на Л.К.
при ПТП на 23.05.2018 г. е основателен за сумата от 7000 лева и подлежи на
отхвърляне за горницата до 50 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 11.02.2020 г. Представени
са били всички доказателства, с които ищецът е разполагал. Посочил е и банкова
сметка, ***то. Следователно, с изтичане на 15-дневния срок на 04.03.2020 г.
застрахователят е в забава да определи и изплати обезщетение. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, лихвата следва да се присъди от
посочената в исковата молба дата – 12.05.2020 г.
Тъй като ищецът е бил освободена от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС сумата от 280 лева държавна такса и 60.20 лева депозити за
експертизи и призоваване на свидетел по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищецът е
бил представляван от адв. В. О., който е оказал безплатна правна помощ на Л.К..
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи да заплати на адв. О.
сумата от 374.64 лева.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника от 2 500
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 и § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004г., възнаграждението възлиза на сумата от 2 676 лева. Прекомерност
на възнаграждението от 2 500 лева не се установява, поради което на
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска – 2 374.80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.и.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Л.И.К., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 23.05.2018 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 12.05.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 280 лева държавна такса и 50.20 лева депозити за експертизи и
призоваване на свидетел по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.В.О., с адрес *** сумата от 374.64 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.И.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** 374.80 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на Столична община
– трето лице помагач на страната на ответника З. „Б.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: