Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260462
гр. С., 13.10.2021 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 831/2021
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и цена на иска
3 128,53 лева.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2015
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и Р.Д.Д. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № PIUS-12065697, посредством който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ
размер на 2500,00 лева за срок от 48 месеца, обхващаш периода от подписване на
договора до 05.01.2020 г., съгласно погасителен план включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница.
Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 115,20 лева, като в договора била посочена и общата
стойност на плащанията по кредита.
Твърди се, че въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на § I. т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери
и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на
договора.
Сумата предмет на договора била преведена по
личната банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит.
На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от
договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни
вноски, всяка по 115,20 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Сочи се, че длъжникът е преустановил плащането
на вноските по кредита на 05.12.2017 г., като към тази дата били погасени 22
месечни вноски.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани
погашения по дълга, от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ЧГД № 4275/2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 260789 от
30.11.2020 г., с която приема за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва:
- 1846,83 лева – главница;
- 767,67 лева - възнаградителна лихва за
периода от 05.12.2017 г. до 05.01.2020 година;
- 514,03 лева - мораторна лихва за периода от
05.01.2018 г. до 16.11.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 27.11.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид изложеното се моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България съществува вземане по Договор за потребителски паричен кредит №
PIUS-12065697, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК издадена по ЧГД № 4275/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, а
именно: 1846,83 лева - главница по договора за кредит; 767,67 лева -
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2017 г.
до 05.01.2020 г.; 514,03 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.01.2018 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника чрез процесуален представител,
в който счита предявения иск за неоснователен и недоказан, като излага
аргументи в тази насока.
Счита, че процесният договор е недействителен,
поради неспазване изискванията на чл.10 ал.1 от закона. Сочи се, че видно от
съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи, а договорът
не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден, всяко от които представлявало самостоятелно основание
да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че договорката за
лихвата е нищожна поради прекомерност, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва, като сочи съдебна практика в тази насока.
Счита, че предявеният иск за възнаградителната
и законната лихви е неоснователен, тъй като на осн. чл. 23 от ЗПК в случая
ответникът - кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихви и други разходи по договора за кредит.
По отношение на претендираната главница в
размер на 1846,83 лева счита, че същата не се дължи, тъй като тя е заплатена от
ответника чрез внесените от него суми по договора за кредит, които са в общ
размер от 2751,00 лв.
В
тази връзка се предявява насрещен иск срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.
на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД със
следния петитум:
Моли
се съда да осъди ищцовото дружество да върне получената без основание сума от
904,17 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане, която сума ищцовото дружество е получило
във връзка със сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредита карта PLUS №
12065697, сключен на 12.12.2015 г.
Предвид
изложеното се моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по
предявения от „БНП ПАРИБА ФАЙНЕНС“ С.А. иск против Р.Д.Д., че сключеният между
тях Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредита карта PLUS № 12065697,
сключен на 12.12.2015 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с
чл. 10 ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
Моли
се съда да осъди на основание чл. 55. ал. 1. предл. първо от ЗЗД „БНП ПАРИБА
ФАЙНЕНС* С.А. да заплати на Р.Д.Д., сумата от 904.17 лева, представляваща сума,
получена от ответника без наличие на валидно правно основание по недействителен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредита карта PLUS № 12065697, сключен на
12.12.2015 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска 07.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноските по делото.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.
Ответницата
редовно призована, се представлява от процесуален представител, който поддържа
отговора на исковата молба и моли съда да приеме, че сключеният договор е
недействителен. Претендира разноските по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна:
На 12.12.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” и Р.Д.Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит №
PIUS-12065697, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да
отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 2500,00 лева за срок от 48
месеца, обхващаш периода от подписване на договора до 05.01.2020 г., съгласно
погасителен план включващ падежните дати на месечните погасителни вноски,
техният размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният
кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
115,20 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по
кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § I. т. 5
от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният
процент по кредита бил фиксиран за срока на договора.
Сумата предмет на договора била преведена по
личната банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит.
На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от
договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни
вноски, всяка по 115,20 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските
по кредита на 05.12.2017 г., като към тази дата били погасени 22 месечни
вноски.
Тъй като от страна на длъжника не били
извършвани погашения по дълга, от кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ЧГД № 4275/2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 260789
от 30.11.2020 г., с която приема за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва:
- 1846,83 лева – главница;
- 767,67 лева - възнаградителна лихва за
периода от 05.12.2017 г. до 05.01.2020 година;
- 514,03 лева - мораторна лихва за периода от
05.01.2018 г. до 16.11.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 27.11.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В хода на производството по искане на ищцовото
дружество, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като ищцовото
дружество не е изпълнило задължението си да внесе определения депозит, съдът
отменя своето определение.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК въввр.чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи, че на 12.12.2015 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” и Р.Д.Д. е сключен договор за потребителски паричен
кредит № PIUS-12065697, посредством който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 2500,00 лева за
срок от 48 месеца, обхващаш периода от подписване на договора до 05.01.2020 г.,
съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните погасителни
вноски, техният размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният
кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
115,20 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по
кредита.
С отговора, процесуалният представител на ответницата
прави възражение за недействителност на договора, поради неспазване
изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
11, ал.1, т.12 от ЗПК.
С чл. 11, ал. 1 от ЗПК са въведени императивни изисквания
относно съдържанието на договора за потребителски кредит, като в т. 11 е
предвидено, че договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в т. 12 се
съдържа изискване погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Внастоящия случай визираните по-горе императивни законови
изисквания не са изпълнени.
Видно е от съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, същият не съдържа разбивка на определените в него
погасителни вноски. Те са посочени като брой и сума, а в отразения в договора
погасителен план се съдържа информация за падежните дати на отделните
погасителни вноски и размера на оставащата главница. От самия погасителен план
не става ясно какви са компонентите на погасителните вноски. В чл. 3 от
договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на кредитора, а в чл. 2 е предвидено, че застрахователната премия се разделя на
броя на погасителните вноски и съставлява част от всяка погасителна вноска. В
договора обаче не се съдържат данни от какви суми е формирана всяка от
погасителните вноски и какво включва същата като главница, лихва и др.
компоненти. Не става ясно също така, нито от клаузите на самия договор, нито от
обективирания в него погасителен план, върху какъв размер на главницата се
начислява договорната лихва, която в случая е определена като фиксиран лихвен
процент.
При това положение се налага извод, че в случая не е
налице погасителен план, като част от необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, доколкото обективираният в договора такъв не отговаря на
законовите изисквания, а представлява по-скоро информация за падежите на
отделните погасителни вноски, както и самият погасителен план е озаглавен.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. Дори и без наличието на
специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът
с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните
документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив.
След като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, то на основание чл. 22 от ЗПК процесният
договор за потребителски кредит се явява недействителен.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Следователно в случая ответницата дължи връщане единствено на предоставената й сума
в размер на 2500 лв., от която обаче следва да бъде приспаднати заплатените от нея по договорното
правоотношение 22 бр. месечни вноски по
115.20 лева, както се твърди и в ИМ – или общо сумата 2534.40. Тъй като
внесените погасителни вноски надвишават размера на отпуснатия кредит, исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По горните съображения за недействителност на процесния
договор, неоснователни са и заявените претенции за възнаградителна лихва в
размер на сумата от 767.67 лв. и законна лихва за забава в размер на сумата от 514.03
лв., които подлежат на отхвърляне.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на
спора от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата
сторените разноски в производството в размер на 550 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост
- 1846,83 лева /хиляда осемстотин четиридесет
и шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща главница по Договор за
кредит PLUS-12065697 от 12.12.2015 г.;
- 767,67 лева /седемстотин шестдесет и седем
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.12.2017 г. до 05.01.2020 г.;
- 514,03 лева /петстотин и четиринадесет лева
и три стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.01.2018 г. до 16.11.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 27.11.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: