Решение по дело №407/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260004
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20203230200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 21.08.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 407 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.Й.П. ЕГН ********** срещу НП № 20 – 0851 - 000385 от 10.03.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети десет точки.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане за намаляване размера на административното наказание към минимума.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 27.02.2020г. около 13.00 часа в Община Д. град на път ***, като водач на товарен автомобил „***, на около четири километра преди село С., посока към гр. Д., управлява посоченият автомобил с прикачено полуремарке ***, като при извършена маневра изпреварване на друго МПС, не осигурява достатъчно странично разстояние и удря движещият се по пътя в права посока т.а. „*** и допуска ПТП с материални щети по двата автомобила.

Не са установени нарушения при установяването на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение и съставянето на акта, с който същото е установено.

При издаването на обжалваното постановление, обаче административнонаказващият орган, в противоречие с установената с АУАН фактическа обстановка, неправилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, без да съобрази, че въпросната разпоредба предвижда задължение за водача, който се готви да извърши маневра изпреварване /който ще предприеме изпреварване/ е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

В случая видно от съставения АУАН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, жалбоподателят при извършване на маневра изпреварване, е допуснал ПТП с изпреварваният от него автомобил, което сочи на допуснато нарушение по чл. 42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда задължение за водача по време на изпреварването, каквато маневра е извършвал жалбоподателят, да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство и което си задължение жалбоподателят очевидно не е изпълнил при положение, че се е достигнало до ПТП с изпреварваният автомобил марка „*** преди завършване на маневрата.

С оглед изложеното,  се обосновава извод, че с обжалваното постановление, на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение каквото той не е извършвал, а именно за нарушение по чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, вместо за действително извършеното от него нарушение по чл. 42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП.

При това положение наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ОТМЕНЯ НП № 20 – 0851 - 000385 от 10.03.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Д.Й.П. ЕГН ********** за нарушение по чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети десет точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/