№ 36
гр. Берковица, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200203 по описа за 2023
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Л. К. К., с ЕГН ********** от град
Монтана, ж.к. „........ против наказателно постановление № ********** от
25.07.2023 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което
на жалбоподателя на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение на чл. 6 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление. Твърди, че не е извършил деянието, посочено в
АУАН, както и грубо и обидно отношение от страна на полицейските
служители.
В съдебно заседание не се явява. Представлява се от неговата майка,
редовно упълномощена съгласно разпоредбите на ЗАНН.
Въззиваемата страна, Административно-наказващият орган, издал
наказателното постановление- ВПД Началник РУ в ОДМВР, РУ Берковица,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В придружителното на
жалбата писмо моли съда да потвърди с решение НП № ********** от
25.07.2023 г. по ЗБЛД на ВПД Началник РУ в ОДМВР, РУ Берковица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл.
№ 0560388/ 07.07.2023 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 07.07.2023
г. около 16:40 часа, в град Вършец, на ул. „Република“ и ул.“ Дико Илиев“
при проверка лицето не представя документ за самоличност. По този начин
според наказващия орган жалбоподателят е осъществил състава на нарушение
по чл. 6 от ЗБЛД- „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.“
Актът бил съставен от Ц. Славеев А.- младши инспектор при ОД МВР
Монтана, РУ Берковица и подписан от Н. И. Т. и Л.П.Н. в качеството им на
очевидци на нарушението и свидетели при съставяне на акта. АУАН е
предявен на жалбоподателя на 07.07.2023 г., като същият отказал да го
подпише. Отказал също да получи и копие от него. В административно
наказателната преписка липсва изрично възражение.
Актосъставителят А. и свидетелите Т. и Николов, редовно призовани,
се явяват в съдебно заседание и описват подробно факти и обстоятелства,
свързани с фактическата обстановка при констатиране на нарушението на
жалбоподателя К.. Съдът кредитира тези показания като ясни, логични,
последователни и изчерпателни. Кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
По делото са представени като доказателства НП, АУАН, Докладна
записка и други.
Съдът, като прецени становището на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното: Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с активна процесуална
легитимация и е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно- наказващият орган е приел за установено, че на 07.07.2023
г. около 16:40 часа, в град Вършец, на ул.“ Република „и ул.“ Дико Илиев“
при проверка жалбоподателят К. не представя документ за самоличност. При
така установената в обстоятелствената част на наказателното постановление
фактическа обстановка административно- наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД и на основание чл.
80, т. 5 от ЗБЛД му е наложил административно наказание глоба в размер от
50 лева.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 6 от
ЗБЛД – „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни
лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.“
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта, не е
подписан от нарушителя, няма вписани възражения от последния.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-
0243-000587 от 24.04.2023 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ
Берковица.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
2
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В жалбата си Л. К. К. твърди, че на 07.07.2023 г. в град Вършец карал
спортен велосипед. При извършена проверка от полицейски служители му
било поискано да представи личната си карта. Обяснил, че кара планински
велокрос и не носи нищо в себе си, но казал имената и ЕГН- то си, за да бъде
направена справка в системата на МВР.
Съгласно българското законодателство, всеки български гражданин е
длъжен, при поискване от страна на компетентен орган, да удостовери своята
самоличност. Това може да стане чрез представяне на лична карта, паспорт,
шофьорска книжка или други заместващи документи, определени в Закона
за българските лични документи. В случай на невъзможност за представяне
на такъв документ, може да бъде наложена глоба за неносене на лична карта,
както и непредставяне на друг документ, удостоверяващ самоличността, както
е станало и в настоящия случай.
Освен личната карта, законът определя и други категории лични
документи, които могат да бъдат представени. За да бъде законосъобразно
наложена глобата, полицейският служител трябва изчерпателно да е изброил
видовете документи за самоличност, които могат да бъдат представени и едва
тогава, при невъзможност това да се случи, да състави акт. Актосъставителят
Ц. А. в АУАН е отбелязал, че въззивника не представя „никакъв“ документ,
удостоверяващ личността.
При оспорване на наложената глоба за неносене на лична карта,
полицейският орган е този, който трябва да докаже пред съда, че е изпълнил
задължението си да изиска не само лична карта, но и всички други документи,
с които може да се установи самоличността на лице.
В много случаи, проверяващият орган, изисква от проверяваното лице да
представи лична карта и при липса на такава, съставя акт за административно
нарушение. Във всички подобни случаи, съдът отменя глобата, тъй като освен
личната карта, законът определя и други категории лични документи, които
могат да бъдат представени. За да бъде законосъобразно наложена глобата,
полицейският служител трябва изчерпателно да е изброил видовете
документи за самоличност, които могат да бъдат представени и едва тогава,
при невъзможност това да се случи, да състави акт.
При оспорване на наложената глоба за неносене на лична карта,
полицейският орган е този, който трябва да докаже пред съда, че е изпълнил
задължението си да изиска не само лична карта, но и всички други документи,
с които може да се установи самоличността на лице.
3
Също в много от случаите, в актовете, с които се установява неносене на
лична карта или друг документ за самоличност, се записва, че проверяваното
лице не е представило такъв документ, но задължително следва да се запише
и че не е успяло да установи самоличността си. Както споменахме по – горе,
това може да стане освен чрез представяне на документ за самоличност и по
друг подходящ начин, например чрез устно цитиране на трите имена и ЕГН-
то от страна на проверяваното лице.
В актовете, с които се установява неносене на лична карта или друг
документ за самоличност, се записва, че проверяваното лице не е представило
такъв документ, но задължително следва да се запише и че не е успяло да
установи самоличността си. Както съдът посочи по – горе, К. устно е цитирал
трите имена и ЕГН-то си.
Наред с горното съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение. Действително в АУАН като място на извършване на нарушението
е посочена ул. „Република“ и ул.“ Дико Илиев „(кръстовище). Посочено е, че
„лицето не представя никакъв документ удостоверяващ самоличността”. В
издаденото НП обаче, като място на извършване на нарушението е отразено
ул. „Република“ и ул. „Дико Илиев“. Посочено е, че „лицето не представя
документ за самоличност”. По този начин не само е нарушено изискващото се
единство между АУАН и НП, но има и съществена неяснота, досежно
описаната фактическа обстановка и извършеното нарушение.
Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо е особено за
държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. В конкретния случай когато държавните
органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на
едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени
съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така
и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено,
както и с настъпилия вредоносен резултат. От обективна страна
административното нарушение се характеризира и с дата и място на
осъществяването си, така както изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 3 на
ЗАНН. Посочването на този обективен критерий за извършването на
административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
4
Административно наказващият орган не е извършил и преценка за
маловажност на случая, не е обсъдил степента на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя, не е обсъдил предпоставките на чл.28 от
ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ********** от
25.07.2023 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което
на Л. К. К., с ЕГН ********** от град Монтана, ж.к. .............., на основание
чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за
административно нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5