Решение по дело №138/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на  Началник ОО“Автомобилна администрация“ –Видин, чрез пълномощника Н.И. - ***, против РЕШЕНИЕ № 439/18.11.2024г., постановено по АНД  №1209/2024г.  на  Районен съд  Видин, с което е отменено издаденото  от касатора НП № 25-0000469/29.05.2023г.  Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. РС не е провел пълно и всестранно разследване, от което да установи всички относими факти и обстоятелства по отношение на спора. Излагат се доводи в тази насока и се прави искане за отмяна на решението на РС-Видин и потвърждаване на НП. Претендират се разноски по делото за  юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът- B.E., чрез процесуалния си представител * Й.Л. в представен писмен отговор по касационната жалба и  писмена  молба по делото ангажира становище за неоснователност на касационната жалба  и постановяване на решение, с което се потвърди решението на РС-Видин, като правилно и законосъобразно, по подробно изложени доводи в отговора и молбата. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Представителят на  Окръжна прокуратура  Враца,  прокурор Веселин Вътов  дава мотивирано  заключение  за  основателност на касационната жалба и отмяна на решението.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната  жалба е подадена  в законоустановения 14-дневен  преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана  по същество  е   ОСНОВАТЕЛНА.                                                                                                               

Предмет на делото е  РЕШЕНИЕ № 439/18.11.2024г., постановено по АНД №1209/2024г. на Районен съд Видин,  с което е отменено издаденото от  касатора НП № 25-0000469/29.05.2023г., с което на  B.E., гражданин на *** е наложено на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтПр./ четири глоби в размер на по 500.00 лева, всяка една от тях  за нарушение по чл.12,§2,б.“б“,т./ii/ от Приложение „Контролен уред“ във вр. с чл.78,ал.1,т.2 ЗАвтПр., AETR ДВ 28 от 1995г. За да отмени НП в неговата цялост, въззивният съд в решението е приел, че санкционираният е чужд гражданин, който не владее български език и е трябвало да бъде съобразена разпоредбата на чл.21 НПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.84 ЗАНН за назначаване на преводач. В конкретния случай такъв не е назначен, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Изложени са доводи в тази насока, в резултат на което и оспореното НП е отменено в неговата цялост, като незаконосъобразно. С Решението  е осъдена  РД“АА“-Враца на разноски за сумата от 3410 лева за адвокатско възнаграждение.  

Касационната инстанция намира за неправилни изводите на въззивния съд относно наличието на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, в следствие на което решението е постановено при нарушение на  материалния закон.

Противно на приетото от районния съд, касационният състав, приема, че липсата на преводач на нарушителя, не е ограничило правото му на защита, т. е. че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. Нормата на чл. 21, ал. 2   НПК дава възможност на лицата, които не владеят български език, да се ползват от родния си език или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Нормата на чл. 55, ал. 4   НПК предоставя това право на обвиняемия. Същата отразява националните мерки по транспониране на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Приложното поле на тази директива обаче не касае конкретния случай, тъй като съгласно чл. 1, § 3 от същата, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Подобно е и приложното поле на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (вж. чл. 2, § 2). Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30а в НПК и съответно намират своето пряко приложение. Следователно, цитираните във въззивното решение разпоредби са неприложими и липсата на назначен преводач на дееца в досъдебната фаза на административнонаказателно производство не води до нарушаване на правото му на защита и справедлив процес, тъй като назначаването на преводач не е въведено като абсолютно задължение за органа, водещ разследването по правилата на ЗАНН. Освен това нарушителят е подал жалба срещу издаденото НП в срок и жалбата е подадена от адвокат, което в пълна степен отговаря на изискването за адекватна процесуална защита. В съдебното производство не е направено искане за назначаване на преводач, наказаното лице е било представлявано от адвокат, следователно липсата на превод на НП не му е попречила да реализира в пълна степен правото си на защита срещу него. В случая няма доказателства, че чужденецът  не е разбрал обвинението срещу него. В свидетелските показания няма такива данни, нито пък са отразени в  АУАН и НП. Тоест от събраните по делото писмени и гласни доказателства соченото за нарушител лице е разбирало съдържанието на акта и НП, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял да организира защитата си, като е упълномощил адвокат който да го представлява. При разглеждане на делото пред РС- Видин, на свидетеля, който е и актосъставител е присъствал  адвокат представляващ жалбоподателя и същия изрично е заявил, че няма други доказателствени искания.  С  оглед на горното  настоящата инстанция приема, че при  издаване на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. С оглед на изложеното настоящия касационен състав приема, че в административно наказателното производство по издаване на акта и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП на това основание.

С решението съдът не се е произнесъл по същество на спора, но  настоящото производство е трето по ред и с оглед разпоредбата на  чл. 227, ал.1   АПК,  делото не може да бъде върнато  за ново разглеждане. Същото следва да бъде решено по същество, на база на установените във въззивното производство факти.

С оспореното НП № 25-0000469/29.05.2023г. на B.E., гражданин на *** е наложено на основание чл.93в, ал.11от Закона за автомобилните превози четири глоби в размер на по 500.00 лева, всяка една от тях  за нарушение по чл.12,§2,б.“б“,т./ii/ от Приложение „Контролен уред“ във вр. с чл.78,ал.1,т.2 ЗАвтПр., AETR ДВ 28 от 1995г., за това, че  на  29.05.2023г. по път I-1 /Е 79 / на км.13+300, в посока към ***,  управлява МПС -  Renault с рег. № ******, оборудван с дигитален тахограф, с прикачено полуремарке Tirsan с рег.№ ******** от кат.О4, като извършва международни превози с лиценз,  по маршрут от *** за ***, като при проверка е установено, че водачът не е въвел ръчно, автоматично необходимите данни относно периодите на „друга работа“, “време на разположение“,“прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство дигитален тахограф, поради това, че е извън превозното средство за периода от 11:39 ч. на 16.05.2023г. до 15:00 ч. на 17.05.2023г., за периода от 19:10 часа  на 18.05.2023г. до 14:24 ч. на 19.05.2023г.,  за периода от 23:19 часа  на 21.05.2023г. до 16:46 ч. на 22.05.2023г. и за периода от 20:04 часа  на 23.05.2023г. до 13:04 ч. на 24.05.2023г., видно от свалената информация от картата на водача.

Видно от доказателствата по делото  по безспорен начин се  установява  извършени от ответника B.E., **, в качеството му на водач на МПС  четири административни нарушения, които са идентични  и на четири различни дати, в нарушение на чл. 12 §2 б.“б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във вр. с чл.78 ал.1 т.2  ЗАвПр. Установено е, че на посочените в НП дати, ответника при извършване на обществен международен превоз, не е въвел  данни относно периодите на работа, разположение, прекъсване или почивка, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство дигитален тахограф, поради това, че е извън превозното средство. Правилно е определена и санкционната норма за всяко едно от нарушенията на основание  чл.93в ал.11  ЗАвПр., като наложеното наказание е в предвидения от разпоредбата размер.  Не е налице и маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН, деянието  не се отличава  с нищо по-особено от  останалите случаи за този вид нарушение, формално е на просто извършване, за което за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вредни последици.  Касае се  до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, поради което  за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици законодателят е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията.

С оглед на изложеното касационната жалба е основателна. Възраженията на ответника са неоснователни и не се  подкрепят от доказателствата по делото.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено в неговата цялост. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 410 лева.

При този изход на спора на ответника не се дължат разноски. Касаторът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да се присъдят такива. Разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН предвижда, че в  полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ  ЗПП/. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение на  касатора  в размер  на  100 /сто/ лв. Същото следва да се присъди в полза на ЮЛ-ИА“АА“-София, в чиято структура е органа издал НП.

Воден  от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,  Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №439/18.11.2024г., постановено по АНД  №1209/2024г. на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 25-0000469/29.05.2023г., издадено от Началник ОО“АА“-Видин към РД“АА“-Враца,  с наложени на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози на B.E., гражданин на  *** четири глоби в размер на по 500.00 лева, всяка една от тях за нарушение по чл.12,§2,б.“б“,т./ii/ от Приложение „Контролен уред“ във вр. с чл.78,ал.1,т.2 ЗАвтПр., AETR ДВ 28 от 1995г., както  и в частта, с която е осъдена РД“АА“-Враца да заплати разноски в размер на 3 410 лева за адвокатско възнаграждение и вместо него: ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП  № 25-0000469/29.05.2023г., издадено от Началник ОО“АА“-Видин към РД“АА“-Враца,  с наложени на основание чл.93в, ал.11от Закона за автомобилните превози на  B.E., гражданин на ***  четири глоби в размер на по 500.00 лева, всяка една от тях  за нарушение по чл.12,§2,б.“б“,т./ii/ от Приложение „Контролен уред“ във вр. с чл.78,ал.1,т.2 ЗАвтПр., AETR ДВ 28 от 1995г.

ОСЪЖДА  B.E., роден на *** в ***  да заплати на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ гр.София разноски по делото в размер на 100.00/сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.