Р Е Ш Е Н И Е
№
26.05.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети май две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№9684/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от Г.Г.
ЦВЕТАНОВА чрез адв. П. П., против “С.Г.ГРУП”, ООД, гр. ***, с която се твърди,
че ищцата от 1996г. живее и работи в Гърция, като от началото 2016г., е
започнала да получава съобщения от ответника, че дължи сумата от 314,05лв., съставляваща
задължение към „Виваком”. Ищцата твърди, че през м. ноември 2016г, е посетила
офис на БТК /Виваком/, от където я уведомили, че има задължения, които са
прехвърли с договор за цесия на С.Г.ГРУП”, ООД, гр. ***. Твърди се, че ищцата е
имала договор с БТК, който е прекратен през 2008г. Посочва се, че между
ответника и БТК е имало сключен договор за цесия от 27.04.2012г., за който
ищцата не е уведомена. Твърди се, че вземанията на доставчиците на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.в от ЗДД,
то вземането е погасено по давност, като допълнително се посочва, че към дата
28.04.2015г, вземането е погасено по давност. Моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от
314,05лв., за периода м. януари 2009г-м. февруари 2010г., по договор за
комуникационни услуги, с клиентски № 11591640001, като погасена по давност.
Ответникът
“С.Г.ГРУП”, ООД, гр. ***, р. пр., в срока за отговор, не депозира становище. Допълнително,
след изтичане на срока за отговор, ответникът депозира становище по делото, с
което изразява недопустимост, респ. неоснователност на иска. Посочва се, че
същият е недопустим, тъй като от страна на ответника- кредитор, няма предприети
действия по упражняване на правата си, чрез иск против длъжника- ищец в
производството. Посочва се също, че ищецът- длъжник е надлежно уведомен за
станалата цесия. Посочва се също, че от страна на ищец няма извършено плащане
по фактурите.
Съдът
намира, че изложените от ответника твърдения, касаят спора по същество, и са
съобразени с разпределената от съда доказателствена тежест. Както бе посочено
по- горе обаче, становището на ответника е депозирано след изтичане срока за
отговор, поради което възможността му да заявява своите правоизключващи
възражения, е преклудирана.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че между ищеца Г. Цветанова-като потребител и БТК АД- като
доставчик на услуги, е имало сключен договор за договор за комуникационни
услуги, с клиентски № 11591640001. Съдът намира за установен и факта на
сключването на договора за цесия от 17.05.2013г, между БТК АД/ Виваком/ и отв. “С.Г.ГРУП”,
ООД, гр. ***, въз основа на който, последният се легитимира като кредитор
спрямо ищеца- длъжник. Съдът приема, че ищцата е узнала за сключването на
договора за цесия, най – късно през м. декември 2016г, доказателства за което
се представят с ИМ- уведомление от Виваком. По делото се установява също, че
размерът на цедираното вземане е сумата от 314,05лв- по посочени фактури.
По делото, от страна на ответника
с допълнителното становище, с представени месечни сметки на ответника, за
периода м. октомври 2009-м. януари 2010г.
По делото е изготвена и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: въз основа на договор за
мобилни услуги, ищцата Г., дължи следните суми по фактури: по фактура №**********/04.11.2009г.-
за м. 10.2009- с падеж- 29.11.2009г.- сумата от 290,69лв с ДДС; по фактура №**********/04.12.2009-
за м. 11.2009г. с падеж 29.12.2009г. сумата от 18,65лв.; по фактура
№*********/05.01.2010г.- за м. 12.2009- сумата от 2,92лв., с падеж-
29.01.2010г. и лихва за периода 01.12.2009-31.12.2009г., в размер на 0,88лв.;
фактура №**********/03.02.2010г- за лихва за забава, от 0,91лв., за периода 01.01.2010-31.01.2010г.
Общ размер на задълженията – главница и лихва- 314,05лв.-съответстващо по
размер на цедираноно вземане в полза на настоящия ответник.
По делото безспорно се установява
също, че от страна на ответника няма предприети действия по упражняване на
правата си на кредитор, спрямо ищеца, по цедираното вземане.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая
предявеният отрицателно установителен иск е допустим, а по същество-
основателен, поради следните съображения: съдът намира, че допустимостта на
производството и установяване недължимостта на едно вземане, не се обуславя от
наличието на предприети принудителни действия по изпълнението. Съдът намира, че
длъжникът по едно вземане има правен интерес от предявяването на иск за
установяване недължимостта на същото, независимо от действията на кредитора по
него. Още повече, че в случая се твърди погасяване на вземането на ответника
поради изтекла давност, което само по себе си предполага именно бездействие от
страна на кредитора, поради което същото съставлява въпрос по същество- арг.
ТР№3/2012г по тълк. д. №3/2011г на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че сключването
на договор за цесия, няма отношение към института на погасителната давност,
като този факт не води след себе си прекъсване на давността. Същата е започвала
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо- арг. чл. 114, ал.1
от ЗЗД. В случая, вземанията- по отделните фактури- са с определен падеж-
съответната дата, посочен в самата фактура- 29-то число на месеца на издаване
на фактурата, касаеща задължението за предходен месец.
Съобразно изложеното, съдът намира,
че в случая се касае до „периодично плащане”, по смисъла на чл. 111, б.в, предл.
3 от ЗЗД, поради което спрямо задължението на ищеца Г., е приложима кратната
тригодишна давност. Съобразно цитираното
по- горе ТР№3/2012г по тълк. д. №3/2011г на ОСГТК на ВКС, Понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111,
б."в" от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Задължението на ищцата по
сключеният договор за телекомуникационни услуги, разкрива посочените
белези. Изтичането на давността, следва да бъде преценено към датата на
подаване на ИМ по настоящето дело- 22.12.2016г., поради което, задълженията по фактура №**********/04.11.2009г.- за сумата от
290,69лв с ДДС, дължима за м. 10.2009г., с падеж- 29.11.2009г., по фактура
№**********/04.12.2009- за сумата от 18,65лв.; дължима за м. 11.2009г., с падеж
29.12.2009г., и по фактура №*********/05.01.2010г.- за м. 12.2009- сумата от
2,92лв., с падеж- 29.01.2010г., са погасени по давност. Като погасени по
давност следва да се признаят и вземанията за лихва за забава, начислена
съответно в размер на 0,88лв.-за периода 01.12.2009-31.12.2009г., върху
главницата от 2,92лв- по фактура №*********/05.01.2010г. и сумата 0,91лв- по
фактура №**********/03.02.2010г., с падеж- 28.02.2010г., съобразно нормата на
чл.111, б.в, предл.2 от ЗЗД, спрямо вземанията за лихва е приложимата кратката тригодишна
давност.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, е основателен и следва
да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника “С.Г.ГРУП”,
ООД, гр. *** че ищецът Г.Г., не дължи сумата от 314,05лв., от които – сумата от
312,26лв-за периода 29.11.2009-29.01.2010г. и лихва за забава, в размер на
1,79лв. за периода 01.12.2009-31.01.2010г., по договор за комуникационни
услуги, с клиентски № 11591640001, като погасена по давност. Съдът намира, че уточненият след приемане на
заключението по ССЕ период- м. ноември 2009-м. януари 2010г, е част от
първоначално заявеният с ИМ период, поради което съдът следва да се произнесе
съобразно заявеното с ИМ. По делото, от страна на ищеца няма направено оттегляне,
респ. отказ от иска, за периода от м.
януари 2009- до м. октомври 2009г, поради което съдът дължи произнасяне.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски, по списък – в размер на
180лв. следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. П. П., сумата от
300лв- адв. възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., тъй като са
налице предвидените в закона предпоставки- насрещната страна е осъдена за
разноски и е осъществена безплатна адвокатска помощ, което изрично е посочено в
договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
че ищецът Г.Г. ЦВЕТАНОВА, ЕГН **********,***. Вл. Вазов”, №10, вх.В, ап.18, НЕ ДЪЛЖИ на ответника “С.Г.ГРУП”, ООД,
гр. ***, ЕИК *********, представлявано от Султанка Цампарова, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от общо
314,05лв., за периода м. януари 2009г-м. февруари 2010г., по договор за
комуникационни услуги, с клиентски № 11591640001, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Г.ГРУП”,
ООД, гр. ***, ЕИК *********, представлявано от Султанка Цампарова, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
Г.Г. ЦВЕТАНОВА, ЕГН **********,***. Вл. Вазов”, №10, вх.В, ап.18, сумата от 180лв..-разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл38, ал.2 от ЗАдв, „С.Г.ГРУП”,
ООД, гр. ***, ЕИК *********, представлявано от Султанка Цампарова, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат П.Л.П. ***, сумата от 300лв-
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: